Доказване на правото върху добивите при иск за обезщетение за унищожени посеви

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192/2020

гр. София, 19.02.2021г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр.дело № 1020/2020 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Разглежда се касационна жалба на Б. М. Ю. от [населено място] ,общ. Т. с пълномощник адв. Д.А. от ДАК срещу решение №340 от 09.12.2019г. по гр.дело № 389/2019г. на Добрички окръжен съд в частта , с която след отмяна на решение №164 от 12.12.2018г по гр.д №211/2018г на РС-Тервел , установителен иск за вземане на основание чл. 50 ЗЗД е уважен частично срещу настоящия касатор с признаване на задължение да обезщети И. С. Ф.,действащ като ЕТ „ИСМ-Иса Сали“ в размер на 5250лв, обезщетение представляващо нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна ,в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №029012 по плана на землището на [населено място],общ.Т. ,като увреждането е причинено на 12.12.2017г от неупражнен надзор върху собствено на ответника Б. М. Ю. стадо овце,навлязло в имота и отъпкало посевите.

В обжалваната понастоящем част на решението въззивният съд е ревизирал решаващите съображения на първостепенния съд ,че липсват предпоставки за успешно провеждане на иска ,след като не е бил приложен реда на специалния ЗОСИ и не е установено с протокол кой, на кого и каква вреда е причинил , като случая попада под санкцията на този закон.Въззивният съд е приел предпоставките за отговорност по чл. 50 ЗЗД за установени а по отношение на присъдения размер на вземането за обезщетение, квалифицирано като пропусната полза, се е позовал на заключението по назначена агротехническа експертиза.Посочено е,че производството по ЗОСИ не изключва исковия ред и не е формална предпоставка за доказване на вредите върху земеделски култури, а също и че в хода на водено предварително разследване ответникът е признал неизгодни за себе си факти,свързани с неупражнен на процесната дата контрол върху негови животни,които е изкарал на паша.Не е установен с категоричност размера на увреждането, причинено на посевите и каква площ е била отъпкана. През пролетта на 2018г нивата е била засята с друга култура и експертизата по делото не се е ангажирала с извод за степента на увреждане на насажденията от люцерна,които щети не са били констатирани и по реда на ЗОСИ и няма преки доказателства за размера им. Съдът е приел ,че причина за разораването на нивата не може да е друга , освен увреждането на посевите в сериозна сетепен ,до една пета част от площ 302 дка.Възприета е прогнозната печалба от люцерна съгласно заключението на вещото лице. Изтъкнато е ,че ищецът не претендира пропуснати ползи като разлика между добитото и това което би могъл да добие ако насажденията не бяха отъпкани от стадото на ответника, а такива от липсата на реализация на добив и претенцията му за възмездяване на пропуснати ползи от добива от 1/5 от насажденията от люцерна в полето от три имота,посочени в исковата молба, е основателно и доказано за 1/5 част от насажденията с тази култура ,но само в имот №029012 /целият с площ от 302 дка./ Така, при среден добив от 60 дка равняващ се на 2 100 бали по 16кг всяка ,при средна стойност от 2.50лева/бала, пропуснатата от ищеца полза се равнява на сумата от 5 250лв. ,които са присъдени .

В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и необосонованост на решението. Неправилно по основанието на иска са възприети фактическите твърдения за осъществявана от ищеца селскостопанска дейност и за причинена вреда на ищеца Игнорирани са данни, изнесени от вещото лице за друг ползувател на имота/друга фирма/,както и противоречия в имената на лицата,посочени от свидетелите. Доказателствата са обсъдени извадково, едностранно и само тези, които подкрепят крайния извод , останалите са игнорирани.Не са обсъдени възраженията на касатора ,че ищецът не е собственик и не е ползувател на нивата.Нарушен е чл.235, ал.2 ГПК като не са обсъдени релевантни факти по основанието на иска .Когато искът е недоказан по основание , съдът не може да определя размера по своя, или на вещо лице преценка. Няма доказателства и за степента на увреждане - само обясненията на агронома на търговеца, дадени пред вещото лице.Неправилен е изводът,че заради краткото навлизане на стадото в нивата с люцерна на установената дата посеви са отъпкани в такава степен ,че да не се възстановят до пролета и че това именно е причина ищецът да вземе решение да се засее друга култура през следващата година съответно да се дължи и присъжда обезщетение от ответника за нереализирана печалба от първата засята култура-люцерна. Няма приета и компетентна експертиза по въпроса. Липсва сигурност в увеличаване на имуществото, решението почива на предположения.Дори по делото да има косвени доказателства за някои обстоятелства,те не са достатъчни да подкрепят направените изводи.

Ответникът в касационната жалба поддържа в отговор ,че е доказал всички необходими елементи на фактическия състав на отговоростта по чл. 50 ЗЗД.Още първоинстанционният съд ги е приел за доказани , освен един – причинната връзка. Установено е, че именно ищецът стопанисва процесните имоти ,че животните на касатора за навлезли в нивите ,че от това ищецът е търпял вреди. Във въззивното производство касаторът не е оспорил тези мотиви ,ако не е бил съгласен с тях.Разпечатката -таблица ,приложена към заключението на вещото лице с отразени в нея фирми обработващи имоти в землището за справка ,не е годно доказателство.. Вредите са установени.Няма земеделски стапонин, който да разоре люцерна в третата година от засяването й ,когато тя е най-силна и качествена ,за да засади на нейно място царевица, която в първата си година,с оглед късното засяване,е годна само за фураж на животни,ако посевите от люцерна не са увредени. Деянието и причинната връзка между него и вредите е изводима и доказана.

С определение №606 от 13.07.2020г на ВКС , ІІІ г.о жалбата срещу въззивното решение в частта,с която е признато вземане за пропусната полза в размер на 5250лв нереализирана печалба от земеделска култура, е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата , доводите и възраженията на страните.

По изведения правен въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд е формирал трайна и последователна практика. С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е сезиран с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, но и в качеството на решаващ съд.Съобразно това е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивната инстанция в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право.Относно разрешението на този въпрос е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения №24/2010г по гр.д №4744/2008 на 1-во г.о на ВКС ,№ 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О на ВКС , № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г.о на ВКС ,№ 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О на ВКС., № 149 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г., III г.о на ВКС,,№15 от 30.01.2015г по гр.д №4604/2014г на 4-то г.о на ВКС и др. Подчертана е необходимостта въззивния съд да обсъди всички доказателства,като посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправия спор.Поради това въззивната инстанция ,както и първата ,трябва да определеи правилно предмета на спора и обстоятелствата ,които пождлежат на изясняване .

Съгласно чл.146, ал. 1, т. 5 ГПК първоинстанционният съд посочва кои правнорелевантни факти подлежат на доказване/или опровергаване/от ищеца ,съответно от ответника и указва на страните съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои факти не сочат доказателства.Когато претендирано право или възражение произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора /и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК/, първоинстанционният съд следва да приложи чл. 145, ал.1 ГПК относно съответния факт,като укаже значението му, а когато твърденията за факти са изложени неясно ,указва се на страна да ги уточни.За тези дължими процесуални действия на първоинстанционния съд, от значение за задължението на страните да изчерпят доказателствените си искания ,при обжалване на решението въззивният съд следи при разясненията и предпоставките, дадени в т.2 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС ,като при наличие на оплакване във въззивната жалба сам дава дължимите указания и допуска доказателства на заинтересованата страна ,доколкото не следва тя да понесе неблагоприятните последици от процесуалните нарушения на служебното начало,довели до неуказване на релевантен факт ,и/или непопълване на делото с доказателства за него.

Касационната жалба е основателна ,в обжалваната част решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивният съд не е изпълнил служебните си задължения и в двете указани при отговора на въпроса насоки Бил е длъжен да изложи съображения по възражението на ответника ,че за нивите, в които евентуално са отъпкани посеви, ищецът не е доказал правно основание да ги ползва и извлича добиви ,поради което не е евентуално увреденият.С решението на първа инстанция искът е бил изцяло отхвърлен,но не поради тези възражения на ответника,останали необсъдени от въззивния съд,а по съображения изключващи решаващото им значение . Съображенията на първоинстанционния съд са основани на значението на протокола по чл.20 ЗОСИ и въззивният съд е ревизирал тези мотиви като неправилни. Въззивният съд е следвало да обсъди както оспорването на фактите , така и правните възражения на ответника по иска така,както са въведени в отговора на исковата молба ,т.к отговорът по чл. 263, ал.1 ГПК на въззиваемия ответник не сочи оспорванията му да са оттеглени - напротив, обсъжда се не толкова решението на първа инстанция / като краен резултат в негова полза/,а доказателствата като опровергаващи,или разколебаващи ищцовите твърдения в исковата молба и въззивната жалба. Така основанието, на което ищецът обработва и стопанисва имота и на което основание добивите му се следват, не е останало извън спорните по делото обстоятелства, които въззивният съд е бил длъжен да обсъди .

Значението на основанието се заключава в следното:

Унищожаването на засяти земеделски култури причинява вреда за този,който има право да получи добивите от насажденията,като вредата е съизмерима вкл.с добива,който не е получен ,в зависимост от характера и естеството на насажденията. Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея, освен ако е установено друго.Ако не се установи друго , имуществената вреда е за собственика на земята ,тъй като съгласно чл.93 ЗС добивите му принадлежат. Друго правно положение от значение за активната материалноправна легитимация да се получи обезщетение поради накърнено имущественото право върху добиви може да установи добросъвестният владелец,като се позове на правилото на чл. 71 ЗС ,също така арендаторът - по силата на чл.2,ал.2 от Закона за аренда в земеделието Това право може да установи и трето лице , като се позове на преарендоване/чл.11 от същия закон/ или друго основание за отстъпено ползване на земята за стопански цели включващо и разпореждане с добивите .

Когато при увредени земеделски култури се заявят за обезщетяване преки вреди или пропуснати ползи свързани с добива ,следва да се установи на кого принадлежи правото ,тъй като се засягат блага ,предмет на абсолютни права и следва да се направи извод дали имуществената вреда засяга материалните интереси на увредения /реш. №695/2010г по гр.д №617/2009 4-то г.о на ВКС / При пропуснати ползи следва да се направи имущественото съпоставяне, принципно указано в ТР№3/12.12.2012г ОСГТК. Макар да е свързано с основанието по чл. 82 ЗЗД ,даденото от ОСГТК тълкуване е приложимо и при други основания за отговорност. Делинквентът,или отговорният по чл. 50 ЗЗД не дължи по-малко от това, което дължи отговорният по чл. 82 ЗЗД.

От изложеното следва,че в настоящия случай ищецът е следвало да докаже не само ,че „стопанисва“ конкретно засятите с люцерна масиви земеделска земя - както е било прието от въззивния съд за достатъчно. При заявената за обезщетяване имуществена вреда ищецът е следвало да заяви и докаже основанието да счита добивите от насажденита за съответната стопанска година за свои .

По-иначе стои въпросът с повредените водопроводни кранове от системата за напояване, които съгласно събраните доказателства за вида и разположението им,не са били трайно прикрепепи към земята ,съответно принадлежността им е доказана като движими вещи собственост на търговеца. В тази част, вземането за обезщетение е признато в доказания по делото размер и въззиввното решение е влязло в сила.

Тъй като първоинстанционният съд не е дал на ищеца съответните указанията по чл.146, ал.2 ГПК, а това е било необходимо по отношение на релевантни подлежащи на доказване обстоятелства и по двата обективно съединени иска,правилно въззивният съд в определението от 24.06.2019г и доклада по чл.268, ал.1 ГПК е допуснал поисканите от ищеца като въззивен жалбоподател гласни доказателства,но такива са били поискани само за установяване състоянието на крановете и ползването им. Макар и не водещо и не на първо място, а вметнато при излагане на твърдения за други релевантни обстоятелства, в исковата молба се съдържа твръдение,че описаните имоти-обработваема земеделска земя ,са собственост на ищеца ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“,но не се сочат доказателства. В доклада районният съдия не е указал, че обстоятелството се нуждае от доказване,както и че ищецът не сочи доказателства за него ,при все в първото заседание защитата на ответника да е напомнила възраженията си, направени и с отговора на исковата молба.След като при иска за обезщетяване на пропусната полза от добив /която квалификация Добрички ОС също е възприел/ пропускът в доклада на първа инстнация е идентичен,въззивната инстанция е следвало да го поправи,като укаже и даде възможност на жалбоподателя да посочи доказателства за собственост,съгласно разясненията в т.2 на ТР №1/2013г ОСГТК.

Въззивният съд правилно не е възприел квалификациите на първоинстанционният съд за значението на протокола по чл.20 ЗОСИ, но доколкото първоинстнационният съд е изградил извода ,че ищецът бил арендатор - без този факт да се твърди от страните, без чл.154,ал.2 ГПК да приложим по отношение на този извод/няма законова презумпция/и без да е изпълнено задължението за съда по чл.155 ГПК по отношение на конкретния факт в случай ,че му е служебно известен, при решаване на делото като инстнация по същество въззивният съд е следвало да посочи какво приема за установено по този въпрос .

Допуснатото процесуално нарушение на въззивния съд по чл.235 ал.2 ГПК е производно от друго съществено процесуално нарушение , допуснато в хода на въззивното производство. Причината ,поради която въззивният съд не е могъл да посочи какво приема за установено по отношение на обстоятелство,чието доказване е от значение за успешното провеждане на иска в обжалваната понастоящем част,е че действително липсва доказателство ,на което да основе изводите си. Тази липса се дължи на пропускът на въззивния съд да констатира своевременно и да отстрани резултата от неправилните процесуални действия на първата инстнация, с даване на дължимите указания в хода на въззивното производство,когато неправилен или непълен доклад е причина за непосочване на съответните доказателства от страната и е налице въззивна жалба , в което процесуалното нарушение е изтъкнато.Съответно указаната доказателствена тежест в случая би дала възможност на ищеца да внесе уточнение в своите твърдения предвид доказването, което следва да се проведе при различни от квалифицираните в доклада по чл. 146 ГПК насоки и така да се преодолее двусмисленото възприемане на твърдение ,на които е основал иска .

Това е задачата на въззивния съд при новото разглеждане на делото ,тъй като въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Добрички окръжен съд съгласно чл.293 , ал.3 ГПК

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №340 от 09.12.2019г. по гр.дело № 389/2019г. на Добрички окръжен съд в частта ,с която установителен иск на ЕТ„ИСМ-Иса Сали“за вземане на основание чл. 50 ЗЗД е уважен частично срещу Б. М. Ю. с признаване на задължението му да обезщети И. С. Ф.,действащ като ЕТ „ИСМ-Иса Сали“ в размер на 5250лв,представляващо обезщетение за нереализирана печалба от земеделска култура – люцерна ,в резултат на унищожаване на 1/5 от посевите в имот №029012 по плана на землището на [населено място],общ. Т.,със законните последици

Връща делото за ново разглеждане ,от друг състав на Добрички окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: