Доказване на договор за заем с разписка за получена сума

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр.София, 10.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3621/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1295/ 20.03.2024 г. по настоящето дело по жалба на П. П. К. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 88 от 17.05.2023 г. по гр.д.№ 96/ 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против И. И. П. иск, квалифициран по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на П. П. К. съществува вземане за сумата 4 000 евро, представляваща неизпълнено парично задължение на И. И. П. по договор за заем, сключен на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Обжалването е допуснато по правния въпрос доказва ли наличието на сключен договор за паричен заем наличието на неоспорен документ - разписка, в която е удостоверен фактът на предаване на парична сума и задължение на получателят на сумата да я върне, или е нужно да се представи писмен договор за заем или други доказателства.

По този въпрос практиката е установена не само в соченото от касатора решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 6182/ 2015 г., но и с други съдебни актове /срв. напр. решение № 142/ 07.10.2016 г. по т.д.№ 1601/ 2015 г., ІІ т.о. и цитираните в него предходни решения на ВКС/ и е константна. Приема се, че разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума, но не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. Ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. Същото важи и по иск за връщане на заета сума – в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на страните. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240 ал.1 ЗЗД, издадената от заемателя разписка или квитанция към приходен ордер, в която е удостоверил получаване на определена сума, служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.

Установено е, че през периода от 31.01.2020 г. до 17.07.2020 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с едноличен търговец „Оворбаг – Петко Колев", заемал е длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Трудовото правоотношение е прекратено на 17.07.2020 г. по взаимно съгласие.

Видно от решение от 13.07.2020 г., на Регионално данъчно отделение - Осиек, Орган за административни нарушения на Република Хърватия, ответникът П. бил признат за виновен в това, че на същата дата в 8:10 часа при преглед на товарното пространство на управляваното от него превозно средство е установено увредено митническо въже, което е било прерязано и съединено с метална игла, и с прерязано платнище в горната предна част на полуремаркето. С това били създадени условия за влизането в товарното пространство без сваляне на митническата пломба, като в товарното пространство били открити три нелегални лица с афганистански произход. Прието е от компетентния орган, че по този начин ответникът не е предотвратил увреждането или унищожаването или премахването или е премахнал или увредил средство за разпознаване на стока, поставено в съответствие с чл. 192 от Директива (ЕС) № 952/2013, с което е извършил нарушение по чл.61 ал.1 точка 11 от Закона за прилагане на митническото законодателство на ЕС, като въз основа на чл.61 ал.1 същия закон му било наложено парично наказание в размер от 45 000 куни. В решението било посочено е, че обвиняемият следва да плати наложената парична глоба веднага, а ако не стори това, съдът за нарушения ще я замени с мярка затвор. Не се спори, че нарушението е извършено по време на изпълнение на задълженията на ответника по трудовото му правоотношение с ищеца.

Установено е също, че след като бил уведомен за издаденото срещу ответника П. решение от хърватския компетентен орган, ищецът К. се явил на мястото и предоставил нужната за заплащане на глобата сума. Видно от съставената на 15.07.2020 г. разписка, ответникът потвърдил, че е получил от ищеца сумата 4 000 евро, която се задължава да върне до 30.09.2020 г.

По заявление на ищеца П. К. от 04.02.2020 г. било образувано ч.гр.д.№ 120/ 2022 г. на Севлиевски районен съд, по което срещу ответника И. П. била издадена заповед № 70/ 08.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение за сумата 4 000 евро със законната лихва от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 156,50 лв - разноски за заплатена държавна такса и сумата 503,80 лв - адвокатско възнаграждение. В заповедта било посочено, че вземането произтича от даден заем за заплащане на такси и глоби на границата на Република Хърватска, за което е издадена разписка за сумата от 4 000 евро. Ответникът възразил, че не дължи сумата, тъй като отношенията му с ищеца са подчинени на разпоредбите на КТ, предвид сключения между тях трудов договор. По указания на заповедния съд ищецът е предявил иска, по който е образувано настоящето производство.

Искът е основателен.

Неправилно въззивният съд счел за недоказано по делото, че между ищеца и ответника е постигнато съгласие за предоставяне на заем и че сумата е реално предадена на ответника. Съгласно отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, съставянето на разписка, с която е удостоверено получаването на пари, наред с което е поето задължение за връщането им, е достатъчно доказателство за сключването на договор за заем. Въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че в разписката не се съдържа думата „заем“, без да съобрази, че естеството на съглашението произтича не от това, как страните са го наименували, а от характеризиращите го престации. Когато е установено, че едно лице е предало на друго пари или други заместими вещи, а получателят е поел задължение да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество, съдът е длъжен да подведе тези обстоятелства към нормата на чл.240 ал.1 ЗЗД и да квалифицира възникналото от договора правоотношение като заемно, дори страните да са го нарекли другояче. В конкретния случай от неоспорен документ по делото е видно, че ответникът П. е получил от ищеца К. сумата 4 000 евро и е поел задължение да я върне в определен срок. От така постигнатото съгласие и с реалното предаване на сумата е възникнало валидно заемно правоотношение, по което заемателят дължи връщане на получената от него сума. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, поради което искът за установяването му е доказан по основание, като по размера на задължението не се спори.

Неправилно е разбирането на въззивния съд, че в случая се касаело за отговорност на работник, виновно причинил вреди на работодател, както и че работодателят е изпълнил лично задължение на работника плащайки наложена му глоба. Последната фактическа констатация е напълно произволна – няма доказателства по делото, че ищецът е платил лично глобата, а не е предал сумата на ответника, който сам да стори това. Независимо от това, отношенията във връзка с налагането и плащането на глобата, които са от публичноправно естество, нямат значение за частноправните отношения между страните по делото. Наложената на работника глоба не може да бъде считана за „вреда“ за неговия работодател, за да са приложими разпоредбите на КТ. Този кодекс регулира имуществената отговорност на работника за причинени вреди при или по повод изпълнението на трудовите задължения, но няма отношение към наложените на работника глоби за извършени нарушения или престъпления при или по повод изпълнение на трудовите му задължения. Тези глоби работодателят не е длъжен да заплаща, затова те не могат да се третират като вреди за предприятието му. Ако работодателят е предал на работника пари за заплащане на такава глоба, за да не бъде заменена тя със затвор, а работникът ги е получил със задължение да ги върне, отношенията се уреждат съгласно гражданското законодателство. При неизпълнение на поетото задължение за връщане на дадените в заем пари претенцията за установяването му е основателна и следва да бъде уважена.

Не може да бъде уважено обаче искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.2 ЗА. В представения по делото договор между ищеца и процесуалния му представител не е посочено в коя законова хипотеза се оказва такава помощ.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Габровски окръжен съд № 88 от 17.05.2023 г. по гр.д.№ 96/ 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], против И. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], ул.... № ..., иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, че И. И. П. дължи на П. П. К. сумата 4 000 евро по договор за заем от 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 70/ 08.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 120/ 2022 г. на Севлиевски районен съд.

ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], ул.... № ... да заплати на П. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], 347,26 лв /триста четиридесет и седем лева, двадесет и шест стотинки/ разноски по делото и 660,30 лв /шестстотин и шестдесет лева, тридесет стотинки/ разноски за заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: