Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 4252 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

София, 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4252 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. К. и Д. Н. К. срещу решение № 448 от 27.07.2022 г. по в.гр.д.№ 167 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 905996 от 31.12.2021 г. по гр.д.№ 1296 от 2020 г. на Благоевградския районен съд за уважаване на предявения от Л. Д. А. срещу касаторите иск по чл.108 ЗС за 248/1234 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] в неговата установителна част и в неговата осъдителна част само до 180/1234 ид.ч.

С определение № 1330 от 30.05.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2 ГПК по съмнение за недопустимост на решението.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите Л. К. К. и Д. Н. К. поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендират се и разноските по делото.

Процесуалният представител на ответницата по жалбата Л. Д. А. оспорва същата. Моли решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Л. Д. А. срещу Л. К. К. и Д. Н. Крушева иск по чл.108 ЗС за 248/1234 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] в неговата установителна част, а в неговата осъдителна част само до 180/1234 ид.ч., въззивният съд е приел, че ищцата е придобила по договор за дарение от 10.08.2007 г. от дядо си Г. А. Д. 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор ....., който понастоящем е част от имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място]. От своя страна дядо й е придобил тази част от имота на основание решение № 316 от 26.09.2001 г. по адм.д.№ 286 от 1999 г. на Благоевградския окръжен съд за отмяна на отчуждаване на основание чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.

За неоснователно е прието оплакването на въззивниците, че полученият по дарение от дядото на ищцата имот не е идентичен с процесния имот с идентификатор ...... Посоченият като предмет на договора за дарение имот с идентификатор ..... е съществувал като самостоятелен имот по кадастралната карта на [населено място] от датата на издаване на заповед за попълване на КККР с него от 2007 г. до отмяната на тази заповед през 2016 г., в който времеви период е реализирана дарствената сделка. С отмяната на посочената заповед от 2007 г. с решение на административния съд имотът се е „върнал“ с графичното отразяване по заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, тоест изцяло в границите на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място].

За неоснователно е прието и възражението на ответниците по иска и въззивници, че имат право да ползват цялото място като правоприемници на лица, на които Държавата е предоставила право на строеж по реда на чл.15 ЗС, тъй като правото на строеж върху държавна земя включва ползването и на незастроената част от земята. Съдът е счел, че това възражение е противопоставимо само на Държавата като учредител на правото на строеж, но не и на реституираните собственици, какъвто е праводателят на ищцата. Освен това, съдът е приел, че ресттиуцията е след отмяната на чл.15 ЗС, поради което нямало законови основания реституираните собственици да търпят ограничения на правото си на собственост, породени от правна норма, която не е била действаща към момента на придобиване на собствеността.

Настоящият състав на ВКС, ГК счита, че така постановеното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум по отношение на това за какво конкретно се претендира: В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е собственик по дарение от дядо си на 1/3 ид.ч. от бивш поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 746 кв.м., понастоящем включен в границите на имот с идентификатор ..... с площ от 1234 кв.м. Установено е по делото, че с решение № 316 от 21.09.2001 г. по адм.д.№ 286 от 1999 г. на Благоевградския окръжен съд на дядо й Г. А. Д. е възстановено правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от бивш имот с пл.№ 2520 в кв.173 по плана на [населено място] от 1955 г. с площ от 585 кв.м. Същевременно в петитума на исковата молба се претендира за собственост върху 248/1234 кв.м. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1234 кв.м., без да е уточнено на какво основание се твърди, че е възникнала съсобственост между притежаваната по реституция от праводателя на ищцата 1/3 ид.ч. от имот с площ от 585 кв.м. и останалите имоти, включени в границите на имот с идентификатор ..... с обща площ от 1234 кв.м.

Поради това решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който:

1. Да остави исковата молба без движение с указание, че следва да се уточни за кой имот се претендира. Ако се претендира идеална част от имот с идентификатор ...... с площ 1234 кв.м., да се посочи на какво основание и при какви квоти е възникнала съсобственост между заснетите в границите на имот с идентификатор ..... имоти: част от бивш имот с пл.№ .... в кв.173 по плана от 1955 г. с площ от 585 кв.м. и други имоти /като се вземе предвид, че заснемането на няколко имота в границите на един общ имот по кадастралната карта не води до възникване на съсобственост/.

2. Да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да изготви комбинирана скица, на която да обозначи с различен цвят и букви границите на:

а/ реституирания на праводателя на ищцата с решение № 316 от 26.09.2001 г. по адм.д.№ 286 от 1999 г. на Благоевградския окръжен съд имот с площ от 585 кв.м., част от имот № ..... в кв.173 по плана на [населено място] от 1955 г., съгласно скицата към заключението на вещото лице по адм.д.№ 286 от 1999 г.;

б/ имота, посочен в заповед № 1308 от 18.12.2002 г. на Кмета на [община] за деактуване: имот № ..... в кв.175 по плана на II микрорайон на [населено място];

в/ парцел X.-..... от кв.173 с площ от 1911 кв.м., върху който е било предоставено право на строеж на Ж. „Х. Д.“;

г/ парцела по последния действащ подробен устройствен план на града , който включва застроената от Ж. „Х. Д.“ сграда и прилежащата част към тази сграда и

д/ имота с идентификатор по действащата кадастрална карта на града, в границите на който се намира понастоящем реституираният на праводателя на ищцата имот с площ от 585 кв.м.

Вещото лице следва да посочи и площите на всеки един от горепосочените имоти и ако има припокриване между тях- да обозначи на скицата и посочи с колко кв.м. е това припокриване.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 448 от 27.07.2022 г. по в.гр.д.№ 167 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.