Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 30

София, 15.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1158/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е от Ж. В. А. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1576/10.12.2021 г. по гр. д. № 2329/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. С. З. и Динка П. З. да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват възможността на ищеца да упражнява несмущавано правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], които се изразяват във влизане и ползване на дворното място, поставяне на собствени движими вещи, вкл. столове за сядане и строителни отпадъци на циментовата площадка и в останалата незастроена част от мястото, преместване и премахване на собствени на ищеца движими вещи, както и да възстановят неотваряемите решетки на двойната врата и на двата прозореца на собствения на ответниците офис, находящ се на партерния етаж на построената в имота жилищна сграда.

Молителят твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаване на спора. Иска отмяна на влязлото в сила решение.

Ответниците Т. С. З. и Динка П. З. оспорват молбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

По делото е установено, че е ищецът притежава 1/4 ид. ч. от дворното място, в което е построена жилищна сграда със застроена площ от 152 кв. м., състояща се от магазинен етаж, пет жилищни етажа и шести - с ателиета. Ответниците са собственици на офис на партерния етаж, апартамент на първия жилищен етаж и подземен гараж, ведно с припадащите им се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Ищецът е твърдял, че непосредствено до прозорците на офиса на ответниците е разположена циментова площадка, която е част от незастроеното дворно място. След като ответниците премахнали без знание и съгласие на ищеца наличните от построяването на сградата неотваряеми железни решетки, поставени на двойната врата и на прозорците на офиса на партерния етаж с цел ограничаване достъпа до дворното място, започнали постоянно да ползват площадката, да влизат и излизат от офиса в дворното място, поставили столове за сядане, започнали да оставят свои движими вещи и строителни отпадъци както на площадката, така и на незастроеното място, да местят и изхвърлят движими вещи на ищеца, находящи се в мястото и около малка дървена постройка в мястото. С тези действия ответниците пречели на ищеца да упражнява в пълен обем своето право на собственост върху дворното място.

В мотивите към решението, предмет на молбата за отмяна, съдът е приел, че ако и ищецът да е собственик на поземления имот, върху който е построена сградата, а оттам - на незастроената част след построяването, той не е собственик на т. нар. площадка. Кредитирал е заключението на вещото лице, според което площадката представлява тераса към офиса на ответниците и е включена в застроената площ, закупена от тях. Посочил е и това, че аритметичното пресмятане на застроената площ на сградата и на находящите се на партерния етаж офиси прави ищцовата теза несъстоятелна - ако хипотетично се приеме за вярно твърдението на ищеца, че площта на офиса на ответниците, без терасата, възлиза на 75 кв. м., при наличие на още един офис на етажа, две тераси (само едната от които е 21.84 кв. м.), а също стълбище и коридори, сборът на площите им съществено би надхвърлил застроената площ на сградата от 152 кв. м. Оттук съдът е заключил, че излизането на терасата (циментовата площадка) и ползването й с поставяне на собствени на ответниците движими вещи, вкл. столове за сядане и строителни отпадъци, не са неоснователни действия, които да пречат на ищеца, при поддържаните от него твърдения, да упражнява собственото си право. Посочил е още, че дори терасата да не принадлежи на ответниците, а да е част от двора, щом като по проект сградата е изпълнена с излаз от офиса към двора, то използването на излаза (вратата), само по себе си не би било достатъчно, за да обоснове смущаване или ограничаване в упражняването на правото на собственост (арг. чл. 64 ЗС). Напротив - едно такова изискване от страна на ищеца към ответниците - да не използват достъпа си към двора, при положение, че разполагат с него според архитектурния проект за сградата, би било своего рода ограничаване на тяхното право. Другите твърдения на ищеца, че ответниците са поставили свои строителни отпадъци в незастроената част от поземления имот, съдът е приел за недоказани. По тези съображения искът с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен.

За да се уважи молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.

В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в разглеждания случай молителят е представил „разпределение сутерен“ и „разпределение партер“, н. а. № 93, том XIV, дело № 4978 от 29.06.1993 г., н. а. № 162, том III, дело № 3105 от 30.04.1998 г., скица № 15-704670-05.08.2020 г. на ПИ с идентификатор 07079.613.57, разпечатка от електронната страница на АГКК за ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта и заключение на вещо лице инж. З. Ч. А. по гр. д. № 2329/2021 г. на Бургаския районен съд.

Прегледът на данните по делото сочи, че н. а. № 93, том XIV, дело № 4978 от 29.06.1993 г. и н. а. № 162, том III, дело № 3105 от 30.04.1998 г. са били представени още с исковата молба, описани са под №№ 3 и 4 в приложението към нея и се намират на л.л. 10-13 от делото. Н. а. № 162/1998 г. е приложен и на л.л. 116-117, 126-127. Скица № 15-704670-05.08.2020 г. на ПИ с идентификатор [№] също е представена с исковата молба, описана е под № 6 в приложението и се намира на л. 16; приложена е и на л.л. 128 и 129. Справка по кадастралната карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] , която не съдържа данни, различни от тези по представената с молбата за отмяна разпечатка, е приложена на л. 110. По делото е установено, че спорният обект се намира на партерния етаж на многоетажната жилищна сграда, като копие от архитектурния проект на този етаж, наречен „разпределение партер“, е приложен трикратно - на л.л. 54, 112 и 155, и е обсъден в заключението на вещото лице. В заключението са обсъдени също така скицата, справката по кадастралната карта, както и представените с молбата за отмяна нотариални актове.

След като посочените писмени доказателства са включени в доказателствения и фактически материал по делото и са взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор, те не са нови по смисъла на закона, поради което и не се установява наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не обосновава такова основание и заключение на вещо лице, независимо дали е представено по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна, или по друго дело.

В молбата за отмяна молителят е развил подробни доводи за несъгласие със заключението на вещото лице, тъй като според него не планът на партерния етаж, поставен в основата на решението, а планът на сутерена с подземния гараж, с който се снабдил след влизане в сила на решението, е по-точен, защото отразява действителните застроени площи както на партера над него, така и на жилищните етажи, при което положение спорната площадка се явява не част от офиса на ответниците, а обща част на сградата. В подкрепа на тези доводи е представил документ, наречен „разпределение сутерен“. Доколкото обаче по делото е установено, че спорният обект не се намира на сутеренния етаж на сградата, не може да се приеме, че това доказателство е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Останалите доводи, изложени в молбата за отмяна, включително и част от тези в „изложение“ от 15.02.2023 г., по същността си са оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение. Те не съставляват основания за отмяна по смисъла на изрично предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които могат да обосноват основателност на молбата.

В обобщение - като неоснователна, молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят разноски за производството в размер на 750 лева по договор за правна защита и съдействие серия В № [ЕГН] от 09.01.2023 г.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ж. В. А. молба за отмяна вх. № 43196/22.11.2022 г., допълнена с изложение от 15.02.2023 г., на влязлото в сила решение № 1576/10.12.2021 г. по гр. д. № 2329/2021 г. на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА Ж. В. А. от [населено място], [улица], ет. 3, ляв апартамент, да заплати на Т. С. З. и Динка П. З. разноски за производството във Върховния касационен съд в размер на 750 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: