Наказателна отговорност за представяне на фалшива диплома в КАТ

Текстът на акта

Ключови фрази

Ползване на неистински или преправен документ * неоснователност на касационна жалба * вътрешно убеждение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

гр. София, 25 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Ил. Петкова и

с участието на прокурор Калин Софиянски от ВКП

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 89/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на адв. М. М. –защитник на подсъдимия А. В. срещу присъда № 100 от 7.06.2023 г. постановена по внохд № 1573/23 г. от СГС.

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, като се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, алтернативно- делото върнато за ново разглеждане. В допълнението към жалбата, защитникът на касатора е развил своите съображения за направените от него искания. Допуснатите процесуални нарушения е защитил с доводи за липсата на мотиви към атакувания съдебен акт, изразили се в това, че в него не е направен доказателствен анализ, като се има предвид, че СГС е постановил нова присъда, което е налагало подробно обсъждане на показанията на свидетелите.

На следващо място съдът е пропуснал да даде отговор на възраженията на защитата за липсата на субективна страна на деянието и да отговори на въпроса кои доказателства обосновават извода за наличието на пряк умисъл. Претенцията за неправилно приложение на материалния закон е аргументирана с невъзприемане на изводите на първия съд за това, че случаят е с явна незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като се има предвид, че съгласно действащия към момента на извършване на деянието текст на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, за възстановяване на свидетелството за правоуправление не е било задължително лицето да има завършено средно образование, което практически „нулира“ общественоопасните последици от деянието.

В съдебното заседание пред ВКС, подс. А. В. се явява лично и със защитника си адв. М.. Моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Адв. М. поддържа становището си в касационната жалба и направените в нея искания. Поставя акцент на оплакването за нарушение на материалния закон, тъй като не е налице ползването на документ, а на негово копие, като лансира тезата, че от деянието не са настъпили вредни последици.

Представителят на ВП намира жалбата за неоснователна, защото въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон, поради което присъдата следва да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, съобразно предоставените си правомощия и поискания от касатора контрол, намери следното :

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 250 от 18.10.2022 г. постановена по нохд № 17067/21 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия А. Г. В. за невиновен в това, че на 3.07.2018 г. в [населено място], на гише № 30 в административната сграда на Отдел „Пътна полиция“ - СДВР съзнателно ползвал пред Г. Т. - системен оператор неистински официален документ –диплома за средно образование серия /серия/номер, рег. номер/дата издадена на името на А. Г. В., на която е придаден вид, че е издадена от инж. Р. И. в качеството му на директор на /гимназия//населено място/, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Разноските по делото останали за сметка на държавата.

По протест на прокурор от СРП в СГС е образувано внохд № 1573/23 г., по което с присъда № 100 от 7.06.2023 г. присъдата е отменена на основание чл. 334, т. 2 от НПК и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „Б“ от НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 от НК му е наложил наказание пробация за срок от шест месеца със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Подс. В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 207,10 лв.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Въззивната съдебна инстанция не е допуснала сочените от касатора нарушения на процесуалните правила, поради което не е налично претендираното касационно основание. В сезиращия ВКС документ, наличието му е поддържано със съображения за това, че съдебният акт не съдържа мотиви и анализ на показанията на свидетелите по делото. Съдържанието на въззивната присъда не е дистанцирано от изискванията на чл. 13, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК. В мотивите към нея СГС е спрял вниманието си на всички доказателствени материали, в това число и на показанията на свидетелите св. Т. – служител в КАТ, която приела документите представени от подс. В. и на св. С. – директор на училището, чието задължение е било да извърши проверка дали е издавана диплома на името на подс. В.. Пестеливата информация, която тези показания предоставят не е предполагала по – пространното им обсъждане, въпреки това, съдът се е справил успешно със задачата си като към аналитичната му дейност не могат да бъдат отправени критики. Споделяем е извода, че съобщеното от свидетелите кореспондира със заключението на назначената графологическа експертиза и с писмените доказателства по делото – установяващи, че процесната диплома представлява неистински официален документ, че тя не е подписана от директора на училището, че подс. В. не е бил ученик в него и че тя е използвана от подсъдимия пред служител на КАТ за да му бъде преиздадено СУМПС, че ръкописния текст върху копието й „вярно с оригинала“ е положен именно от подс. В.. Доказателствената интерпретация на събраните материали позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и на страните да разберат какви са били съображенията му за осъждане на подс. В..

Предвид всичко изложено до тук, не са налице основания за намеса на ВКС и за отмяна на атакувания с жалбата въззивен съдебен акт, тъй като сочените в нея пороци не намират опора в материалите по делото.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

В рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което релевиранато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е налично. Това е така, защото описаните фактически положения са правилно оценени от съда, което обуславя законосъобразност на съдебния акт. Налице са всички признаци от състава на престъплението, като умисълът за извършване на деянието се извежда не от лаконичните обяснения на подсъдимия, а от комплексната оценка на доказателствените материали, в конкретния случай сочещи на ясно съзнавани обстоятелства и конкретно преследвана цел – използването на диплома за средно образование, която е неистински официален документ, за да послужи за преиздаването на СУМПС. Документът е неистински, тъй като подписът на директор не е поставен от лицето, което има легитимност да го подпише, а именно св. Т. С., който е бил директор към 2005 г. Представеният документ е един от изброените подробно в закона документи, прилагани към заявлението по чл. 13 от Наредбата, който удостоверява образователна степен и това го превръща в необходим елемент от фактическия състав по изпълнение на процедурата по издаване на СУМПС по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП. Подс. В. е съзнавал, че използва опорочен документ за удостоверяване на описаните в него обстоятелства, тъй като той не е бил ученик в /гимназия/ , /населено място/ и въпреки това заверил копието от документа пред служителката от КАТ.

Неприлагането на използвания от подсъдимия документ в „оригинал“, не означава, че той не е бил наличен към датата на подаване на заявлението, а неговото „копие“ е годен предмет на документно престъпление, тъй като съдържа всички реквизити на оригиналния документ – сериен номер, име на лицето, ЕГН, дата на издаване, учебно заведение, степен на образование, придобита професионална квалификация, име на директор, оценки от положени зрелостни изпити и оценки от задължителна избираема програма, среден успех и и др./ в този смисъл са Р 617 по н.д. № 615/2009 г. 1-во НО, Р 197 по н. д. 792/2018 г. 1 НО на ВКС и др. /.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора срещу правните изводи на съдебния състав по същество и с оглед поддържаната теза, че тъй като за издаването на СУМПС съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и чл. 13 от Наредбата не се изисква свидетелство за завършено средно образование, а достатъчно такова за основно образование - деянието е несъставомерно. Към датата на извършване на инкриминираното деяние - 3.07.2017 г. е била в сила редакцията на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП в ДВ бр.77/ 2017 г. и чл. 14 от Наредба № 1-157 от 1.10.2022 г. уреждаща условията и реда за издаване на СУМПС /ДВ. бр.№ 52/2017 г./, съгласно които при възстановяване на правоспособност, поради отнемане на контролни точки към заявлението се прилага документ за завършено „най- малко основно образование“. Използваният от подсъдимия документ за завършено средно образование, не обуславя несъставомерност на деянието, тъй като конкретната образователна степен, която той удостоверява е ирелевантна за осъществяването му. Престъплението е резултатно и с узнаването на описаното в него обстоятелство от лицето, пред което е представено са настъпили целените от дееца правни последици.

На последно място, лишено от основание е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, с оглед преценката на съда за липсата на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивният съд е защитил тезата си за това професионално, като е посочил, че обществената опасност на деянието е необходим белег на понятието за престъпление, което задължава съда да направи преценка дали и доколко чрез него са застрашени обществените отношения, които правната норма охранява и с оглед на това дали неговия извършител следва да бъде преследван със средствата на наказателния закон.

Първостепенният съд е оправдал подсъдимия, тъй като е счел, че обществената опасност на деянието е „явно незначителна“. Аргументирал се е с мотивите на извършване на деянието, предмета на престъплението и това, че за да бъде възстановена правоспособността на подс. В. като водач на МПС, той не се е нуждаел от диплома за средно образование.

Преценявайки съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в това число характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на личността му и обществено опасните последици от извършеното деяние, ВКС прецени, че въззивният съд е направил законосъобразен извод като е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Изложените от него съображения са напълно споделяеми от настоящия съдебен състав и не се налага да бъдат преповтаряни. Направената от първата инстанция оценка на обстоятелствата, сочещи на липсата на обективно отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения, които са обект на посегателство, а също така и на субективните характеристики на самото деяние, каквито са подбудите и мотивите за неговото извършване, извън вината, са неверни, защото конкретното деяние не е с явна незначителна обществена опасност, тъй като едновременно накърнява сигурността и правното функциониране на документооборота в образователната система и в правно охранителната, което не позволява третирането му като непрестъпно, поради което подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Определената от въззивния съд при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК санкция е съобразена със закона и целите на чл. 36 от НК, поради което не се налага намеса на касационната инстанция, съобразявайки и това, че срещу съдебния акт в тази му част не е депозирана жалба. Претенцията за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение не може да бъде удволетворена, тъй като надлежно установените факти не сочат на несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С оглед изложените до тук съображения, ВКС намира, че не са налице релевираните в жалбата отменителни основания, поради което атакуваната присъда следва да остане в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 100 от 7.06.2023 г. на Софийски Градски съд, постановена по внохд № 1573/23 г.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.