Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за заплащане на трудово възнаграждение

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 4180 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Р. Д. Д., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 453 от 7 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 563/2015 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 739 от 19 май 2015 г., постановено по гр.д. № 1360/2015 г. по описа на Районен съд Плевен, за отхвърляне на предявения от Д. против УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание чл. 242, вр. чл. 128, ал. 2 КТ, за заплащане на сумата 4396,60 лева - трудово възнаграждение за периода 17.09.2013 г.-18.07.2014 г., като неоснователен.

В молбата се поддържа, че е открито ново доказателство за коригирано осигуряване от 439,68 лева на 457,10 лева от НАП Специален регистър – [населено място], големи данъкоплатци, установено след решаване на спора пред първата и втората инстанция, както и установени неистински документи с неверни данни относно трудово възнаграждение по трудов договор и работно място, считано от 01.01.1986 г. Молителката иска да се допусне разглеждане пред друг състав на делото за обезщетение относно признато незаконно съкращаване на длъжността „санитар“ при ответника, както и да се присъдят направените деловодни и съдебни разноски от 2014 г. до 2021 г. във връзка с гр.д. № 1360/2015 г. по описа на Районен съд Плевен. Твърди, че за периода 16.03.2013 г.-16.09.2013 г., през който е останала без работа поради незаконно уволнение, има коригирано осигуряване и ѝ се дължи разликата над присъденото обезщетение; че не било допуснато вещо лице за изготвяне на икономическа експертиза поради манипулиране и изнудване от страна на съда; че не е допуснат иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава; че ѝ се дължи парично обезщетение върху трудово възнаграждение по чл. 128 КТ по ч.гр.д. № 152/2015 г. на Окръжен съд Плевен за периода 17.09.2013 г.-18.07.2014 г. в размер на 4396,60 лева, ведно с мораторна лихва от 19.09.2013 г.; че решението е нищожно относно неприлагане точно на закона; че от 16.03.2013 г. не е получавала обезщетение за безработица поради задържане на трудова книжка, но е внасяла здравни осигуровки за периода 16.03.2013 г.-18.07.2014 г. Като престъпление по служба тя определя отразяването от страна на работодателя в едни фишове на минимален осигурителен праг от 360 лева, а в други не е отразено осигуряване за трудова злополука. Присъдената срещу нея сума по делото била присъдена на Ц. Л., без длъжност за работодател; съдът не се произнесъл на посочената в протокола дата. По съобщение на частен съдебен изпълнител сочи, че от ръководството на болницата не е имало претенции за прекратяване на изпълнителното дело, а за образуване на изпълнителното дело, и предявените искове за обезщетение са с правно основание. Представя се писмо от НАП, справка-данни за осигуряване по ЕГН за периода 01.01.2013 г.-31.12.2014 г., шест фиша за заплати и множество други документи без относимост към конкретния спор.

Ответникът по молбата за отмяна УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД не представя отговор.

С определение № 842 от 24 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 1699/2014 г., III г.о., ВКС, не е допуснато касационното обжалване на решение № 26 от 16 януари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1130/2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д., извършено със заповед № 48/11.03.2013 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „санитар”, присъдено ѝ е обезщетение за времето през което е останала без работа в периода 16.03.2013 г.-16.09.2013 г. в размер на сумата 2638,08 лева.

С атакуваното решение въззивният съд приема предявения иск по чл. 242, вр. чл. 128, ал. 2 КТ, за заплащане на сумата 4396,60 лева трудово възнаграждение за периода 17.09.2013 г.-18.07.2014 г. за неоснователен и недоказан. Посочено е, че нито ищцата Д., нито процесуалният ѝ представител са имали възражение срещу изготвения от първата инстанция доклад по делото във връзка с правната квалификация на иска, който е разгледан и от въззивния съд; районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса в съответствие със сочената правна квалификация, правилно е преценил събраните по делото доказателства и е съобразил, че за процесния период между страните няма трудово правоотношение (страните са били ангажирани в съдебен спор за незаконно уволнение на ищцата), а ищцата е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 18.07.2014 г. Едва пред въззивния съд се сочи, че се търси обезщетение за това, че Д. неоснователно не е била регистрирана в бюрото по труда като безработна след уволнението ѝ и по тази причина била лишена от какъвто и да е доход в резултат на непредоставяне на трудовата ѝ книжка от страна на работодателя без причина, но иск за задържане на трудовата книжка не е бил предявяван. Вече е било претендирано обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, каквото е било присъдено. Не е бил предявен и иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД срещу издателя на отменената заповед за уволнение и работодателя.

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.

На първо място се твърди, че по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство, като се поддържа, че от представената справка от Националната агенция за приходите се установяват данни за коригирано осигуряване за периода 01.01.2013 г.-31.12.2014 г. от 439,68 лева на 457,10 лева, които данни не са били известни към момента на решаване на делото в последната инстанция по същество. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т.е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Новооткритите факти или установяващите ги писмени доказателства, следва освен това да са от съществено значение за делото и да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид.

В конкретния случай представената справка не е от значение за изхода на спора по чл. 128 КТ относно дължимостта на претендираното от Д. трудово възнаграждение, предвид решаващия извод на съда, че през процесния период между страните не е съществувало трудово правоотношение, което обстоятелство е несъмнено, доколкото през процесния период е бил висящ спор между страните относно законността на уволнението на Д., извършено със заповед № 48/11.03.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД.

От обстоятелствата по делото не може да се обоснове наличието и на втория поддържан порок по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно сочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано.

В случая молителката не представя доказателство по императивното изискване на закона – твърдяното от нея „престъпление по служба“, извършено от работодателя, да е установено по надлежния съдебен ред, което означава твърденията за действие или бездействие да са установени с влязъл в сила съдебен акт - решение или присъда, с който да е установена неистинност на представен по делото документ, изходящ от работодателя.

Останалите твърдения на Д. съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното решение, тъй като касаят допуснати според молителката от съда нарушения при инстанционното разглеждане на делото. Производството по чл. 303 и сл. ГПК обаче не е предназначено да замести касационното обжалване, в което се излагат и разглеждат подобни твърдения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а цели да бъде допусната отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения по изчерпателно изброени основания, наличието на каквито не се констатира в настоящото производство.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 453 от 7 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 563/2015 г. по описа на Окръжен съд Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: