Доказване на съпричиняване при липса на предпазен колан при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

гр. София, 21.03.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1744 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3865/04.12.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 225/20.12.2022г. по в.гр.д.№ 409/22г. по описа на АС Бургас, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищците част, е отхвърлен искът по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лева до 120 000 лева, по въпроса за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Касаторите Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С., заместили по реда на чл. 227 ГПК първоначалния ищец Н. Г. С., обжалват решението като неправилно и необосновано. Твърдят, че сумата 120 000 лева е занижен размер на дължимото обезщетение и от нея не следвало да се приспадат заплатените от застрахователя преди завеждане на иска 50 000 лева, тъй като ищцата била отчела изплащането им, за да определи цената на исковата си претенция. В тази връзка отговарящият на критериите на чл. 52 ЗЗД размер бил 170 000 лева, както било посочено и в исковата молба. Оспорват като необосновани изводите на съда за наличие на съпричиняване, евентуално - обема му. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите претенции за главница и законна лихва бъдат изцяло уважени.

Насрещната страна по жалбата – ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не е депозирал отговор, не взема становище по касационната жалба в съдебно заседание.

Третото лице помагач - ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не е депозирал отговор на касационната жалба и не взема становище по нея в съдебно заседание.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021г. , ВКС, І т.о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. За да приложи чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът трябва да се аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване. Посочените разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.

По касационните оплаквания :

Установено е по делото, че първоначалната ищца Н. Г. е майка на починалия в резултат от ПТП от 30.10.2020г. А. И. Г.. Доказаният механизъм на произшествието е следният: управляваният от делинквента л.а. Ауди А3, движейки се със скорост от 122,7 км/ч по дясната пътна лента на магистрален път настига и ударя с предната си дясна част задната лява част на попътно движещия се пред него лек автомобил Лада Нива, в който на предната дясна седалка пътува пострадалият Г.. Не е установен спирачен път и задействане на спирачната уредба от водача на л.а. Ауди А3. След задния ексцентричен удар л.а. Лада Нива извършва сложно пространствено движение - завърта се, ударя се с дясната си страна в страничната мантинела, приплъзва се по нея, след което се отблъсква и насочва диагонално напред и наляво към аварийната лента. Тези движения на автомобила са довели до изхвърляне на тялото на пътника Г. извън автомобила.

Технически изправният и правилно поставен предпазен колан би предотвратил това изхвърляне, поради което правилно въззивният съд е кредитирал заключението на СМЕ, съгласно което пострадалият не е бил с поставен предпазен колан.

Неправилен е обаче извода на въззивния съд, че с бездействието си да използва предпазен колан, пострадалият е допринесъл за смъртта си. Този извод е направен в противоречие с дадените разрешения в практиката на ВКС по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.Съображенията:

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р С. С. и изслушването му в съдебно заседание се установява, че причина за смъртта на Г. е политравма, причинила травматичен шок, изразяваща се във фрактури на ребра от 3 до 10 вдясно, разкъсан десен бял дроб странично от счупените ребра, разкъсване на десния купол на черния дроб, открита фрактура на дясна подбедрица. Тези увреди са получени вътре в автомобилното купе, при удара на лекия автомобил с дясната му повърхност в мантинелата и приплъзването по нея. Пострадалият А. Г. е изпаднал през прозореца на автомобила след този страничен удар и от изпадането има допълнителни увреждания, които обаче не са фатални – охлузвания и рани по главата и крайниците.

При тези фактически констатации, изразеното в с.з. на 17.05.2022г. мнение от в.л. д-р Г., че фаталния край нямало да настъпи, ако пострадалият „не беше излязъл извън прозореца“, е явно необосновано и неправилно е било кредитирано от въззивния съд. Даденото в същото съдебно заседание предположение от в.л. Г., че ако пострадалият е бил с колан, „дори тези уврежданията, получени вътре в купето, биха били по - малки и дори може би не фатални“, пък е произволно и не почива на нито една от констатациите в заключението на СМЕ. Въпросът дали при съответния механизъм на удара леталния изход е щял да бъде предотвратен, ако пострадалият е бил с предпазен колан, не е бил предмет на изследване и съответно не е получил категоричен отговор от доказателствата по делото. Ето защо, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че ответникът не е доказал главно и пълно възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез неизползване на предпазен колан. Оплакванията на касаторите в този смисъл са основателни.

Основателни са и възраженията срещу определения от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на значимите за случая обстоятелства по чл. 52 ЗЗД е неправилна. Пострадалият е единствен син на ищцата, а изслушаните по делото свидетелски показания позволяват еднозначен извод, че загубата му я е довела до опустошителна мъка, отчаяние и безмерна скръб; съществувалите отношения майка - син са били много близки, синът е бил постоянна опора на майка си и тя е разчитала на него за всичко. Посочените, които определят висок интензитет на търпените болки и страдания, съобразени с лимитите на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към датата на деликта - 2020г., както и при съобразяване на съдебната практика в сходни случаи, обуславят извод, че справедливият размер на обезщетението е 170 000 лева. Същият не подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, предвид изложеното по – горе, но от него следва да бъде приспадната сумата 50 000 лева, която е изплатена доброволно от застрахователя преди предявяване на иска. Така дължимата на основание чл. 432, ал.1 КЗ сума е 120 000 лева или искът е изцяло основателен.

Мотивиран от изложеното, като приема за основателни оплакванията по касационната жалба, настоящата инстанция следва да отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта за отхвърляне на иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лева до 120 000 лева и постанови ново, с което присъди тази разлика на ищците, ведно със законната лихва върху нея от датата 18.01.2022г. (посочена в исковата молба) до окончателното й изплащане.

При този изход на спора на ищците се следват разноските за трите съдебни инстанции, които са за държавна такса за въззивно обжалване - 2200 лева , държавни такси за допускане до касация - 90 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция- 9050 лева, а на адв. Р., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, следва да се присъдят възнаграждения за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците пред първата и касационната инстанция в определен от съда размер, съобразно извършената по делото работа и фактическата му и правна сложност, или 3000 лева за първа инстанция ( над присъдените от РС Бургас 1002 лева) и 3000 лева за касационната инстанция.

Възражението за прекомерност на заплатеното пред въззивния съд адвокатско възнаграждение е направено своевременно и е основателно. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразно тези критерии, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 9050 лева на 3000 лева.

На ответника не се следват разноски. Той дължи държавна такса на основание чл. 78, ал.6 ГПК върху уважения размер на иска по чл. 432, ал.1 КЗ от 110 000 лева за първата и касационната инстанция (общо 6%), или следва да бъде осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС още 6600 лева над присъдените от първата инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 225/20.12.2022г. по в.гр.д.№ 409/22г. по описа на АС Бургас, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 644/30.06.2022г. по гр.д.№ 84/22г. по описа на РС Бургас в частите, с които:

е отхвърлен искът на Н. С. Г., заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С., срещу „Дженерали Застраховане“ АД по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И. Г., настъпила в резултат от ПТП от 30.10.2020г., за разликата над 10 000 лева до 120 000 лева;

са осъдени Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С. да платят на „Дженерали Застраховане“ АД , на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски за първата инстанция,

КАКТО И в частта по присъдените с въззивното решение разноски

И ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД [населено място] да плати на Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С. ( съобразно дела им от наследството на Н. С. Г.), всички със съдебен адрес адв. Д. Р., [населено място], [улица],вх..., ет..., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 10 000 лева до 120 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И. Г., настъпила в резултат от ПТП от 30.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 18.01.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] да плати на Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С. ( съобразно дела им от наследството на Н. С. Г.), всички със съдебен адрес адв. Д. Р., [населено място], [улица],вх..., ет..., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 5290 лева – разноски по делото за държавна такса за въззивно обжалване, за допускане до касационен контрол и за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] да плати на адв. Д. Р., БАК, [населено място], [улица], вх..., ет..., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 6000 лева. – адвокатско възнаграждение за представителство пред първата и касационната инстанции.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място] да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, на чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 6600 лева за държавна такса.

Решението е постановено при участието на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ като трето лице помагач.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: