Оставяне в сила на присъда от пет години затвор за грабеж при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * механизъм на деяние * предели на касационната проверка * касационно обжалване * довод за неправилно приложение на закона * справедливост на наказание * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 311

гр. София, 31 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №230 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. В. К. срещу решение №444 от 22.12.2023 г., постановено по ВНОХД №1250/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №128, постановена на 05.09.2023 г. по НОХД №202231100203546 по описа на Софийски градски съд за 2023 г. подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2023 г. в гр. София,ж.к. "Младост", до бл.11 е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 590, 20 лева от владението на М. К. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа представлява опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК във вр. с чл.373, ал.2 НПК и чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което следва да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подсъдимият К. е осъден на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати сумата от 163, 80 лева- разноски по водене на делото.

С атакуваното въззивно решение съдът е изменил присъдата, като е признал подсъдимия К. за невиновен в това да е отнел от владението на пострадалата Г. лична карта, две дебитни карти, карта за пътуване в градския транспорт, карта за пътуване с железопътния транспорт и карта за достъп до стратегически обект, като е приел, че това са вещи без стойност и го признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на защитника цифрово са посочени всички касационни основания, но от съдържанието на жалбата и депозираното допълнение към нея следва извод, че направените оплаквания са свързани само с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа се, че въззивният съд не е направил задълбочен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и неправилно не е отчел като смекчаващо изразеното съжаление и разкаяние от подсъдимия още при първия му разпит, това че използваната от К. сила не е била твърде интензивна и не е довела до увреждания в частта на тялото, където е била упражнена, както и това, че вещите- предмет на престъплението са били върнати. Тези обстоятелства, наред с младата възраст на подсъдимия, тежкото му материално положение и необходимостта да полага грижи за малкото си дете се сочат като основание наказанието му да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК.

На тези основания се моли постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове да бъдат изменени, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Предлага тя да бъде уважена като съдът приеме, че наказанието на подсъдимия К. следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил, че възстановяването на вещите- предмет на престъплението не следва да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като за него подсъдимия няма принос, а вещите са върнати в резултат на действията на полицията и на свидетеля Б..

Моли да бъде преценено за законосъобразно това, че възрастта на пострадалия не е била ценена като смекчаващо отговорността обстоятелства, защото към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил навършил 31 години, както и правилно съдът е приел, че обстоятелството, че подсъдимият има малко дете не може да обоснове намаляване на наказанието му. Преценил е, че съдебното минало на К. и това, че той многократно е изтърпявал наложени му наказания в местата за лишаване от свобода не е индиция за неговата родителска загриженост.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила защото отмереното на подсъдимия наказание е справедливо.

Подсъдимият К. моли да му бъде наложено по- леко наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон:

Касационният съд констатира, че в касационната жалба цифрово са отразени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, но в нея не се съдържат конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила или такива, относими към приложението на материалния закон.

Отразените в допълнението към касационната жалба доводи, че неприлагането на разпоредбата на чл.55 НК представлява съществено нарушение на процесуални правила (ако тази норма бъде преценена като процесуално правна) или е нарушение на материалния закон (ако бъде преценена като материално правна) категорично не могат да бъдат споделени.

Преценката за правната природа на обсъждания законов текст няма никакво отношение към естеството на направеното оплакване и съотнасянето му към посочените в разпоредбата на чл.348, ал.1 НПК касационни основания. При анализа към кое от тях същото се отнася следва да бъде изяснено действителното му съдържание. То би могло да бъде преценено като относимо съм касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК ако същото е за неправилно приложение на закона и налагане на наказание, което не би могло да бъде наложено. Очевидно тази хипотеза не е налице, тъй като наложеното на подсъдимия наказание по реда на чл.54 НК не противоречи на принципа за законоустановеност на наказанието и не е включено в кръга на нарушения дефинирани в чл.348, ал.2 НПК.

Оплакването за неправилно, според защитата, определяне на наказанието по реда на чл.54 НК, а не по този на чл.55 НК категорично не може да бъде преценено и като съществено нарушение на процесуални правила, тъй като същото не нарушава установения процесуален ред и не е сред посочените в чл.348, ал.3 НПК съществени процесуални нарушения.

След запознаване с доводите, отразени в касационната жалба и допълнението към нея следва извод, че те се отнасят единствено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, защото съдържат оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и конкретно за отмерването му при неправилен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на К. обстоятелства и несъответствие с обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление. Това са именно характеристиките на обсъжданото касационно основание, дефинирани от законодателя в чл.348, ал.5, т.1 НПК.

В касационното производство не е предвидено служебно начало (извън задължението да бъдат констатирани съществените процесуални нарушения от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК), поради което съдът дължи проверка на атакувания въззивен съдебен акт единствено в обжалваната му част и във връзка с посоченото касационно основание.

Това производство е образувано по касационна жалба, в която въззивното решение е атакувано само в частта за наказанието, като отразените доводи и оплаквания са относими само към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Ето защо този съд ще провери въззивното решение само по отношение на наложеното на подсъдимия наказание, като единствено ще отбележи, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат осъществяване на правомощията по чл.354, ал.1, т.5 НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства са ценени изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление, демонстрирани още на фазата на досъдебното производство, затрудненото му материално положение и това, че полага грижи за малко дете.

Вярно въззивният съд не е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта на К. и това, че вещите- предмет на престъплението са възстановени и върнати на собственика им.

Законосъобразно съдът е отчел, че връщането им не се дължи на действия на подсъдимия, а на поведението на свидетелят Б., който ги е предал с протокол за доброволно предаване, след като същите са били заложени.

Касационната инстанция напълно споделя и изводите на въззивния съд, че младата възраст може да бъде ценена като смекчаващо отговорността обстоятелство ако същата характеризира извършителя на престъплението като човек с не напълно оформена ценностна система, който е осъществил престъплението в резултат на импулс и недообмисляне. Подсъдимият К. е навършил 31 години и макар и да може да бъде преценен като сравнително млад човек мотивите да извърши престъплението (особено при условията на опасен рецидив) няма как да се дължат на посочените по- горе характеристики на ценностната му система. Ето защо законосъобразно въззивният съд не е отчел възрастта му като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът не възприе и оплакването на защитата, че начина на извършване на престъплението следва да бъде преценен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Действително грабежа е осъществен чрез нанасяне на удар на пострадалата, които не е остави видими следи на мястото, където е бил насочен, но в резултат на нанасянето му Г. е паднала на терена и е получила увреждания в други части на тялото си- брадичката и по крайниците си. Механизма на упражнената сила при това престъпление може да бъде отчетен при индивидуализация на наказанието като смекчаващо отговорността на извършителя когато той се отличава с нисък интензитет сравнен с останалите престъпления с идентична правна квалификация. В случая упражнената сила нито е била с по- нисък интензитет от обичайната за тези престъпления, нито механизма се различава съществено от този, използван за отнемане на предмета на престъплението при тази форма на изпълнителното деяние. Напротив подсъдимият е упражнил точно такава сила по отношение на пострадалата, която му е дала възможност да постигне целта си- да отнеме дамската й чанта и намиращите се в нея вещи.

Допълнителен аргумент, че начина на извършване на престъплението не следва да бъде ценен като смекчаващо отговорността обстоятелство е и това, че в резултат на употребената сила пострадалата е паднала и е получила увреждания на в областта на главата и крайниците.

Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че липсата на психическо въздействие (отправени заплахи) по отношение на Г. следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелства. Няма спор, че престъплението може да бъде осъществено при двете форми на изпълнителното деяние- сила или заплашване поотделно или заедно, но извършването му чрез една от тях е достатъчно да бъде ангажирана наказателната отговорност на извършителя. В случая К. е използвал сила, което е основание да се прецени, че той е извършил престъплението. Това, че не е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние не може да бъде основание да му бъде отмерено по- леко наказание, още повече, че в в конкретната ситуация използването на психическо въздействие е било безпредметно, тъй като силата е била достатъчна за отнемане на инкриминираните вещи.

Касационният съд прецени, че правилно като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са ценени предходните осъждания на К. (които нямат отношение към квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 НК) и причинените на пострадалата увреждания в резултат на престъплението.

При правилно изяснените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд е преценил, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години и шест месеца (след редукцията по чл.58а НК намалено до пет години) е съответно на обществената опасност на личността на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Това наказание е наложено при съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и категорично не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.

Касационната инстанция е категорична, че намаляването на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ би било неоправдано с оглед броя и естеството на предходните осъждания на К., неговата престъпна упоритост и склонността му да извършва престъпления против собствеността и не би постигнало целите на чл.36 НК. На тези основания вярно наказанието е било определено по реда на чл.54 НК, като въззивният съд правилно е преценил, че не са налице нито една от предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото липсват основания да се прецени, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така наложеното наказание не е несъразмерно тежко, съотнесено с особеностите на конкретното престъпление.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №444 от 22.12.2023 г., постановено по ВНОХД №1250/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.