Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2023
Редовност на призоваването чрез Държавен вестник пред касационната инстанция
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Университет иска отмяна на влязло в сила решение на Върховния касационен съд, като твърди, че е бил лишен от участие в заседанието, тъй като е призован неправилно чрез публикация в Държавен вестник без да е търсен на адрес и без назначен особен представител. Върховният касационен съд отхвърля молбата. Съдът приема, че призоваването е извършено по специалния ред за насрочване на касационни дела, който не изисква връчване на индивидуални призовки.
Какво приема съдът
Призоваването за открито съдебно заседание пред касационната инстанция чрез обнародване в „Държавен вестник“ по чл. 289 от ГПК е специален ред, който изключва общите правила за призоваване и не изисква назначаване на особен представител.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениепризоваванеДържавен вестниклишаване от участиекасационно производство
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 50196 гр. София 17.05.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 28.09.2022 (двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора) година в състав: Председател: Зоя Атанасова Членове: Владимир Йорданов Димитър Димитров при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 750 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 25 055 829/29.03.2022 година, подадена от УНСС [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 142/01.07.2019 година, постановено по гр. д. № 3934/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Т. З. М. е подал отговор на същата с вх. № 25 004 956/24.01.2022 година, с който я е оспорил като неоснователна и и поискал оставянето й без уважение. С оглед на датата, на която УНСС [населено място] твърди, че е узнало влизане за решението-15.03.2021 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-29.03.2021 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: С посоченото решение № 142/01.07.2019 година, постановено по гр. д. № 3934/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е отменено изцяло въззивно решение № 3236/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по в. гр. д. № 5300/2017 година, като е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен, поради изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТК, иска на УНСС [населено място] срещу Т. З. М. за заплащане на сумата 7642.08 лева със законната лихва от 04.01.2016 година, представляваща обезщетение по чл. 58, ал. 3 ЗВО при прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № ОП-3734/31.10.2018 година, отменена с влязло в сила на 09.05.2012 година решение от 05.07.2010 година, постановено по гр. д. № 46 530/2008 година по описа на Софийския районен съд. Като необжалваемо решението на ВКС е влязло в сила на датата на постановяването си-01.07.2019 година. В молбата си за отмяна УНСС [населено място] твърди, че бил призован за насроченото открито съдебно заседание пред ВКС, чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ бр. 35/30.04.2019 година, страница 57-ма. Съгласно чл. 48, ал.1 от ГПК, призоваването по този начин се извършвало, когато страната не била намерена на посочения адрес. Доказателства за това липсвали по делото. Нито УНСС [населено място], нито процесуалния му представител били променили адресите си. Освен това на две инстанции били получавали призовки и съобщения на адресите си, като само за разглеждането на делото било прибегнато до разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ГПК съдът следвало да назначи на УНСС [населено място] особен представител, за разглеждане на делото, което също не било направено. По този начин молителят бил останал без никаква защита по делото и бил лишен от правото да вземе участие в него. Нямало данни, че УНСС [населено място] бил уведомен за датата на разглеждане на делото пред ВКС. Както е посочено в мотивите на т. 11 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК страната да не е могла да участвува лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. От изложените в молбата на УНСС [населено място] твърдения следва извод, че е налице позоваване на първото от посочените по-горе основания за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Участието на страната в исковото производство се обезпечава, чрез съответните правила за връчването на съдебните книжа и документи, за призоваването й за съдебните заседания и за уведомяването й за предстоящите за извършване или за вече извършените процесуални действия. В случая откритото съдебно заседание пред ВКС е било насрочено за 12.06.2019 година от 9. 00 часа и е било проведено на тази дата, като поради неявяването на страните делото е разглеждано на второ четене в 9. 29 часа. За така насроченото открито съдебно заседание страните по делото са били призовани чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ бр. 35/30.04.2019 година, страница 57-ма. В същата освен датата и часа на заседанието са посочени номера на делото пред ВКС, имената на страните по него и че производството е по касационна жалба на Т. З. М. срещу решението по гр. д. № 5300/2017 година по описа на Софийски градски съд. С оглед на това страните са били призовани за насроченото пред ВКС съдебно заседание по реда на чл. 289 от ГПК, съгласно която до всяко първо число на месеца ВКС обнародва в „Държавен вестник“ дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Само когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение. Касае се до специална разпоредба, която изключва установените в ГПК общи правила за призоваване на страните за съдебно заседание. При спазването й страните се считат редовно уведомени за насроченото открито съдебно заседание пред касационната инстанция, като не се изисква връчването на призовки. Този ред за призоваване е различен от реда по чл. 48 от ГПК, при който страната също се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, но при наличието на определени в разпоредбата предпоставки за това. За разлика от чл. 48 от ГПК за призоваването на страните за откритото съдебно заседание пред касационната инстанция чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ не се изискват никакви допълнителни предпоставки. Затова призовавайки страните за откритото съдебно заседание пред касационната инстанция по реда на чл. 289 от ГПК съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до невъзможност УНСС [населено място] да вземе участие в производството. Още повече, че призоваването по този ред не изисква назначаването на особен представител на неявилата се в заседанието страна, а и молителят не навежда каквито и да са твърдения, че са били налице обстоятелства налагащи отклоняването от установения в чл. 289 от ГПК ред за призоваване и уведомяването на страните за насроченото открито съдебно заседание чрез съобщения. С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решение № 142/01.07.2019 година, постановено по гр. д. № 3934/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., поради което подадената от УНСС [населено място] молба с вх. № 25 055 829/29.03.2022 година за това трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25 055 829/29.03.2022 година, подадена от УНСС [населено място] за отмяна на решение № 142/01.07.2019 година, постановено по гр. д. № 3934/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на основание чл. 303,ал. 1, т. 5 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.