Оправдаване за закана с убийство при конфликт и причинена лека телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго * закана с убийство * свидетел очевидец * свидетелски показания * оценка на гласни доказателствени източници * оценка на доказателства * оценка на доказателствена съвкупност * оценка на доказателствени източници

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

Гр. София, 05 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 1055 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Велико Търново против нова въззивна присъда от 03.10.2024 г., постановена по внохд № 428/2024 г. от ОС – Велико Търново.

В протеста и по същество повтарящото го допълнение към него се заявяват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. На първо място е посочено нарушение в процеса по формиране волята на съда, тъй като в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК не били обсъдени всички доказателства по делото. Безкритично, според прокурора са възприети обясненията на подсъдимия, а са игнорирани обвинителните доказателства в показанията на пострадалата и на свидетелката М., както и експертното заключение на приетата съдебнопсихиатрична експертиза. Последните потвърждавали обвинителната теза за отправени заканителни реплики към свид. Д., довели до страхови изживявания, постоянна тревожност и промяна в ежедневието й. Неправилната оценка в тази насока и опороченото формиране на вътрешното убеждение на съда е довело и до неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на подс. Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и приложението на чл.78а от НК относно извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Поради тези съображения се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура не поддържа протеста и изложените в него доводи. Счита, че въззивният съд е направил коректен анализ на доказателствата по делото и въз основа на тях е стигнал до правилен извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението по чл.144, ал.3 от НК.

Частният обвинител Н. Б. Д. и повереникът й, редовно призовани, не вземат участие в производството и не ангажират становище по депозирания протест.

Подсъдимият С. Л. Д. и защитникът му заявяват становище за законосъобразност на атакуваната присъда, тъй като били обсъдени всички доказателства по делото и съдът аргументирано е стигнал до правилния извод за липсата на осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Поради това в последната си дума подсъдимият моли да се остави в сила постановената присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 12 от 28.02.2024 г. по нохд № 783/2023 г. на РС – Велико Търново подсъдимият С. Л. Д. е признат за виновен за това, че на 18.06.2022 г. в гр. Килифарево се заканил с убийство на Н. Б. Д. като й казал „Никъде няма да ходиш, само да се приберем на [населено място], ще видиш как ще си тръгнеш, ще те убия и никой няма да разбере и да те потърси“, както и че ако се върнела при съпруга си, щял да убие и двамата, и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал1, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С присъдата подс. С. Д. е признат за виновен и за това, че на 18.06.2022 г. в гр. Килифарево на [улица]причинил на Н. Б. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания с оток на меките тъкани по главата и лицето, оток в дясна гръдна половина и охлузвания по седалищната и поясна области, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият е признат за невиновен да е причинил телесната повреда по хулигански подбуди и е оправдан по обвинението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК. На основание чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като е приложен отново чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

По реда на чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Присъдени са направените деловодни разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия.

Цялостен въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирана жалба от защитника на подсъдимия Д.. С атакуваната понастоящем присъда от 03.10.2024 г. на ОС – Велико Търново по внохд № 428/24 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК частично е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият е изцяло оправдан по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, а за престъплението по чл.130, ал.2 от НК е отменено наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с приложение на чл.66, ал.1 НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв. Отменено е и определеното по реда на чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с приложението на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. В останалата й част присъдата е потвърдена.

По доводите за допуснато процесуално нарушение:

На първо място следва да се отбележи, че макар оплакванията в протеста да са формулирани по начин, отговарящ на касационните основания, част от тях по същността си граничат с неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт. Такива са аргументите за необходимостта да се оценят по различен начин показанията на пострадалата, да се счетат като подкрепящи ги останалите свидетелски показания и експертното заключение, както и да се приемат за опровергани дадените от подсъдимия обяснения. С така предложения доказателствен прочит по същество би се стигнало до недопустима подмяна на вътрешното убеждение на съда, без да се отчете, че намесата на касационната инстанция в него е възможна само при констатация за неправилен подход при изграждането му. Поради това обсъждането на сочените пропуски в доказателствената дейност следва да се направи единствено на плоскостта на доводите за неизвършен от въззивната инстанция пълноценен доказателствен анализ съобразно действителното съдържание на годните доказателствени източници, с което да е постигнато прецизно и пълно изясняване на значимата за предмета на делото фактология.

Така преценени оплакванията в протеста не могат да се счетат за основателни. Извършен е цялостен контрол върху атакуваната присъда, като за приетото от фактическа страна нанасяне на побой спрямо пострадалата, но без предшестващи заканителни реплики за убийство спрямо нея, са обсъдени в пълнота и внимателно съпоставени помежду им всички доказателствени източници, с което професионално е изпълнено задължението за разкриване на обективната истина съобразно изискването по чл.13 НПК. Внимателният прочит на изложените от въззивната инстанция съображения за това сочи, че не са били игнорирани показанията на пострадалата Д., които обстойно са проследени и анализирани във всичките им части. Това е позволило констатацията за вътрешно противоречие и непоследователност на твърденията, но не въобще за заканително поведение спрямо нея, а относно точното естество и момента на отправяне на заплахи – за телесно увреждане или за убийство, както и преди или след изскачането й от автомобила. В отклонение от обвинителната теза за закана с убийство в случай, че се върне при съпруга си, както и като се приберат в [населено място], в обсъдените показания прецизно е откроена и такава, обвързана с оплакване за случилото се. На следващо място с основание е придадена значимост и на конкретната ситуация, в която се твърди да са изречени процесните реплики. Несъмнено в показанията си Д. свидетелства за отправени й от подсъдимия закани, но първоначално сочи, че те са такива за разправа с нея при прибиране в жилището им и във връзка с исканата от нея раздяла, а за съобщената закана с убийство е налице неяснота дали същата е осъществена преди скачането й от автомобила или впоследствие в рамките на нанесения й побой и след него, в случай на връщане при съпруга й или при отказ да се качи обратно в автомобила, както и ако се оплаче за случилото се.

Не са пренебрегнати производните в тази им част показания на свидетелката М., които също са подробно анализирани и преценени в съответствие с действителния им смисъл за узнатото от пострадалата скачане от автомобила поради удар от подсъдимия, както и за отправени от него заплахи, но основно за побой. Именно поради еднопосочното свидетелстване по този въпрос /за несигурност относно съобщени й от пострадалата закани за убийство/ и липсата на констатирано противоречие за същото обстоятелство, не са прочетени и приобщени показанията на М. от досъдебното производство, в които дори пресъздаването на случилото се от пострадалата е възприето от свидетелката като „разхвърляно“. Тези конкретни показания не са приобщени и без съмнение поради това не биха могли да се коментират като годен доказателствен източник, а се сочат само за констатацията относно неизменност на заявеното от свидетелката и в хода на съдебното следствие, точно възприетия му смисъл и дадената му оценка впоследствие.

Поради това и според касационния състав коректно е направено разграничението от страна на въззивния съд от приетото от първата инстанция пълно съответствие между обсъжданите гласни доказателствени източници. Този подход е напълно допустим и в правомощията на втората инстанция, извършваща собствена преценка на доказателства, като не може да се приеме, че има за последица неправилно формиране на вътрешното й убеждение.

Горният извод е относим и за отчетеното, но необвързано именно с процесните закани за убийство експертно становище на съдебнопсихиатричното изследване. То е обсъдено съобразно оценката му като компетентно дадено в съответствие със специалните познания на вещите лица и е послужило за възприемане на изводите им за налично разстройство в адаптацията при пострадалата, но аргументирано е преценено като недоказващо причиняването му именно от отправени към пострадалата закани за убийство. В конкретния случай, при който Д. е изскочила от движещ се автомобил и несъмнено върху нея е оказано физическо въздействие, причинило й процесното телесно увреждане, не би могло само въз основа на експертно потвърдените й логични твърдения за страхови изживявания, да се счете, че същите са единствено възможна последица от заканително поведение в очертаните от обвинението рамки и на тази основа последното да се приеме за несъмнено доказано. Показателна в тази връзка е и съобщената от свидетелката М. информация за нейните собствени опасения от подсъдимия в последващ момент, провокирали желанието й да се скрие, независимо че помежду им въобще не е имало комуникация.

При изграждане на фактическите си изводи, съдът е обсъдил и счел за неопровергани неотчетените от първата инстанция обяснения на подсъдимия, отричащи отправянето на процесните закани за разлика от признатото нанасяне на побой спрямо пострадалата. Възприемането им за доказателствено средство в случая е сторено не формално и без отчитане на двояката им природа и като средство за защита, а с оглед вече обсъдената оценка на останалите доказателствени източници и най-вече на несигурното и противоречиво съобщаване от пострадалата за точните реплики и момента на изричането им – в рамките на нанесения й побой или още преди него, което обстоятелство е откроено като значимо за коректната правна квалификация на деянието. В тази насока прецизно е отчетена самата обвинителна теза, разграничаваща двете инкриминирани деяния и непозволяваща с оглед правото на защита на подсъдимия стореното от първия съд обосноваване на престъплението по чл.144, ал.3 НК чрез действията по нанасяне на удари спрямо пострадалата.

Предвид изложеното и липсата на констатирани съществени пропуски в процесуалната дейност на съда не може да се приеме, че възприетата фактология е резултат от непълна или превратна оценка на събраните доказателства. В мотивите към постановената присъда се съдържат и подробни аргументи относно невъзможността на дадените от подсъдимия обяснения да се противопоставят обвинителните доказателства, открити от прокурора в свидетелските показания и експертното заключение, като е изяснено, че на последните липсва нужната доказателствена стойност при очертаните рамки на обвинението.

По доводите за нарушение на закона:

Неправилното приложение на закона според изложеното в протеста е обусловено от вече обсъдените оплаквания за съществени пропуски при изясняване на основните фактически положения, поради което и този касационен довод се явява неоснователен.

Оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК е постановено от въззивния съд с оглед приетата му недоказаност от обективна и субективна страна. Извън изложените в атакувания акт аргументи в тази насока, свеждащи се главно до липсата на несъмнено установени заканителни реплики за убийство, е необходимо да посочи и това, че дори и при тяхното формално изричане, не винаги те биха могли да се оценят по смисъла на чл.144, ал.3 НК. В конкретния случай обвинителната теза за това престъпление включва и реализирано посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалата. Поради това обстановката, в която се твърди да са отправени инкриминираните изрази и мястото им в рамките на конфликтна ситуация е от съществено значение за извода дали същите, дори и изречени, имат такова естество и биха могли да възбудят основателен страх за реализирането им, т. е. дали са обективно годни да осъществят състава на коментираното престъпление, доколкото съставомерна е единствено заканата, с която се демонстрира решимост за реализиране и способна да възбуди основателен страх от това у адресата й. Преценката в тази насока следва да е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на лицата, отношенията с пострадалата и произведения ефект върху нея.

Констатираната по делото неяснота относно точното естество на отправяните от подсъдимия закани за саморазправа с пострадалата, свързани с исканата от нея раздяла, както и момента на изричане на репликите – преди или след излизането й от автомобила, с основание е препятствало не само възможността за еднозначната им преценка като заканителни по смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1, но и като такива по ал.1 от същия престъпен състав на НК. Приетата фактология сочи, че дори и изречени, те не могат да бъдат изолирани от останалите действия на подсъдимия и биха могли да се приемат като израз по-скоро на непосредствено негово агресивно отреагиране и посегателство на момента, а не на предстоящо застрашаване на лицето. Не без значение за това е, че сред несъмнено установените от съда фактически обстоятелства са залегнали и такива като предходното безпрепятствено връщане на пострадалата при съпруга й по време на съвместното съжителство с подсъдимия, протичало до този момент без конфликти от подобно естество; оставането й на мястото на инцидента и водения разговор с подс. Д. в рамките на 15-20 минути след появата на свид. С., към която е била отправена молба за сигнализиране на тел.112 само в случай, че продължи побоят, а така също и изчакването на извиканата на помощ свидетелка М.. Преценени по естеството си и в съвкупност с противоречивите твърдения на пострадалата за момента на отправяне на заканителни реплики и обвързаността им с исканото от нея поведение, посочените факти дават сериозно основание в крайна сметка да се възприеме за недоказано в конкретния случай отправянето на инкриминираните реплики за убийство извън рамките на конфликтната ситуация и целта им да възбудят основателен страх от реализирането им. Поради това и правилно очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия е приета за недоказана от обективна и субективна страна като престъпление по чл.144, ал.3 от НК, т.е. че е осъществил специфично и недвусмислено психическо въздействие за отнемане на живот и то като е взел решение да извърши такова посегателство.

От друга страна при нанесения побой върху пострадалата с причиненото й телесно увреждане, следва да се приеме, че заканителните реплики не могат да се оценят и като престъпление по ал.1 на чл.144 НК – закана с престъпление против личността /независимо от частноправния характер на същото/, тъй като евентуалната заплаха в тази насока няма бъдещ характер и вече е била реализирана без да е възможно отграничаването й от извършваното по-тежко засягане на лицето /чрез причинено леко телесно увреждане/.

Оспорената с протеста законосъобразност на постановеното освобождаване на подсъдимия Д. от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК относно престъплението по чл.130, ал.2 НК е аргументирана с твърдяното нарушение на закона при оправдаването му за обсъденото престъпление. Поради липсата на констатирана неправилност за това, ВКС счете, че не се налага обсъждане и внасянето на корекция в атакувания съдебен акт и в тази насока.

Предвид изложените съображения касационната инстанция не се съгласи със сочените от прокурора доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това и от погрешна преценка на съда неправилност в приложението на закона, което налага атакуваната нова присъда да бъде оставена в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 20 от 03.10.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена по внохд № 428/2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.