Отмяна на влязло в сила решение по Павлов иск при твърдения за съпружеска собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. София, 03 юни 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2498 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Д. К. , молба за отмяна на влязлото в сила решение № II-68/25.08.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 454/2016 г. на Бургаския окръжен съд, – в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 1748/10.11.2015 г. по гр. дело № 3122/2015 г. на Бургаския районен съд, на основание чл. 135 от ЗЗД са обявени за относително недействителни спрямо ищеца Н. Р. К., увреждащите го договори за дарение, сключени във формата на нотариален акт /№//18.07.2014 г., н. дело № 167/2014 г. и нотариален акт /№//18.07.2014 г., н. дело № 168/2014 г., двата на нотариус с рег./ /, по силата на които ответникът Н. С. К. се е разпоредил в полза на ответниците С. Н. К. и Д. Н. К.-Ж., с притежаваното от него право на собственост върху недвижими имоти – два УПИ и девет ниви (подробно описани); и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 304 от ГПК. Молителката поддържа, че процесните по делото два УПИ и построеното в тях били придобити от нея и ответника Н. К. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) и тя имала качеството на необходим другар по делото, но не била конституирана като страна в производството, поради което нямала възможност да защити правата си в него, като направи възражения за притежавания от нея обем на право на собственост, а именно – за изключителен принос, евентуално за пълна трансформация на нейно лично имущество по отношение на двата процесни УПИ, съставляващи дворни места с построените в тях сгради. В тази връзка молителката излага твърдения и доводи, че тя и ответникът Н. К. са сключили граждански брак на 26.03.1978 г., както и че през месец юли 1978 г. едното процесно дворно място било дарено на съпруга ѝ, като през 1982 г. те изградили в него жилищна сграда, гараж и второстепенна постройка, средствата за което били предоставени изцяло от родителите на молителката, а ответникът Н. К. нямал никакъв принос за построяването им. В молбата са изложени и твърдения и доводи, че другото процесно дворно място с двуетажна жилищна сграда в него, също било придобито през време на брака – на 16.06.2004 г. – по дарение на името на съпруга на молителката, но действителната воля на страните по тази сделка била за сключване на договор за покупко-продажба, за което било съставено обратно писмо, в което било уговорено, че дарението прикрива договор за покупко-продажба на имота за сумата 4 000 лв., като молителката твърди, че и тази сума била изплатена изцяло с нейни лични средства, дарени ѝ от родителите ѝ; същото се твърди и за средствата, вложени в надстрояването след 16.09.2004 г. на трети жилищен етаж в този имот; и за този имот се поддържа, че ответникът Н. К. нямал никакъв принос за придобиването му.

Ответникът по молбата за отмяна – ищецът по делото Н. К. в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата за отмяна, както и за неоснователност на същата.

Останалите ответници по молбата за отмяна – ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД – Н. К., С. К. и Д. К.-Ж. не изразяват становище по молбата за отмяна.

Както е прието в определение № 49/24.01.2020 г. по частно гр. дело № 4820/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, с което по частна жалба на молителката е извършена преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК, и което е задължително за настоящия съдебен състав съгласно чл. 278, ал. 3 от ГПК, така подадената молба за отмяна по чл. 304 от ГПК е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лице, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск, или на защита срещу предявен иск, не е било надлежно упражнено.

Естеството на съсобствеността при съпружеската имуществена общност (СИО) – нейният бездялов характер и неделимостта й (чл. 21 и чл. 24 от СК и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК, респ. – чл. 19 и чл. 22 от СК от 1985 г. (отм.), чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от СК от 1968 г. (отм.)) – налагат съвместна материалноправна легитимация, а следователно и факултативно необходимо другарство по предявени срещу съпрузите искове за право на собственост или други вещни права върху вещи, придобити в СИО, искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на такива общи за съпрузите вещи (какъвто е и искът по чл. 135 от ЗЗД), и искове за нищожност на правни сделки, чрез които съпрузите придобиват в СИО или се разпореждат с право на собственост или други вещни права.

В случая обаче, видно от твърденията в молбата за отмяна и представените с нея писмени доказателства (удостоверение за граждански брак /№//26.03.1978 г., нотариален акт /№//13.07.1978 г. и нотариален акт/№ //16.06.2004 г.), макар и придобити през време на брака между молителката и ответника Н. К., двата процесни и УПИ и постройките в тях не са били включени в СИО на съпрузите, тъй като са придобити по дарение от ответника Н. К. и са негово лично имущество (чл. 13, ал. 2, изр. 1, пр. 3 от СК от 1968 г. (отм.), чл. 20, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от СК от 1985 г. (отм.) и § 4 от ПЗР на СК от 1985 г. (отм.), чл. 22, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от СК и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК). Отделно от горното, дори и да се приеме, че в настоящото извънинстанционно отменително производство е допустимо да се установява и разкрива относителна симулация на правни сделки (чл. 17 и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД) и да се установява трансформация на лично имущество на единия съпруг (чл. 23 от СК и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК), което е допустимо само в исково производство, респ. – дори и да се приемат за верни и основателни твърденията и доводите на молителката, че в резултат на такава относителна симулация на договора за дарение, обективиран в нотариален акт /№ /16.06.2004 г., както и в резултат на пълна трансформация на нейно лично имущество при придобиването на двата процесни УПИ и на построеното в тях, същите са нейно лично имущество, т.е. – изключителна нейна собственост, то отново не е налице СИО, която да обуславя участие на молителката като необходим другар в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято частична отмяна се иска; респ. – молителката не е трето лице, спрямо което това влязло в сила решение по чл. 135 от ЗЗД да формира сила на пресъдено нещо и да я обвързва по смисъла на чл. 304 от ГПК. Същото следва да се приеме и за процесните девет ниви, предмет на уважения иск по чл. 135 от ЗЗД с влязлото в сила решение, по отношение на които земеделски имоти в молбата за отмяна не са изложени никакви твърдения и доводи. Следва да се отбележи и че предвид изложеното в молбата за отмяна по отношение на двата процесни УПИ и построеното в тях, при насочване на принудително изпълнение върху същите, молителката разполага с друг процесуален ред за защита, а именно – с иска по чл. 440 от ГПК, поради което също не е налице хипотезата на отмяна по чл. 304 от ГПК.

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

При този изход на производството по молбата за отмяна, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна Н. К., претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото производство, а именно – сумата 1 500 лв. Както е прието и в мотивите към постановеното по делото определение № 387/04.11.2019 г., доводите на молителката за прекомерност на така направените разноски за адвокатско възнаграждение, са неоснователни, тъй като разноските са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. К. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение № II-68/25.08.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 454/2016 г. на Бургаския окръжен съд, – в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 1748/10.11.2015 г. по гр. дело № 3122/2015 г. на Бургаския районен съд, на основание чл. 135 от ЗЗД са обявени за относително недействителни спрямо Н. Р. К., увреждащите го договори за дарение, сключени във формата на нотариален акт /№//18.07.2014 г., н. дело № 167/2014 г. и нотариален акт /№//18.07.2014 г., н. дело № 168/2014 г., двата на нотариус с рег. /№/, по силата на които Н. С. К. се е разпоредил в полза на С. Н. К. и Д. Н. К.-Ж., с притежаваното от него право на собственост върху недвижими имоти (подробно описани), и ответниците К. са осъдени да заплатят на ищеца К. разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Р. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски за производството по настоящото дело пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: