Оправдаване за незаконно държане на ловна пушка поради малозначителност

Текстът на акта

Ключови фрази

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове * неоснователност на касационна жалба * неоснователност на касационен протест * малозначителност на деянието * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * държане на оръжие без надлежно разрешение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 376

Гр. София, 01 юли 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 496/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Враца и по жалба на адв. Г. Г. – защитник на подсъдимия М. С. И., против присъда № 4 от 15.02.2024 г. по в.н.о.х.д. №681/2023 г. на ОС- Враца.

В касационния протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с неправилното оправдаване на подсъдимия И. поради явна незначителност на извършеното от него деяние по чл. 339 НК. Прокурорът смята, че в конкретния казус чл. 9, ал. 2 НК е неприложим, тъй като процесната пушка е била със заличени фабрични номера и е държана в нарушение на режима за съхранение на огнестрелни оръжия. Отправеното искане е за отмяна на протестирания акт и за връщане на делото на въззивния съд с указания за правилно приложение на закона.

В касационната жалба на адв. Г. Г. и в допълнението към нея се твърди, че въпреки оправдаването на подсъдимия, въззивната присъда е издадена при допускане на съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона. Същественото нарушение на процесуалните правила според защитника е налично, тъй като съдилищата неоснователно са отказали да допуснат събирането на доказателства с пряко значение за главния факт – показания на сигналоподателя К. Н., на лицето, което му е съобщило обстоятелствата, отразени в сигнала до полицията, както и на Д. А. – видял през 2013 г., че синът на подсъдимия е ползвал процесната пушка. С отказа да се приобщят по делото тези гласни доказателства според защитата в нарушение на чл. 13 НПК съдът не е взел мерки за разкриване на обективната истина. Твърди се още, че съдът нито е мотивирал, нито е оценил обективно, всестранно и пълно всички релевантни за главния факт обстоятелства, вследствие на което неправилно е приел, че фактическа власт върху оръжието е упражнявал подсъдимият, а не неговият син М. С.. Според защитата чрез неоснователното игнориране на обясненията на подсъдимия, се е стигнало до формиране на неправилни заключения за фактите по делото, а оттам и до неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 НК, който предвижда отпадане на наказателната отговорност не поради това, че деянието не е извършено, а поради явната му незначителност. Тъй като по делото не е доказано подсъдимият да е упражнявал фактическа власт върху процесното оръжие, защитникът моли обжалваната присъда да бъде изменена и И. да бъде оправдан на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Отправя и алтернативно искане за отмяна на присъдата и за връщане делото на въззивния съд с конкретни указания за правилно приложение на закона.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура не поддържа протеста, но оспорва жалбата. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

Защитникът – адв. Г. Г., поддържа касационната жалба и допълнението към нея, както и отправените с тях искания.

Подсъдимият М. С. И. моли да бъде оправдан поради това, че не е държал процесната ловна пушка.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

По процесуалното развитие на делото

В РС-Берковица е било образувано н.о.х.д. №216/2020 г. срещу подсъдимия М. С. за това, че на 29.10.2019 г. във вилен имот, находящ се в землището на гр. Оряхово, без надлежно разрешително по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) държал огнестрелно оръжие - 1 брой ловна пушка ИЖ-27, 12 калибър без идентификационен номер, и боеприпаси - 16 броя ловни патрони за огнестрелно оръжие - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

С присъда от 15.09.2021 г. подсъдимият е признат за виновен, че е държал в нарушение на закона гореописаната пушка, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият е оправдан за това, че е държал боеприпаси.

След отмяна на присъдата от ОС-Монтана по жалба на защитата и след промяна на местната подсъдност от ВКС на основание чл. 43, т. 3 НПК по първоначално внесения обвинителен акт в РС-Козлодуй е било образувано н.о.х.д. №326/2022 г.

По това дело с определение от 05.12.2022 г. производството в частта му, в която подсъдимият е предаден на съд за незаконно държане на боеприпаси, е било прекратено.

С присъда № 5 от 27.03.2023 г. подсъдимият М. И. е признат за виновен, че е държал без надлежно разрешение по ЗОБВВПИ един брой ловна пушка - ИЖ-27, 12 калибър без идентификационен номер, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което е било отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

С присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, като на подсъдимия И. са възложени и разноските по делото.

По жалба на защитата с присъда № 4/15.02.2024 г. по в.н.о.х.д. № 681/2023 г. след проведено въззивно следствие първоинстанционната присъда е била отменена и на основание чл. 9, ал. 2 НК подсъдимият М. И. е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.

Новата въззивна присъда е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационните протест и жалба срещу тази присъда са допустими , тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 и т. 2 НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

По същество протестът и жалбата са неоснователни по следните съображения:

По твърдението в касационната жалба за съществено нарушение на процесуалните правила

При проверката на обжалваната пред него присъда Окръжен съд – Враца е изпълнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК. Констатирал е, че първоинстанционният съд в условията на непосредственост и с активното участие на обвинението и защитата е ползвал всички необходими доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Едновременно с това, по искане на защитата и след самостоятелна преценка на относимостта им към главния факт, е изискал нови писмени доказателства, за първи път в качеството на свидетели е разпитал лицата М. С. (син на подсъдимия) и А. Т. (негов приятел), като е изслушал обясненията на подсъдимия и е приобщил на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК негови обяснения дадени пред РС-Берковица при първоначалното разглеждане на делото. С отказа да допусне събирането и на други гласни доказателства – посочените в касационната жалба такива, въззивният съд не е нарушил чл. 13 НПК. По този начин съдът не е отказал да вземе мерки за разкриване на обективната истина, тъй като информацията, която защитата е искала да установи чрез разпита на тези лица, вече е била изяснена чрез докладни записки с рег. №№ RB202018-010-16/3- 249/29.03.2019 г., RB202018-010-16/3-781/06.11.2019г. и RB202018-010-16/3 – 612/02.09.2019г., чрез план за провеждане на оперативно - издирвателни мероприятия и постъпили оперативни данни с вх. №2-4856/08.10.2019г., както и от показанията на свидетелите С. и Т.. От съдържимите в секретните материали данни е видно, че исканият от защитата като свидетел К. Н. е подал сигнал, съгласно който в тайник на пода във вила в района на гр. Оряхово синът на подсъдимия е съхранявал два броя незаконни пушки, с които е стрелял за удоволствие. От същите материали обаче е видно, че не само синът на подсъдимия, но и последният като един от законните наследници на имота и негов реален ползвател, са били обект на оперативно-издирвателни мероприятия и на проверка, която в крайна сметка е установила, че към процесната дата фактическата власт върху процесната ловджийска пушка е била упражнявана именно от М. И.. Искането за разпит в качеството на свидетел на лицето Д. Д. Н. правилно е било отклонено от въззивния съд не само защото информацията, която той е трябвало да изнесе, вече е била потвърдена от свидетелите С. и Т., а и защото разпитът е бил насочен към изясняване на обстоятелства относими към 2013 г., т.е. шест години преди процесната дата.

Въззивният съд е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за главния факт обстоятелства. Приетото от него, че не могат да залегнат в основата на съдебните изводи показанията на свидетелите К. П., Е. А. и А. В., които са пресъздали съдържанието на проведените от тях оперативни беседи с подсъдимия, е в съзвучие с практиката на българския съд и на съда в С..

Макар въззивният съд да е отказал да се позове на показанията на тези свидетели в упоменатата им част, констатацията му, че фактическата власт върху процесната ловната пушка е упражнявана от подсъдимия не е резултат от превратен доказателствен анализ и подценяване на защитните за сметка на обвинителните доказателства. Този извод се е основавал на серия от доказателства, които недвусмислено са го установили, а именно:

-оръжието е намерено в наследствен имот на подсъдимия;

-след смъртта на баща си през 2015 г. подсъдимият е посещавал този имот регулярно;

-на процесната дата именно подсъдимият е осигурил достъпа на полицаите до вилата, отключвайки я;

-в присъствието на полицейския служител А. В. на зададен въпрос за наличие на държани без разрешение огнестрелни оръжия без колебание и несигурност подсъдимият сам е посочил местонахождението на процесната ловна пушка;

-за това обстоятелство подсъдимият е положил подпис в протокола от 29.10.2019 г., приложен в т. 2, л. 37-39 от д.п.;

-пушката е била подпряна на стената до хладилника в едно от помещенията на вилата и е била видима с просто око за всеки влизащ в стаята;

-подсъдимият е работил като полицай и е имал познание за вида и характеристиките на огнестрелните оръжия, включително и на ловните такива, за което му е било издадено разрешително за съхранение, носене и употреба с №20150121913/27.05.2015 г.

В мотивите на обжалваната присъда, отговарящи на изискванията на чл. 317, вр. с чл. 305 НПК, въззивният съд подробно е отговорил на оплакванията против правилността на първоинстанционната присъда и на л. 7-9 е посочил убедителни съображения, чрез които е отхвърлил като неоснователно твърдението на защитата, че подсъдимият не е държал процесното оръжие, нито е знаел, че то е било оставено в наследство от покойния му баща. Изводите си въззивният съд не е направил в отклонение на задълженията си по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, както се счита от защитата в касационната жалба. Въззивният съд не е игнорирал защитните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и в показанията на неговите близки – майка му Р. Х. и синът му М. С.. Правилно от инстанциите по фактите на обясненията на подсъдимия е гледано като на доказателствено средство, но и като на средство на защита, като именно двояката им същност не е позволила на съдилищата да ги приемат безкритично. Този подход е бил законосъобразен, каквато е била и констатацията на въззивния съд, че снетите пред него обяснения на подсъдимия са влизали в ярко противоречие с прочетените на основание чл. 279, ал. 1 т. 1 НПК обяснения, дадени при първото разглеждане на делото пред РС – Берковица, където И. е поддържал тезата, че процесната пушка не е останала в наследство от неговия баща, а е била намерена от майка му „на път за лозето, до едно дърво“.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Враца.

По твърдението в касационните протест и жалба за нарушение на материалния закон

Прокурорът релевира това касационно основание, твърдейки че основанията за приложение на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на конкретния подсъдим не са налице. Защитата на свой ред смята, че чл. 9, ал. 2 НК не е следвало да се прилага, тъй като подсъдимият въобще не е извършил деянието по чл. 339, ал. 1 НК, за което е бил предаден на съд.

Касационният съд вече изложи съображенията си за неоснователността на критиката в касационната жалба относно начина, по който въззивният съд е формирал вътрешно убеждение за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК и в частност на това, че подсъдимият М. И. е упражнявал фактическа власт върху процесната пушка. Тъй като възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон се извежда единствено от претенцията за недоказано участие в твърдяното деяние на подсъдимия, което ВКС прие за неоснователно, за неоснователно се приема и твърдението на адв. Г., с което е защитен касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Противно на твърденията на прокурора касационният съд приема, че в пределите на очертаната и доказана конкретика по казуса, предмет на разглеждане, въззивният съд правилно е приложил чл. 9, ал. 2 НК.

Неспорно в принципен план, а и съответстващо на приетото в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/1982 г. на ОСНК на ВС, е положението, че като норма от общата част на НК чл. 9, ал. 2 е приложим по отношение на всички състави на престъпления от Наказателния кодекс на Република България.

Законосъобразното приложение на тази норма се предпоставя от единственото условие деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначителността на деянието по чл. 9, ал. 2 НК представлява негово конкретно обществено качество, поради което във всеки отделен случай е необходим внимателен анализ на характера на обекта на посегателства и степента, в която той е бил или е могъл да бъде засегнат, на характера на конкретното деяние и не на последно място на степента на обществена опасност на самия деец.

За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на тяхното увреждане, както и конкретните характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност.

В конкретния случай осъщественото от подсъдимия М. И. деяние е с ниска увреждаща степен, тъй като защитените с нормата на чл. 339, ал. 1 НК обществени отношения не са засегнати съществено. Касае се за формално деяние, което по твърдение на прокуратурата е реализирано на един конкретен ден и има за предмет една ловна пушка, която няма данни по делото да е била използвана по предназначение от подсъдимия. Оръжието е съхранявано във вилен имот извън населено място, достъп до който са имали само лица от близкия семеен кръг на подсъдимия. На името на подсъдимия е имало издадено валидно разрешение за носене на пет броя огнестрелни оръжия – два пистолета и три ловни пушки, което означава, че той е минал съответните проверки на контролните органи за надеждност и психическа годност.

От друга страна, личността на подсъдимия М. И. е изключително положително характеризирана предвид чистото му съдебно минало, липсата на неприключили наказателни производства спрямо него, семейното му положение, добрата му професионална характеристика – той е полицай с 27 годишен стаж и с безукорна репутация, за което е награждаван, и поведението му по време на полицейската проверка, когато е оказал съдействие на служителите на реда.

В заключение - комплексната оценка на деянието го определя като такова с ниска обществена опасност поради незначителното засягане на обществените отношения, предмет на защита с нормата на чл. 339, ал. 1 НК. Това означава, че макар формално да са осъществени признаците на инкриминирания престъпен състав, поради незначителната му обществена опасност, извършеното от М. И. е с ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид .

Последното вярно е било преценено като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК страна на ОС-Враца - теза, с която касационният съд изразява съгласие.

Не могат да бъдат направени различни изводи от факта, че пушката е била без идентификационен номер и несъхранявана по предвидения в ЗОБВВПИ ред. Държането на огнестрелно оръжие, без да бъдат взети мерки за неговата сигурност, е самостоятелно престъпление по чл. 338 НК, което прокуратурата е решила да не инкриминира. Фактът, че пушката е била без идентификационен номер, на фона на посочените в предходните параграфи съображения, не може на собствено основание да завиши обществената опасност на деянието до степен такава, че да му придаде престъпен характер.

С оглед всички тези съображения съставът на първо наказателно отделение прие, че не са налице визираните в протеста и в жалбата касационни основания и не се налага да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2-5 от НПК. Поради това въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4 от 15.02.2024 г. по в.н.о.х.д. №681/2023 г. на ОС- Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.