Допустимост на иск за собственост само срещу новия приобретател на имота

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр. София,15.02.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3743 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба срещу решение № 120 от 11.07.2022 год. по гр. д. № 61/2022 год. на Разградския окръжен съд, с което се обезсилва като недопустимо решение № 661 от 23.12.2021 год. по гр. д. № 911/2021 год. по описа на Разградския районен съд, постановено в производство по чл. 124 ГПК, в частите му, с които:

- се приема за установено по отношение на А. А. Т., че ищците З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К., са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 26 296 кв. м. /двадесет и шест хиляди двеста деветдесет и шест квадратни метра/, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *, [община], област Р., в местността „О. Б.“, по КККР, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***и имот № ***, при следните права: 1/30 ид. ч. за З. Х. А., 1/30 ид. ч. за Х. Х. З., 1/30 ид. ч. за Ф. Х. Т., 1/30 ид. ч. за Р. Х. К., 1/30 ид. ч. за А. А. З., 1/18 ид. ч. за М. Р. Д., 1/18 ид. ч. за С. М. Д., 1/18 ид. ч. за Г. М. Б., 1/6 ид. ч. за Х. И. Б., 1/18 ид. ч. за Н. М. К., 1/18 ид. ч. за Х. М. Щ. и 1/18 ид. ч. за Д. М. К.;

- се отменя на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти № 112, том 2, рег. № 1813, дело № 222 от 16.07.2015 год., на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд - Разград, рег. № * на Нотариалната камара, издаден в полза на праводателите на ответника А. А. Т..

Въззивният съд е констатирал, че ищците /касатори в настоящото производство/ претендират да са съсобственици с ответника А. А. Т. на поземлен имот /нива/ в землището на [населено място], област Р., с идентификатор *** и площ 26 296 кв. м. Позовават се на наследствено правоприемство от общия им наследодател Р. Х. Б., бивш жител на [населено място], починал на 19.03.1957 год., както и на решение № 48 от 10.03.1995 год. на ПК Ц. К. за възстановяване на земеделски земи в полза на наследниците му. Твърдят, че през месец май 2019 год. са узнали от съселяните си за това, че ответникът А. А. Т. е придобил 4/6 ид. части от посочената нива.

В мотивите си Разградският окръжен съд установява, че констативният нотариален акт за право на собственост № 112 от 16.07.2015 год. върху спорните 4/6 ид. части от процесната нива и други земеделски земи всъщност бил издаден не в полза на ответника, а в полза на неговите праводатели – родителите му А. и Ф. Т., които не са конституирани като страни в производството. Последните се разпоредили със спорните 4/6 ид. части от правото на собственост в полза на сина си А. Т. чрез дарение, обективирано в представения по делото нотариален акт № 36, том 2, рег. № 1117, дело № 111 от 22.05.2019 год. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – Разград, рег. № * на Нотариалната камара.

Според мотивите на решаващия съдебен състав, с оглед на изложеното се установява, че правото на собственост на ищците е засегнато не само от ответника А. Т., но и от неговите праводатели, в полза на които е бил издаден процесният констативен нотариален акт за собственост. Тъй като те не били посочени като ответници в производството, то се създавало опасност да бъде постановено друго решение срещу тях, с различен краен резултат по отношение установяване правото на собственост върху процесната нива. В тази връзка и след като се позовава на т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., въззивната инстанция е изтъкнала, че установителният иск за собственост трябва да бъде насочен както срещу приобретателя на вещта, така и против неговите праводатели. Следователно първоинстанционното решение е постановено по недопустим иск, като недопустима е и отмяната на издадения в полза на праводателите на ответника констативен нотариален акт, доколкото същите не са страни по делото.

Според касаторите, представлявани от общия им процесуален представител адв. М. Й., така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат становище за неправилна интерпретация на постановките на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2014 год., съответно несъответствие на изложения извод за недопустимост на производството с обективираните в него разяснения. Молят решението да бъде отменено и да им се присъдят сторените в процеса разноски.

Ответникът А. А. Т. не взема становище по жалбата. В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

С определение № 2205 от 17.07.2023 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост, когато същият е предявен единствено срещу правоприемника на имота, без по делото да са конституирани неговите праводатели, в полза на които е издаден констативен нотариален акт за собственост. Изводите на въззивния съд противоречат на указанията по приложението на закона, обективирани не само в ТР № 4/2014 год., но и с тези в т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2012 год., както и с трайно установената практика по чл. 290 ГПК – напр. решение № 446 от 06.01.2011 год. по гр. д. № 475/ 2009 год., I г. о., решение № 135 от 10.07.2013 год. на ВКС по гр. д. № 61/ 2013 год., II г. о., решение № 82 от 10.12.2020 год. на ВКС по гр. д. № 4141/ 2019 год., I г. о.

Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 8/2012 г., в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Горецитираното ТР № 4/ 2014 год. /в частта му по т. 3Б/ е постановено с оглед противоречивото произнасяне в съдебната практика при разрешаването на правни спорове в хипотеза, когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него. Различни становища са застъпвани по въпроса, дали ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, или такъв правен интерес той има и от установяване правото си на собственост срещу праводателя на ответника, който с действията си фактически оспорва правото му. В мотивите си общото събрание на ГК на ВКС изрично подчертава, че правен интерес от търсената защита ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя. Последното по никакъв начин не означава, че праводателят и приобретателят са необходими задължителни другари – единствената хипотеза, в която участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост – общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която производството е недопустимо. В ТР № 3 от 29.06.2017 год. по т. д. № 3/2016 год. на ВКС, ОСГК, е прието, че задължителното необходимо другарство е налице както в изрично предвидените в закона случаи, така и когато естеството на спора налага това, защото с решението се засягат правата на всички другари, което предполага извършване на преценка с оглед естеството на спора. И. в обжалваното решение извод в този смисъл е необоснован и неправилен. Предявяването на иска за собственост зависи от волята на ищеца с оглед диспозитивното начало в процеса, като праводателят и приобретателят не са необходими другари като ответници по него.

С оглед изложеното, касационната жалба се явява основателна в частта ѝ срещу въззивното решение, с която се обезсилва постановеното от първоинстанционния съд решение по предявения от касаторите положителен установителен иск за признаване правото им на собственост, по отношение А. А. Т., върху общо 20/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], [община], област Р.. Производството в тази му част неправилно е прекратено като недопустимо, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по така предявения иск /чл. 293, ал. 3 ГПК/.

В останалата му обжалвана част постановеното от Разградския окръжен съд решение следва да се остави в сила като правилно. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК – в този смисъл трайно установената практика по чл. 290 ГПК: решение № 123 от 12.01.2021 год. по гр. д. № 4730/2019 год., II г. о., решение № 142 от 06.04.2021 год. по гр. д. № 619/2020 год., I г. о., решение № 236 от 03.07.2013 год. по гр. д. № 1215/2012 год., IV г. о. и др. В случая се иска отмяна на издаден констативен нотариален акт в полза на лица /праводателите на ответника – неговите родители А. и Ф. Т./, срещу които не е предявен иск за собственост. Именно поради това, правилно е прието за недопустимо направеното искане за отмяна на нотариалния акт за собственост върху поземлени недвижими имоти, придобити въз основа на покупка и давностно владение - № 112, том 2, рег. № 1813, дело № 222 от 16.07.2015 год. на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд - Разград, рег. № * на Нотариалната камара, издаден в полза на праводателите на ответника А. А. Т..

Въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да бъде разрешен от въззивния съд при повторното разглеждане на делото – чл. 294, ал. 2 ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 120 от 11.07.2022 год. по гр. д. № 61/2022 год. на Разградския окръжен съд в частта му, с която се обезсилва като недопустимо решение № 661 от 23.12.2021 год. по гр. д. № 911/2021 год. по описа на Разградския районен съд, постановено в производство по чл. 124 ГПК, в частта му за приемане за установено по отношение на А. А. Т., че ищците З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К., са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 26 296 кв. м. /двадесет и шест хиляди двеста деветдесет и шест квадратни метра/, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *, [община], област Р., в местността „О. Б.“, по КККР, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***, при следните права: 1/30 ид. ч. за З. Х. А., 1/30 ид. ч. за Х. Х. З., 1/30 ид. ч. за Ф. Х. Т., 1/30 ид. ч. за Р. Х. К., 1/30 ид. ч. за А. А. З., 1/18 ид. ч. за М. Р. Д., 1/18 ид. ч. за С. М. Д., 1/18 ид. ч. за Г. М. Б., 1/6 ид. ч. за Х. И. Б., 1/18 ид. ч. за Н. М. К., 1/18 ид. ч. за Х. М. Щ. и 1/18 ид. ч. за Д. М. К.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за произнасяне по същество по така предявения иск от друг състав на Разградския окръжен съд .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част за обезсилване на решение № 661 от 23.12.2021 год. по гр. д. № 911/2021 год. по описа на Разградския районен съд в частта му, с която се отменя на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти № 112, том 2, рег. № 1813, дело № 222 от 16.07.2015 год., на нотариус Р. К., с район на действие Районен съд - Разград, рег. № * на Нотариалната камара, издаден в полза на праводателите на ответника А. А. Т., и за прекратяване на производството по този иск.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: