Обезсилване на възлагане на имот при неплатена в срок законна лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 473

гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5025 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 5398 от 25.11.2024 г. подадената от А. Ю. Х., Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х., чрез адвокат Ц. Г. от САК, касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 3188 от 15.06.2023 г. по в.гр.д.№ 13523/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 20148478 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на Софийски районен съд, и е оставена без уважение като неоснователна молба с вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., депозирана от Ю. Н. И. за обезсилване по право на Решение № 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на Софийски районен съд.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и разясненията по т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Независимо дали притежават или не процесуална легитимация да поискат обезсилване на решението за възлагане на делбения имот, считат, че в конкретния случай същото следва да бъде обезсилено, тъй като не е изплатено уравнението в цялост. Претендират присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касация Д. М. Д. е депозирал отговор чрез адвокат Р. Р. от САК. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна.

Ответникът по касация Ц. Г. М., представляван от адвокат К. М. от САК, поддържа, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение – неправилно, поради което трябва да се постанови обезсилване на решението за възлагане на делбения имот.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С Решение № 415512 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 17633/2003 г. по описа на СРС, 53 състав, във втората фаза по извършването на съдебна делба в дял на Д. М. Д. е поставен апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., заедно с мазе под кухнята и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел *-* от кв. 23, по плана на [населено място], м. „ [улица], като Д. М. Д. е осъден да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на Ц. Г. М. сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила.

Не се спори, че в посочения срок Д. М. Д. е заплатил главницата, но не и лихвата.

С молба вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., подадена от Ю. Н. И. в качеството й на една от наследниците на Н. Г. Х. – трето лице-помагач в производството по гр.д.№ 17633/2003 г. на СРС, 53 състав, е заявено искане за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот.

С първоинстанционното Решение № 20148478 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на СРС искането е уважено по съображения, че в преклузивния 6-месечен срок Д. М. Д. е заплатил присъдената с възлагателното решение главница, но не и законната лихва от датата на влизане на решението в сила, поради което се е осъществило основанието за обезсилване по право на решението за възлагане и съответно – за възстановяване на висящността на делбеното производство. Поради отсъствието на заявена от другия съделител възлагателна претенция и неподеляемостта на жилището, постановено е изнасянето му на публична продан.

Сезиран с въззивна жалба от Д. М. Д., въззивният съд му е дал възможност и с вносна бележка от 25.01.2023 г. той е внесъл по сметка на А. Ю. Х. сумата 1 700 лв. – законна лихва върху главницата от 33 600 лв.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.), приложим в разглеждания случай на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и ал. 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, в който смисъл е и чл. 349, ал. 6 ГПК. Доколкото в случая делът на другия съделител - Ц. Г. М. е разпореден в хода на процеса (с договори за дарение и за продажба – в полза на П. И. П., а от последния – с договор за замяна от 05.07.2007 г. – в полза на А. Ю. Х. и Н. Г. Х.) и приобретателите А. Ю. Х. и Н. Г. Х. са конституирани в процеса като трети лица-помагачи на Ц. Г. М., съгласно т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял не на прехвърлителя, а на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя, като вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.

Предвид изричното изявление на Ю. Н. И. в молбата от 09.02.2021 г. и липсата на спор между страните в тази насока, плащането на сумата 33 600 лв. в полза на А. Ю. Х. е по посочена от приобретателите сметка и се отнася за присъденото в полза на техния праводател Ц. Г. М. уравнение, поради което изпълнението е извършено надлежно за посочената сума.

Началният момент, от който се дължи заплащането на законна лихва е моментът на влизане в сила на решението за възлагане и такава се дължи до деня преди извършване на плащането на сумата от 33 600 лв. – 17.12.2020 г. включително. Нейният размер възлиза на 1 629,21 лв. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е превел сумата от 33 600 лв., а дължимата главница възлиза на 33 512, 50 лв., то платената лихва е в размер на 87,50 лв. Така незаплатената законна лихва върху присъденото уравнение възлиза на 1 541,71 лв.

При тези факти въззивният съд е приел, че жалбоподателят е изпълнил в рамките на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното от съда уравнение, както и е погасил част от задължението си за заплащане на законна лихва. Налице е спор между страните относно последиците от неизпълнение на задължението на жалбоподателя да заплати в горепосочения срок пълния размер на дължимата законна лихва върху уравнението. Съгласно т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, срокът за изпълнение и плащането на сумите по решения по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК , има характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. При преценка основателността на релевираните от страните доводи и възражения въззивният съд е приел, че формата на неизпълнение на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, която е релевантна за обезсилване по право на решението за възлагане, е регламентирана в чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК - ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. При така очертаната в разглежданата норма предпоставка, е направен извод, че правнорелевантната форма на неизпълнение от страна на съделителя, на който е възложен делбения имот, е незаплащане на уравнението в рамките на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Не всяка форма на неизпълнение на задълженията на съделителя, на който е възложен делбения имот, има за последица обезсилване по право на решението за възлагане, а само неизплащането в законоустановения срок на уравнението. Това не води до отпадане на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, да заплати дължимата законна лихва, но само липсата на плащане на законната лихва, при пълно заплащане на сумата за уравнение на дела на другия съделител в рамките на 6-месечния срок, не може да послужи като основание за обезсилване по право на решението за възлагане. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице неяснота на разглежданата норма, която да се преодолее чрез корективно тълкуване. Тази правна регламентация пряко кореспондира с правната уредба на развалянето на договора и въведената в нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД забрана за разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Така е обоснован извода, че не са налице предпоставките на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 6 ГПК, и искането за обезсилване на решението за възлагане се явява неоснователно.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Какви са последиците за съделителя, на когото е възложен делбения имот, в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на пълния размер на уравнението на дела на другия съделител, ведно със законната лихва, в 6-месечния срок, предвиден в чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) ?“ , като е прието, че същият е разрешен в противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК.

Съгласно т. 10 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК на обезсилване по право подлежат решенията по възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.), постановени след влизането в сила на 19.07.1999 г. на ЗИДГПК (ДВ, бр. 64 от 1999 г.). По отношение на тези възлагателни решения законът обуславя пораждането на конститутивния им вещноправен ефект и превръщането на спорната съсобственост в индивидуална собственост с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия, имащи характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт и се запазва състоянието на съсобственост. Изрично е подчертано, че основанието за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.) по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането на определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите . Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка . Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) не може да заличи последиците на неизпълнението . Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение (по общите способи на ЗЗД: прихващане - доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение; новация; опрощаване; сливане и др. погасителни способи) в 6-месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) изключва всяка възможност, включително извинителните причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, за незачитане последиците на неизпълнението в 6-месечния срок.

Задължителното тълкуване е постановено по приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), като предвид идентичността между правилото, установено с тази разпоредба и правилото по действащия чл. 349, ал. 6 ГПК, постановките на т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК са актуални и понастоящем. Аргумент в тази насока е приемствеността в разрешенията, постановени от ВКС при действието на отменения ГПК (Решение № 1109 от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 5466/2007 г. на ІV г.о., Решение № 1059 от 11.12.2008 г. по гр.д.№ 3784/2007 г. на І г.о., Решение № 301 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 1040/2008 г. на І г.о., Решение № 449 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3711/2008 г. на ІІ г.о.) и при действието на настоящия ГПК (Решение № 59 от 10.05.2021 г. по гр.д.№ 3285/2020 г. на I г.о.).

По касационната жалба:

Преди да пристъпи към проверка за правилността на въззивното решение, касационната инстанция е длъжна служебно да прецени валидността и допустимостта на атакувания акт, като не се установи последният да е нищожен.

Доколкото се поддържа, че в производството пред инстанциите по съществото на спора касаторите се явяват трети лица-помагачи на главната страна - на ищеца Ц. Г. М. (Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х. – като наследници на Н. Г. Х., а А. Ю. Х. – и в лично качество), съставът на ВКС приема следното по принципния въпрос дали е налице активна процесуална легитимация за трето лице-помагач на главна страна в качеството му на приобретател в хода на висящ делбен процес на дела на главната страна-съделител:

Съгласно т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при отсъствието на надлежно плащане в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) се запазва състоянието на съсобственост, за прекратяването на което е необходимо да се възстанови висящността на делбения процес. Процесуалният способ за възстановяването на тази висящност е сезирането на съда с писмена молба, подадена от съделителя-кредитор, в чиято полза е възникнало вземането по паричното уравнение на дял. Ответник по молбата е съделителят-длъжник, който, ако възразява, че е изпълнил точно паричното си задължение, следва да проведе пълно пряко главно доказване на позитивните факти на плащането в срок при спазване на ограниченията по чл. 133, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.), респ. – чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.

Същевременно, съгласно т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, при извършено разпореждане със спорното право от съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК (отм.)/; лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители; след влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна; приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.)/; приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент; съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът; признатите на прехвърлителя права се считат за права на приобретателя.

Съвместяването на постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК и т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК мотивира извод, че при евентуално неплащане на уравнението и лихвите върху него в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.), респ. - чл. 349, ал. 5 ГПК, приобретател, конституиран като трето лице-помагач на главната страна-съделител, разполага със самостоятелна процесуална легитимация да инициира възстановяване на висящността на делбеното производство. Това е така, защото в неговата правна сфера рефлектират материално-правните последици, в защита на които в процеса е участвал прехвърлителят като процесуален субституент, а именно: правото да получи уравнението заедно с лихвите; при надлежно плащане съгласно чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.), респ. - чл. 349, ал. 5 ГПК - транслирането на притежавания от приобретателя дял от съсобствеността в полза на съделителя, получил възлагането и обратно – при отсъствието на надлежно погасяване на задължението за заплащане на уравнението заедно с лихвите – запазване на състоянието на съсобственост, респ. титулярството върху съответната идеална част от вещта. За защита на притежанието на тази идеална част приобретателят лично на общо основание може да води иск за собственост и не е налице основание да му се отрече възможността да защити правата си и чрез подаването на молба за възстановяване на висящността на делбения процес.

С оглед изложеното молбата с вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., депозирана от Ю. Н. И. (конституирана, наред с останалите касатори, като страна в процеса на мястото на починалия на 11.05.2019 г. Н. Г. Х. – съгласно определение от 19.08.2019 г. по в.гр.д.№ 13722/2018 г. на СГС, ІV „д“ г.о.) се явява процесуално допустима. Предвид постановките на т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК и установените факти по делото (липса на надлежно погасяване на задължението за заплащането на законната лихва върху стойността на уравнението в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./), молбата се явява и основателна по същество. Решението за възлагане на имота на Д. М. Д. е влязло в сила на 22.06.2020 г. (с обявяването на постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 327 от 22.06.2020 г. по гр.д.№ 1337/2020 г. на ВКС, І г.о.). С изтичането на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./ на 22.12.2020 г. е настъпило обезсилване по право на Решение № 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на Софийски районен съд в частта, с която е постановено възлагане на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и Д. М. Д. е осъден да заплати уравнение, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила. По тази причина и с оглед наличието на предпоставките по чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК /отм./, процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан, като получената от проданта сума следва да бъде разпределена съобразно квотите, при които е допусната делбата: 3/8 части - за Д. М. Д. и 5/8 части – общо за материално-правно легитимираните да получат сумата А. Ю. Х., Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х. (аналогично на приетото в Решение № 75 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 741/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 50121 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 437/2022 г. на ВКС, ІІ г.о.)

По изложените съображения с настоящото решение следва да се постанови отменяване на решението на въззивната инстанция и постановяването на ново по съществото на молбата с вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., депозирана от Ю. Н. И..

Независимо от изхода на спора, касаторите нямат право на разноски по силата на чл. 78, ал. 10 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 3188 от 15.06.2023 г. по в.гр.д.№ 13523/2021 г. на Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен) обезсилването по право на Решение № 415512 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 17633/2003 г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 53-ти състав, в частта, с която на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отменен) е поставен в дял на Д. М. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], апартамент , находящ се в [населено място], [улица], на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер и гардеробно антре, при съседи: от изток - двор, от юг - двор, от запад - двор и стълбище и от север - двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ *-* от кв. 23, по плана на [населено място], м. „Бул. Ц. Б. ІІІ“, при съседи: от север - [улица], от изток - УПИ *-*, от юг - коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад - УПИ *-*, както и в частта, с която Д. М. Д. е осъден да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на Ц. Г. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в [населено място], [улица], на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер и гардеробно антре, при съседи: от изток - двор, от юг - двор, от запад - двор и стълбище и от север - двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ *-* от кв. 23, по плана на [населено място], м. „Бул. Ц. Б. ІІІ“, при съседи: от север - [улица], от изток - УПИ *-*, от юг - коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад - УПИ *-*, като получената от проданта сума да бъде разпределена при квоти 3/8 части - за Д. М. Д. и 5/8 части – общо за А. Ю. Х., Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Ю. Х., Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х. за присъждане на разноски в производството по молбата с вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., депозирана от Ю. Н. И..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: