Доказване на грабеж и използване на чужда банкова карта без разпит на пострадалата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

гр. София, 28 юли 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, - І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Б. Д.………изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 94 по описа за 2026 г.

Производството е образувано по подадена касационна жалба от адв. М. Д. - защитник на подсъдимия М. Я. Д. срещу решение № 146 от 09.12.2025г., постановено по внохд № 308/25 г. на Варненски апелативен съд.

С жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че въззивният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуални правила – нарушаване на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК; основаване на изводите на съда върху предположения; събиране на доказателства при данни за предубеденост на разследващия орган и прокурора; необсъждане на релевантни възражения на защитата; отхвърляне на искане за отвод на прокурора. Като нарушение на закона се изтъква осъждането на подсъдимия при липса на доказани извършени престъпления от обективна и субективна страна и при налични съмнения за авторството на деянията. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с доводи за недоказаност на обвинението.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Д. по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че доказателствата са били подложени на внимателен анализ от двете съдебни инстанции, които са направили законосъобразния извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен. Оспорва твърденията за предубеденост на прокурора, който не е участвал в ДП и обосновава липсата на оказан натиск върху свидетели с факта, че показанията им са дадени пред първоинстанционния съд. Счита, че е отговорено на възражението на защитата за евентуално участие на друго лице в извършването на престъплениятя. Обективната невъзможност да бъде разпитана пострадалата и липсата на проведено разпознаване според прокурора не опровергават изводите на съда относно фактите, доколкото са налице други доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Наложеното наказание счита за справедливо, тъй като същото е определено в минимален размер. Предлага касационната жалба да се остави без уважение.

Подсъдимият Д. не се счита за виновен и моли да бъзе оправдан.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 41 от 07.07.2025г., постановена по нохд № 1642/24 г., Окръжен съд – Варна е признал подсъдимия М. Я. Д. за виновен в това, че:

На 30.04.2024г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи : дамска чанта от естествена кожа; сумата от 40 лв.; мобилен телефон „Самсунг“ А 50; 2 бр. банкови карти, издадени от „П.“; 1бр. банкова карта, издадена от „*****“ АД, ключодържател с 2 бр. секретни ключа; диоптрични очила; дамско портмоне; гребен за коса; 50 мл флакон с парфюм и тефтер, всичко на обща стойност 438,56лв. от владението на Е. И. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода;

На 01.05.2024г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – банкова карта № *******, издадена от „П.“без съгласието на титуляра Е. Д., като :

- В 00.17ч. на ПОС терминал в магазин „Вардар“, с адрес [населено място], [улица] направил опит да заплати сумата от 98.00лв.;

- В 00.19ч. на ПОС терминал на същия адрес направил опит да заплати сумата от 12. 96лв.;

- В 03,01ч. на АТМ устройство № А 5600375, обслужвано от „ЦКБ“ АД на адрес в [населено място], [улица], бл.29 направил опит да изтегли сумата от 20 лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и на основание чл. чл.249, ал.1 пр.1 във ар. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е определено наказание от две години лишаване от свобода .

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. е наложено общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е инициирано по жалба на адв. М. Д. – защитник на подсъдимия М. Д.. С решение № 146 от 09.12.2025г., постановено по внохд № 308/25 г., апелативният съд е изменил присъдата, като оправдал подсъдимия както следва:

- за вещи, предмет на грабежа по чл.198, ал.1 от НК на стойност 145.98лв.

- за деянието по чл.249, ал.1 от НК, извършено в 03.01ч. на 01.05.2024г.

В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК

Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила следва да бъдат разгледани на първо място, тъй като правилното приложение на закона е в зависимост от законосъобразното провеждане на наказателното производство. Във въззивното решение са изложени подробни съображения за липса на предубеденост на съда, разглеждащ делото според стандартите на ЕСПЧ (л.57 от мотивите), с които касационният съд се съгласява и не счита за необходимо да повтаря. Твърдението за предубеденост на разследващите и прокурора в ДП от една страна не е подкрепено с доказателства, а от друга - в разпоредителното заседание защитата на Д. не е заявила наличието на съществено нарушение на процесуални правила, още по- малко на такива, свързани с нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Не е поискано и прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 248, ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния или касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, които са не били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени.

Искането за отвод на участващия в заседанието на първостепенния съд прокурор поради предубеденост е оставено без уважение, за което съдът е изложил мотиви. Изразеното в жалбата несъгласие с мотивите на съда не съдържа конкретен довод за допуснато процесуално нарушение, на който касационният съд да даде отговор.

Неоснователно на следващо място е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано със събирането на доказателства и в частност относно показанията на свидетелите А. М. и С. Д.. Такива възражения са били направени във въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал отговор ( л. 56 – 57 от мотивите на решението). Твърденията за оказано въздействие от водещия разследването върху свидетелката М. на ДП от една страна са голословни, а от друга – същата е била разпитана в съдебно заседание на окръжния съд. Дадените от нея и от свидетеля С. Д. показания пред съдебния състав са били взети предвид при установяване на релевантните по делото факти. Изложеното налага извод, че показанията на свидетелите М. и Д. представляват годни доказателствени средства. По отношение на св. М. не е била налице възможността по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, както се заявява в пледоарията на защитника, тъй като същата не е съпруга на подсъдимия и не се е намирала във фактическо съжителство с него.

В жалбата липсва конкретизация на кои от възраженията на защитата въззивният съд не е отговорил, поради което и това оплакване следва да бъде прието за неоснователно.

Изводите на двете съдебни инстанции относно фактите се основават на събраните по делото доказателства, а не на предположения както се твърди в жалбата. За да приемат подсъдимия Д. като извършител на престъпленията съдилищата са взели предвид показанията на свидетелите А. М., С. Д., К. Д., Е. А., Й. М.; аудиозапис от обаждане на национален телефон 112 и възпроизведени на хартиен носител текстови съобщения; видео - техническа и лицево - идентификационна експертизи; съдебно – оценителна експертиза; съобщения от „П.“ относно опити за транзакции с издадена от тази банка дебитна карта; протоколи за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства, заложен билет за сключен договор между М. Я. Д. и заложна къща „А. Ф.“ ЕООД. Посочените доказателства са събрани по предвидения от закона ред, което гарантира формалната правилност на вътрешното съдийско убеждение, а правилността му по същество не може да бъде проверявана по касационен ред, тъй като необосноваността не е касационно основание.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК

Доводите в жалбата за нарушение на закона до голяма степен се отнасят до обосноваността на постановените съдебни актове, като се твърди, че авторството на деянията от страна на подсъдимия било недоказано, тъй като друго лице имало мотив за осъществяване на престъпленията. Както вече бе посочено, касационният съд не може да изрази становище по обосноваността на решението. По - горе бяха изброени доказателствата, обосноваващи авторството на престъпленията, от които следва недвусмислен извод, че подсъдимият Д. е заложил мобилния телефон на пострадалата в заложна къща; лицево- идентификационната експертиза, показваща, че той е лицето, използвало банковата карта на пострадалата и не на последно място приложеният на л.148 от ДП протокол за доброволно предаване от подсъдимия М. Д., с който последният предал на разследващите органи трите банкови карти и един ключодържател с надпис „К.“ с два секретни ключа, намиращи се в дамската чанта на пострадалата при отнемането й.

Обстоятелството, че пострадалата е напуснала страната, поради което не са могли да бъдат проведени неин разпит и разпознаване, не се отразява върху съставомерността на деянията, както счита защитата. Доказателствата в НПК нямат предварително определена стойност, поради което престъпното деяние подлежи на доказване с всички допустими от закона доказателствени средства, които в случая са се оказали достатъчни да обосноват извод за вината на подсъдимия.

Тезата, че нямало доказателства за липса на съгласие от страна на пострадалата да предостави доброволно вещите си на подсъдимия, е очевидно несъстоятелна предвид показанията на св. М. и приложеният запис от национален телефон 112.

Съображенията за осъществени от подсъдимия М. Д. деяния, осъществяващи престъпните състави по чл.198, ал. 1 и чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна са изложени на л.59 – л.60 от мотивите на решението и не следва да бъдат повтаряни.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК

В жалбата не се съдържат аргументи относно справедливостта на наказанието на които касационният съд да може да даде отговор. Наложените на подсъдимия Д. наказания са в минималния предвиден от закона размер, поради което не биха могли да бъдат намалени. По отношения на подсъдимия не са налице и предпоставки за определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 09.12.2025г., постановено по внохд № 308/25 г. на Варненски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: