Отговорност на СДВР за падане на гражданин в канал при технически преглед

Текстът на акта

Ключови фрази

7
P E Ш Е Н И Е

№ 172

София,13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 206 по описа за две хиляди двадесет и пета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Д. срещу решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от него иск по чл.49 ЗЗД. Счита, че общото задължение да не се вреди другиму е всеобхватно и не се нуждае от по-детайлна регламентация поради обективната невъзможност да се опишат всички случаи на действия, предмети и явления, които са рискови за живота и здравето на човек. Като израз на конкретно проявление на общото правило на чл.45 ЗЗД следвало да се разглежда разпоредбата на чл.14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, която била приложима в случая.

Ответникът в производството СДВР не взема становище по жалбата.

С определение № 5253 от 17.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента за съобразяване на мерки на безопасност, трябва ли да са нарушени конкретни правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че отговорност за непозволено увреждане се носи не само когато се нарушава писана правна норма, но и когато се нарушава общото правило да не се вреди другиму. В този смисъл са решение № 1934 от 15.01.2002 г. на ВКС по д. № 288/2001 г., IV г. о., решение № 121 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2023 г., IV г. о., решение № 300 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV г. о.

Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. С оглед особеностите на настоящия случай следва да се добави следното:

Пътните превозни средства подлежат на периодични технически прегледи, съгласно чл.147 от Закона за движение по пътищата. Дейността по извършване на прегледите е регламентирана в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Прегледите се извършват в специални помещения, оборудвани с един или няколко канала, които следва да отговарят на техническите изисквания на чл.8 от Наредбата. По своето естество каналите за технически прегледи представляват източник на опасност. Естеството на работата при прегледите е такова, че каналите не могат да бъдат покрити. Затова и няма специални нормативно установени изисквания за обезопасяване на каналите срещу пропадане в тях. Липсата на нормативни предписания обаче не освобождава лицето, осигуряващо извършването на дейността по техническите прегледи, от отговорност за вреди при евентуално пропадане в канала.

Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБУТ) юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Посочената разпоредба е приложима съгласно чл.2, ал.1 за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от основанието, на което се извършва работата. Разпоредбата е насочена основно към осигуряване на безопасни условия на труд за работниците и служителите, но също и за всички други лица, които се намират на някакво основание в работните помещения.

От горната разпоредба следва извод, че когато водач на МПС се намира в помещение за извършване на технически прегледи и съдейства за извършване на прегледа на конкретния автомобил, трябва да има осигурени безопасни условия за преминаване над канала за преглед чрез подходящо подвижно приспособление, в противен случай лицето, което осигурява извършването на дейността по техническия преглед, носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди от възможно пропадане в канала поради нарушаване на общото правило да не се вреди другиму.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20089473 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 66012/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Л. Д. против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ искове: за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия от страна на служители на ответника при осъществяване на дейността им по извършване на всички операции по преглед на представено за регистрация МПС; на сумата от 173 лв. - законна лихва за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г., както и за сумата от 1 895 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за нетрудоспособност и месечното трудово възнаграждение, съответно сумата от 41 лв. – лихва за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г.

Предмет на делото са искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 30.08.2019 г. в пункт на КАТ-София по повод първоначална регистрация на закупен от ищеца автомобил, като ищецът паднал в необезопасения канал, над който се намирал автомобилът при прегледа. Според твърденията в исковата молба ищецът паркирал над канал с ширина 80-100 см. и дълбочина 200-250 см. и излязъл от автомобила, за да отвори предния му капак. След извършения преглед по разпореждане на един от служителите на ответника трябвало да затвори капака и да изтегли автомобила напред. За тази цел ищецът трябвало да прескочи канала, така че двата му крака да останат от двете му страни, за да освободи и затвори предния капак. При опита да прескочи канала, който не бил обезопасен, кракът му се подхлъзнал, той загубил равновесие и паднал върху металната релса, която е по ръба на канала, удряйки се в нея с тялото си, след което паднал и в канала.

Въззивният съд е обсъдил писмените и гласни доказателства за настъпилия инцидент и претърпените вреди. Обсъдено е и заключението на приетата по делото медицинска експертиза, според което при ищеца е настъпила контузия на гръдния кош в ляво с охлузвания на кожата и счупване по мишнична линия на 11-то ляво ребро. Според вещото лице се касае за директно травматично въздействие със значителна сила в лява част на гръдния кош, по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност. Травмата може да се причини по време и начин, описан в исковата молба. От медицинска гледна точка не е възможно да се определи причина за падането, респ. за възникване на инцидента. Травмата е била придружена с болки, страдания и функционални нарушения /затруднения движенията на снагата/, като болките са били интензивни и са изисквали медикаментозно обезболяване в продължение на поне седмица и са се усилвали при всяко движение и при дълбоко вдишване. След счупване на едно ребро консолидация настъпва до около 3 седмици. За правилно зарастване се изисква и имобилизация на гръден кош. При благоприятно протичане на възстановителния процес функционално възстановяване настъпва до 30 дни след травмата. Възстановяването на ищеца е протекло в рамките на средностатистическия период. Според вещото лице поради липса на проследяваща медицинска документация с обективни изследвания за състоянието на пострадалия от инцидента за периода от 2019 г. до 2021г. не може обосновано да се приеме, че при него към момента са налице последици във връзка с травмата. Теоретично е възможно при неправилни сраствания на счупеното ребро да е налице периодична изява на слаби болки, особено при натоварване или промяна във времето.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника, на които е възложено извършването на преглед на процесния автомобил във връзка с регистрацията му. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД съдържа общо правило да не се вреди другиму чрез действие или бездействие. Ищецът мотивира противоправното поведение на служители на ответника, изразяващи се в бездействие. За да е налице бездействие, е необходимо лицето да е имало задължение да действа. В случая липсват правни норми, които да предписват обезопасяване на каналите в помещенията, в които се извършват прегледи на автомобили за регистрация. От показанията на разпитания свидетел е установено, че обезопасяването на каналите би попречило на изпълнението на функционалните им задължения и на използването на канала по предназначение. По делото не са ангажирани доказателства /длъжностни характеристики и др. /, които да вменяват в задължение на служителите на ответника да извършват действия по обезопасяване на помещенията, в които се извършват прегледите на автомобилите, респ. на каналите, поради което не може да се приеме, че те са допуснали нарушение на правилата за безопасност. Поради това съдът е приел, че служителите на ответника не са действали противоправно и не са допуснали нарушение на правила за безопасност; липсва причинно-следствена връзка между поведението им и претендираните вреди, които са настъпили по изключителна вина на ищеца поради несъобразяване с обстановката и спецификата на помещението, в което се е извършвала дейността по преглед на автомобила. Цитираните от ищеца текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР, уреждат дейността на пунктовете на звена „Пътна полиция“, свързана с регистрацията на превозните средства, и не съдържат разпоредби за безопасни условия на труд, свързани с извършваната работата на служителите в посочените работни помещения.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че в случая ответникът не носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вреди от пропадане на ищеца в канала за извършване на технически прегледи на пътни превозни средства. Ищецът се е намирал в помещението и в близост до канала по повод извършван технически преглед на неговия автомобил. Бил е помолен да съдейства за прегледа, като затвори капака на автомобила. Пропадането на ищеца в канала е станало по повод стремежа му да окаже съдействие за прегледа. По изложените по-горе съображения ответникът отговаря за причинените на ищеца вреди от пропадане в канала поради нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и поради неосигурено временно обезопасяване на канала чрез подходящо преместваемо приспособление, което да позволи безопасно стъпване върху него с цел предприемане на действия по затваряне на капака на преглеждания автомобил.

Настъпването на вредите по начина, описан в исковата молба, е доказано чрез приетата по делото експертиза и с показанията на свидетеля С.. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Неимуществените вреди са установени чрез показанията на свидетелката Д., съпруга на ищеца, които съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК и при съпоставката им с медицинската експертиза, която също установява интензивността и продължителността на търпените болки и страдания от травматичното увреждане. Съдът определя размера на неимуществените вреди на 5000 лв. /2556,46 евро/, при съобразяване характера на причиненото увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия към момента на увреждането, настъпилото възстановяване от травмата, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането. За разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. искът е неоснователен и отхвърлителното решение следва да бъде оставено в сила.

Искът за мораторна лихва върху неимуществените вреди следва да бъде уважен за сумата от 108,33 лева или 55,39 евро. Следва да се присъди и претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Имуществените вреди не са доказани и затова отхвърлителното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. По делото е представен само един фиш от получавана заплата за м. септември 2019 г., а не два фиша от два последователни месеца, за да се сравни каква е разликата. Не е представен болничен лист, а само друга медицинска документация, която обаче не установява факта на ползвания отпуск по болест. Представено е и копие от електронен документ за осчетоводяване на сумата от 641,71 лв. в графа Заплати и пенсии КТ, но той не може по никакъв начин да се свърже с ищеца. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е отхвърллен искът за мораторна лихва върху претенцията за имуществени вреди в размер на 41 лв.

При този изход на делото на страните следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции съразмерно на уважената /отхвърлената/ част от исковете.

За първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 405 лв. държавна такса, 300 лв. за вещо лице и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение; за въззивната инстанция разноските са 202,50 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение; за касационната инстанция разноските за държавни такси са 232,50 лв. и 1500 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026 г.

Ответникът е направил възражения за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за първите две инстанции. Съставът на ВКС счита, че възраженията са неоснователни, тъй като заплатените адвокатски възнаграждения от по 1500 лв. са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, което изисква провеждане на главно доказване чрез медицинска експертиза и свидетели за неимуществените вреди.

Общият размер на разноските на ищеца за всички инстанции възлиза на 7140 лв. Цената на всички предявени искове е 10109 лв. С оглед уважената част от исковете - 5108,33 лв., дължимият размер на разноските на ищеца е 3608 лв. или 1844,91 евро.

На ответника също следва да се присъдят разноски за първите две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съставът на ВКС определя на 200 лв. общо или 102,26 евро, отчитайки крайния изход на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 20089473 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 66012/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. Л. Д. срещу СДВР иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от непозволено увреждане до размер на сумата от 5000 лв., както и до размер на сумата от 108,33 лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г., а също и в частта за разноските, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес [населено място], [улица], да заплати на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на Г. Л. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2556,46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от падане на 30.08.2019 г. в канал в пункт за технически прегледи на СДВР, находящ се в [населено място],[жк], [улица], заедно със законната лихва от 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на основание чл.86 ЗЗД сумата от 55,39 евро - мораторна лихва върху главницата за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес [населено място], [улица], да заплати на Г. Л. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1844,91 евро разноски за всички инстанции съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г. Л. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи с адрес [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: