Действие на невписано съдебно решение за отнемане на имот спрямо трети лица

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50028

гр. София, 27.11.2023 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2523 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Благоевград, представляван от упълномощен процесуален представител, обжалва в срок въззивното решение № 457 от 31.03.2022 год. по гр. д. № 1688/2021 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решението от 08.03.2021 год. на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 29/2020 год., с което са отхвърлени исковете на Държавата:

- с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо „Одит Консулт – 2006“ ЕООД, че същата е собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение „друг вид самостоятелна сграда“, заснет с идентификатор 04279.606.290.1.1 по КККР на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на изп. директор на АГКК, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно документ за собственост, представлява: магазин № 14, включващ целия партерен етаж на жилищен блок със застроена разгърната площ от 424.47 кв. м., заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м., състоящ се от търговска зала, седем склада и санитарен възел, находящ се в гр. Благоевград, ул. „Катина и Никола Хайдукови“ № 45, кв. 123, парцел VIII с планоснимачен № 5201 по действащия план на Благоевград към 1996 год.;

- с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото ѝ на собственост върху същия недвижим имот спрямо „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД и за осъждане на това дружество да предаде владението върху него.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа довод, че липсата на вписване на решението за отнемане на имота в полза на държавата към момента на извършване на дарението от ответника в полза на сина му не може да измести обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на това решение, съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Неправилно съдът не е зачел конститутивното му действие по отношение правата на праводателя, с оглед на което приобретателят Д. Д. не е могъл да прехвърли такива на настоящите ответници. Касаторът счита, че в случая е без правно значение за основателността на иска за собственост вписването на исковата молба, респ. на решението по иска по ЗСГ /отм./, с оглед на което иска отмяната на въззивното решение и вместо това исковете бъдат уважени. Претендира и присъждане на разноските по делото по представения в откритото заседание списък, като възразява за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответниците по касационната жалба – „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД, чрез адв. Б. Б. и „Одит Консулт 2006“ ООД, чрез адв. П. П., в представените писмени становища оспорват подадената от държавата жалба с искане въззивното решение да се остави в сила и им се присъдят направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 50017 от 10.01.2023 год. по настоящото дело. В него е прието, че са обосновани доводите за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси за приложението на чл. 113 ЗС във връзка с чл. 112 ЗС, както и относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението за отнемане на спорния имот, легитимиращо държавата като собственик, включително по въпроса досежно адресатите на конститутивното действие на решението за отнемане на имота. Поставените въпроси са обуславящи решаващите изводи на съда по предмета на спора и с оглед етапа на настоящето производство следва да се отговори на доводите за произнасяне по тях в противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в решения: № 113 от 16.11.2017 год. по гр. д. № 229/2017 год., II г. о., № 121 от 11.04.2011 год. по гр. д. № 1400/ 2009 год., I г. о., № 68 от 20.02.2012 год. по гр. д. № 719/2011 год., I г.о., № 584 от 23.06.2009 год. по гр. д. № 1663/2008 год., IV г. о., № 87 от 5.07.2018 год. по гр. д. № 4028/2017 год., II г. о., № 60086 от 15.06.2021 год. по гр. д. № 3629/2020 год., I г. о.

За да потвърди първоинстанционното решение, в мотивите си въззивният съд приел, че в настоящия случай е налице конкуренция между актове на разпореждане с вещни права, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същ праводател. Държавата претендира да е собственик на имота на основание влязло в сила на 14.11.2012 год. решение по гр. д. № 1370/2000 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е уважен предявеният от нея срещу Р. Д. иск по чл. 42, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 40б, ал. 5, вр. с чл. 34, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ЗСГ/отм./, като имотът, предмет на настоящите искове за собственост срещу ответните дружества, е отнет от Р. Д. в полза на държавата. Това решение е вписано в Службата по вписванията на 3.06.2013 год.

Ответното дружество „Одит Консулт-2006“ ООД претендира да е придобило имота на основание покупко-продажба с нот. акт № 86 от 5.02.2015 год. от Д. Д., на който преди това – на 15.03.2013 год., т. е. преди вписване на горното решение, Р. Д. и съпругата му са дарили имота с нот. акт 144/2013 год., вписан на същата дата. По-късно това дружество е внесло имота като непарична вноска в капитала на учредено на 23.06.2015 год. „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД, който апорт е вписан на 7.08.2015 год.

С решение по гр. д. № 163/2017 год. на Благоевградския окръжен съд, с вписана на 14.07.2017 год. искова молба по предявения на основание чл. 135 ЗЗД иск, е обявено за относително недействително по отношение на държавата дарението от 15.03.2013 год. от Р. и А. Д. на сина им Д. Д., като е отхвърлен искът за недействителност на продажбата от 5.02.2015 год. и апорта от 23.06.2015 год. против всички ответници.

При тези факти съдът обосновал извод за приложимост на разпоредбата на чл. 113 ЗС, която счита, че придава оповестително-защитно действие на вписването на актовете, въз основа на които различни лица черпят права върху един и същ имот от един и същ праводател, за да се разреши възникналата конкуренция между тях, като определящ при разрешаване на този спор е единствено моментът на вписването. Така въпросът дали праводателят на ответниците е бил собственик на имота не стои за разрешаване, тъй като и държавата и надареният са придобили права от собственика на имота, като конкуренцията между тях се разрешава именно с оглед момента на вписването на акта за придобиване на собствеността. Следователно, доколкото дарението е вписано преди влязлото в сила конститутивно решение по чл. 42 и сл. ЗСГ /отм./, то установената конкуренция на права се разрешава в полза на приобретателя по договора за дарение, който пръв е вписал акта, с който е придобил собствеността, съответно в полза на последващите приобретатели – ответниците в настоящето производство, чийто праводател е дареното лице, т.е. правоприемници, на които държавата не може да противопостави постановеното в нейна полза решение по отнемане на спорния имот. Със същият аргумент съдебният състав е обосновал и изводът си за непротивопоставимост на влязлото в сила решение по конститутивния иск за отнемане в полза на държавата на процесния недвижим имот, като е намерил за неприложима разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК. Силата на пресъдено нещо на решението в полза на държавата е с предмет само нейното право да отнеме незаконните доходи по смисъла на глава ІІІ ЗСГ /отм./, като адресати на конститутивното действие на това решение са само лицата, между които важи потестативното право - държавата и ответника, а третите лица са задължени да зачитат това действие. Именно поради това, че държавата няма противопоставими права срещу приобретателите на имота, същата е предявила иск по чл. 135 ЗЗД срещу тях, който е уважен само по отношение на дарението, като приетата относителна негова недействителност не касае действието на сделката в отношенията с приобретателите, срещу които искът по чл. 135 ЗЗД на държавата е и отхвърлен с влязло в сила решение по воденото дело.

Въззивният съд приел, че по отношение правата на приобретателите, ответните дружества, следва да намери приложение чл. 113 ЗС, като без значение е това, че към датата на сключване на договора за продажба и тази на апортирането на имота решението по ЗСГ /отм./ вече е било вписано /по партидата на ответника в това производство, а той не е техен праводател/.

По основанието за допускане на касационното обжалване: Поставените въпроси за приложението на чл. 113 ЗС във връзка с чл. 112 ЗС, както и тези относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението за отнемане на спорния имот, легитимиращо държавата като собственик, включително по въпроса досежно адресатите на конститутивното действие на решението за отнемане на имота, са относими за изхода на спора за собствеността на процесния имот, представляващ магазин с идентификатор 04279.606.290.1.1 по КККР на гр. Благоевград.

Спорът за собственост е между държавата и ответните дружества, първото от които го е придобило на основание сделката за покупко-продажба с Д. Д., като праводателят на последния, както и този на държавата е един и същ - първоначалният собственик на имота Р. Д.. В съдебната практика, в т. ч. и цитираната от касатора /напр. решение № 68/20.02.2012 год. по гр. д. № 719/2011 год. на І г.о. на ВКС/ е прието, че вписването на посочените в ЗС и в ПВп охранителни и административни актове, искови молби и съдебни решения по принцип има само оповестително действие - дава възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността върху него. Защитно действие на вписаните актове има когато специална разпоредба в закона го предвижда – напр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. посл. ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. „б“ и „в“ ЗС, и същото се изразява в това, че придобитото въз основа на вписания акт вещно право може да се противопостави на всички други придобити след вписването му вещни права върху същия имот. В това решение на ВКС е прието също, че чл. 113 ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал акта си. Т.е. разпоредбата на чл. 113 ЗС касае само случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател. Това са третите лица по смисъла на чл. 114 ЗС - тези, които извличат правата си от същия праводател.

В определение № 411 от 30.10.2008 год. по ч. гр. д. № 1597/2008 год. на ІІ г.о. на ВКС се приема, че при исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването, което е само оповестително, а от общият принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Според Решение № 121 от 11.04.2011 год. по гр. д. № 1400/ 2009 год., I г. о., вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно действие; невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица, които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот.

Горепосочените решения и останалата представена от касатора практика са относими към разрешаването на спора, но с отчитане на неговата специфика.

Искът по чл. 42 ЗСГ /отм./, с който се упражнява правото на държавата да отнеме незаконни доходи по смисъла на глава ІІІ ЗСГ /отм./ е конститутивен и съдебното решение, с което се уважава този иск поражда търсената с него правна промяна - имотът се отнема в полза на държавата и става нейна собственост. В това се състои конститутивното действие на решението, чийто адресати са страните по делото, а третите лица са длъжни да го зачитат. Силата на пресъдено нещо на решението обхваща съществуването на самото преобразуващо материално право, което е предмет на иска и настъпилата правна промяна. В тези предели силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците съгласно чл. 298, ал.2 ГПК. Затова правоприемниците, придобили права след влизане на решението в сила, не биха могли в следващ процес да оспорват наличието на предпоставките за реализиране на потестативното право на държавата да отнеме имота - този спор е преклудиран. Те могат да се позовават на свои противопоставими права, възникнали след формиране на силата на пресъдено нещо.

Решението иска по чл. 42 ЗСГ/отм./ замества акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот /чл.112, б.“з“ ЗС/ и за да се осигури реализирането на вещноправните му последици спрямо трети лица, които не са участвали в процеса, е необходимо исковата молба, респ. решението по делото, да бъдат вписани - чл. 114, ал.1, б.„в“ ЗС. Това вписване има защитно действие - на ищеца са непротивопоставими извършените разпореждания след вписването. Обратно, ако исковата молба, респ. решението не са вписани, то извършените разпореждания са противопоставими на ищеца - чл. 114, б.“в“, пр.2 и чл. 115, ал.4 ЗС. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3/2009г. на ОСГК изискването за вписване по чл. 114, б.“в“ ЗС е създадено в обществен интерес, за да гарантира правната сигурност на гражданския оборот; като правно действие вписването на исковата молба не се отразява на спорния предмет; влезлите в сила решения обвързват страните със сила на пресъдено нещо, дори и невписани, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица - приобретатели на спорното вещно право, едва след вписването.

При тези съображения се налага извод, че при уважен иск на държавата за отнемане на незаконно придобит недвижим имот с влязло в сила решение, същата не може да се легитимира като собственик, ако исковата молба не е била вписана и имотът е прехвърлен от ответника по иска преди вписване на съдебното решение. В този случай, по силата на установените в обществен интерес правила за вписванията, придобитите от държавата права не могат да се противопоставят на третото лице, което е придобило и вписало правата си преди вписване на решението.

С оглед на горното даденото от въззивния съд разрешение по поставените правни въпроси не противоречи на практиката на Върховния касационен съд и касационната жалба се явява неоснователна.

Правилно въззивният съд е приел, че макар производството по реда на глава ІІІ ЗСГ /отм./ да е приключило с решение за отнемане на имота, като придобит с нетрудови доходи, държавата не може да се легитимира като негов собственик поради разпоредителната сделка на ответника в това производство в полза на трето лице, която е противопоставима на държавата-ищец поради невписването на исковата молба и на решението своевременно.

Исковата молба по иска по чл. 42 ЗСГ /отм./ не е била вписана, като ЗСГ/отм./ не е предвиждал изрично вписване на исковите молби за отнемане на незаконно придобито имущество, за разлика от сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Независимо от това, предвид конститутивния характер на решението за отнемане на незаконно придобито имущество, с което се внася промяна в правото на собственост върху недвижим имот, исковата молба е подлежала на вписване на основание чл. 114, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС /изм. с пар. 12 от ПЗР на ЗКИР/, като вписването има защитно действие.

Към момента на извършеното на 15.03.2013 год. дарение от Р. Д. и съпругата му А. Д. в полза на сина им Д. Д., не е било вписано решението по иска на държавата срещу Р. Д., което е влязло в сила на 14.11.2012 год. При зачитане на императивните правила относно вписванията - чл. 114, ал.1, б.“в“, изр.2 и чл. 115, ал.4 ЗС разпоредителната сделка дарение от страна на ответника в производството по иска на държавата в полза на сина му Д. Д., като вписана преди вписване на решението /то е вписано на 03.06.2013г./, е противопоставима на държавата и препятства проявяването на вещноправния ефект на решението за отнемане спрямо приобретателя. Затова и последващите приобретатели, ответните дружества, въз основа на установените придобивни способи, се легитимират като собственици - първото дружество на основание покупко-продажбата от 5.02.2015 год. от Д. Д., а второто - на основание вписания на 7.08.2015 год. апорт. Вписването на решението за отнемане в полза на държавата към датите на тези сделки вече е без значение, тъй като то е извършено по персоналната партида на Р. Д., а по партидата на Д. Д. - прехвърлител по сделката с „Одит Консулт-2006“ ЕООД вписване не е налице. Предявяването на исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД от държавата срещу приобретателите на имота е обусловено именно от липсата на противопоставими нейни права срещу тях, като макар искът да е уважен относно дарението от 15.03.2013 год., предявените такива срещу дружествата са отхвърлени с влязлото в сила решение по гр. д. № 163/2017 год. на Благоевградски окръжен съд, като едно от съображенията за липса на знание за увреждане правата на държавата от страна на търговските дружества е именно вписването на влязлото в сила решение по партидата на Р. Д. към момент, в който вече е било вписано дарението в полза на сина му. Затова са неоснователни доводите на касатора за легитимацията му като собственик на основание влязлото в сила решение по гр.д.№ 1370/2000г., тъй като поради невписването на исковата молба и на решението тяхното защитно действие не може да се прояви. Възникналата конкуренция на права се разрешава в полза на третото лице, което вписало първо правото си. Силата на пресъдено нещо на решението за отнемане, от която е обвързан Д. Д. като правоприемник съгласно чл.298, ал.2 ГПК, обхваща осъщественото преобразуващо материално право, но не може да преодолее липсата на защитно вписване на решението, което касае прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и спрямо което са приложими императивните норми на Закона за собствеността относно вписванията. Да се приеме обратното разрешение - че въпреки невписването правата на държавата, произтичащи от решението, са противопоставими на неучаствалите в процеса лица, означава да се обезсмислят специалните правила за вписванията и да се постави под съмнение сигурността на гражданския оборот с недвижими имоти.

С оглед изложеното въззивното решение е правилно и следва да се потвърди, тъй като спорът за собствеността на имота е разрешен въз основа на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

С оглед този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата „Одит Консулт – 2006“ ООД направените разноски в размер на 7 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /л. 52 от делото/. Своевременно заявеното от касатора възражение за прекомерност на същото съдът намира за неоснователно, поради следното: Цената на всеки от предявените искове е в размер на 367 046.50 лв., представляваща данъчната оценка на спорния имот, установена с представено по делото удостоверение. Заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е под минималния размер с оглед материалния интерес, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обстоятелство наред с правната и фактическата сложност на делото обосновава извод, че същото не е прекомерно. Искането на „ЛД Пропърти Янчеви груп“ ООД за присъждане на разноски не може да се уважи, тъй като липсват доказателства за направени такива от това дружество в настоящето производство.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 457 от 31.03.2022 год. по гр. д. № 1688/2021 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на „Одит Консулт-2006“ ООД сумата 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляващи направени разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Сн. Николова:

Считам, че конкуренцията на права между страните по спора за собствеността на процесния имот не следва да се разрешава въз основа приложението на чл. 113 ЗС, тъй като последното предпоставя правоприемство в хода на висящото производство – чл. 226, ал. 3 ГПК. Разпростирането на силата на пресъдено нещо /СПН/ спрямо приобретателя на спорното право съгласно горната разпоредба не е проява на правоприемство относно СПН на влязлото в сила решение, по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК. Приложението на последната разпоредба е предпоставено от вече възникнала сила на пресъдено нещо, която обвързва правоприемниците, в т. ч. и частните такива.

В настоящият случай правоприемството е настъпило на основание дарението на ответника в предходното производство с ищец държавата след влизане в сила на решението, с което е уважен иска й по чл. 42 ЗСГ /отм./ - на 14.11.2012 год., поради което и СПН на същото обвързва и частния правоприемник на този ответник – дарението в негова полза е от 15.03.2013 год., т. е. след влизане в сила на решението. Предметът на иска по чл. 42 ЗСГ /отм./ е отнемането на недвижим имот, придобит със средства от нетрудов или незаконен доход, съгласно приетото в т. 8 на ППВС № 10 от 29.06.1976 год. по някои въпроси във връзка с приложението на Глава ІІІ ЗСГ /отм./, поради което и решението по него има конститутивно действие – правото на собственост се прехвърля в полза на държавата въз основа на властнически акт на държавен орган. Това решение обвързва и последващия частен правоприемник, по разрешените с влязлото в сила решение въпроси, вкл. постановеното отнемане на имота, тъй като той има същото правно положение, което има неговият праводател – и двамата не притежават право на собственост, което да прехвърлят на друг с оглед настъпилата с влизане в сила на решението материалноправна промяна относно спорното право /това на държавата да отнеме придобития от ответника с незаконен доход имот/. Като юридически факт конститутивните съдебни решения се различават от правните сделки, поради което и разпоредбата на чл. 113 ЗС не може да намери приложение в настоящата хипотеза на конкуренция на права.

Иначе, доколкото ЗСГ /отм./ не предвижда вписване на исковите молби за отнемане на незаконно придобито имущество, постановените в това производство решения подлежат на вписване съгласно общото правило на чл. 112, б. „з“ ЗС. Следователно, действието на вписването е чисто оповестително и би имало значение единствено с оглед добросъвестността на третите лица с конкуриращ титул за собственост.

При оповестителното действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Както се посочи, постановеното решение в производството по част III ЗСГ /отм./ обвързва правоприемниците на страните, като липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК. Неслучайно тази разпоредба не предвижда изключението от принципа за СПН, предвидено в чл. 226, ал. 3 ГПК за вписването. При това положение следва да се приеме, че дареното лице не е договаряло със собственик. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителният собственик претендира правото си на собственост. В този смисъл считам, че е налице съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение противоречи и с оглед на това същото е неправилно.

Съдия: