Участие на съсобственици при делба и служебно конституиране на страни от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50100

гр. София, 30.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2434/2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. И., С. С. С. (С. У.) и Л. С. А. (Л. Ъ.) срещу въззивно решение № 260028 от 16.10.2020 г., поправено с решение № 260016 от 08.02.2021 г. и решение № 260070 от 07.12.2021 г., постановени по в. гр. д. № 223/2020 г. на Силистренския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата „ЕЛВИРА НН“ ООД, [населено място], счита същата за неоснователна.

С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 79 от 22.01.2020 г., постановено по гр. д. № 462/2018 г. на Тутраканския районен съд, с което на основание чл. 34 ЗС е допусната съдебна делба на нива с площ от 20 007 кв.м, находяща се в землището на [населено място], общ. Т., м.„А.“, представляваща имот с идентификатор *** по КККР, между С. С. И. (С. С. С.), С. С. С. (С. У.) и Л. С. А. (Л. Ъ.) и „ЕЛВИРА НН“ ООД, при квоти по 1/12 ид. части за първите трима и 9/12 ид.части за четвъртия съделител, и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

По делото е установено, че с решение от 19.07.2000 г. на ОСЗ – Т. на наследниците на Ф. И. Б. е възстановена собствеността върху нива от 31,500 дка в землището на [населено място], м. „А. ”, имот № * по плана за земеразделяне. Общата наследодателка е починала на 02.06.1955 г. и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Е. И. Ю., Х. И. А. /поч. на 14.01.2000 г./ и Н. И. Р. /поч. на 27.03.2008 г./, както и М. И. С. – син /поч. на 13.03.1997 г./. С констативен нотариален акт № 142/12.04.2012 г. Ф. М. И., който е един от наследниците на сина на общата наследодателка, е признат за собственик на реституирания имот по давност и наследство, а с договор за покупко-продажба от 09.03.2016 г., обективиран в нот.акт № 115/2016 г., той и съпругата му са продали на ответното дружество процесния имот, който е образуван от имот № *. Ищците в първоинстанционното производство са наследници по закон на Х. И. А., като останалите наследници на общата наследодателка Ф. И. Б., респ. на нейните преки низходящи не са конституирани като страни.

Първоинстанционният съд е допуснал делбата на процесния имот между посочените страни и при посочените права като е приел, че по отношение на притежаваната общо от ищците 1/4 ид. част от имота фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС не е осъществен и Ф. М. И. не е придобил тази част по давност, респ., че договорът за покупко-продажба не е произвел вещнопрехвърлително действие за нея, както и че следва да се зачете неоспорената от ищците доказателствена сила на констативния нотариален акт за 3/4 ид. части от имота.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че районният съд е следвало служебно да конституира като страни по делото всичките наследници по закон на общата наследодателка, на които е възстановена собствеността върху процесния имот, които в делбеното производство са задължителни необходими другари, и че извършването на делбата без участието на някой от тях я прави изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Изложени са и съображения, че ищците нямат право да претендират чужди права, но останалите наследници няма как да предявят своите, ако не участват в производството, още повече, че направеният от районния съд извод за липса на осъществявано владение върху имота от страна на Ф. М. И. се отнася за всички съсобственици, а не само за конституираните по делото.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за проверка на неговата правилност и по-конкретно на приетото от въззивния съд, че първоинстанционния съд следва служебно да конституира като страни всички лица, на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

От една страна, въззивният съд правилно е приел, че страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата, и в делбеното производство те имат качеството на задължителни другари, както и че извършването на делбата без участието на някой от тях я прави изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Последващите му изводи обаче са неправилни.

Съдът не може служебно да конституира като страна неучастващ по делото задължителен другар, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, включително и по отношение на субектите, спрямо които се търси разрешаване на правния спор, се определят от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК), а съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от тях (чл. 7, ал. 1, изр. 1 ГПК). Следователно, ако по делото не участват всички задължителни другари, в рамките на правомощията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът следва да даде съответните указания на ищеца и в случай, че искът не бъде предявен срещу неучастващия задължителен другар – да прекрати делото, а не да го конституира служебно като страна.

Независимо от изложеното по-горе, в настоящия случай данните по делото не сочат да е налице неучастие на задължителен другар в производството за делба на процесния имот. Съгласно дадените с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, като правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

В случая по делото е установено, че с констативен нотариален акт № 142/2012 г. един от наследниците на общата наследодателка Ф. И. Б. е признат за собственик на целия реституиран на всичките ѝ наследници имот по давност и наследство и с обективиран в нот. акт № 115/2016 г. договор за покупко-продажба той и съпругата му са продали образувания от него процесен имот на ответното дружество, като ищците в първоинстанционното производство са само част от останалите нейни наследници. С исковата молба последните са предявили собствените си права върху 1/4 ид.част от имота и са насочили иска за делба само срещу дружеството-купувач, поради което в тази хипотеза не би могло да се приеме, че останалите наследници на общата наследодателка имат качеството на задължителни другари и е следвало да участват в производството по делото като такива. Като не е зачел посочената по-горе доказателствена сила на нотариалните актове и приел противното, респ., не се е произнесъл по направените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на неправилно решение.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 260028 от 16.10.2020 г., поправено с решение № 260016 от 08.02.2021 г. и решение № 260070 от 07.12.2021 г., постановени по в. гр. д. № 223/2020 г. на Силистренския окръжен съд.

В р ъ щ а делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: