Отмяна на присъда за ПТП със смърт поради неизяснени обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съществени процесуални нарушения * опасна зона на спиране

Р Е Ш Е Н И Е

№ 484

гр.София, 09 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 572/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Д. и адв.Н., защитници на подсъдимия П. И. Х., срещу решение №107 от 03.04.2024 г., постановено по внохд №1173/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата на адв.Д. се релевират трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с: 1. отказа на съда да назначи „нова“ автотехническа експертиза с аргумент, че делото е изяснено от фактическа страна и по него са събрани достатъчни по обем доказателства, извод, който според защитника, е формиран в нарушение на чл.14 от НПК; 2. липса на анализ на съдържанието на основен доказателствен източник- диск, на който е било записано произшествието; 3. игнориране на части от автотехническата експертиза, касаещи разстоянието на видимост на заснелата удара между двата автомобила камера, преценени в контекста на разстоянието между превозните средства в момента, в който л.а на пострадалия е започнал маневра завой на ляво, което разстояние е от значение за опасната зона на спиране на автомобила, управляван от подсъдимия и предотвратимостта на удара; 4. необсъждане на противоречията между изводите, направени в АТЕ-за, изготвена от вещите лица А. Б. и Е. К. и заключението на КАТЕ-за и допълнителната такава, относно отстоянието на л.а /марка/ от мястото на удара към момента, в който автомобила на пострадалия- /марка/ е предприел завой на ляво и относно неговата скорост на движение преди и в момента на удара; 5. неправилно отхвърляне на обясненията на подсъдимия и показанията на св.М. досежно употребата от страна на П. Х. на спирачната система непосредствено преди удара. На следващо място са изложени и конкретни съображения в подкрепа касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се твърди, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда като последица от неправилното приложение на материалния закон. В допълнение се посочва, че то не е съобразено с целите по чл.36 от НК, въпреки законосъобразното приложение на института на условното осъждане. В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В касационната жалба на адв.Н. също се сочат и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Относно претенцията за нарушение на материалния закон се твърди, че апелативният съд не е изследвал съотношението между разпоредбите на чл.21 от ЗДвП и чл.65 т.6 от ЗДвП, които са били приети за нарушени от подсъдимия и връзката им със съставомерния резултат. Според защитника, приемайки, че П. Х. е допуснал и двете нарушения /чл.21 и чл.65 т.6 от ЗДвП/, както и че и двете са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалия, решаващият съд е приложил материалния закон неправилно. Отделно от това са изложени съображения и за причините, поради които нарушението по чл.21 т.1 от ЗДвП не е годно да запълни бланкета на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, като в тази насока е застъпена тезата, че по делото е останал неизяснен въпроса за момента на възникване на опасността за подсъдимия. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава чрез твърдение за нарушено право на защита, понеже чрез непредвидената и изненадваща отмяна на определението от 27.09.2022 г. за допускане на допълнителна задача на експертите по АТЕ -за и незабавното преминаване към разглеждане на делото по същество, съдът е поставил защитата /адвокат и клиент/ в невъзможност да „анализират настъпилата промяна и евентуалната необходимост от посочване и събиране на други доказателства“. На следващо място се твърди, че с отказа си да назначи „нова“ автотехническа експертиза, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия и е предпоставил допуснатите нарушения на материалния закон. Що се отнася до явната несправедливост на наказанието, защитникът твърди, че то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Х., адв.Д. поддържа двете касационни жалби по изложените в тях съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационните жалби. Не се съгласява с довода на защитата за наличие на противоречив и непълен анализ на доказателства и доказателствени средства, намира за убедително мотивиран отказа на съда да назначи още една АТЕ-за и да възложи изготвянето на нова скица, при наличието на първоначално изготвена такава, която покрива изискванията за пълнота. Счита, че оспорената от защитата причинно следствена връзка между двете нарушения, извършени от подсъдимия и съставомерния резултат е убедително защитена в решението на апелативния съд. Посочва, че всички обстоятелства, относими към законосъобразното отмерване на наказанието са били взети предвид и преценени правилно с оглед тяхната индивидуална тежест. Предлага да бъде оставено обжалваното решение в сила.

В последната си дума подсъдимият П. И. Х. предоставя на съда да вземе решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №16 от 14.12.2022 г., постановена по нохд №26/2022 г., Монтански окръжен съд е признал подсъдимия П. И. Х. за виновен в това, че на 06.09.2018 г., на път II -81, км 102+000 в землището на [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], при управление на л.а. марка /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 и чл.65 т.6 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. А. И., поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, като подсъдимият е оправдан да е нарушил разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП.

С присъдата на подсъдимият П. Х. е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство - л.а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски .

По въззивен протест на ОП-М. и въззивна жалба от адв.Н., в качеството му на защитник на подсъдимия Х., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1173/2023 г., приключило с решение №107 от 03.04.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Проведеното разследване по настоящето дело не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, поради което не е било годно да доведе до изясняване на релевантните факти, на базата на които да се обосноват изводите на съда по правото. Налице са доказателствени източници, които не са били обсъдени изобщо, а други - не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, нито пък надлежно проверени, което е довело до това, че редица важни обстоятелства, имащи пряко отношение към правилното решаване на делото са останали неизяснени. Действително касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика в доказателствената дейност на контролирания съд, въз основа на която се формира вътрешното му убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай.

На първо място следва да се посочи, че макар апелативният съд да е приел „началото на маневрата завой на ляво, предприета от пострадалия“ като първоначален момент за възникване на опасността за л.а. /марка/, управляван от подсъдимия, не е изложил никакви конкретни съображения, чрез които да обоснове това си решение. А това е било особено нужно по две причини: 1. моментът на възникване на опасността за л.а. /марка/ в настоящия казус е от съществено значение за преценката за разстоянието между двата автомобила в този конкретен момент, а оттам и за опасната зона за спиране на превозно средство при избраната от подсъдимия скорост на движение, респективно предотвратимостта на удара между двете МПС-та, както и за преценката на същите обстоятелства, но в хипотезата на движение на л.а. /марка/ с разрешената за този пътен участък скорост; 2. от събраните по делото доказателства е установено, че преди да предприеме завой на ляво, л.а /марка/ е намалил скоростта си на движение, което също би могло да бъде първоначален момент на възникване на опасност за л.а. /марка/, доколкото за водача му съществува задължение да наблюдава движението на превозните средства, намиращи се пред него и да вземе мерки за безопасност при промяна в тяхното движение, включително и когато те намаляват скоростта си. При това положение, апелативният съд е бил длъжен да посочи конкретни съображения за избрания от него момент на възникване на опасността за л.а. /марка/, съобразявайки, разбира се, и фактическите обстоятелства по обвинението, отразени в обвинителния акт.

На следващо място, по делото е била изготвена и приета пред първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица А. Б.-НТЛ при ОД на МВР и инж.К. /л.151-154 от нохд №26/2022 г./. В съдебното заседание, проведено на 27.09.2022 г., при допускането на посочената експертиза, ОС-Монтана е включил в състава й като вещо лице А. Б., от когото на 11.10.2022 г. е постъпило писмо /л.136 от делото/, с което е уведомил съда, че поставените на експертизата въпроси са извън компетенциите на експертите- криминалисти в НТЛ при МВР-М., поради което не може да им бъде отговорено. Въпреки това обстоятелство, видно от експертното заключение, в неговото изготвяне той е участвал. Въпросът за компетентността му така и не е бил изяснен от съда, нито пък на какво се дължи промяната в неговата позиция. Независимо от горното, ВКС констатира и следното: в обстоятелствената част на писменото заключение е посочено, че след запознаване с наличния видеоматериал/запис от диск от камера/, вещите лица са установили, че сектора на видимост на камерата е измерен като „50,60 метра от началото на видимост на камерата /полезрение/ до фактическото място на удара между двата автомобила след края на мантинелата“ . Експертите са посочили още, че „в зоната на видимост на камерата, отляво на дясно навлиза лек автомобил, който се движи с невисока скорост и видимо намалява своята скорост на движение след достигане края на мантинелата в ляво от него. В този момент в полезрението на камерата навлиза друго МПС, движещо се с видимо висока скорост, което след края на мантинелата блъска МПС-то, което е пред него /намаляващо скоростта си на движение/. Отделно от това са отразили и, че „за първия автомобил /марка/, който след навлизане в зоната на видимост на камерата е видно, че променя скоростта си /намалява я/ и в определен момент спира / не се придвижва/, след което настъпва удара с другото МПС, идващо отзад . Това действие /спиране/, може да се опише, като придвижване на процесния автомобил /марка/ в друго направление /за предприетата маневра/, но не и в посоката на първоначалното му движение /по оста на пътя/“. Прочитът на тези констатации сочи, че разстоянието между двете МПС-та в момента на възникване на опасността за л.а /марка/, възприета от апелативния съд /предприемане на маневра завой на ляво от л.а /марка//, е било в размер на 50,60 м. /друг е въпроса, че не е ясно под 50,60 метра какво точно следва да се разбира- 50 метра и 60 см. или петдесет- шестдесет метра/. Това е така, тъй като камерата е заснела както първоначалният момент на навлизането на л.а. /марка/ и началото на маневрата завой на ляво на л.а. /марка/, така и настъпването на самия удар и всичко това е попадало в нейния обхват на видимост от 50,60 метра. Заключението на коментираната експертиза изобщо не е било обсъдено от решаващите съдилища, нито пък е било съпоставено с изводите, обективирани в допълнителната САТЕ-за, съгласно които л.а. „БМВ“ в момента на възникване на опасността е отстоял от мястото на удара на разстояние от около 82,6 метра при движение със скорост от 110 км/час и на разстояние от 72,47 метра при движение с разрешената скорост от 90 км/час. Ако съдът беше изпълнил тези си задължения би следвало да осмисли възможността за назначаване на повторна експертиза, като сред изследваните доказателства включи и видеозаписа от произшествието и която да се произнесе отново по въпросите, свързани с разстоянието, на което се е намирал л.а /марка/ от мястото на удара в момента, в който л.а /марка/ е стартирал завой на ляво, респективно опасната зона за спиране на превозното средство на подсъдимия и предотвратимостта на удара от техническа гледна точка. Това е било в още по-голяма степен необходимо и поради различните величини на скоростта на движение на двата автомобила, посочени в двете коментирани дотук експертизи. И ако съдът все пак е взел отношение относно скоростта на движение на л.а. /марка/ и е отразил в мотивите си причините, поради които е приел за скорост на движението му 110 км/час, то такива съображения изобщо не са отразени досежно скоростта на движение на л.а. /марка/ /14 км/час преди и към момента на удара, съгласно КАТЕ и 45,54 км/час- средна скорост по оста на пътя и 0 км/час в момента на удара по оста на пътя, съобразно АТЕ, изготвена в хода на първоинстанционното производство/. Доколкото съда не разполага със специални знания, без тяхна помощ същият едва ли би могъл да прецени на какво се дължат посочените несъответствия и какво е обяснението за тях, като дори първостепенният съд не е направил опит да получи разяснение посредством проведения в съдебното заседание разпит на вещите лица. Този недостатък в дейността на първостепенния съд не е бил забелязан от въззивната инстанция, която на свой ред също не е предприела необходимите процесуални действия.

При това положение ВКС намира, че важни обстоятелства от предмета на доказване са останали неизяснени, поради което не може да се приеме, че апелативната инстанция е изпълнила задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, обстоятелство поставило под съмнение разкриването на обективната истина по делото.

При новото му разглеждане въззивният съд е необходимо да обсъди всички налични доказателствени материали, да посочи и аргументирано обоснове момента на възникване на опасността за л.а./марка/, както и да назначи повторна комплексна автотехническа експертиза, разширена по състав, която след запознаване с всички материали по делото и видеозаписа на местопроизшествието да отговори на въпросите, свързани с мястото на ПТП-то, скоростта на движение на двете МПС-та, разстоянието на всяко едно от тях до мястото на удара към момента на възникване на опасността, опасната им зона за спиране, предотвратимостта на удара при установената от експертизата скорост за л.а. /марка/ и при разрешената /ако двете са различни/, както и да отговори на други въпроси, необходими за пълноценното изясняване на механизма на произшествието.

Доколкото касационната инстанция отменя въззивното решение на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК, същата не следва да се занимава с доводите, свързани с нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. наказание.

По изложените съображения, ВКС намери претенцията на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивната инстанция за основателна, поради което и като единствена възможна последица от наличието на това касационно основание, отмени въззивното решение.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 пр.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение №107 от 03.04.2024 г., постановено по внохд №1173/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/