Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025
Недопустимост на произнасяне по същество от въззивен съд след обезсилване
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът води дело за признаване на собственост върху имот въз основа на придобивна давност. Въззивният съд констатира нередовност в исковата молба, обезсилва решението на районния съд и веднага след това отхвърля иска по същество. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение и връща делото, тъй като въззивната инстанция не може да разглежда иск по същество за първи път, без по него да има валидно първоинстанционно решение.
Какво приема съдът
Недопустимо е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и направо да се произнесе по съществото на спора за първи път по уточнения пред него иск, лишавайки страните от една съдебна инстанция.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
придобивна давностнедопустимо решениеобезсилваненередовна искова молбавъззивно производство
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 399 София 02.07.2025 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1338/2024 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7808 от 28.12.2023 г. на Н. Н. А., подадена чрез адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 433/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд - Перник. С определение № 712/13.02.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 433/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд – Перник на основание чл.20, ал.2, предл.2 ГПК с оглед евентуална недопустимост на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата по касация – П. С. Т., чрез адвокат Р. З., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е обезсилено решение №39/22.11.2022 г. по гр.д. № 19/2022 г. на РС-Трън. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Н. А. иск за признаване за установено в отношенията му с ответниците П. С. Т., П. С. Г. и И. С. К., че е собственик на основание придобивна давност за периода 2009 г. – 2019 г. на УПИ, с площ 170 кв.м., находящ се в землището на [населено място], съставляващ УПИ *-*, който е част от поземлен имот № *, в кв. 45 по ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с обща площ от 334 кв.м., попадащ в югоизточната част. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, т.е. по недопустим иск, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК Същевременно въззивният съд е посочил, че следва да прецени дали конкретизираният пред него иск е допустим и ако е допустим, да прецени и основателността му. След обсъждане на писмените и гласни доказателства съдът е приел, че имотът не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, но представлява УПИ *-*, кв. 45 по регулационния план от 1969 г. на [населено място], действащ и към момента. След като процесният имот представлява УПИ *-*, кв. 45, то същият би могъл да бъде придобит по давностно владение, ако са налице предпоставките за това. Прието е, че съпрузите И. Г. Р. и Т. С. Р. са били собственици на имот, от който впоследствие са образувани процесният УПИ *-*, кв. 45, както и УПИ *-*,*, кв. 45. В УПИ *-*, *, кв. 45, е построена жилищна сграда, в която са живеели двамата съпрузи, техните две дъщери, а впоследствие тримата ответници и техните деца. Установено е, че към настоящия момент в сградата живее майката на ищеца – ответницата И. К.. За безспорно е прието, че процесният имот е бил съсобствен между майката на ищеца - И., лелята на ищеца – ответницата П. Т. и вуйчото на ищеца – ответника П. Г., в качеството им на наследници на починалите И. и Т. Р.. Отношенията между двете сестри П. и И. били влошени. П. също е живяла в къщата, находяща се в УПИ *-*,*, кв. 45, и в нея е отгледала децата си. Преди около 5-6 години заживяла в наследствена от мъжа ѝ къща в [населено място], община Трън. Установено е, че в процесния имот е имало стара стопанска постройка /хамбар и кошара/, която се е ползвала от П. Т. за съхранение на дърва, въглища и зимнина. Сградата се е намирала на границата със съседен имот и тъй като е била стара, започнала да се руши. Впоследствие ищецът е изчистил процесното дворно място от трева, стари клони и храсти и съборил старата стопанска сграда, а на нейно място построил със свои средства двуетажна жилищна сграда. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и приетите приходни квитанции за заплатени данъци и в заключение е направил изводи по съществото на спора, като е приел, че ищецът не е доказал твърдяното придобивно основание – давностно владение по отношение на процесния имот в изискуемия 10 годишен период до завеждане на иска. Въззивното решение е недопустимо. То е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - след като въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение, и е постановила направо решение по съществото на правния спор. Макар да е констатирал отстранима нередовност на исковата молба, която е поправена след даване на указания на ищеца, въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо, като постановено по недопустим и непредявен иск, обезсилил го е и същевременно с това е постановил решение по съществото на спора – по иск, който счита, че е предявен, без да е налице постановен първоинстанционен акт по този иск. В такава хипотеза се стига до разглеждане на иск по същество направо във въззивна инстанция, без по него да се е произнесъл първоинстанционният съд. Поначало е недопустимо въззивният съд да се произнесе за първи път по съществото на спора по иск, без той да е разгледан от първоинстанционния съд /изключение е предявен при условията на евентуалност иск/. Съобразно т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, сам въззивният съд може да отстрани нередовностите на исковата молба, при съобразяване че се уточнява основанието или петитумът, без да представлява недопустимо изменение на иска. Съобразно т.5 от ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, при тези хипотези продължават да са актуални. Като не е съобразил задължителната практика на ВКС, въззивният съд е постановил недопустимо решение. То следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, при съобразяване на изложените по-горе мотиви. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., на чл.293, ал.4 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 433/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд - Перник. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.