Осъждане за премахване на пречки пред ползването на канализация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 458

София, 09.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1722/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 187 от 16.01.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1320, постановено на 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1334/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, по касационните жалби на С. П. Ж. и Е. Д. Ж.. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание изразяват същото становище, с искане обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, евентуално да бъде отменено в частта относно обема на необходимите мерки, за които следва да бъдат осъдени касаторите, за да може правото им на собственост да получи адекватна защита.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: може ли съдът при уважаване на иск по чл. 109 ЗС да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица; обвързан ли е напълно съдът от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може ли да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита собствеността на ищеца.

На така поставения въпрос трябва да се даде следният отговор:

При уважаване на иск по чл. 109 ЗС съдът не може да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица. Съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца.

Този отговор се извежда от мотивите на тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според които при положение, че негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В трайната практика на ВКС се приема, че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Тази защита не може да засяга и права на трети, неучастващи в спора лица. Постановената защита може да не съответства напълно на обема на търсената такава, а е достатъчно собствеността на ищеца да получи адекватна защита, която включва извършването само на тези действия, които не ограничават необосновано нито правната сфера на нарушителя, нито правата на трети лица. В цитирания смисъл са решение № 50110/20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г. на ВКС, второ г. о., решение № 50056/10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 363/17.06.2024 г. по гр. д. № 1819/2023 г. на ВКС, първо г. о., които следва да намерят приложение при даването на отговор на поставения въпрос.

Съдът прие за установено следното:

В исковата молба ищците са изложили твърдения, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], като преди построяването на същата в имота, в който е построена, е имало друга сграда, чиято канализация е била свързана с канализацията, преминаваща през имота на ответниците.

Ответниците са оспорвали исковете, като са възразили, че отпадните води от сграда с идентификатор **** е следвало да бъдат заустени в нова шахта, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 903 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 2019/2021 г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са осъдени да възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди заустването й през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на населеното място, в която са разположени самостоятелни обекти в сграда, собственост на ищците Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]), където преминава трасето на съществуващия канал и намираща се на 1 м. от границата с поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, означена със зелен надпис PШ на скица – копие /л. 47/ в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението по делото. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ответницата Ц. П. П..

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **** /въведена в експлоатация през 2009 г./, построена в поземлен имот с идентификатор *** /УПИ *-* в кв. 42/. Ответниците притежават право на собственост върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /УПИ *-* кв. 42/. В хода на строителните работи в този имот е прекъсната съществуващата битова канализация чрез която са се отвеждали отпадните води от поземлен имот с идентификатор ***, в който се намират обектите на ищците. Отпадъчните води от сграда с идентификатор **** преди прекъсването са се отвеждали в единствения съществуващ канал в кв. 42 по плана на [населено място], чрез изградена канална връзка на канализационната инсталация на сградата със съществуващия канал и ревизионната шахта.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице И. при построяването на сградата в имота на ищците, в съгласуваната с „ВиК“ ЕАД виза е било отразено, че за имота има съществуващи ВиК отклонения и е предвидено да се ползват те. Вещото лице сочи, че в обяснителната записка на работния инвестиционен проект, част „ВиК“, е предвидено цялата сградна канализация да се включва в съществуващ канал, минаващ в северния край на имота като точката на заустване да е в новоизградена ревизионна шахта от сглобяеми елементи. На чертеж „Ситуация ВК“, от проект част „ВиК“, е начертан схематично съществуващия канал, като преминаващ през УПИ *-* и УПИ *-*, *, кв. 42 по плана на [населено място], като сградната канализационна инсталация от дебелостенни PVC тръби ф200 се включва в съществуващия канал, чрез ново проектирана ревизионна шахта. Изградената шахта от сглобяеми елементи е в съответствие с проекта, на връзката на сградната канализационна инсталация със съществуващия канал. Местоположението на новоизградената по проект ревизионна шахта е извън очертанията на поземления имот на ищците и попада в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]), на разстояние 1 м. от границата с имота на ответниците (поземлен имот с идентификатор ***). Към датата на извършения оглед, поради прекъсване на съществуващия канал в поземлен имот с идентификатор ***, и невъзможност на водите да се оттичат към канализационната мрежа, ревизионната шахта е пълна с отпадъчни и външни води.

Установява се, че е прекъснато трасето на преминаващия през имота на ответниците съществуващ канал, като експертът е посочил, че каналът е изместен извън основите на изградената пристройка и подменен с тръби PVC ф160. Предвидената по проект ревизионна шахта РШ1 също е изместена извън сградата. Към момента на огледа не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда в УПИ *-* кв. 42 по плана на [населено място]“. Уточнено е, че прекъсването на съществуващият канал е направено през 2018 г. в поземлен имот с идентификатор ***, на границата с поземлен имот с идентификатор *** и на разстояние около 4,50 м. от страничната регулационна линия на УПИ *-* с УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място].

В обяснителната записка към одобрения технически проект, част „ВиК“ за строежа в поземлен имот с идентификатор ***, е предвидено, че присъединяването се осъществява от съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и че следва да се ползват съществуващите за имота ВиК отклонения. Запазено е трасето на съществуващия канал.

Тези констатации са възпроизведени и в допълнителната експертиза на вещото лице Д..

Видно от констативен протокол от 25.02.2019 г. проектът по част „ВиК“ за строежа в имота на ответниците предвижда съществуващото канализационно отклонение, преминаващо през имота, да бъде запазено, като същото следва да бъде заустено към уличния колектор.

В обжалваното въззивно решение съдът е изложил доводи, свързани с неспазването на нормите на чл. 193, ал. 1 и ал. 9 ЗУТ. Посочил е, че при извършеното строителство административните органи са съобразили становищата си по даване на разрешения със съществуващата в квартал 42 канализация. Обсъдил е доводите, че ищците не са изпълнили предписанието в строителните книжа отпадъчните води да бъдат заустени в нова шахта, разположена в същия поземлен имот, тъй като новоизградената шахта е извън очертанията на поземлен имот с идентификатор ***. Посочил е, че в „Ситуация ВиК“ на инвестиционния проект е отразено, че отпадните води от сградата следва да се включат към съществуващия канал чрез новопроектирана ревизионна шахта, но не е предвидено изрично, че тя трябва да е в горния имот. Според техническите експертизи новопроектираната ревизионна шахта е изградена по проект на връзката на сградната канализационна инсталация с единствения съществуващ канал в кв. 42, като попада в друг поземлен имот, тъй като през него преминава трасето на съществуващия канал.

В обобщение е приел, че са налице неоснователни действия от страна на ответниците, изразяващи се в прекъсване на съществуващата канализация на територията на собствения им поземлен имот, които смущават и ограничават правото на собственост на ищците. Преустановена е възможността отпадните води от имота на ищците да се оттичат към канализационната мрежа на ул. „Черно море“, което е довело да напълване на ревизионната шахта с отпадъчни и външни води, причинявало миризми и връщане на отпадните води. Постановено е ответниците да възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди заустването й през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда с идентификатор ****, с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]), където преминава трасето на съществуващия канал и намираща се на 1 м. от границата с поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, както и съобразявайки указанията по приложение на закона, дадени ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се заключи, че са правилни изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на исковете. Тези изводи са неправилни в частта, с която е възложено на ответниците извършването на действия, чието изпълнение засяга правата на трети лица, неучастващи в спора – собствениците на поземлен имот с идентификатор ***, в който се намира ревизионната шахта. Както е посочено при отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът не може да възложи на ответниците извършването на действия, които засягат правата на трети лица. Адекватна защита на собствеността на ищците може да бъде постигната с осъждането на ответниците да премахнат заустването, прекъсващо преминаващото трасе на съществуващата канализационна мрежа, като свържат преминаващата в имота им канализация, обслужваща сградата, в която ищците притежават самостоятелни обекти на право на собственост.

Съобразно изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която ответниците са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да предприемат извършването на необходимите действия за възстановяване на съществуващото положение в 3-месечен срок от влизане на решението в сила. Същото следва да бъде отменено в частта, с която е постановено, че подлежащите на извършване от ответниците действия са свързани с осигуряване на достъп до ревизионната шахта, която се намира в имот, собственост на трети за спора лица, вместо което бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахнат заустването, прекъсващо преминаващото трасе на съществуващата канализационна мрежа в кв. 42 по плана на населеното място, като свържат преминаващата в собствения им имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42) канализация с тази на съществуващия канал.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите трябва да заплатят на ищците половината от разноските за касационното производство, възлизащи на сумата 1 440 лв. /за адвокатско възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. следва да заплатят на ответниците по иска половината от разноските за касационното и въззивното производство, възлизащи на сумата 2 367,50 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1320, постановено на 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1334/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която С. П. Ж. и Е. Д. Ж., са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да предприемат извършването на необходимите действия за възстановяване на съществуващото положение в 3-месечен срок от влизане на решението в сила.

ОТМЕНЯ въззивното решение в ЧАСТТА, с която С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са осъдени да осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда с идентификатор ****, с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. П. Ж. и Е. Д. Ж., на основание чл. 109 ЗС, да предприемат извършването на необходимите действия за възстановяване на съществуващото положение по предявените искове на Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], като премахнат заустването, прекъсващо преминаващото трасе на съществуващата канализационна мрежа в кв. 42 по плана на населеното място, като свържат преминаващата в собствения им имот с идентификатор *** (УПИ *-* в кв. 42 по плана на [населено място]) канализация, обслужваща описаната по-горе сграда.

Осъжда С. П. Ж. и Е. Д. Ж. да заплатят на Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. разноски за касационното производство в размер на 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/.

Осъжда Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. да заплатят на С. П. Ж. и Е. Д. Ж. разноски за касационното и въззивно производство в размер на 2 367,50 лв. /две хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.