Определяне на обезщетение за смърт на родител и съпричиняване при липса на колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251/28.12.2023 г.

гр. София, 19.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ГК, Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова т.д. № 1377 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по подадена от „Дженерали застраховане“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Варна решение № 351/23.11.2022 г. по в.т.д. № 385/2022 г.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение е завишено и не отговоря на реално претърпените болки и страдания, както и утвърдената съдебна практика, като съдът не е разгледал в нужна пълнота доводите на застрахователя относно направеното възражение за съпричиняване.

Ответникът О. Р. А. изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания и практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, Четвърто отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови решението си, АС- Варна е приел, че основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция с подадените и от двете страни въззивни жалби, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и относно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се е позовал на задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., като е приел, че в случая фактът, че пострадалият пътник е пътувал без поставен обезопасителен колан не е спорен, като не е спорен и факта, че непосредствена причина за смъртта е тежката, несъвместима с живота съчетана травма, довела до централно-мозъчна дисфункция поради мозъчна контузия с разкъсване на мозъчното вещество в 6 областта на шийния гръбнак и развитие на мозъчен оток от възходящ тип с челно и малкомозъчно вклиняване. Взел е предвид и заключенията на вещите лица по допуснатата автотехническа и медицинската експертизи, съгл. които, при конкретния случай на страничен удар, действието на предпазния колан не предпазва пътника от наранявания и не би довело до получаването на по-леки увреждания за пътниците, седящи от дясната страна, тъй като стандартния 3-точков обезопасителен колан няма обезопасителни функции при страничен удар, като при силен страничен удар в МПС предпазният колан би задържал тялото на мястото му, но по никакъв начин не би го предпазил от действащите сили на деформация и натиск на металните части на купето, въздействали с голяма кинетична енергия върху тялото на пътника. Относно размера на дължимото обезщетение е изложил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай, а именно: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата на ищеца, тежестта, с която тази загуба е понесена, който обстоятелства са доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел е и че отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при отчитане на техния траен характер, като разделното живеене на пълнолетно дете и родител не е показателно за отношенията между тях и по никакъв начин не презюмира „отчуждаване“ и само „формална близост“. Вземайки предвид и че вредите не се ограничават само до изживените в момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават и след това и като е отчел близката родствена и емоционална връзка с починалата, съобразявайки факта, че загубата на майка няма паричен еквивалент, съдът е заключил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 150 000 лв., които размер е съобразен както с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика, използвани като помощни критерии. Намерил е, че нямат правен характер доводите на застрахователя, основани на родствената връзка на ищеца с деликвента- баща на ищеца и съпруг на загиналата, тъй като тя не съставлява факт, изключващ носенето на застрахователен риск по смисъла на чл.345, ал.5, т.1 КЗ. Приел е и че не може да обуслови намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП е починала и сестрата на ищеца, като факта, че при двойна загуба вредите за ищеца не могат да бъдат разграничени, не следва да бъде основание за намаляване на обезщетението, като съдебната практика приема, че тежките последици в психологичен план при двойна загуба следва да се отчитат като увеличаващ фактор за определяне на обезщетението. По тези съображения и като е съобразил, че ищецът е получил плащане от застрахователя в размер на 80 000 в., е приел, че предявеният иск за плащане на сумата от 70 000 лв. е основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

С определение № 3012/12.10.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г., в което е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите на съдебното решение се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, продължителността и степента на интензитета на болките и страданията, обществено- икономическите условия към датата на увреждането и др. както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да обсъди и от които да изведе извод за значението им за конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

В случая в мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По конкретно не е отчетена възрастта на сина /45 г./ и на починалата негова майка /67 г./ , фактът, че ищецът е житейски самостоятелен и е създал отдавна свое семейство, както и че не обосновава вреди извън обичайните такива от смъртта на родител. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и е завишено.

Допуснатите от АС- Варна нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

От данните по делото се установява, че преди да отиде да живее и работи в чужбина ищецът е живял в едно домакинство с майка си, били задружно семейство, като живеели са в дух на разбирателство, взаимна обич, уважение и почит. Майката помагала сина и неговото семейство, била негова опора и помагала в отглеждането на внучката. След като семейството на О. А. се установило в Б., контактите между двамата не престанали, чували се често, всяка година се прибирали в България, а майката често им ходела на гости, като след раждането на второто внуче всяка година за по няколко месеца подела при сина си, за да помага на семейството му. Ищецът тежко понесъл смъртта на майка си, бил съкрушен, като и сега изпитва мъка и тъга от нейната внезапна загуба.

При така изясненото от фактическа страна съдът намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането от ищеца, причинени от смъртта на неговата майка, е в размер на 90 000 лв., като при отчитане размера на вече изплатеното застрахователно обезщетение- 80 000 лв., искът по чл. 432, ал.1 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лв. бъде отхвърлен.

В конкретната хипотеза, видно от приетите по делото заключения на медицинската и автотехническата експертизи, не се установява наличие на пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и нарушението на починалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, което води до неоснователност на направеното от застрахователя възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.

По съдебните разноски:

С оглед изхода на делото на осн. чл.38 ЗАдв. „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на О. А.- адв. И. Р., адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на общо 1409,48лв., с ДДС. О.А. следва да бъде осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иск, в общ размер на 2331,43 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 351/23.11.2022 г. на АС- Варна, 3 състав, постановено по т. д. № 385/2022 г., в частта, с която е отменено решение № 38/19.05.2022 г. на ОС- Силистра по т.д. № 162/21г., в частта, с която е отхвърлен предявения от О. Р. А. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 15.10.2020 г. ПТП, за разликата над потвърдената присъдената сума от 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., и вместо него е постановено друго с което са присъдени допълнително 30 000лв., както и в частта на разноските, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 351 от 23.11.2022 г. на АС- Варна, 3 състав по т.д. № 385/2022 г., в частта, с която предявеният от О. Р. А. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание осн. чл.432, ал.1 КЗ е уважен за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 15.10.2020 г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ в сила решение № 351 от 23.11.2022 г. на АС-Варна, 3 състав по т.д. № 385/2022 г., в частта, с която предявеният от О. Р. А. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. чл.432, ал.1 КЗ е уважен за сумата до 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 15.10.2020 г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О. Р. А. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на общо 2331,43лв.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на адв. И. Р. адвокатско възнаграждение за всички инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на общо 1409,48лв., с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: