Определяне на обезщетение за незаконно обвинение след преценка на всички обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 473 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГО, 14 състав решение № 1232/17.10.2022 г. по гр.д. № 967/2022 г., с което е изменено частично решение от 11.11.2021 г. по гр.д. № 12141/2020 г. на СГС, ГО, 10 състав, с което е уважен частично иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България в частта, с която въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над размера от 10 000 лв. до 20 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде частично отменено, като размера на обезщетението бъде намален в съответствие с претърпените действителни неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба- Л. К. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови решението си САС, ГО, 14 състав е приел, че основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на разследващия орган. Държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите- т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е установил, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като наказателното производство е продължило повече от 6 години, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- парична гаранция, както и че от тези действия на прокуратурата на ищеца са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Изложил е, че отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий. Констатирал е, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е продължило 6 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран, започнал да страни от хората, криел се с шапки, когато излизал. При определяне на размера на обезщетението съдът е посочил, че няма как да не бъде отчетен факта, че след започване на наказателното производство В. С. почти непрестанно поддържал високо кръвно налягане, не могъл да спи и оставал буден по цели нощи. Воденото продължително производство допълнително усложнило неговото физическо и психическо състояние, като се наложили продължителни химиотерапии. След всяко едно продължителното и болезнено лечение на химиотерапията, съчетано с непрестанния страх, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил, се чувствал съсипан и изтощен, но продължил да се явява на заседанията. Преди наказателното производство същият е живял съвсем нормален живот като е общувал с близки и приятели, а след като започнало наказателното производство обективно се отключило заболяването, което от своя страна твърде бързо се усложнило. Преди всяко от съдебните заседания С. бил много притеснен, сутрин повръщал, а след тях се чувствал грохнал и повече не искал да става и да излиза навън. Още при диагностициране на заболяването лекарите го питали какъв стрес е преживял, констатирали, че трябва този стрес да е бил сериозен и спешно трябва да бъде ограничен, защото влияел на развитието на болестта и наложеното му постоперативно лечение. Съдът посочил, че към момента на привличането му обвиняем, В. С. е бил неосъждан и без криминалистически регистрации, ползвал се е с добро име, уважение и авторитет сред роднини, близки и приятели. В този смисъл предявяването на обвинението се е отразило крайно неблагоприятно в емоционалната сфера. Действията на правораздавателните органите са довели до сериозен стрес и уплаха у С., тъй като той към момента на привличането му нямал предишен досег до правораздавателните органи в Република България. Към този момент бил на 31-години, а починал на 38 години. През целия период на наказателното преследване С. е живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, което за него било непоносима мисъл, затова се сринал психически. Приел е, че първоинстанционният съд не е отчел и характера на повдигнатото обвинение, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и се явява изключително укоримо от широката общественост и съвсем естествено обвинението е изиграло изключително негативна роля в цялостното му поведение. Въззивният съд посочил, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка, като случая продължителността не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е 6 години. В обобщение – Софийски апелативен съд е констатирал, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и втората инстанции по отношение основателността на иска, а по отношение на размера на обезщетението намерил, че той следва да бъде увеличен до 20 000 лв., т. е. решението следва да бъде частично отменено в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и потвърдено в останалата.

С определение № 1332/30.05.2023 г., постановено по гр.д. № 473/2023 г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на обществения критерии за по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна- в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера на претендираните неимуществени вреди.

Въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по- нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение, а именно, възрастта на ищеца /31 г. към началото на наказателното производство/, която предполага по- висока устойчивост към стреса; че в наказателното производство е взета мярка за неотклонение - „парична гаранция в размер на 500 лв.“, която не го е извела от обичайната му семейна и социална среда; че няма данни за публично разгласяване за повдигнатото и поддържано обвинение, че част от негативните последици са свързани и с протеклото по време на процеса онкологично заболяване, както и условията и стандарта на живот в страната ни в периода на незаконното наказателно преследване. Допуснатите от Софийски апелативен съд нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, която при отчитане на значението и на обстоятелствата, които обуславят по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, счита че общият размер на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди от воденото срещу В. С. наказателно производство, следва да бъде определен на сумата от 10 000 лв., който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Ето защо и в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за разликата над 10 000 лв. искът бъде отхвърлен. В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2020 г., въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1232 от 17.10.2022 г. на САС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. № 967/2022 г., в частта, с която Прокуратурата на Р.Българи е осъдена за заплати на Л. К. С. /конституирана в правата на В. Д. С., починал в хода на процеса/ разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. С. /починал в хода на процеса и заместен от Л. К. С./ срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ в сила решение № 1232 от 17.10.2022 г. на САС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. № 967/2022 г., в частта с която предявеният от В. Д. С. /починал в хода на процеса и заместен от Л. К. С./ срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТ О е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/.

2/.