Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на баба при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

София, 04.04. 2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 347 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н., чрез адвокат Г. Е., срещу въззивното решение № 1813/08.07.2022г. на Софийски градски съд по в.т.д. № 15265/2021г., поправено с решение № 2618/03.10.2022г., в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н..

Касационното обжалване е допуснато с определение №3246/26.10.2023г. по въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

По него е налице формирана задължителна практика на ВКС – ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, според която „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Прието е, че обезщетение се присъжда „при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В мотивите на решението е посочено, че „възможността за обезщетяване на други лица извън тези, посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г., като най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.“. В установената след приемането на тълкувателното решение практика на Върховния касационен съд, е прието, че особените житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка са тези, при които отношенията между бабата или дядото и внука са наподобявали връзката родител – дете (заболяване или смърт на родителя/родителите, работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др.). Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на събраните в хода на всяко отделно производство доказателства, като обезщетение се присъжда само, когато е било проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В този смисъл са и постановените решения на ВКС (решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 20.07.2022г. по т.д. № 2090/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50003 от 24.07.2023г. по т.д. № 2760/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т.д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50099 от 23.11.2023г. по т.д. № 1720/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

В жалбата си Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н. поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че при постановяването му съдът не е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил в пълнота и съвкупност, като не е отчел обстоятелството, че за всеки от жлбоподателите починалата И. Н. е била като втори родител; ищците и тяхната баба били изселили се в чужбина българи, където започнали живота си отначало, без подкрепа на други близки и роднини; не е преценил в тяхната цялост заключението по допуснатата съдебно-психолгична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. По същество претендират отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявените искове в размер на 10 000лв. за всеки от тях. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че в хода на производството не е установено наличие на дълбока, трайна и емоционална връзка между ищците и починалата им баба, както и периода, в който са търпели болки и страдания. Въззивният съд е извършил цялостна преценка на вида и характера на твърдените вреди, продължителността и периода на същите, както и липсата на доказателства за продължаващо страдание. По същество отправя искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на въззивния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнграждение.

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски районен съд, постановил друго, с което отхвърлил предявените от Г. Л. Н., А. Шр. и С. А. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 19.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н..

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са установени и безспорни между страните фактите за настъпило на 29.08.2015г. ПТП, по вина на водача на л.а. „Т. К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП; смъртта на един от пътниците в лекия автомобил – И. Н. (баба на ищците); наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

Въззивният съд посочил, че основните спорни въпроси по делото са налице ли е легитимация на ищците да получат обезщетение за твърдените болки и страдания от смъртта на баба им, която произтича от твърденията за съществувала между тях трайна и дълбока емоционална връзка, както и за търпените неимуществени вреди.

За да даде отговор на същите, съдът се позовал на установената задължителна съдебна практика, с която е определен кръга на материално легитимираните лицата да получат обезщетение за неимуществени вреди. Посочил, че според същата, легитимацията на ищците, като низходящи на починалото лице, произтича от наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия основана на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет морални болки и страдания /т.2 ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. ,ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/. По отношение на критериите за това кога е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, респ. търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, въззивният съд приел, че освен формалното родство с произтичащата от него близост, е необходимо между лицата да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от приетата за нормална за съответната родствена връзка (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.). Последната следвало да бъде установена по пътя на главното и пълно доказване, като преценката за наличието ѝ се извършва във всеки конкретен случай.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приел за установени следните факти: По отношение на ищеца С. А. Н. съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, от което приел, че той е посещавал психолог-терапевт, който му поставил диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, а към настоящия момент все още не е преодолял мъката от загубата на баба си. Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и приел за установено, че С. Н. при раждането си и през първите му 10 г. е живял заедно с майка си и баба си И. – до 1990г., когато заминали с майка си за Германия. Според свидетеля Т. В. с /приятел на С. от 2005г./ той често пътувал при баба си, която живеела във Виена, чували се по телефона и много се разбирали. Според този свидетел, след нейната смърт С. бил съсипан, непрекъснато говорел за нея, променил се и към настоящия момент не се бил възстановил от тази загуба.

По отношение на ищците Г. Н. и А. Ш. съдът установил (от показанията на разпитаните по делото свидетели), че в периода 1991г. – 1992г. двамата, заедно с тяхната майка и баба им И. Н., се преместили да живеят във В., А.. Грижи за двамата ищци полагала баба им и много им помагала. Впоследствие Г. Н. наел жилище на баба си, в което живеели в едно домакинство с неговата майка и сестра му А. Ш. до 2010г., когато последната, заедно със съпруга си и новороденото им дете, се изместили в ново жилище, а от 2014г. – в Г.. Всички продължили да се събират по празниците. От заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза съдът приел, че след процесното ПТП А. Ш. развила адаптационно разстройство, причинено от стрес, което по нейни данни продължило около година, а към настоящия момент мъката по баба ѝ не била така остра, но се тревожела при всяко пътуване. Съдът посочил още, че по данни на Г. Н. след произшествието той посещавал психолог. Смъртта на баба му влошила заболяването му множествена склероза и оплакванията му могат да бъдат включени в рамките на невротичното заболяване посттравматично стресово разстройство; към настоящия момент той имал фобия от шофиране. Съдът приел за установено, че след смъртта на И. Н. и тримата ищци страдали много.

Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд направил извод, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на изключителност в отношенията между ищците и починалата им баба И. Н., по смисъла на установената съдебна практика. Съдът посочил, че показанията на свидетелите сочели на нормална духовна и емоционална близост между внуци и баба, характеризираща се с обичайната привързаност между тях. Изложил, че по делото не са установени конкретни житейски обстоятелства, които да са породили особена духовна и емоционална близост между тях, а отношенията им били традиционните за българското общество отношения между баба и внуци. Съдът отбелязал, че връзката им била много добра, обичали се и били привързани един към друг, като И. Н. полагала грижи за тях през различни продължителни периоди, но сам по себе си факта на живот в общо домакинство не бил достатъчен да обоснове извод за наличие на изключителна връзка между внуците и бабата, надхвърляща нормалната и традиционна привързаност. В заключение направил извод, че съществувалата между ищците и починалата им баба връзка не може да се квалифицира като трайна, дълбока, емоционална и особено близка по смисъла на установената съдебна практика. Посочил още, че изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от ищците неимуществени вреди, доколкото от доказателствата по делото не се установява наличие на такива извън обичайните морални болки и страдания, които всеки човек би изпитал при смъртта на негови баба или дядо. Отбелязал, че по делото не са събрани доказателства за обективно проявление на някакво трайно болестно състояние в резултат от преживения стрес, при който и да е от тримата ищци, вкл. по отношение заболяването множествена склероза при ищеца Г. Н.. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По предявения иск от Г. Н. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по-горе разяснения и практиката на Върховния касационен съд, която настоящият състав напълно споделя. Основателно е касационното оплакване, че в обжалваното решение не са обсъдени всички установени по делото обстоятелства, които в случая носят обективни характеристики за наличие на дълбока, трайна и емоционална връзка между ищеца и починалата му родственица, както и за реално претърпените от него морални вреди.

Въззивното решение по иска на Г. Н. е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и е необосновано. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК. Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени и безспорни между страните фактите относно: настъпилото на 29.08.2015г. ПТП; вината на водача на л.а. „Т. К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , допуснал нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП; настъпилата вследствие на произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – И. Н. (баба на ищеца Г. Н.), както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

За установяване характера на съществувалите между ищеца и починалата му баба отношения, както и за отражението на смъртта ѝ върху живота и емоционалното му състояние, пред първата инстанция са разпитани като свидетели С. Н. Н., чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и П. М., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От съвкупния им анализ се установява, че Г. Н. и И. Н. са живели заедно в периода от 1991г. (когато се изместили в А.) до смъртта на И. Н. (2015г.), като последната е полагала ежедневни грижи по отглеждането му, тъй като майка му била на работа до късно през нощта, а баща му останал да живее в България. Дори след навършване на пълнолетие Г. продължил да живее с баба си, а когато тя станала трудно подвижна, намерил ново жилище под наем, разположено на приземен етаж, за да може тя да не изкачва стъпала, да се придвижва лесно в апартамента и да има достъп до тераса, на която ѝ помагал да изнесе маса и прибори, за да се храни на слънце, приготвял и ѝ носел кафе. Установява се още, че Г. приел тежко новината за смъртта на баба му И.: отслабнал, получил тремор на ръцете, развил страх от шофиране, макар да не е участвал лично в катастрофата; изпитвал тревожност и чувство на вина, пет години след произшествието не могъл да се отърси и да се справи с тъгата от загубата, и да я преживее; опитал се да я преодолее сам, но не успял и потърсил помощ от психолог; шест месеца след инцидента ищецът запазил стаята на баба си непокътната с всичките ѝ вещи в нея и не позволявал да се разместват. Обстоятелствата за създадената особена близост между ищеца и починалата, както и за тежкото и продължително възстановяване от загубата ѝ, което не е приключило и към настоящия момент, се установяват и от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психилогична експертиза. В същото вещото лице посочва, че е налице пряка връзка между смъртта на И. Н. и развитото у нейния внук Г. Н. посттравматично стресово разстройство, свързано с трудното му приспособяване към загубата, продължителната тъга, развитието на физически симптоми като тремор на ръцете, затрудненото му ежедневно функциониране, както и обстоятелството, че същият не се е възстановил напълно, въпреки, че състоянието му не било така остро, както в началото. Макар и заболяването на ищеца (множествена склероза), с което бил диагностициран след произшествието, да не е породено от процесното произшествие, по делото е установено, че същото се е повлияло отрицателно от преживения стрес, отразил се негативно на цялостното му физическо състояние.

Така установените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че между ищеца Г. Н. и неговата баба И. Н. е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка: двамата са живели заедно в продължение на 24 години, като в този период именно баба му се е грижила за него и го отглеждала, предвид отсъствието на баща му (останал в България) и постоянната заетост на неговата майка. Установява се и обстоятелството, че ищецът е понесъл сериозни морални болки и страдания от смъртта ѝ (физически и психоемоционални), които не са отшумели напълно. Въз основа на изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че е проведено пълно и главно доказване на релевантните за активната материално-правна легитимация на ищеца факти, от които се обосновава извод, че съществувалата между него и починалата му баба връзка наподобява тази на най-близките роднини (майка и син), както и тежестта на понесените вреди. Посочените обстоятелства налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и Г. Н. да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

С оглед на горното, съдът намира, че въззивникът е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята баба, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: внезапността на настъпилата смърт на И. Н., възрастта на увредения (37г.), съществувалите между него и И. Н. отношения и емоционална връзка (наподобяваща тази между майка и син), интензитета и характера на понесените морални болки и страдания (влошаването на физическото му състояние към момента на произшествието, развития страх от шофиране, отражението на стреса върху впоследствие установеното му автоимунно заболяване, отказа да се раздели с вещите на починалата си баба в продължителен период от време), както и обстоятелството, че същите не се ограничават до тези, изживени в момента на самото произшествие, продължили са през годините и не са отшумели напълно.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната: Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2015 г. общият доход е в размер на 4 953лв.; общия паричен разход е 4 666 лв.; минималната работна заплата е 380лв., а средногодишната инфлация за 2015г. е -1.1%. Съдът съобразява още застрахователните лимити (чл.492 от КЗ) и съдебната практика за присъжданите обезщетения от съдилищата по сходни случаи, част от която са решение №/20.07.2022г. по т.д.№2090/21г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 43/27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №4/22.01.2024г. по т.д.№2458/2022г. на ВКС, I т.о.

В заключение, съдът намира, че вследствие на произшествието на ищеца (внук на починалата И. Н.), са причинени болки и страдания с по-силен от обичайното интензитет, поради което и съгласно чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, а именно 40 000 лв. С него е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищеца. Предявеният иск за сумата от 10 000лв. е основателен.

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Неоснователни са касационните оплаквания за произнасяне на въззивния съд в противоречие с дадените по-горе разяснения и задължителната практика на Върховния касационен съд по отношение на предявените искове от А. Шр. и С. А. Н. за не обсъждане на всички установени по делото обстоятелства досежно връзката им с починалата им родственица и реално претърпените болки и страдания.

Правилно въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на изключителна връзка между ищците А. Ш. и С. А. Н. и починалата им баба И. Н., която да се отклонява от нормалната между такива родственици и да се отличава с особено силна привързаност и взаимна обич. Действително, след 1991г. А. Ш. и И. Н. са живели в едно домакинство (заедно с нейните майка и брат), а починалата И. Н. е полагала грижи за ищцата, но по делото не са установени конкретни житейски обстоятелства или ситуации, които да са обусловили по-голяма и по-силна от обичайната привързаност, както и особена близост, надхвърляща по интензитет тази на нормално присъщите за родствената връзка отношения. Правилно въззивният съд приел, че сам по себе си факта на живот в общо домакинство не може да обуслови изключителност на връзката баба-внучка, извън традиционните отношения на привързаност, грижа и обич, доколкото по делото е установено, че А. Ш. е създала семейство и през 2010г. (след раждането на детето ѝ) се е отделила в отделно домакинство, първоначално в А. я, а от 2014г. в Г.. Съдът е обсъдил и всички събрани доказателства за съществувалите отношения между ищеца С. Н. и неговата баба И. Н., от които установил, че: до 10 годишната му възраст С. Н. живял заедно майка си и баба си, след което се преместил със своята майка в Г., а баба му заживяла с А. Ш., Г. Н. и тяхната майка в Австрия; двамата продължили да поддържат връзка, въпреки разстоянието – чували се по телефона и се събирали за всички семейни празници. Съответно на установеното е заключението на съда, че посочените обстоятелства не могат да обосноват извод за близост и привързаност надхвърлящи по интензитет тези на нормално присъщите за съответната родствена връзка отношения.

Обоснован е извода на съда и досежно липсата на изключителност на понесените от А. Ш. и С. Н. болки и страдания. По делото е установено, че развитото у А. Ш. постравматично стресово разстройство от внезапната смърт на близката ѝ родственица било преодоляно в рамките на година, като при компенсирането му същата била подпомогната от своето семейство и необходимостта да полага ежедневни грижи за детето си. Съответен на доказателствата е и извода на съда, че понесените от ищеца С. Н. неимуществени вреди от смъртта на баба му са с висок интензитет и продължително проявление във времето, но фактите по делото не позволяват да се направи извод, че в конкретния случай по отношение на него е изпълнено изискването на ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС за изключителност на тези вреди.

В заключение, съдът намира, че изводът на въззивния съд за липса на определените предпоставки, при които според ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на А. Ш. и С. Н., като лица непопадащи в ограничения от ППВС №4/1961г. и №5/1969г. родствен и семеен кръг, е съобразен със задължителната съдебна практика и събраните по делото доказателства.

При този извод, решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Г. Л. Н. иск по чл. 226 КЗ (отм.) за сумата 10 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът ЗК „Лев Инс“ АД да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от 12.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която Г. Л. Н. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД направените по делото разноски в размер на 300лв.

Решението в останалите обжалвани части, с които са отхвърлени предявените от А. Шр. и С. А. Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н., следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на Г. Л. Н. разноски за производството пред трите инстанции по уважения иск в размер на 3 623,50лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците А. Шр. и С. А. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по отхвърлените искове.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1813/08.07.2022г., поправено с решение № 2618/03.10.2022г., на Софийски градски съд по в.г.д.№15265/2021г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. Н., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба му И. Н., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Л. Н., ЕГН [ЕГН] сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба му И. Н., на основание чл.226 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, както и 3 623,50лв. – сторени съдебно-деловодни разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1813/08.07.2022г., поправено с решение № 2618/03.10.2022г., на Софийски градски съд по в.г.д.№15265/2021г. в частите, с които са отхвърлени предявените от А. Шр., ЕГН [ЕГН] и С. А. Н., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по 10 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от настъпилото на 29.08.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им И. Н..

ОСЪЖДА А. Шр., ЕГН [ЕГН] и С. А. Н., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: