Обезщетение от Прокуратурата за бавно разследване по делото за „възродителния процес“

Текстът на акта

Ключови фрази

1

6 6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50060

гр.София, 31.03.2023г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2528 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.03.2022г. по гр.д.№1759/2021г. на АС София,с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване.

Жалбоподателят – Б. Р. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът Прокуратура на РБ, чрез процесуалние си представител поддърга, че решението е постановено в съотвествие със закона и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Б. Р. А. иск срещу Прокуратурата на Р България за сумата 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок.

Констатирано е, че е образувано наказателното производство по сл. д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили, преобразувано в сл. № 780-ІІ от 1998 г. и в досъдебно производство VІІ-048/99 г. на СВСП. Установено е, че следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили /по т.н. дело за „възродителния процес“/ е образувано на 30.01.1991 г. срещу Т. Ж. и о.з.ген.полк. Д. С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991 г. - 30.06. 1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени и други лица. На 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о.з. ген. полк. Д. С., Т. Ж. и Г. А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С разпореждане по НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд – Военна колегия, заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия е върнал делото за допълнително разследване. По-късно, на 19.12.1997 г., обвинителен акт по следствено дело № 1/1991 г. бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с разпореждане от 28.04.1998 г. съда е върнал делото повторно поради 2 това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото.

Установено е, че поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военна окръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998 г. прокурор при СВОП следствено дело 1/1991 г. било преобразувано в сл.дело № 780-11/1998 г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение на Т. Ж. и Д. С. поради смъртта им.

С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина, а на 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер II-048 /1999г. по описа на ВОП-София, като и до момента не е приключило.

Съдът е приел, че не може да намери приложение чл.6 ЕКПЧОС, тъй като срещу ищеца не се води наказателно дело, а правото да участвува в наказателното дело като частен обвинител или граждански ищец е в предметния обхват, но това може да стане в съдебната фаза на производството. Прието е, че в случая възможността да потърси обезщетение за неимуществени вреди срещу виновните според ищеца лица за насилствена смяна на името му не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства ищецът да е проявил активност по наказателното дело след 2017 г. и доколкото ищецът търпи вреди от репресиите срещу него през 1985 г. -1989 г., то същите не са във връзка с неприключилото в разумен срок наказателно дело.

Прието е, че ищцът живее повече от 30 години в Турция, реализирал се е професионално, а и няма пречка да се върне да живее в България, поради което негативните преживявания от възродителния процес не са във връзка с неприключилия наказателен процес.

Предвид така установените обстоятелства съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2бЗОДОВ е неоснователен.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика,спорек която разпоредбата на чл.6 , пар.1 от Конвенцията следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на Конвенцията понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова.

Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващия фактор за приложимостта на чл.6, пар. 1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя /има значение/ за съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. При при преценката дали е налице гражданско "право" отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища /(Мейсън и Ван Зон с/у Х., 28.09.1995, A. 327 A, § 49/. Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански "права" в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава /Ф. с/у Обединеното кралство, § 65/. В практиката си Съдът неизменно разглежда като гражданскоправни спорове – исковете, предявени от жертви на твърдяно престъпление в рамките на воденото наказателно производство /вж.напр.Saoud v. France/. Особено внимание се отделя на качеството, в което лицето претендира правото, на условията, при които то го упражнява или желае да го упражнява.

Обжалваното въззивно решение с оглед на така установената практика е неправилно и следва да се отмени. Конкретното наказателното производство обуславя съдебната защита на гражданско право с титуляр жертва на престъпление по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а настоящата инстанция следва да постанови решение по същество.

Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди, настъпили от самото престъпление (страх и тревожност, засягане на честта и достойнството му и др., които е изпитвал след преживяното) , така и от бавното производство довело до ненаказване на извършителите. По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. Съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения” , има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на съда, и по-специално – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи ( пар.82 по делото Смирнова срещу Русия и решението по делото Кемаш с/у Франция пар 60).В конкретният случай, следва да се отчете, че фактическата и правна сложност на образуваното досъдебно производство е висока. Фактите, обосноваващи обвиненията са многобройни, като са посочени множество деяния, представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т.нар. „възродителен процес“, което е налагало извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица. Идентифицирани са 446 лица, чиито адреси е следвало да бъда открити, като голяма част от тях не са били в страната. Същевременно, производството е водено срещу лица, заемащи високи длъжности, което също е затруднявало разследването. Значителната фактическа и правна сложност на образуваното досъдебно производство, сама по себе си обаче, по никакъв начин не може да обоснове извод за разумност на продължителност от близо 30 години за водене на досъдебно производство още повече, че производството е за разследване на деяния, които засягат основни човешки права, каквито са насилствената асимилация, смяната на имена, принудителното затваряне в лагери, задължително заселване и упражняване на насилие срещу свободата на личността. Изводът за неразумната продължителност на производството се потвърждава и от обстоятелството, че с поведението си ищецът по никакъв начин не е /а и не е бил в състояние, защото не е конституиран по делото/ възпрепятствал воденето на разследването. Прокуратурата не е изпълнила съвестно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъдат разпитани всички пострадали лица. Неприключило в продължение на 30 години разследване, по което двукратно са образувани съдебни производство, които са прекратявани поради констатирани допуснати съществени процесуални нарушения и материалите са връщани за ново разследване на прокуратурата, не може да е водено с „дължимата грижа“.

Освен това, следва да се има пред вид, че настоящето обезщетение е за нарушаване на правото на приключване на делото в разумен срок /при съобразяване на значението на делото за пострадалия/, но не е за присъждане на обезщетение на причинените преки вреди в резултат на деянието по чл.387, ал.2, вр.ал.1 НПК, чиято „жертва“ е ищеца. В конкретния случай всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от престъплението - страх, тревожност, засягане на честта и достойноството поради прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим, не могат да бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт - бавното правораздаване (в този смисъл решение от 27.12.2016г. по гр.д.№2403/2016г., четвърто г.о. на ВКС). ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че член 6 от конвенцията не гарантира правото да се преследват или осъдят за извършване на наказателно престъпление трети лица ( Перез с/у Франция, пар.70). Съобразявайки изложеното, според настоящият съдебен състав, следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000лв., като в останалата част заявената претенция е неоснователна. Това налага отмяна на въззивния акт в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 12 000лв. и постановяване на нов за осъждане на Прокуратурата за заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателят следва да се заплатят и направените по делото разноски за платени държавни такси в размер на 50 лева.

Предвид изложението съображения, съдът

Р Е Ш И :

о т м е н я решение от 10.03.2022г. по гр.д.№1759/2021г. на АС София по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ в частта му ,с която е отхвърлен предявения от Б. Р. А. иск срещу Прокуратура на РБ иск за сумата над 12 000 лева до сумата 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на делото в разумен срок , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ за заплати на Б. Р. А. сумата 12 000 (дванадесет хиляди ) лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на следствено дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили, преобразувано в досъдебно производство №ІІ-048/1999г. на Военноокръжна прокуратура-София в разумен срок, ведно със законната лихва считано от 21.06.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и 50 лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: