Обезщетение от застраховател при влошаване на здравето след катастрофа (ексцес)

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * Застрахователно обезщетение * неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50018

Гр. София, 18.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 22.02.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА

Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА

търг. дело № 2255/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Нарцис И. Т., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. С него, след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск с правно основание чл. 51 , ал. 1 ЗЗД вр. чл. 226 , ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. /в решението погрешно е посочена датата 18.01.2016 г./, чрез заплащане на сумата от 30 000 лв.

В касационната жалба се излага, че решението е неправилно на основанията по чл. 281 , т. 3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на въззивния съд, послужил за отхвърляне на исковата претенция, че в случая не е налице ексцес, доколкото последващата операция е била предвидена от СМЕ, изготвена по първоначално заведеното гр. д. № 13416/2014 г. по описа на СГС, съответно процесните неимуществени вреди са били съобразени при определяне на вече присъденото на ищеца обезщетение; както че това било видно от достатъчно завишения размер на обезщетението, покриващ настъпването на тези бъдещи вреди. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен в претендирания размер.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд е приел, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника за допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца, след претърпяното ПТП на 29.10.2012 г. Съдът е намерил, че ищецът действително е страдал от халус валгус, което е наложило оперативно лечение, че във връзка с него е претърпял болки и страдания, но не и че същите съставляват ексцес. Посочил е, че тези вреди са били предвидими и очаквани, те са били прогнозирани от СМЕ при предходното исково производство и са били съобразени при определеното обезщетение на ищеца с решение № 5379/27.06.2016 г. по гр. д. № 13416/2014 г. на СГС. Съдът е цитирал ППВС № 4 от 30.10.1975 г., според което ново обезщетение не се дължи, когато при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Заключил е, че в случая настъпилото усложнение е било както предвидимо, така и предвидено при определяне на обезщетението, тъй като неговият размер е бил достатъчно завишен, включително и поради евентуалното настъпване на тези бъдещи вреди.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, по какви критерии се извършва преценката за наличие на ексцес след предходно съдебно решение за обезщетяване на неимуществени вреди .

Отговорът на този въпрос произтича от задължителните постановки на т.10 от ППВС № 4/1975 г. Според тях, принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди ( чл. 51, ал. 1 ЗЗД ) води до извода, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

С оглед горното, за да се прецени дали нововъзникналите неимуществени вреди са били предвидени и съобразени от съда при постановяване на предходното съдебно решение следва да се направи съпоставка между доказаните обстоятелства, представляващи основание на иска, и мотивите на съдебния акт относно обема на понесените неимуществени вреди, за които е присъдено обезщетението. Искът може да се приеме за неоснователен само при наличие на идентичност между нововъзникналите вреди и тези, които са признати за подлежащи на обезщетяване с влязлото в сила решение. Принципната възможност в бъдеще да настъпят допълнителни вредоносни последици, дори да е установена в първия исков процес, сама по себе си не е достатъчна, за да се отрече правото на обезщетение в хипотеза на ексцес. Необходимо е именно конкретно проявилите се впоследствие вреди да са били съобразени от съда при определяне на първоначалното обезщетение и да са обосновали неговия размер.

При така дадения отговор на значимия за спора правен въпрос, обжалваното решение се явява частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Решаващите изводи на въззивния съд не съответстват на данните по делото и на задължителните указания на ППВС № 4/1975 г. При формирането им не е извършена адекватна оценка за обема на първоначално обезщетените вреди, а констатацията, че претендираните такива са включени в присъденото обезщетение, видно от неговия завишен размер, е направена при несъобразяване с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на решението и в нарушение на правилата на формалната логика.

От влязлото в сила решение по гр. д. № 13416/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, 1 ГО, 13 състав, постановено на 27.06.2016 г., е видно, че при определяне размера на обезщетението за претърпените в резултат на ПТП от 29.10.2012 г. неимуществени вреди (с оглед получените от ищеца множество счупвания и изкълчвания на ляв долен крайник с проведено неколкократно болнично и оперативно лечение и дълъг възстановителен период) съдът е съобразил състоянието на пострадалия към момента на постановяване на решението, а в перспектива – единствено това, че наличието на малки остатъчни деформации предразполага към появата на начални артрозни изменения. В решението не е обсъждана диагнозата „халус валгус“, нито съответното й лечение.

От заключенията по проведените в настоящото производство СМЕ се установява, че при ищеца е настъпило посттравматично усложнение на счупените кости на ходилото, последица от първоначалното увреждане, а именно – халус валгус. Това новопридобито заболяване се е развивало в неблагоприятна посока в продължение на няколко години след инцидента и е довело до извършването на 16.01.2019 г. на оперативна намеса – остеотомия на 1-ва метатарзална кост с наместване и вътрешна фиксация с остеосинтезна К-игла, преди която е била констатирана деформация на лявото стъпало със зачервяване и болка в областта на първа проходилна-фалангеална става и затруднена походка с накуцване наляво. Проведеното оперативно лечение е било необходимо за подобряване на основната функция на крайника, а също адекватно и правилно изпълнено, като обичайният възстановителен процес след операцията трае около 3 месеца.

Съпоставката между обезщетените вреди съобразно влязлото в сила решение и така установеното в настоящото исково производство води до недвусмислен извод, че обезщетението, присъдено по гр. д. № 13416/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, 1 ГО, 13 състав, не обхваща конкретното влошаване на състоянието на ищеца, а още по-малко включва в себе си новонастъпилия факт на извършената през 2019 г. оперативна интервенция, в резултат на която ищецът е претърпял нови болки, страдания, неудобства и ограничения в бита си. Съгласно трайната практика на ВКС (вж. решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на І т. о.) на обезщетяване подлежат и всички последващи вреди, които не могат да се квалифицират като влошаване на здравословното състояние, но са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение – например такива, търпяни вследствие на проведено лечение за подобряване и възстановяване на състоянието на пострадалия.

Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание. По отношение на размера му, като съобрази правилото на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата относно възрастта на пострадалия, възстановителния следоперативен период, това, че лечението е било успешно, както и обществено-икономическата конюнктура към момента, когато са се проявили нововъзникналите неимуществени вреди, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000 лв. Следователно, въззивното решение в посочената част следва да бъде касирано (вкл. и в частта относно разноските – съразмерно) и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на иска, ведно със законната лихва, претендирана от момента на предявяването му – 20.03.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер на обезщетението решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед окончателния изход от спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за касационното производство, възлизаща на 530 лв., както и дължимата за първа инстанция държавна такса от 1 000 лв. и разноски от 160 лв., от заплащането на които ищецът е бил освободен.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца е отхвърлен предявеният от Нарцис И. Т. срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск с правно основание чл. 51 , ал. 1 ЗЗД вр. чл. 226 , ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. за сумата от 25 000 лв., както и в частта относно присъдените разноски за разликата над 100 лв. – държавна такса и над 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Нарцис И. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв. - обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди /ексцес/ от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. , представляващи последица от увреждането, причинено на Нарцис И. Т. при ПТП на 29.10.2012 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10433 от 23.06.2021 г. по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 1 690 лв. – дължими такси и разноски за инстанционното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: