Служебна проверка за сбъдване на отлагателно условие по предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 759
гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1034/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Г. срещу въззивно решение на СГС, с което на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 41 от Предварителен договор за учредяване на право на строеж е осъден да плати на "СОФБУЛТРЕЙД - 5" ЕООД сумата от 10 000 евро, по частичен иск, заедно със законната лихва от 14.09.2022 г. до окончателното й плащане.

Въззивният съд е констатирал, че е сезиран с частичен иск за плащане на неустойка, уговорена в предварителен договор за учредяване на право на строеж. Въззивният съд е приел, че страните са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж, като ответникът Г. се е задължил да не се разпорежда със собствените си идеални части от земята до сключването на окончателен договор (чл. 24 от Предварителния договор), но тъй като не е изпълнил това задължение, то дължи плащане на неустойката, уговорена в чл. 41 от Предварителния договор, съгласно който дължи неустойка в размер на 50000 евро в случай, че не изпълни задължението си по чл. 24 от договора.

ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в рамките на фактическите твърдения на страните, доколкото ВКС е констатирал, че Предварителният договор е бил поставен под отлагателно условие, уговорено в чл. 45 от договора, съгласно който сроковете по изпълнението на договора започват да текат след сключване на аналогичен договор със Столична община за останалите 49% ид.ч. от земята, доколкото процесният предварителен договор бил сключен с физически лица, включително ответника, собственици само на 51%ид.ч. от земята, а това отлагателно условие не било взето предвид от въззивния съд.

По поставения въпрос е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 235 и чл. 236 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички относими по делото доказателства. Относно този отговор не съществува спор между страните. Спорът е друг, а именно ищецът по делото и ответник по касационната жалба "СОФБУЛТРЕЙД - 5" ЕООД е възразил, че възражение за несбъдване на отлагателното условие не било направено от ответника Г. по делото в срока за отговор, нито във въззивната и касационна жалба, поради което това възражение било преклудирано и ВКС не можел да следи служебно за него.

По направеното възражение ВКС намира следното: Правните доводи на ответника относно неоснователност и недоказаност на иска не се преклудират, а именно ответникът и без да е подал отговор на исковата молба може до края на делото във всички инстанции да възразява, че от представените по делото доказателства не се установява претендираното право. Неподаването на отговор на исковата молба не означава признание на иска. В случая още с въззивната жалба ответникът по делото е възразил, че няма никакъв срок за изпълнение на договора и че сроковете не касаят предварителния договор. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по това възражение относно началото на срока за изпълнение и изискуемостта (падежа) на задълженията по предварителния договор. За да даде отговор, въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички относими по делото доказателства. В случая клаузата на чл. 45 от Предварителния договор, която гласи, че сроковете по изпълнение на договора започват да текат след сключване на аналогичен договор със СО, е относимо към делото и към направеното възражение във въззивната жалба доказателство. Въззивният съд като инстанция по същество е бил длъжен да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за релевантен, правопораждащ факт, а именно, че договорът е породил действие и задълженията по договора са станали изискуеми.

Освен това въззивният съд, и без да е направено възражение от ответника, е длъжен да обоснове в решението си, че от представените по делото доказателства са доказани правопораждащите факти относно субективното право, предмет на делото, за да постанови настъпването на правните последици от упражняването на това право. Съдът е длъжен и без да е направено възражение от ответника да направи извод дали сключеният договор е породил действие, за да постанови настъпването на правните му последици. Първоинстанционният съд е бил длъжен с доклада по делото да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за правопораждащ за субективното му право факт(чл. 146, ал.2 ГПК). Когато първоинстанционният съд не извърши това процесуално задължение, въззивният съд, с определението си от подготвителното заседание, е длъжен да го поправи като даде нужните указания (т.р.1/13г. на ОСГТК).

Решението на въззивиня съд е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане, като се дадат указания на ищеца да представи доказателства за сбъдване на условието по чл. 45 от Предварителния договор.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6896/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 2320/2024 г. на Софийския градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДседател:

Членове:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия А. Цонев:

Съгласен съм с крайния извод на решението. Само че за мен основният аргумент е, че чл. 25, ал.1 ЗЗД е императивна материалноправна норма в частта, в която постановява, че при уговорено отлагателно условие, договорът е във висящо положение и поражда правни последици едва след сбъдване на условието. Нормата в тази част е императивна, защото страните не могат да уговорят различно действие на отлагателното условие. Второ, нормата в тази част е от значение за сигурността на оборота, т.е. действието на отлагателното условие е уредено в обществен интерес.

Съдилищата са длъжни да обезпечат приложението на императивната материалноправна норма, като въззивният съд е длъжен да даде указания за прилагането й, да разпредели доказателствената тежест и да укаже, че не се сочат доказателства за релевантен юридически факт (т.2 и т.3 от т.р. 1/13 ОСГТК).

Касационната инстанция в рамките на правомощията си също е длъжна да обезпечи приложението на императивната материалноправна норма, включително да допусне служебно касационно обжалване заради очевидна неправилност на решението, и без нарушението да е посочено в касационната жалба или изложението към нея. Достатъчно е нарушението да е в рамките на обжалваната част от решението.