Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на новооткрити доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 68

София, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 121 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. С. Д. и Р. Д. Д. за отмяна на решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение № 106 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1083/2009 г. на Плевенски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1192/06.12.2010 г. по гр. д. № 953/2010 г. на ВКС, III-то г.о.

Молбата се основава на твърдение за новооткрити писмени доказателства, представляващи сравнителен материал, който не е бил преценяван от вещото лице при изготвяне на експертизата, свързана с оспорена автентичност на подпис на продавач в нотариален акт.

Ответниците Д. Х. А. и И. Х. А. не вземат становище по молбата.

С определение № 9/17.01.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС в атакуваната част, с която съдът се е произнесъл по иска за нищожност на продажбата по нотариален акт № ... от 24.09.2004 г., т...., рег. № ...., дело № .../2004 г. на нотариус С. И., рег. № ... на НК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С влязлото в сила решение в атакуваната му част е отхвърлен предявеният от С. Л. Д. и Р. Д. Д. срещу Д. Х. А. и И. Х. А. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на продажбата по нотариален акт № ... от 24.09.2004 г., с която С. П. Б., починала на 15.12.2004 г., е продала на ответниците Д. Х. А. и И. Х. А. процесния имот - 3/5 ид. части от дворно място в [населено място], [улица], както и двуетажна жилищна сграда в североизточната част на мястото. За да постанови този резултат съдът се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице Ц. Ц., според което оспореният подпис на продавачката С. П. Б. е автентичен, тъй като е положен от нея. При изготвяне на това заключение вещото лице е ползвало като сравнителен материал свободни образци от подписа на С. Б., положени в следните документи: заповед № 51/30.06.2000 г. за прекратяване на трудово правоотношение, допълнително споразумение към трудов договор № 237/10.03.2000 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 41/11.02.2000 г.; четири броя молби до директорката на II-ра поликлиника от 16.09.1996 г.; 07.10.1996 г.; от 1997 г. и 1999 г. Освен това съдът се е позовал и на свидетелите Р. В. – посредник при продажбата и С. И. – нотариус.

Представените в настоящото производство писмени доказателства са копие от молба до нотариуса, който е извършил оспорената продажба, изходяща от страните по сделката, включително и от продавачката С. Б., както и копие от данъчна декларация за 1998 г. на С. Б..

Съставът на ВКС приема, че тези доказателства не разкриват нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Постоянна е практиката на ВКС, че основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права – в този смисъл решение № 151 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2013 г., II г. о., решение № 88 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2011 г., I г. о., решение № 59 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 802/2015 г., II г. о., ГК, решение № 194 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3338/2017 г., III г. о., решение № 163 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2014 г., I г. о., ГК, решение № 249 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3127/2016 г., III г. о. , решение № 242 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2016 г., IV г. о., и др.

В настоящия случай молбата до нотариус С. И. не представлява новооткрито доказателство, сочещо ново обстоятелство. Тя е била представена по делото още пред първата инстанция, но не е била взета предвид от вещото лице, тъй като е била в копие, а не в оригинал и тъй като в съдебно заседание на 15.09.2009 г. адвокат Я., пълномощник на насрещната страна, се е противопоставила тя за бъде изследвана от вещото лице, тъй като не представлява безспорен сравнителен материал. Молбата е била известна като документ при разглеждане на делото и затова не може да послужи като основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Не представлява ново обстоятелство и данъчната декларация от 1998 г. Макар тя да не е била представена като сравнителен материал по делото и съдържащият се в нея подпис на С. Б. да не е бил преценяван от вещото лице, при положена грижа за добро водене на делото ищците са могли своевременно да поискат включване на тази декларация към сравнителния материал, но такова доказателствено искане не е направено. Както бе посочено по-горе, отмяната на влязло в сила решение не може да се допусне, ако непълнотата на доказателствения материал се дължи на небрежност на страната при водене на делото. Същото важи и за обстоятелствата, които страната е могла да узнае и изтъкне своевременно пред съда, ако те са от значение за изхода на делото.

Отмяна на влязлото в сила решение не може да се допусне и въз основа на автобиографията на С. Б., на която се позовават молителите Р. Д. и Д. Д.. Тази автобиография не е приложена към настоящата молба за отмяна, но на нея се основава предходна молба за отмяна вх. № 9244/30.04.2014 г. /копие от молбата се съдържа на стр.341, а от автобиографията – на стр.348 от първоинстанционното производство/. Тази предходна молба е върната с влязло в сила разпореждане № 7400/25.06.2014 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с определение № 632 от 14.08.2014 г. по ч. гр. д. № 4775/2014 г. на ВКС, IV-то г.о. Тъй като автобиографията е била известна на молителите най-късно на датата на подаване на предходната молба за отмяна – 30.04.2014 г., тя не може да послужи като основание за отмяна по последващата молба от 30.05.2019 г., тъй като е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК.

Не следва да се обсъждат оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение, съдържащи се в молбата за отмяна и в писмената защита, тъй като те не съставляват основание за неговата отмяна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д. и Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение № 106 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1083/2009 г. на Плевенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1192/06.12.2010 г. о. по гр. д. № 953/2010 г. на ВКС, III-то г.о. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: