Нарушено право на защита при явяване на задочно съден подсъдим пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Документна измама в особено големи размери * задочно производство * нарушено право на защита * липса на мотиви * прочитане на свидетелски показания * фактическа рамка на обвинение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 436 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия А. В. Н..

С присъда № 13 от 02.03.2022г. по НОХД № 5743/2018г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 14 състав е признал подсъдимия А. Н. за виновен в това, че на 04.06.2015г. около 12.40 часа в гр. София, ул. "О. п.", в „Ю. Б.“ АД, клон София, офис „П.“ с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С. М. С. - касиер в „Ю. Б.“ АД, като се представил за друго лице - С. Г. Г. и с това причинил на „Г.“ ООД имотна вреда в размер на 250 000.00 лева като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и на основание чл. 211 вр. чл 209, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.5 вр. ал.1, пр.2 НК. На основание чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение и наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 492/2012г. от Районен съд - Лом.

В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурор при СГП и по жалба от защитата на подсъдимия Софийски апелативен съд - 1 наказателен състав с присъда №3 от 02.02.2023г. е отменил атакуваната пред него и е признал подс. А. Н. за виновен в това на 04.06.2015г. около 12.40 часа в гр. София, ул. "О. п." „Ю. Б.“ АД, клон „С.“, офис „П.“ чрез използване на неистински частен документ - нареждане - разписка № BORD07579613 от 04.06.2015г. по сметка с IBAN ******** с титуляр „Г.“ ООД, което представил пред С. М. С. - касиер в „Ю. Б.“ АД да е получил без правно основание на каса от сметка с IBAN ********, чуждо движимо имущество - сумата от 250 000.00 лева, собственост на „Г.“ ООД с намерение да ги присвои като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и на основание чл. 212, ал.5 вр. ал.1, пр.2 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Подсъдимият е признат за невиновен при извършване на престъплението по чл. 212, ал.5 вр. ал.1, пр.2 НК да е използвал неистински официален документ - лична карта № *******, издадена на 25.04.2007г. от МВР - София на името на С. Г. Г. и неистински частен документ - декларация за произход на средства по чл. 4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП. Постановено е приведеното наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД № 492/2012г. на Районен съд - Лом, да бъде изтърпявано при първоначален общ режим. В останалата си част първоинстанционната присъда е потвърдена.

В касационната жалба от служебния защитник на подс. Н. се релевират всички касационни основания като се акцентира на това по чл. 348, ал.1, т.2 НПК - допуснати от въззивния съд множество процесуални нарушения, водещи до липса на мотиви към съдебния акт. Касаторът претендира за пълно преповтаряне в мотивите към въззивната присъда на фактологията, описана като възприета от първостепенния съд. Акцентира се на недопустимо прилагане на нормата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК по отношение на част от показанията на свидетелите, депозирани в досъдебното производство, в ситуация, в която неговият подзащитен не е участвал в съдебния процес и обективно не е могъл да изрази желанието си за прочитане или не на тези свидетелски показания. Неописание на конкретните действия на неговия подзащитен по изготвяне на инкриминираното нареждане - разписка водело до неяснота за касатора и подсъдимия за какво е осъден. Отправя се упрек към контролирания съд, че при мотивиране на крайния си акт е коментирал обяснения на Н. по повод на предявеното му обвинение, каквито всъщност той не е депозирал. Обясненията на неговия подзащитен пред въззивния съд касаели единствено знанието му за воденото срещу него наказателно производство, за което обстоятелство съдът не бил взел отношение, липса на каквото имало и относно правилността на провежданото пред първата инстанция производство изцяло в отсъствие на подсъдимия. На последно място се излагат аргументи за явна несправедливост на наложеното на Н. наказание. Изразява се желание подсъдимият да бъде оправдан, да му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Пред настоящата инстанция А. Н. упълномощава защитник, който поддържа депозираната касационна жалба. Излага аргументи за нарушени процесуални права на неговия подзащитен, изразени в отказа делото да бъде върнато за ново разглеждане от първия съд при изрично декларирано желание на Н. да бъде приложена процедурата по чл. 371, т.2 НПК. Посочват се и други допуснати процесуални нарушения, проявени в промяна на фактически положения, намерили отражение в постановената присъда при липса на изменение на обвинението и при незапознаване с тях от страна на подсъдимия, тъй като той се защитавал срещу обвинение за деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал.1 НК, а не срещу такова по чл. 212, ал.5 НК. Според защитника съдът за първи път е инкриминирал нареждането - разписка като основание за превода на паричната сума и средството, чрез което касиерът е въведен в заблуждение, докато според обвинителния акт това е само личната карта, ползвана от Н.. Липсата на аргументация във въззивните мотиви за особената тежест на случая определя и допуснатото абсолютно процесуално нарушение от страна на контролирания съд - липса на мотиви. Депозира искане делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна поради неналичие на твърдяните нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Според прокурора подс. Н. е упражнил в пълнота процесуалното си право на защита пред второстепенния съд, където е участвал лично, оспорвал е тезата на обвинението и е изискал събирането на допълнителни доказателства. Поради липса на нарушения на закона, на процесуалните правила и съответност на наложеното наказание, моли да бъде оставена в сила атакуваната присъда.

Подсъдимият А. Н. поддържа позицията на своя защитник за връщане на делото за „преразглеждане“, тъй като не е имал възможност да се възползва от диференцираната процедура по глава 27 НПК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и следва да бъде удовлетворена макар и не по всички развити в нея основания.

На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на касатора за допуснати съществени пропуски в правоприлагащата дейност на двете предходни инстанции, които да са рефлектирали върху упражняване правата на подсъдимия в процеса, тъй като при подобна констатация, би се обезсмислило произнасянето по останалите наведени доводи.

Всъщност възражения за незаконосъобразно провеждане на наказателното производство в отсъствие на обвиняемия /респ. подсъдимия/ защитата последователно е излагала във всички фази и стадии на процеса и еднопосочно е получавала отрицателен отговор от съда. Действително, А. Н. не е могъл да бъде намерен /въпреки положените усилия от органите на досъдебното производство и от първостепенния съд/, за да му бъде предявено обвинение, да му бъде връчен препис от обвинителния акт и осигурено участието му в първостепенното производство. Той е бил обявен за общонационално издирване, определена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е издадена Европейска заповед за арест преди пренасяне на делото в съдебната фаза на процеса. Процедурата по връчване на обвинителния акт на Н., визирана в чл. 247в, ал.1 НПК, не е могла да бъде изпълнена в резултат на обективна невъзможност за установяване неговото местопребиваване, а не поради неглижиране на задълженията от страна на първостепенния съд /а преди това и на органите на досъдебното производство/. Самият подсъдим сам се е поставил в ситуация, твърдяна от него като водеща до накърняване на правата му за лично участие в досъдебната и съдебната фаза на процеса и поради това не би могъл да черпи права от това свое поведение в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд.

Извършвайки своя суверенна преценка, Градски съд е стартирал разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал.3, т.2 НПК, приемайки, че неговото отсъствие не би затруднило разкриването на обективната истина по спора. При проведено без допуснати процесуални нарушения съдебно следствие при напълно адекватно и пълноценно реализирано процесуално представителство от страна на служебния защитник, първият съд е постановил осъдителна присъда, изменяйки квалификацията на деянието в рамките на възведените от прокурора фактически положения. Тук е мястото да бъде отбелязано, че са несподеляеми доводите на упълномощения защитник на подсъдимия, развити в съдебното заседание пред настоящия състав, за допуснати от второстепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на присъда при възприети нови факти, непредявени от прокурора чрез обвинителния акт. Пред апелативен съд не е стояла пречка да подведе приетата фактология /идентична с тази на първия съд/ под друга правна норма, съответна на предявеното с обвинителния акт обвинение и при наличието на съответен протест. Изложената от прокурора фактическа обстановка съдържа всички изискуеми реквизити, касаещи обвинението по чл. 212 НК, включително и неистинските документи, станали основание за преминаване на сумата от патримониума на „Г.“ ООД в патримониума на подсъдимия. Както в диспозитива на обвинителния акт, така и в неговата обстоятелствена част, прокурорът е поддържал, че А. Н. чрез използване на неистински официален документ - лична карта, издадена на името на св. С. Г. и неистински частни документи - нареждане - разписка и декларация за произход на средства, е получил без правно основание чуждото движимо имущество. Признавайки подсъдимия за виновен, че чрез използване на нареждане - разписка е получил процесната сума, Апелативен съд по никакъв начин не е излязъл извън възведените от прокурора фактически и правни рамки и не е поставил подсъдимия в състояние на процесуална изненада, осъждайки го по обвинение, срещу което той не се е защитавал.

Не биха могли да бъдат споделени възраженията от касационната жалба, че въззивният съд не е анализирал поведението на подсъдимия по използване на инкриминираното нареждане - разписка. В разглежданите мотиви контролираният съд е афиширал солидарност с тези на първостепенния, но давайки им различна правна оценка. При тази ситуация второстепенният съд не следва задължително да изложи собствена фактология, ако споделя изяснената и възприета такава от първостепенния. На базата на събраните по делото доказателства двете предходни инстанции са достигнали до тъждествени фактически констатации, давайки им различна правна окраска. От обективираната в мотивите фактология в изискуемата степен е описано поведението на А. Н. по използване на инкриминираните от прокуратурата документи, след което Апелативен съд е изложил и ясни аргументи за възприетата от него роля при определяне на деянието като престъпно или не по възведената от прокурора квалификация.

В обобщение настоящият състав не съзира твърдяните от защитата процесуални нарушения, водещи до липса на мотиви към постановения съдебен акт, както и не установява заявеното неколкократно от упълномощения защитник и от неговия подзащитен декларирано пред второстепенния съд желание от Н. да признае фактите по обвинението и да се възползва от възможностите на диференцираната процедура по чл. 372, ал.4 НПК. Освен че това изявление е темпорално закъсняло предвид инстанцията, пред която се твърди, че е депозирано, то не е и налично в кориците на ВНОХД.

Подобно е отношението на настоящия състав и към претенциите на служебния защитник, заявени в касационната жалба, които възпроизвеждат тези от въззивната, за недопустимо прилагане на процесуалната техника по чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК и приобщаване показанията /или част от тях/ на свидетелите С. Г., М. И., Г. Г., А. Ж., В. Т. и И. Х., депозирани в досъдебната фаза на процеса, тъй като подс. Н. не е могъл лично да изрази позицията си по прочитането им поради неучастие в съдебното производство. Тази теза би била споделяема, ако съдът ги бе приобщил на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 НПК, за което се изисква съгласие на всички страни в процеса. При липса на такова, се преминава към приобщаване при лимитативно изброени условия в чл. 281, ал.4 НПК без съгласие на страните. Използвайки този процесуален инструментариум, Градски съд не е нарушил правата на подсъдимия в процеса, тъй като, намирайки, че са налице формалните предпоставки за прочитане на свидетелски показания от досъдебната фаза на процеса, ги е приобщил и съответно поставил в основата на изградената от него фактическа обстановка, при спазване на гаранционното ограничение по ал. 8 на чл. 281 НПК - те да не аргументират осъдителна присъда, ако са изолирани от останалия доказателствен материал и не са налице други доказателства, с които са в унисон или ги подкрепят.

След приключване на делото пред компетентния първостепенен съд и преди първото по делото заседание пред второстепенния, усилията на служителите, издирващи подсъдимия, са се увенчали с успех и на 04.08.2022г. той е бил установен, издирен и задържан в изпълнение на наложената му най - тежка мярка за неотклонение. В хода на въззивното съдебно производство подсъдимият е участвал лично в процеса. По искане на защитника си той е получил от съда депозирания протест и допълнението към него, пожелал е да бъдат разпитани неговите майка и пастрок за изясняване на редовността на процедурата по призоваването му пред първата инстанция и сам е депозирал обяснения, в които е афиширал незнанието си за водения срещу него процес. Събраните чрез тези източници доказателства са дали основание на защитата в хода на проведените съдебни прения да претендира порочност в действията на първостепенния съд по повод неосигуряване участието на Н. в съдебните заседания. На тези възражения Апелативен съд е отговорил лаконично, приемайки, че „воденото задочно производство спрямо него“ не е било неправилно и показанията на майката и пастрока на подсъдимия не променят този извод. Самите обяснения на Н. съдът /както коректно е посочено в касационната жалба/ не е разчел съобразно действителното им съдържание и това проличава от направения в мотивите коментар, че те представляват защитна негова теза, оборена от писмените доказателства по делото. Всъщност, както бе посочено, Н. не депозира обяснения, касаещи фактите по делото и не изразява отношението си към деянието и причастността си или не към него, а единствено твърди, че не е притежавал знание за водения срещу него процес, което е довело и до накърняване на правото му на защита.

Второстепенният съд е разполагал с пълния обем от правомощия да обезпечи възможността на подсъдимия да реализира дадените му от процесуалния закон права, запознавайки го с обвинението, с извършените до появата му процесуално-следствени и съдопроизводствени действия и осигурявайки му възможност да задава лично въпроси на свидетели или експерти, ако сметне това за необходимо. Апелативен съд не е изпълнил тези свои задължения и по този начин е препятствал Н. лично да упражни правото си на защита. Невъзможността той да участва пълноценно в съдебното производство и в цялостен обем да реализира правата си би могла да бъде отстранена от въззивната инстанция в ситуация като настоящата при осигуряване явяването на съответния подсъдим едва пред този съд. От обективираното в материалите по въззивното дело не се установява съдебният състав да е връчил обвинителния акт на Н., да го е запознал с извършваните съдопроизводствени действия, намерили отражение в съдебните протоколи от първостепенното производство или да му е дадена възможност да се запознае с материалите от досъдебното производство /още повече при ограничена негова свобода на придвижване предвид изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“/. На подсъдимия не му е била осигурена възможност да депозира изявление дали желае или не повторен разпит на свидетели или вещи лица, на които лично да може да задава своите въпроси. Нещо повече, той не е бил запознат с правата си по чл. 55, ал.1 и ал.2 НПК, за да може да прецени как и до каква степен да ги упражнява. С това контролираният съд е накърнил дадените от процесуалния закон права на Н. и то представлява нарушение, което би могло да се отстрани при ново разглеждане на делото от състав на въззивния съд.

Тази констатация обезпредметява произнасянето на настоящия състав по останалите наведени в жалбата доводи, касаещи приложението на материалния закон и справедливостта на наложеното на А. Н. наказание, тъй като естествена последица от възприетото наличие на основанието по чл. 348, ал.3, т.1 НПК е връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд, който освен да отстрани констатираните процесуални пропуски, следва да отговори и на всички афиширани от страните претенции в сезиращите го протест, въззивна жалба и техни допълнения.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 3 от 02.02.2023г., постановена по ВНОХД № 700/2022г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 1 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.