Недопустимо намаляване на чуждестранно кумулативно наказание чрез правилата на българския НК

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * основателност на искане за възобновяване * групиране на наказания * приложение на чл. 24 НК * възобновяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

Гр. София, 05 февруари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1112/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на и. ф. главен прокурор за възобновяване на в. н. ч. д. № 129/2023 год. на Апелативен съд – Варна.

В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са изложени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неизпълнение указанията на предходен касационен състав, дадени в производство по възобновяване на делото. Наред с това се поддържа, че при приспособяване на чуждестранната присъда съдът неправилно се е позовал на чл. 24 от НК на РБ и е редуцирал наказанието до дванадесет години лишаване от свобода. Сочи се, че когато лицето е осъдено за множество престъпления, определянето на общо наказание и неговият размер се включват в компетентността на издаващата държава, а разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) и на чл. 8, т. 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год. предвиждат, че коригиране на размера на наказанието, наложено от издаващата държава, е допустимо само ако той надхвърля максималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление в изпълняващата държава. Според представителя на държавното обвинение в случай на извършена кумулация от издаващата държава съдът следва да вземе предвид размера на наказанието за най-тежкото престъпление по наказателния закон на изпълняващата държава и тъй като за най-тежкото престъпление, за което е бил осъден Я. Я., в НК на РБ е предвидено наказание до петнадесет години лишаване от свобода, не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения и настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Осъденият Я. Я. не участва в производството пред касационната инстанция и не изразява лично становище по основателността на искането за възобновяване.

Защитникът на осъдения намира искането за неоснователно. Сочи, че наложеното общо най-тежко наказание по приетата за изпълнение кумулативна присъда законосъобразно е редуцирано от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода предвид забраната на чл. 24 от НК на РБ увеличеното наказание да надвишава с повече от една втора размера на наложеното общо най-тежко наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКАНЕТО:

Необходимостта от изрично и подробно обсъждане на въпроса за допустимостта на искането не е свързана с процесуалната легитимация на органа, отправил същото, нито със срока, в който е депозирано то. Проблемът произтича от обстоятелството, че атакуваното решение е по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС. На пръв поглед съдебните актове, постановени по този ред, не подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, защото не са сред изрично посочените в чл. 419 от НПК. Подобен извод би бил верен само при чисто формалистичен подход без да се държи сметка за естеството на визираните в цитираната разпоредба присъди, решения и определения. Касае се за актове, с които най-общо казано се решава въпросът за наказателната отговорност на лице, обвинено в извършване на престъпление. Сред подлежащите на отмяна по реда на възобновяването са и определенията на съда по чл. 457, ал. 2 от НПК, с които се приемат за изпълнение присъди на чуждестранен съд при трансфер на осъдено лице. Същият предмет имат и решенията по ЗПИИСАННЛСМВЛС. И в двата вида съдебни актове съдът по силата на чл. 457, ал. 3 от НПК, респ. на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да посочи номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс на РБ, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наказанието лишаване от свобода, наложено от чуждестранния съд и първоначалния режим на изтърпяването му. Самият ЗПИИСАННЛСМВЛС транспонира във вътрешното законодателство изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год. – §. 2 от допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно §. 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС в отношенията между Република България и държавите членки, въвели изискванията на цитираното Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год., се прилага този закон, вместо редица международни актове, един от които е Конвенцията за трансфер на осъдени лица, която е в основата на производството по чл. 453 и сл. от НПК. При положение, че процедурата по чл. 457 от НПК и тази по чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС имат един и същ предмет и изискват обсъждането на идентични въпроси не би могло да се откаже приложимостта на извънредния способ по глава тридесет и трета от НПК към актовете по ЗПИИСАННЛСМВЛС единствено по съображения, че те са постановени по специалния ред – подобен извод би поставил в по-неблагоприятно положение лицата, осъдени от държави-членки, защото би ги лишил от един от възможните процесуални способи за защита.

Предвид тези съображения настоящият състав на трето наказателно отделение на ВКС намира искането за допустимо и следва да го разгледа по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКАНЕТО:

Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не по съображенията, изложени в него.

С решение № 75/04. 04. 2023 год., постановено по н. ч. д. № 76/2023 год., Окръжният съд – Добрич е признал и приел за изпълнение кумулативна присъда № IX К28320 от 08. 06. 2021 год. на Районен съд – Бидгошч, Полша, с която на българския гражданин Я. Ю. Я. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години (5 475 дни) за извършени на територията на /държава/, /държава/ и /държава/, през периода от лятото на 2007 год. до м. март 2016 год. включително, тридесет и едно умишлени престъпления, съответстващи на посегателства по НК на РБ, както следва:

1. Извършеното през м. април 2012 год. престъпление по чл. 197, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, съответства на престъпно деяние по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до десет години;

2. Извършеното през периода м. август 2010г. – 06. 03. 2016 год. престъпление по чл. 203 от НК вр. чл. 12 от НК вр. чл. 65, §. 1 от НК вр. чл. 11, §. 3 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева;

3. Извършеното през периода м. август 2010 год – 10. 03. 2016 год. престъпление по чл. 207, §. 1 вр. чл. 191 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест години;

4. Извършеното през периода 07-10. 03. 2016 год. престъпление по чл. 245 вр. чл. 13, §. 1 вр. чл. 203 вр. чл. 18, §. 2 вр. чл. 233, §. 1вр. чл. 11, §. 2 от вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация;

5. Извършеното през периода 2012г. - 12.02.2016г. престъпление по чл. 203 от НК на Република Полша и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

6. Извършеното през периода м.януари - м.юни 2009г. престъпление по чл. 203 от НК на Република Полша и по чл. 204, §. 1 и 3 от НК на Република Полша, по чл. 204, §. 2 и 3 от НК на Република Полша, по чл. 204, §. 1 и 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди лева до 15 хиляди лева;

7. Извършеното на 01.08.2012г. престъпление по чл. 157, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до шест години;

8. Извършеното през периода м. август 2015 год. – 01. 03. 2016 год. престъпление по чл. 203 и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 от вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал.3 във вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

9. Извършеното през периода м. юли – края на м. ноември 2015 год. престъпление по чл. 207, §. 2 вр. чл. 157, §. 2 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 9, пр. 2 вр. чл. 130, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години;

10. Извършеното през периода м. юли 2014 год. – м. май 2015 год. престъпление по чл. 207, §. 2 вр. чл.157, §. 2 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева

11. Извършеното през м.октомври - м.декември 2014г. престъпление по чл. 207, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години;

12. Извършеното през периода м. февруари 2015 год. – 10. 03. 2016 год. престъпление по чл. 18, §. 2 вр. чл. 233, §. 1 вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация;

13. Извършеното през периода лятото на 2007 год. – 2010 год. престъпление по чл. 203 и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65,§. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за

срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

14. Извършеното през периода края на м. август – м. септември 2015 год. престъпление по чл. 204, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 253, ал. 2, пр. 2 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от три хиляди лева до пет хиляди лева;

15. Извършеното на 07. 03. 2016 год. престъпление по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 233, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация;

16. Извършеното през периода м. октомври 2012 год. – м. март 2013 год. престъпление по чл. 18, §. 2 вр. чл. 239, §. 1 и чл. 233, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 2 вр. ал. вр. чл. 290, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години;

17. Извършеното в периода м. септември 2007 год. – 08. 03. 2016 год. престъпление по чл. 207, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 144, ал. 3 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до шест години;

18. Извършеното в периода 20.01.2009г. – 12.02.2009г. престъпление по чл. 197, §. 1 вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем години, съответства на престъпно деяние по чл. 152, ал. 1, т.1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от две до осем години;

19. Извършеното през периода м. ноември 2015 год. - м. март 2016 год. престъпление по чл. 204, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева;

20. Извършеното през м. ноември 2015 год. престъпление по чл. 190, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 144, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок до три години;

21. Извършеното през м. май 2010 год. престъпление по чл. 203 и чл. 204, §. 2 вр. чл. 12вр. чл. 65, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

22. Извършеното през м. септември 2011 год. престъпление по чл. 13, §.1 вр. чл. 203 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл.155, ал. 1 от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева;

23. Извършеното през периода от началото на 2015 год. до 05. 03. 2016 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

24. Извършеното през м. май 2014 год. – м. май 2015 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

25. Извършеното на 31. 12. 2015 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от три месеца съответства на престъпно деяние по чл.354б, ал.1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

26. Извършеното през периода м. септември 2015 год. – м. февруари 2016 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от три месеца съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

27. Извършеното на 31. 12. 2014 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от три месеца съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет до десет хиляди лева;

28. Извършеното през периода 01.08.2015г. - 20.10.2015г. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал.1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

29. Извършеното през периода началото на 2013 год. - 31. 12. 2015 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

30. Извършеното на 07. 11. 2015 год. престъпление по чл. 58, ал. 1 от Закона за противодействие на наркоманията на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца съответства на престъпно деяние по чл. 354б, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;

31. Извършеното през периода 22. 02. 2014 год. – м. март 2016 год. престъпление по чл. 56, ал. 3 от Закона за противодействие на наркоманията вр. чл. 12, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

Съдът е приспособил наложеното от съда на издаващата държава общо наказание петнадесет години лишаване от свобода съгласно правилата на чл. 23 – 25 от НК, като е намалил размера му на дванадесет години и е определил първоначален строг режим на изтърпяването му, като е приспаднал предварителното задържане на лицето, считано от 10. 03. 2016 год. до 04. 11. 2016 год., както и изтърпяната част от наказанието, считано от 04. 11. 2016 год. до влизането на решението в сила.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и с решение № 66/04. 05. 2023 год., постановено по в. н. ч. д. № 129/2023 год. на Апелативен съд – Варна, е потвърден. Решението е подписано с особено мнение от докладчика, като са изложени доводи за основателността на въззивния протест.

За да редуцират наказанието, наложено от издаващата държава, от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода, долустоящите съдилища са се позовали на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и на чл. 24 от НК, като са приели, че определеното общо най-тежко наказание от полския съд е осем години лишаване от свобода и тъй като чл. 24 от НК лимитира възможността за увеличаването му с най-много една втора, то в случая може да бъде увеличено най-много с четири години. Извън вниманието на редовните инстанции е останало обстоятелството, че институтът на приемане за изпълнение на съдебен акт, издаден от съд на държава-членка, регламентиран в Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година и надлежно транспониран в ЗПИИСАННЛСМВЛС, е израз на взаимното доверие между държавите-членки на ЕС. Поради това решението следва да бъде признато и изпълнено от изпълняващата държава по начин, гарантиращ в максимална степен зачитане на волята на издаващата държава. Недопустима е намеса на изпълняващата държава, основаваща се на собствена преценка за спазването на процесуалния закон, доказаността на обвинението, законосъобразността на правната квалификация на деянието, броя на извършените престъпления, справедливостта на наложеното наказание и отлагането му за изпитателен срок, респ. ефективното му изтърпяване. Единствените отклонения от това принципно положение се съдържат в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като ал. 1 на нормата предписва намаляване на наказанието, наложено от издаващата държава, при строго определени предпоставки – само ако съгласно НК на РБ максималният размер, предвиден за извършеното престъпление, е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание.

В същото време разпоредбите на чл. 23-25 от НК се намират в Общата част на НК. Те не предвиждат отделно наказание за конкретно престъпление, а представляват комплекс от правни норми, които уреждат изтърпяването на наказанията, определени на лице, извършило множество престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях. Предвид възприетия от законодателя принцип на поглъщане на по-леките от по-тежките наказания чл. 24 от НК се явява своеобразен коректив на възможния дисбаланс между степента на обществена опасност на извършеното и на дееца от една страна и налагането само на най-тежкото от наказанията, определени за всяко от престъпленията – от друга. Приложението на коментираното правило е свързано с преценка на съда, че наложеното най-тежко наказание няма да постигне целите по чл. 36 от НК. Поради тази негова особеност то има отношение към индивидуализация на наказанието независимо от обстоятелството, че поставя ограничения относно максимално възможното увеличение на наложеното по реда на чл. 23 или чл. 25 от НК наказание.

С оглед обсъдените специфики на производството по чл. 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и тези на чл. 24 от НК правилото на чл. 13, ал. 1 от специалния закон се явява неприложимо към приетата за изпълнение кумулативна присъда на Районен съд – Бидгошч, Полша. Като е ревизирал размера на наложеното от издаващата държава наказание, намалявайки го на дванадесет години лишаване от свобода, Добричкият окръжен съд е допуснал нарушение на закона, което не е било отстранено от въззивната инстанция. Това налага наказателното производство по в. н. ч. д. № 129/2023 год. на Апелативен съд – Варна да бъде възобновено, като бъде отменено постановеното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. ч. д. № 129/2023 год. на Апелативен съд – Варна като ОТМЕНЯ постановеното по делото решение № 66/04. 05. 2023 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.