Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2026

Отмяна на оправдателна присъда за шофиране след употреба на алкохол

Върховен касационен съд · 06 Юли 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Първоинстанционният съд осъжда шофьор за повторно управление на МПС с алкохол в кръвта, но окръжният съд отменя решението и го оправдава. Прокуратурата оспорва оправдателната присъда пред касационната инстанция. Върховният касационен съд отменя акта на окръжния съд и връща делото за ново разглеждане заради липса на мотиви и едностранчив анализ на доказателствата.

Какво приема съдът

Въззивният съд е длъжен да изложи собствена фактическа обстановка, когато постановява нова присъда, и да анализира обективно и всестранно всички доказателства, без необосновано да поставя достоверността на свидетелски показания в зависимост от наличието на видеозапис.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

управление след употреба на алкохолдрегерлипса на мотивисвидетелски показаниявидеорегистраторвръщане за ново разглеждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 322

гр . София , 07.07.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г. ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора Ев. СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 477/2026 година.

Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново срещу въззивна присъда № 1 от 22.01.2026г. постановена по ВНОХД № 784/2025г. от Окръжен съд- гр. Велико Търново. Мотивира се наличието на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се посочва липсата на мотиви към атакуваната въззивна присъда, изразяваща се в отсъствие на приета от съда фактическа обстановка и противоречив доказателствен анализ. Оспорва се и законосъобразността на правните изводи, с които въззивният съд е достигнал до заключението за оправдаване на подсъдимия. В резултат на това се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява, че поддържа протеста. Спира се на доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Доразвива аргументите, представени в касационния протест като акцентира на логически и граматически пропуски в изложението на фактическата аргументация на съда, вътрешно противоречие и неяснота на изложението, което лишава въззивната присъда от мотиви. Счита, че тези недостатъци водят до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция.

Подс.Т. и негов защитник не се явяват в съдебно заседание и не взимат отношение по касационния протест.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и допълнението към него, становището на представителя на Върховната прокуратура в съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда 14/02.10.2025г. постановена по НОХД № 175/2024 г. по описана РС – гр. Павликени, подс. Д. Й. Т. е признат за виновен в това, че на 15.01.2024г. в [населено място] е управлявал МПС- лек автомобил „Мазда“ модел 323 ф, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,79 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARPM- 0737, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, влязла в сила на 08.12.2017г.- престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал1 от НК. След приложение на чл.55, ал.1,т.1 НК му е определено наказание от четири месеца лишаване от свобода и не е наложено по- лекото предвидено наказание- глоба. На основание чл.343г, вр. чл.343б НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, приспаднато е времето, през което подсъдимият е лишен от това право по административен ред. Подс.Т. е осъден да заплати направените по делото разноски. С допълнително определение, отделно от присъдата, е постановено отнемане на Ѕ собственост на МПС, послужило за извършване на престъпление-лек автомобил марка „Мазда“ в режим на СИО, а за останалата Ѕ е бил осъден подсъдимият да заплати сумата в размер на 370 лева.

Жалба на подсъдимия срещу присъдата е инициирала въззивна проверка на осъдителния съдебен акт. С присъда №1/22.01.2026г., постановена по ВНОХД № 784/2025г., Окръжният съд- гр. Велико Търново е отменил първоинстанционната присъда и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Касационният протест е основателен.

Възраженията за допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила намират потвърждение в материалите по делото и се споделят от касационната инстанция. Подложеният на проверка въззивен съдебен акт не покрива минималните критерии, очертани в чл.339, ал.3, вр. чл.305 НПК. Основателна е критиката на представителя на държавното обвинение, че в мотивите към присъдата липсва фактическа обстановка, която да е приета за установена от окръжния съд. В конкретната ситуация, при постановяване на нова присъда, очевидно тя би следвало да се отличава от установената от първата инстанция и трябва да съдържа факти, които са мотивират крайния извод на съда.

В мотивите към въззивния акт е включено изложение на факти, така както са приети от първия съд / стр.1 от мотивите/ и кратко изложение на фактите на стр. 3-4 , което не се отличава от вече изложеното от районния съд- именно, че на посочената дата 15.01.2024 г. подсъдимият се е движил с лекия си автомобил марка „Мазда“ модел „323Ф“ с рег. [рег.номер на МПС] в [населено място]. В този град били назначени като автопатрул Г. Г. и И. Г. служители в сектор „ПП“ към ОД МВР Велико Търново. Около 9,50 ч. те спрели за проверка лекия автомобил управляван от подсъдимия. С него в автомобила се намирал непълнолетния му към този момент негов син -Т. Т.. Била извършена проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRРМ-0737. Отчетен бил положителен резултат – концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 0,79 промила. Бил съставен АУАН серия GA№1145091/15.01.2024 г. и издаден талон за изследване на кръв. Подсъдимият заявил, че не желае да даде кръв за химически анализ.

Очевидно въззивният съд е пропуснал да изложи свое виждане по фактите, които в принципен план следва да послужат като фактическа основа за правна оценка водеща до оправдаването на подсъдимия.

Основателни са възраженията на прокурора и за липсата на доказателствен анализ, който да обективира волята на съда относно оценката му по събраните гласни доказателствени средства. Вместо мотивирани разсъждения кои доказателства цени и на кои не се доверява, окръжният съд е поставил сам на себе си риторични въпроси, без да им даде отговор- „ В тази посока свидетелските показания на свидетеля Т. Т. – син на подсъдимия, независимо че е бил непълнолетен към този момент, защо трябва да бъдат игнорирани. “ или „ Каква е тази рутинна проверка и това означава ли, че всеки автомобил следва да бъде спиран и водачът да бъде проверяван за алкохол и ли се действа избирателно. Как са решили да спрат подсъдимият без да е нарушил правилата за движение по пътищата. Това е една погрешна практика за изпробване на водачи без да са осъществили каквото и да е нарушение по ЗДВП да бъдат спирани и проверявани и евентуално санкционирани.“ /цитатите запазват граматическото и пунктуационно изписване на съжденията/

На следващо място, направеният от въззивния съд преразказ на свидетелските показания, е заменил техния анализ, като отсъстват изложени аргументи, какви изводи се правят въз основа на тях и кои фактически констатации подкрепят. Аналитичната му дейност е белязана от процесуално неприемливи съпоставки и разсъждения. Преценката за кредитиране на гласните доказателствени средства е поставена под условие, което предопределя тяхната достоверност. Това касае разсъжденията на въззивния съд относно отсъствието на запис от видеорегистратора в полицейския автомобил, до който е извършена проверката на подсъдимия. Обстоятелство, превърнато от окръжния съд в абсолютно условие за дискредитиране показанията на полицейските служители, извършили проверката на подсъдимия за алкохол. От друга страна обаче, то не се е отразило върху направеното от съда разсъждение защо да не се кредитират показанията на св.Т.- непълнолетния син на подсъдимия, също незаснет от видеорегистратора, който свидетелства за начина на извършената проверка, броя на вдишванията на баща му в Дрегера и показанията на екрана.

Настоящата инстанция споделя възраженията в протеста, че видеозаснемането не е предпоставка за процесуална допустимост на гласни доказателствени средства и достоверността на свидетелските показания не се предопределя от съществуването му. Той би подпомогнал съда при евентуални противоречия, но отсъствието му не се явява основание, което да ги дискредитира. Или казано по друг начин- наличието или липсата на видеозапис от видеорегистратора в полицейската кола не може да направи свидетелски показания достоверни или да ги опровергае само на това основание. Нещо повече, ако съдът е приел това мерило за вярност, то същото не е приложено еднакво по отношение на всички гласни доказателствени средства. Ако за свидетелите –полицейски служители отсъствието на запис дискредитира изначално показанията им, то по отношение на присъствалия на място св.Т., това обстоятелство не е имало значение.

Отделен остава въпросът, защо съдът е счел, че непълнолетният тогава св.Т. е могъл да види конкретното цифрово изписване на екрана на Дрегера. Или защо от доказателствения анализ отсъстват обясненията на подсъдимия, който не отрича употребата на алкохол предната вечер. В тази връзка е основателно възражението в касационния протест за липса на еднакво отношение към доказателствените източници и изместване на основния акцент от значими за предмета на доказване такива, към коментар на второстепенни и неотносими. С това въззивният съд е нарушил принципите по чл. 14 НПК и е изградил вътрешното си убеждение без да е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

За пълнота трябва да се отбележи, че декларативното изявление на съда, че не са спазени правилата за употреба на уреда за тестване- Дрегер не е достатъчно, за да се мотивира извод за неизпълнено законово изискване за установяване съдържание на алкохол в кръвта по надлежен ред.

По изложените съображения касационната инстанция намира протеста за основателен. Описаните пропуски, изпълващи критериите на съществени процесуални нарушения, следва да се коригират с ново разглеждане на делото от въззивния съд. Те имат отношение към обективния и пълен доказателствен анализ, към спазване принципите по чл.14 НПК за формиране на вътрешното убеждение на съда и са относими към изискванията на чл.339 НПК, ал.3, вр. чл.305 НПК. Явяват се и пречка настоящата инстанция да изпълни ефективно задължението си за проверка дали материалният закон е приложен правилно, което се осъществява въз основа на приетите от въззивната инстанция фактически положения, стига те да са били надлежно установени.

Настоящата инстанция намира за необходимо служебно да отбележи следното: В противоречие с чл.306 НПК, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което е допълнил присъдата си, налагайки на подсъдимия и наказанието конфискация. Законодателят е изброил изчерпателно въпросите, по които съдът може да се произнесе отделно от присъдата и сред тях не е този за налагане на отделно наказание. Конфискацията е кумулативно предвидено такова в разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК, което се налага при извършено престъпление по чл.343б, ал.1-4 НК и отделното произнасяне на съда по налагането му не попада в нито една от хипотезите на чл.306, ал.1,т.1-4 НПК. Така по въпроси, които са предмет на произнасяне от страна на съда с присъда по чл.301, ал.1, т.3 НК, единствено налагането на общо наказание по чл.25 и чл.27 НК може да се обективира отделно от присъдата, с определение по чл.306 НПК. Конфискацията е произнасяне на съда по въпроса за наказанието, което включва в случая и лишаване от свобода и глоба. Не съответства на закона допълването на присъдата в този смисъл, с отделно определение. Факт е обаче, че страните не са атакували въпросното определение, като във въззивната жалба на подсъдимия до окръжния съд не се споменава оплакване срещу този съдебен акт, а единствено се оспорва първоинстанционната присъда. За това и настоящите бележки се правят единствено за пълнота и прецизност по повод правилното приложение на закона.

По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1 от 22.01.2026г. по ВНОХД № 784/2025г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.