Оправдаване за данъчно престъпление при неподадена регистрация по ЗДДС

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * преквалификация на деяние * неправилно приложение на материалния закон * данъчно нарушение и данъчно престъпление * несъставомерно деяние * оправдаване от касационната инстанция

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 338

гр. София, 06.10.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова

ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов

Петя Шишкова

в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 667 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия Е. Ш. Ю. срещу решение № 76 от 17.05.2023г., постановено по ВНОХД № 398/22г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 15 от 04.10.2022г. по НОХД № 1/22г. на Шуменския окръжен съд по отношение на периода на осъществяване на продължаваното престъпление, като за начална дата е приета 14.08.2013г. вместо 29.07.2013г., и по отношение на начина на избягване на установяването на данъчните задължения, като вместо чрез неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС е прието, че това е станало чрез неподаване на справки-декларации. В резултат подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 14.08.2013г. до 31.05.2016г. в гр. Силистра, като частен съдебен изпълнител с район на действие Силистренски окръжен съд, при условията на продължавано престъпление реализирано с тридесет и пет отделни деяния, избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 71 810,18 лв. данък върху добавената стойност, като не подал справки-декларации съгласно чл.125 от ЗДДС, и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изтърпяването на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по т.5 на чл.255, ал.1 от НК, като е осъществявал счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Като съществено процесуално нарушение се сочи осъждането на Ю. по непредявено обвинение, последователно от първата и от втората съдебни инстанции. Излагат се съображения за липса на идентичност с фактите от обвинението, тъй като в обвинителния акт не се сочат доводи подсъдимият да е лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, както и да е осъществил престъплението чрез нарушение на вменените му разпоредби от същия закон. Становището на защитника е, че съставите на престъпленията по т.1 и т.5 на чл.255, ал.1 от НК препращат към различни норми от други актове, които също следва да са предявени на подсъдимия, за да е допустимо служебно изменение на обвинението, а нарушението на разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС не е обосновано в обвинителния акт. Като процесуално нарушение се изтъква и неяснотата, произтичаща от липсата на оправдателен диспозитив за частта от периода, отпаднала при изменението, както и несъответствието между датата, посочена като крайна за периода и датата, на която изтича срокът за подаване на справка-декларация. Според жалбоподателя съдът не е мотивирал надлежно субективната съставомерност на деянието, по-конкретно извода, че Ю. е имал съзнание за достигнат оборот от 50 000лв. Нарушението на материалния закон се изразява в неправилна преценка, че деянието съставлява престъпление.

В съдебно защитниците на Ю. поддържат жалбата. Намират, че с осъществената преквалификация и двете предходни съдебни инстанции са нарушили правото на защита на подсъдимия. Пледират за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието, тъй като задължението за подаване на справки-декларации касае само регистрираните по ЗДДС лица, какъвто подсъдимият не е бил към инкриминирания период.

Представителят на ВКП пледира, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Самият подсъдим заявява, че е невинен.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна.

Съществените обстоятелства, описани в обвинителния акт, чиято достоверност са установили и предходните съдебни инстанции, не сочат на извършено престъпление, поради което наказателното производство е следвало да бъде прекратено още по реда на чл. 250, ал.1, т.2 или подсъдимият да бъде оправдан на основание чл.304, пр.4 от НПК. Липсва спор по отношение на следните факти: Подсъдимият е работел като частен съдебен изпълнител от края на 2006г. В резултат на упражняваната свободна професия получавал приходи, представляващи негов доход като физическо лице. На 14.05.2016г. подал заявление за регистрация по ЗДДС. По този повод била извършена данъчна ревизия, приключила с ревизионен акт, след което била сезирана и прокуратурата. Проверяващите служители от данъчната администрация и вещите лица в хода на досъдебното производство установили, че Е. Ю. е достигнал оборот, превишаващ 50 000лв. на 30.06.2013г. От този момент, като лице, осъществяващо независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 от ЗДДС, за него на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС е възникнало задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Подсъдимият не го сторил и до регистрацията си продължил да реализира доходи от облагаеми доставки. През това време не е подавал справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС. Неначисленият ДДС за този период бил 71 810,18 лв. и срещу Ю. било повдигнато обвинение за укриване на данъчни задължения в този размер.

Прокуратурата квалифицирала деянието по т.5 на чл.255, ал.1 от НК, приемайки, че подаването на заявление за регистрация е част от осъществяването на счетоводство. Нарушението на счетоводното законодателство според обвинението се изразява в неспазване на чл.28 от ЗЧСИ, като Ю. не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, съгласно чл.102, ал.3, вр. чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС. Правилно и двете съдебни инстанции са достигнали до извода, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл.28 от ЗЧСИ и той е оправдан по така повдигнатото обвинение. Водената от Ю. отчетност безспорно е удовлетворявала изискванията към счетоводство на ЧСИ. Същевременно тя се различава от документацията, която регистрираните по ЗДДС лица следва да водят за установяване на данъчните им задължения.

Шуменският окръжен съд е формулирал друга правна конструкция и е преквалифицирал деянието по т.1 на чл.255, ал.1 от НК. Приел е, че данъчните задължения не са установени, защото подсъдимият не е подал заявление за регистрация, а като се е позовал на чл.102, ал.3 от ЗДДС, визиращ определянето на задължения в случаите, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок /т.нар. „служебна регистрация“/ е установил, че такива са съществували. Неподаването на декларация като изпълнително деяние изобщо не фигурира в диспозитива на присъдата.

Апелативният съд е решил да коригира тази неточност, като е приел, че подсъдимият е осъществил укриване на данъчни задължения чрез неподаване на декларация, което от своя страна е последица от неподаването на заявление за регистрация.

Очевидно е, че всички изброени органи са достигнали до извода, че първопричината данъчната администрация да не установи, че подсъдимият има задължения по ЗДДС през посочения период е това, че той не е подал своевременно заявление за регистрация, но тъй като въпросното бездействие не е предвидено като изпълнително деяние в чл.255 от НК, са последвали неблагополучията при определяне на точната правна квалификация, от които основателно се оплаква жалбоподателят.

Напълно правилно е възражението, че Ю. не би могъл да бъде признат за виновен в неподаване на справки-декларации, след като не е нормативно задължен за това. Субект на задължението по чл.125, ал.1 от ЗДДС е „регистрираното“ лице. Законът прави разлика между данъчнозадължени и данъчнорегистрирани лица. За данъчнозадълженото лице съществува задължение да следи и определя облагаемия си оборот, и когато той достигне предвидения в закона минимум, при който регистрацията е задължителна, да подаде заявление. След като бъде извършена проверка, ако бъде регистрирано, за лицето възниква задължение за ежемесечно подаване на справки – декларации с начисляване на дължимия ДДС. Всяко разширително тълкуване при ангажиране на наказателната отговорност е абсолютно забранено, поради което е недопустимо неподаването на заявление за регистрация да се приравнява на неподаване на декларация за данъчни задължения.

Фактът, че настоящият казус не попада в нито една от хипотезите на престъпното укриване на данъци и данъчните измами, не се дължи на законодателен пропуск. За да бъде обявено едно правонарушение за престъпление, то следва да се отличава с най-висока степен на обществена опасност. По този показател неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС не може да бъде приравнено на деянията, визирани в чл.255, ал.1 от НК. Съществената разлика произтича от спецификата на данъка върху добавената стойност. Той е косвен данък, който се дължи от доставчика на облагаемата стока или услуга, но данъчната тежест не пада върху него, а върху крайния потребител. Като възможни субекти на престъплението по чл.255 от НК, регистрираните по ЗДДС частни съдебни изпълнители са доставчици на услуги, а не крайни потребители. Когато предоставят услуги на крайния потребител, те събират от него от името на държавата дължимата сума чрез начисляване на ставка върху таксата. За тях възниква задължението да декларират облагаема доставка и да внесат в хазната ДДС. Резултатът от неизпълнението на това задължение е неправомерно обогатяване за сметка на бюджета. Различно е положението при лицата, които не са данъчнорегистрирани. Такова обогатяване за тях обективно не е възможно да настъпи, защото те не начисляват ДДС при предоставяне на услуги на крайния потребител, т.е. няма как да укрият или да задържат дължимата на фиска сума, тъй като изобщо не са я получили.

Освен че предвижда административна санкция при неизпълнение на задължението за данъчна регистрация, законът охранява и финансовия интерес на държавата. Нарушителите понасят върху себе си, въпреки че не са крайни потребители, данъчната тежест за доставките през изминалия период от възникване на предпоставките по чл.96, ал.1 от ЗДДС до фактическата регистрация, в едно с лихви. Такова задължение възниква и за подсъдимия, но след определянето му с ревизионен акт по реда на чл.102 от ЗДДС, а не към инкриминирания период.

При извод за несъставомерност на деянието, Е. Ю. следва да бъде оправдан, с което правото му на защита е реализирано в максимална степен и обсъждането на оплакванията за допуснати процесуални нарушения е безпредметно.

Независимо че инстанциите по фактите са приели за установено, че подсъдимият не е подал своевременно заявление за регистрация, съдът не е компетентен да наложи предвиденото в чл.178 от ЗДДС административно наказание. Правомощието по чл.354, ал.1, т.3, пр.2 от НПК се отнася до случаите, при които едно и също деяние се третира едновременно като административно нарушение и като престъпление в зависимост от степента на обществена опасност на извършеното, т.е. когато има съвпадение между обективните признаци на престъплението и на административното нарушение. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като неподаването на заявление за регистрация, като изпълнително деяние съществено се отличава, както от осъществяването на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство, така и от неподаването на данъчна декларация.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 76 от 17.05.2023г. по ВНОХД № 398/22г. на Варненския апелативен съд.

Признава подсъдимия Е. Ш. Ю. за невиновен и го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.