Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие между съдебни актове

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * основание за отмяна на съдебен акт * идентичност по страни, предмет и основание * сила на пресъдено нещо * субективни предели на сила на пресъдено нещо * обективни предели на сила на пресъдено нещо * предсрочна изискуемост

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60085

гр. София, 02.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2457 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадена от Н. Н. А. от [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Надежда И. молба за отмяна на влязло в сила решение № 3013 от 23.04.2019г. по гр. дело № 10501/2018г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б въззивен състав и решение № 408011 от 15.05.2018г. по гр. дело № 25127/2016г. на Софийски районен съд, II ГО, 163 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради това, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди тях друго влязло в сила решение, което им противоречи – решение № I-120-34/30.03.2015г. по гр. дело № 36363/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, влязло в сила на 07.03.2016г.

Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено, тъй като спорът между страните по процесното правоотношение по сключения между ищеца и „Юробанк И Еф Джи България“ АД на 16.01.2008г. договор за кредит, вземането по който е цедирано на „Про Лего“ АД, е разрешен преди това с влязло в сила решение, с което е признато за установено, че Н. Н. А. не дължи на „Про Лего“ АД претендираните суми. Излага доводи за недопустимост на последващото решение, чиято отмяна иска, както и евентуални доводи за неговата неправилност, предвид формираната с първоначалното решение сила на пресъдено нещо, че претендираните суми по договора за кредит не се дължат. Молителят поддържа и становище, че решение № 3013 от 23.04.2019г. по гр. дело № 10501/2018г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б въззивен състав е неправилно, тъй като съдебният състав на СГС неправилно е приел, че към датата на предявяване на иска – 11.05.2016г., давността не е изтекла. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Про Лего” АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. С. М. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че същата е недопустима поради подаването й след изтичане на преклузивния тримесечен срок, евентуално неоснователна поради липса на основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е налице пълен идентитет в предмета и основанието на постановените съдебни решения – настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на 22.03.2016г., т. е. след влизане в сила на решение № I-120-34/30.03.2015г. по гр. дело № 36363/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав. Ответникът моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третите лица помагачи „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, [населено място] и „Юробанк България“ АД, [населено място] не изразяват становище по молбата за отмяна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното:

Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

С влязло в сила на 18.02.2020г. решение № 3013 от 23.04.2019г. по гр. дело № 10501/2018г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б въззивен състав е отменено частично решение № 408011 от 15.05.2018г. по гр. дело № 25127/2016г. на Софийски районен съд, II ГО, 163 състав и е отхвърлен предявеният от „Про Лего“ АД срещу Н. Н. А. иск с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД за сумата 2 536,31 лв. /разликата над 11 303,99 лв. до 13 840,30 лв./, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL344819/16.01.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2008г. от кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, след което съгласно договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило вземането по същия договор за потребителски кредит на „Про Лего“ АД. В тази част искът е отхвърлен като неоснователен поради погасяване по давност на част от вземанията. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която Н. Н. А. е осъден да заплати на „Про Лего“ АД сумата 11 303,99 лв., представляваща главница по посочения договор за потребителски кредит № FL344819/16.01.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземането по който е прехвърлено с горепосочените договори за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2016г., до окончателното плащане, на основание чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД, както и сумата 615,50 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С влязло в сила на 07.03.2016г. решение № I-120-34/30.03.2015г. по гр. дело № 36363/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Про Лего“ АД срещу Н. Н. А. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД иск за признаване за установено, че Н. Н. А. дължи на „Про Лего“ АД сума в размер 15 948,30 лв., от които 13 840,30 лв. – главница, и сума в размер 2 108 лв. – договорна лихва за периода 16.01.2008г. – 11.02.2013г., дължими по договор за потребителски кредит, сключен на 16.01.2008г. с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2013г., до окончателното плащане на сумата, и „Про Лего“ АД е осъдено да заплати на Н. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв. – разноски по делото. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение от 07.03.2016г. по гр. дело № 12001/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да бъде уважена молбата за отмяна на посоченото правно основание, е необходимо да съществува субективен и обективен идентитет по различните производства, по които са постановени противоречиви решения. В постоянната практика на ВКС е прието, че противоречието е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата спорен въпрос.

В настоящия случай не е осъществено поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. От посочените решения се установява, че страните в двете искови производства са едни и същи - „Про Лего“ АД /ищец/ и Н. Н. А. /ответник/. Независимо, че са налице влезли в сила съдебни решения, постановени между едни и същи страни, т. е. че съществува субективен идентитет между страните по двете искови производства, не се разкрива необходимата обективна тъждественост между делата.

Предмет на спора по гр. дело № 36363/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав и гр. дело № 12001/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав е претенция, основана на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД за установяване на вземане в размер 13 840,30 лв. – главница, и в размер 2 108 лв. – договорна лихва за периода 16.01.2008г. – 11.02.2013г., дължими по договор за потребителски кредит № FL344819/16.01.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.03.2013г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение, с поддържане на настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Искът е отхвърлен поради това, че кредиторът не е упражнил потестативното си право да направи вземанията по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуеми. Решението е влязло в сила на 07.03.2016г.

Предмет на спора по гр. дело № 25127/2016г. на Софийски районен съд, II ГО, 163 състав и гр. дело № 10501/2018г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б въззивен състав е претенция, основана на чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД, за присъждане на сумата 13 840,30 лв., представляваща главница по същия договор за потребителски кредит № FL344819/16.01.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2008г. от кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, впоследствие прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на „Про Лего“ АД. В исковата молба се твърди, че кредитът е станал предсрочно изцяло изискуем с връчване на препоръчано писмо изх. № 63/14.03.2016г. и ИД PS12020083RTH на 22.03.2016г., т. е. след влизане в сила на решението по установителния иск. Искът е уважен частично за сумата 11 303,99 лв., като е прието, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила и обявена на кредитополучателя от цесионера „Про Лего“ АД с получаване на писмовната пратка на 22.03.2016г. В останалата част за разликата над присъдената сума до предявения размер 13 840,30 лв. искът е отхвърлен поради погасяване по давност на съответната част от претендираното вземане.

При съпоставяне на предявените искове и постановените съдебни решения настоящият съдебен състав приема, че няма идентичност на търсената правна защита, предвид различните твърдени в исковите молби факти относно обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит и установяването в решението, чиято отмяна се иска, че същата е настъпила след момента на формиране на силата на пресъдено нещо с решението по установителния иск. Поради това се налага изводът, че независимо, че постановените решения са с различен изход, същите не са противоречиви по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. При това положение не се налага извършването на преценка за правилността на двете решения по чл. 307, ал. 4 ГПК. Несъгласието на молителя с изводите, направени в решението, чиято отмяна се иска, и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон са от значение за правилността на съдебния акт и при отсъствие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК са ирелевантни за изхода на производството по чл. 303 и сл. ГПК.

Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски за настоящото производство в размер 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 3013 от 23.04.2019г. по гр. дело № 10501/2018г. на Софийски градски съд, ГК, II-Б въззивен състав и решение № 408011 от 15.05.2018г. по гр. дело № 25127/2016г. на Софийски районен съд, II ГО, 163 състав по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като неоснователна.

ОСЪЖДА Н. Н. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Про Лего“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 19 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ - направени разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.