Връщане на капаро при провален предварителен договор за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр. София, 10.03.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Иванка Палашева

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 2548 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Д. Н., действаща чрез адвокат Р. Д., касационна жалба срещу въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС - Варна, с което съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила; че същото е и необосновано, тъй като не съдържа убедителни мотиви за решаващия извод на съда и противоречи на събраните в хода на производството доказателства. Твърди се, че до изповядване на окончателен договор за покупко-продажба не се е стигнало след като С. Д. Н. е установила, че общата продажна цена, посочена в проекта за нотариален акт е била с 12 934 лева по-малко от уговорената от страните в предварителния договор – т. е. купувачът М. Т. Д. е неизправна страна, предвид отказа й да плати цялата продажна цена, и нейното поведение е причина окончателен договор да не бъде сключен. Твърди се, че по делото са останали недоказани твърденията за каквато и да е забава или виновно поведение на продавача, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Моли се за отмяна на въззивното съдебно решение в съответната му обжалвана част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните от това последици, вкл. присъждане на направените разноски във всички съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - М. Т. Д., действаща чрез процесуалния си представител П. В. Д., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Излагат се съображения, че въззивният съд е достигнал до правилния извод, че ако С. Н. като продавач е считала себе си за изправна страна по договора, тя е следвало да иска от съда обявяване на сключения предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. З от ЗЗД, но предвид факта, че тя недобросъвестно се е разпоредила с процесния имот, предмет на сключения предварителен договор, за изправната страна по сделката, а именно М. Д. като купувач, не е останала друга възможност освен да развали предварителния договор по съдебен ред на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да претендира връщането на сумата от 11 149 лв., дадена на отпаднало основание.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е писмено становище от касатора за даване ход на делото и за уважаване на касационната жалба.

С определение № 5294 от 18.11.2025 година по настоящото гр. дело № 2548/2025 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му по-горе част. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, вкл. начина, по който свидетелите са узнали тези факти - присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда /Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК/.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд e констатирал, че производството пред РС-Варна (в частта, допусната до касация) е образувано по предявен от М. Т. Д. срещу С. Д. Н. иск с правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с който се претендира С. Д. Н. да бъде осъдена да заплати на М. Т. Д. сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно плащане.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: видно от приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, същият е сключен на 05.07.2022 г. като страни по договора са „НС Г.“ Е., ЕИК[ЕИК], в качеството му на изпълнител по договора; С. Д. Н. - в качеството й на продавач и М. Т. Д. - в качеството й на купувач. Съдът е отбелязал, че с посочения договор страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на следния недвижим имот, изграден в груб строеж, в многофамилна жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № *** от 21.09.2017 г. на главния архитект на [община], район „*** “, находяща се в УПИ *** , кв. *** по плана на[жк], [населено място], в имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с адрес в [населено място],[жк], [улица], а именно - апартамент № 12, находящ се на трети жилищен етаж на жилищна сграда с площ от 39,15 кв.м.

Отбелязано е, че с посочения договор изпълнителят се е задължил да извърши строителни услуги, водещи до степен на завършеност, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора, а в точка 2 от договора - „Цена и начин на плащане“ е уговорено, че цената на апартамент № 12 е в размер на 111 483 лева и ще бъде изплатена от купувача на продавача, както следва: сума в размер на 11 149 лева ще бъде изплатена в срок до два дни от деня на подписване на предварителния договор; сума в размер на 55 741 лева ще бъде изплатена чрез банков кредит след прехвърляне на собствеността в нотариална форма; сума в размер на 44 593 лева ще бъде платена в срок до десет дни от уведомлението за издаден протокол образец 15, чрез плащания към продавача с банкови преводи по посочена банкова сметка.

Съдът е отбелязал, че страните са се задължили в срок до 45 дни от датата на подписване на договора да се явят пред нотариус и да сключат окончателен договор, а владението на недвижимия имот се предава на купувача след изплащане на последната дължима вноска по договора, но не по-рано от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочено е, че съгласно точка 11 от раздел 3, продавачът се е задължил да не извършва каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трети лица, както и да не извършва сделки, които обременяват имота с тежести, за периода от подписването на предварителния договор до прехвърлянето на правото на собственост на купувача.

Въззивният съд е приел за установено, че с платежно нареждане от 07.07.2022 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 11 149 лева, с посочено основание „капаро за покупка на имот“. Според въззивния съд страните няколко пъти с анекси към предварителния договор са предоговаряли датата за сключване на окончателен договор като от анекс от 24.10.2022 г. става видно, че те са постигнали договорка, че окончателният договор ще бъде сключен до 04.11.2022 г., като останалата част от договора остава непроменена.

Въззивният съд е установил, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** , том *** , рег. № *** , дело № *** от 2022 г. на Е. Д. - нотариус, вписан под № *** в НК, с район на действие РС-В. на 03.11.2022 г. С. Д. Н. е продала на „В. К.“ Е. процесния недвижим имот - апартамент с идентификатор № *** по КККР на [населено място], заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място за сумата в размер на 19 430 евро.

Въззивният съд е констатирал, че с представена по делото нотариална покана, вписана под *** 89, в том *** , общ регистър № *** /04.11.2022 г., М. Т. Д. и В. П. Д. са отправили нотариална покана до С. Д. Н., чрез нотариус Ж. Т., с която я уведомяват, че във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г. в качеството си на купувачи по договора настояват С. Н. да изпълни поетото си задължение, като се яви пред нотариус Ж. Т. за сключване на окончателен договор в четиринадесет дневен срок от получаване на поканата. Отбелязано е, че нотариалната покана е връчена на 08.11.2022 г. на сина на С. Н., за което е изготвена разписка. Въззивният съд е отразил в решението си и част от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената от него фактическа обстановка съдът е изложил своите правни изводи по основателността на иска като се е позовал на разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД; отбелязал е предпоставките за разваляне на договора; анализирал е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; приел е, че ищцата е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 11 149 лева с посочено основание „капаро за покупка на имот“; позовал се е на анекс от 24.10.2022 г. като е приел, че страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен до 04.11.2022 г., като останалата част от договора остава непроменена; обосновал е крайния си извод с това, че С. Н. не е изпълнила задължението си по сключения предварителен договор - да не извършва каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трети лица, че тя е неизправна страна по сключения предварителен договор и следователно М. Д., с оглед обстоятелството, че процесният имот вече не е собственост на С. Н., и изпълнението на предварителния договор е станало изцяло невъзможно, е разполагала с правото да развали предварителния договор без предупреждение.

С оглед изложените съображения, съдът е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ГПК, за осъждане на С. Н. да заплати на М. Д. сумата в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, е основателен и е потвърдил обжалваното пред него решение на Варненския районен съд.

Настоящата касационна инстанция приема, че така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2).

Съобразно отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато настоящото касационно обжалване, настоящата касационна инстанция приема, че въззивният съд, макар да е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в случая е нарушил това свое задължение като неправилно е ценил част от доказателствата и е игнорирал значителна част от показанията на свидетелите, което от своя страна е довело до нарушаване на материалния закон.

Въззивният съд е формирал правния си извод като се е позовал на сключен между страните анекс към предварителния договор от 24.10.2022 година, игнорирайки обстоятелството, че въпросният анекс носи подписа само на купувача М. Д., но не и на ответницата С. Н., която своевременно е направила възражение в производството още с отговора на исковата молба, че никога не е подписвала такъв анекс. Въззивният съд е ценил въпросния анекс като споразумение между страните по предварителния договор за отсрочване на крайната дата за сключване на окончателен договор и на поетите с него задължения, вкл. и на поетите от страна на продавача задължения да не се разпорежда с имота до 04.11.2022 година. Посоченият анекс, след като не е подписан от страна на продавача и липсват други доказателства по спора, че продавачът е наясно и е съгласен със съдържанието му, би следвало да се преценява единствено в светлината на отправено предложение от страна на купувача за промяна на предварителния договор. Липсата на подпис върху въпросния анекс от страна на продавача означава и липса на постигнато между страните споразумение относно крайния срок за сключване на договора, респ. – не може да обоснове извода, до който е достигнал въззивният съд – че продавачът е поел задължение до 04.11.2022 година да не отчуждава процесния имот, което задължение е нарушил.

Извън изложеното, основателни са оплакванията в касационната жалба, че игнорирането на част от свидетелските показания също представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложения на материалния закон. Въззивният съд е отразил в своя съдебен акт само част от свидетелските показания и е игнорирал такива, които ясно дават отговор на спорния по делото въпрос поведението на коя от страните е осуетило сключването на окончателния договор.

Горната установеност налага отмяна на обжалваното въззивно решение в съответната допусната до касация част. И доколкото не са необходими нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество.

По съществото на касационната жалба:

Не е спорно, че на 05.07.2022 г. страните са сключили предварителен договор, по силата на който С. Н. в качеството й на продавач се е задължила да прехвърли на М. Д. апартамент № *** в жилищна сграда в груб строеж на адрес: В.,[жк], [улица], с площ от 39,15 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня и трапезария, баня с тоалетна, тераса и килер, както и 3,3765 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж срещу сумата от на 111 483 лева, платима от купувача на продавача както следва: 11 149 лева в срок до два дни от деня на подписване на предварителния договор; 55 741 лв. чрез банков кредит след прехвърляне на собствеността в нотариална форма; 44 593 лева в срок до десет дни от уведомлението за издаден протокол образец 15. Не е спорно, че първата вноска от 11 149 лева е преведена на 07.07.2022 година по банков път от купувача на продавача с посочено основание „капаро за покупка на имот“.

С анекс от 28.09.2022 г. страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен до 15.10.2022 г. Въпреки изтичането на този срок страните са постигнали взаимна уговорка да сключат окончателен договор на 01.11.2022 година и на тази дата са се явили в кантората на нотариус Ж. Т., с район на действие ВРС, за сключване на окончателния договор в нотариална форма. Безспорно е, че до подписване на проекта за нотариален акт във всичките му необходими екземпляри не се е стигнало, защото между страните възникнал спор относно вписаната в нотариалния акт продажна цена. В тази насока от анализа на свидетелските показания е видно, че причина да не се изповяда сделката по нотариален ред е бил факта, че третата вноска, договорена в посочения по-горе предварителен договор, е била в по-нисък размер от този, посочен в предварителния договор.

Свидетелката С. Ш. О., която е работила към него момент като брокер на недвижими имоти и е подпомагала купувачката в преговорите и в конкретната сделка, е присъствала в кантората на нотариуса и същата заявява, че е било налице разминаване в цената на продавания имот ; продавачът се бил притеснил, че не е защитен; сумите не били описани както по предварителния договор; продавачът щял да получи по-малко пари; в нотариалния акт пишело по-малка сума. В същата насока са и показанията на свидетеля Р. Н. М., който като брокер на недвижими имоти е представлявал интересите на продавача. Показанията му са детайлни и същият свидетелства, че е било налице „несъответствие на сумата на изповядване на самата сделка на прехвърляне на апартамента и тази, която била посочена в предварителния договор“; че разликата е била надолу – т. е. в нотариалния акт е била вписана по-ниска от договорената цена и поради това несъответствие продавачът се почувствал несигурен да прехвърли имота.

Св. М. заявява, че с колежката си С. О. са се опитали да излязат от създалата се ситуация като гарантират правото на продавача относно пълния размер на продажната цена чрез запис на заповед, но както заявява и свидетелката О., страните в този момент вече се били скарали и до подписване на окончателен договор не се стигнало. Св. М. е категоричен, че причината, поради която не се е подписал окончателен договор, е свързана с отказа на купувачката да сключи договора при първоначално договорените условия. В същата насока са и показанията на св. Д. И. Ж., който е син на ответницата и показанията му следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото той също е присъствал в кантората на нотариуса, има лични възприятия от развилата се в него момент ситуация между страните по договора. Същият свидетелства, че вписаната в нотариалния акт продажна цена е била по-ниска от договорената; че внимание за този факт му обърнал брокера им Р. М. и че в крайна сметка сделката не била изповядана.

Анализът на свидетелските показания обосновават категоричния извод на настоящата съдебна инстанция, че причината, поради която окончателен договор не е бил подписан по нотариален ред, е вписаната по-ниска обща продажна цена, за която страните са се споразумели при подписване на предварителния договор на 05.07.2022 година.

При така установените факти се налага извода за основателност на касационната жалба.

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора в насоките, зададени с чл. 8 ЗЗД като създадат, уредят или прекратят правната връзка помежду си. Договорът е закон за страните, които са го подписали. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона.

При валидно сключен предварителен договор, скрепен с капаро (задатък), какъвто е настоящия случай, купувачът, направил изявление за разваляне на договора, следва да установи както виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна,така и своето качество на изправна страна по облигационното отношение.

По делото е установено, че проектът за нотариален акт е бил изготвен в отклонение на постигнатата договореност в предварителния договор относно общата продажна цена, дължима от купувача на продавача за процесния апартамент. Макар по делото да са останали неизяснени причините за това отклонение, продавачът е бил в правото си да откаже да подпише проекта за нотариален акт, защото продажната цена, която ще получи, е един от най-съществените за него елементи на договора за продажба. Той не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото (чл. 65 ЗЗД). В случая настояването на купувача сделката да бъде изповядана при условия на по-ниска обща продажна цена обуславя качеството му на неизправна страна по договора. Като неизправна страна по договора същият не разполага с потестативното право по чл. 87 ЗЗД да развали договора и да претендира връщането на дадената като капаро сума. От друга страна, продавачът не е бил обвързан с визирания в така наречения анекс от 24.10.2022 година срок до 04.11.2022 година, в който не следва да се разпорежда с имота, тъй като този анекс не носи негов подпис, респ. същият не се явява неизправна страна по предварителния договор съобразно твърденията на ищеца. След като окончателен договор не е бил сключен по вина на купувача, то неговото изявление за разваляне на договора не е породило съответните правни последици, които законът свърза с изправната по делото страна, в това число и връщане на даденото по договора капаро, което, с оглед неговия правен характер да служи като обезпечение и обезщетение за причинените на изправната страна вреди, може да бъде задържано от продавача, каквото изявление в случая той е направил с отговора на исковата молба.

С оглед изложените съображения предявеният от М. Т. Д. срещу С. Д. Н. иск за сумата от 11 149 лв. или 5 700.39 евро, представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, предявен на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, се явява неоснователен.

Изложените съображения обосновават извода на настоящата инстанция за касиране на въззивното съдебно решение в съответната му обжалвана част, и съответно – отхвърляне на така предявения иск със съответните от това последици.

На касатора следва да се присъдят направените от него разноски за всички съдебни инстанции съобразно настоящия резултат при съобразяване на факта, че решението е влязло в сила частично по отношение на присъдената в полза на ищцата сума от 2 195 лева. При това положение разноските следва да се изчислят на база на общата искова претенция от 13 344 лева, която с оглед крайния изход от спора, се явява основателна в размер на 19.69%, респ. – неоснователна в размер на 80.31%. За първа инстанция ищцата има право на разноски в размер на 451.89 лева или 231.05 евро, а ответницата – 1365.27 лева или 698.05 евро. За въззивното производство при общо направени от касатора разноски в размер на 1966.88 лева, същият има право на разноски съобразно крайния изход от спора в размер на 1579.60 лева или 807.64 евро. В касационното производство касаторът е направил разноски за държавна такса в размер на 252.98 лева или 129.35 евро и 1 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение – т. е. доколкото част от касационната жалба е оставена без разглеждане с влязло в сила определение, то касаторът има право на разноски в касационното производство, равняващи се на сумата от 1067.60 евро.

В обобщение, в частта за разноските, въззивното съдебно решение следва да се отмени в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на присъдените в тежест на касатора разноски за първа инстанция, но само за разликата над 451.89 лева или 231.05 евро до присъдената сума от 2 295 лева или 1 173.41 евро. На касатора следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции съобразно крайния изход от спора в общ размер от 2 573.29 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта, в която съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, като в така отменената част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап.6, против С. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх. Г, ет. 3. ап. 32, иск за сумата от 5 700.39 евро (11 149 лв.), представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като неоснователен.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС - Варна в частта му за разноските, само за разликата над 451.89 лева (231.05 евро) до присъдената сума от 2 295 лева (1 173.41 евро).

ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, да заплати на С. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], вх. Г, ет. 3. ап. 32, направените в производството разноски за всички съдебни инстанции в общ размер от 2 573.29 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.