Дължимост на суми за електроенергия при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50052
гр. София 19. 09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 15.02.2023 (петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4496 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 795/09.09.2021 година, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], против решение № 1359/29.07.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1715/27.03.2020 година на Районен съд Варна, ХLІХ състав, постановено по гр. д. № 19 017/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Р. И. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] сумата от 8017.27 лева, представляваща стойността на служебно допълнително начислена електроенергия по фактура от 22.10.2019 година за периода 19.12.2017 година-18.12.2018 година, общо за 365 дни, за електроснабден обект в [населено място],[жк], вх. “, ет. , ап. , с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН].

В подадената от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Р. И. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба А. Р. И. е подала отговор с вх. № 22 076/01.11.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 10.08.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 17 795/09.09.2021 година.. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 654/19.08.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила.

По отношение на първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Чл. 129, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК задължават съда да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и в случаите когато е налице нередовност изразяваща се в неясно или неточно посочване на фактите определящи основанието на иска. Наред с това съгласно чл. 143, ал. 1 от ГПК в първото съдебно заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът е длъжен да пристъпи към изясняването на фактическата страна на спора. След това, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът трябва да отрази в доклада си обстоятелствата от, които произтичат претендираните права и задължения, а също така и кои от тях не се нуждаят от доказване-чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти-чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Наред с посоченото, по силата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Целта е да се ориентират страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Затова и настъпването на преклузията за посочване на доказателства се свърза с изпълнението на тези задължения от страна на съда. Страната не е длъжна да доказва други факти извън тези, които са й указани от съда. Поради това правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е приложимо само по отношение на посочените от съда, като подлежащи на доказване факти, а не по отношение на тези които не са посочени като такива. С оглед на това съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на същите без да даде възможност на страните да изразят становище и съответно да ангажират доказателства за тях. От това следва, че не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване. В случай, че това бъде направено е налице процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на постановеното по делото решение.

По отношение на втория въпрос е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства.

По отношение на третия въпрос в чл. 202 от ТПК е предвидено, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Както е посочено в решение № 50 181/28.06.2023 година, постановено по гр. д. № 2119/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да обоснове подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в него факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото.

По отношение на четвъртия въпрос в чл. 235, ал. 2 от ГПК е посочено, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Затова той е задължен да въз основа на твърденията на страните да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, която извършва по вътрешно убеждение, т. е. без да е обвързан от становището на трети лица. В случай че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, то задължението му по чл. 235, ал. 2 от ГПК няма да бъде изпълнено. Затова по силата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК при постановяване на решението си съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Както е посочено в решение № 554/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1163/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че страните по делото били в продажбено правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] продавало на А. Р. И. електрическа енергия, срещу задължението й да заплати определена цена. На 18.12.2018 година служители на „Електроразпределение Север” АД [населено място] извършили проверка на СТИ фабричен № 1115031400583421 на обект на И., находящ се в [населено място],[жк], вх. „“, ет., ап. . Електромерът бил демонтиран, пломбиран с пломба № 507265 и изпратен за проверка в БИМ при показания 004808 kWh –нощна тарифа (Т1) и 010707 kWh -дневна тарифа (Т2), както и 041868 kWh в тарифа 1.8.3. Тези обстоятелства били обективирани в констативен протокол № 1202554/18.12.2018 година, който е подписан от служителите в присъствието на двама свидетели. От констативен протокол № 2419/16.10.2019 година на Българския институт по метрология се установявало, че при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Caratdigitron M02 трябвало да се състои от две тарифи нощна (Т1) и дневна (Т2), като действително потребената енергия се разпределяла и във невизуализираната тарифа ТЗ, в която имало показания в размер на 041868.6 kWh . Посочено било, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответствал на техническите характеристики. На основание извършената проверка „Електроразпределение Север” АД [населено място] било изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 21.10.2019 година, от което се установявало, че била начислена общо 41868 kWh енергия за периода 19.12.2017 година-18.12.2018 година. Стойността на така посочената електроенергия била изчислена и посочена във фактура № [ЕГН]/22.10.2019 година и възлизала на 8 017.27 лева. Съгласно протокол за монтаж № 1132003/16.06.2014 година, процесният електромер бил монтиран на адреса на потребителя, като в протокола били посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифи-Т 1.8.1 и Т 1.8.2. В протокола не били посочени показанията на останалите регистри (тарифи) на електромера. От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установявало, че СТИ било в метрологична годност. Вещото лице било посочило, че извършеното неправомерно претарифиране било с цел неотчитане в пълен обем на електроенергията по двата видими регистъра на електромера, като отчетената енергия в регистър 1.8.3 били отчетена от процесния СТИ. Натрупаните показания в скритата тарифа можели да бъдат нанесени там само след човешка намеса. В съдебно заседание вещото лице посочило, че не можело да се посочи първоначалният момент, от който било започнало натрупването на показания в скритата тарифа, защото електромерът не бил с дистанционен отчет. От заключението на допусната и изслушана пред въззивната инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза следвало, че процесният електромер бил метрологично годен към момента на проверката. Според вещите, електроенергията натрупана в регистър 1.8.3 била преминала през процесния електромер и била потребена чрез инсталацията на процесния обект. Вещото лице електроинженер било посочило, че извършената калкулация на процесната електроенергия била аритметично точна. Вещите лица били установили, че първоначалната параметризация на електромера се извършвала от завода производител, като за СТИ не било установено отварянето му. В заключението било посочено, че било възможно софтуерното въздействие да е било извършено в периода от 16.06.2014 година до 18.12.2018 година, като вещите лица допускали предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да остане неотчетена и неинкасирана. В констативната част от заключението вещите лица били установили, че процесният електромер бил натрупвал потребената енергия в регистър 3 за часовете от 00. 00 часа до 07. 30 часа и от 16. 00 часа до 00. 00 часа, като за дните събота и неделя бил натрупвал денонощно енергията само в скрития регистър. В съдебно заседание вещите лица били уточнили, че е възможно електромерът да отчита по тарифа 3, без да има натрупани показания в тарифа 1 и 2, ако веднага след излизане от завода СТИ бъде претарифирано.

Според съставът на Окръжен съд Варна анализът на доказателствата по делото не давал основание да се направи извод, че начисленото количество електрическа енергия, макар и преминало през конкретния електромер, било действително доставено от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] и потребено в обекта на А. Р. И. в процесния период. По делото не било установено, че при монтажа на електромера на обекта на И. на дата 16.06.2014 година, регистър 1.8.3 бил с нулеви показания, поради което и не можело да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивирани за търговски отчет регистри било действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване. Както се изяснило от заключението комплексната съдебно-техническа експертиза, а и от първоначалната такава, не можело да се установи кога точно било извършено претарифирането на електромера, както и от кога било започнало да се отчита количество електрическа енергия в невизуализирания регистър. Във връзка с това вещите лица били посочили, че било възможно софтуерното въздействие да е било извършено в периода от 16.06.2014 година до 18.12.2018 година, като допускали предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да останела неотчетена и неинкасирана. От така посочения отговор на въпроса от кога било започнало отчитането на електрическа енергия в невизуализирания регистър, респективно кога било осъществено неправомерното вмешателство, не можело с категоричност да се приеме, че това било след датата на монтажа на електромера на адреса на потребление. Макар на лист 5-ти от заключението вещите лица да били посочили, че датата на последна параметризация на процесното СТИ била 29.01.2016 година същите били установили, че тази дата не можела да бъде кредитирана като достоверна, доколкото същата можела да бъде ръчно зададена, като произволно можела да бъде избрана всяка дата, доколкото електромерът не бил свързан със световното време и получавал дата от устройството, чрез което бивал параметризиран. От друга страна от заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза се установявало, че било напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в невизуализиран регистър, каквато настройка и действително била въведена в случая, като СТИ отчитало енергията през събота и неделя само в регистър 1.8.3. От така установеното следвал извода, че било възможно електромерът да бил настроен да отчита само в скритите регистри, като било възможно тази настройка да била съществувала включително от момент, предхождащ датата на монтажа. В тази смисъл било и уточнението, че било възможно след като излезе от завода производител, СТИ веднага да бъде настроено да отчита преминалата електрическа енергия през него само в невизуализирани регистри. Затова въззивният съдебен състав не кредитирал заключението в частта, в която вещите лица били посочили, че макар да не можело да се установи с точност, то следвало да се допусне, че неправомерното въздействие било осъществено след датата на монтажа на електромера на процесния обект. При така установените технически характеристики на конкретното СТИ, не можело да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 била преминало през него след датата на монтажа му на адреса на потребление на А. Р. И.. Това обстоятелство не можело да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в който били посочени показанията само на визуализираните тарифи-дневна и нощна. Недопустимо било съдът да разреши спора между страните на база на предположението, че процесното количество електроенергия енергия било преминало през СТИ след датата на монтажа му на адреса на потребление, тъй като по делото следвало в условията на пълно и главно доказване да бъде установен фактът на доставка и потребяване на спорното количество енергия, като това доказване следва да бъде проведено от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Без наличието на конкретни данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] или в протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод бил необоснован. По делото липсвали безспорни доказателства, от които да се установяло при условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а очевидно било възможно да бъдат изчетени показанията на всички тарифи на СТИ, преди същото да бъде монтирано, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ от служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място]. Точно така били процедирали служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] при подмяната на процесния електромер, като в протокола от 18.12.2018 година при замяна на СТИ с ново, били установили показанията по всички тарифи на подменения електромер, след което били монтирали нов, за който вече били попълнили показанията на всички тарифи в протокола. При това положение оставал неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2014 година, което обстоятелство в още по-голяма степен засилвало съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] го били монтирали, но не били посочили показанията на тарифа 1.8.3. За да възникне задължението на купувача да плати цената на получената от него вещ, то доставчикът следвало да докаже, че бил доставил действително вещта, стоката или услугата. От значение за решаване на спора в случая било и да се докаже периода, в който се претендирало, че била доставена електроенергията. Същият имал обуславящо значение относно размера на претенцията, тъй като без да било доказан той, не можело да се изчисли стойността на електрическата енергията, която съгласно решения на КЕВР, бивала променяна ежегодно.

Видно от данните по делото процесният електромер е бил произведен през 2014 година, като съгласно протокол за монтаж № 1132003/16.06.2014 година, е бил монтиран на адреса на А. Р. И. в [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. на 16.06.2014 година, като в протокола били посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифи-Т 1.8.1 и Т 1.8.2. В протокола не били посочени показанията на останалите регистри (тарифи) на електромера. Няма доказателства преди монтирането на електромера същият да е бил монтиран на друг обект и да е ползван от друг потребител, поради което трябва да се приеме за установено, че настройките на същия са такива каквито са зададени от завода производител, а именно за отчитане на преминалата през него електроенергия през два регистъра. За да бъде пуснат на пазара като годно средство за търговско измерване процесният апартамент е преминал изследване за метрологична годност при производителя, поради което означавал, че е съответствал на метрологичните изисквания, а това означава, че е бил с нулеви показания на всички тарифи. Затова промяната на начина на отчитане е извършена след като електромерът е бил пуснат на пазара. Електромерът е бил, а и към момента на проверката от вещите лица по допуснатите и изслушани по делото съдебно-технически експертизи технически изправен, като е била променена тарифната му схема, като част от преминаващата през него електроенергия е била отчитана в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3 по начин подробно посочен по-горе, а именно за часовете от 00. 00 часа до 07. 30 часа и от 16. 00 часа до 00. 00 часа, като за дните събота и неделя. Както е посочено от вещите лица по допуснатите и изслушани по делото съдебно-технически експертизи подобна промяна, при технически изправен електромер, е възможна само след човешка намеса, след софтуерно проникване в паметта на електромера, като според тях целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да остане неотчетена и неинкасирана. Не било възможно да се установи с точност датата на извършената промяна в тарифната схема на електромера. Като дата на последната параметризация на електромера била записана 29.01.2016 година като вещите лица сочат, че тази дата не можела да бъде кредитирана като достоверна, доколкото същата можела да бъде ръчно зададена, като произволно можела да бъде избрана всяка дата, доколкото електромерът не бил свързан със световното време и получавал дата от устройството, чрез което бивал параметризиран. С оглед на това и на обстоятелството, че при монтажа си на обекта в [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. електромерът е бил монтиран като нов, с нулеви показания на всички тарифи и настройка за работа с два регистъра, и след като е преминал проверка за метрологична годност трябва да бъде прието, че промяната на тарифната схема е извършена след този момент. От заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-техническа експертиза е видно, че електромерът е можел да отчита електроенергия в скрит регистър, при нулеви показатели в останалите регистри, ако е бил препрограмиран веднага след напускането му на производителя. Не може да бъде прието за основателно твърдението на състава на Окръжен съд Варна, че това е било възможно преди монтирането на електромера на обекта в [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. . В подобен случай, за да се натрупа електроенергия в скрития регистър на електромера е необходимо той да е бил монтиран на друг обект и да е работил на него, за което по делото няма данни. От друга страна времето между производството на електромера и монтажа му на обекта на А. Р. И. е недостатъчно за натрупването на такова количество електроенергия, каквото е установено при проверката на 18.12.2018 година. На последно място подобна настройка изисква последваща промяна в тарифната схема на електромера, при която да бъдат възстановени фабричните му настройки или пък само част от преминалата електроенергия да се отчита през визуализираните на дисплея регистри, което пък предполага, че извършващото я лице знае за предшестващата промяна в тарифната схема на електромера. Същевременно следва да се има предвид, че промяната в тарифната схема на електромера никога не е самоцелна.

С оглед на горното и предвид на това, че електромерът е в техническа изправност следва да бъде прието, че цялата преминала през него електроенергия е била доставена на потребителя, поради което той дължи заплащане на нейната цена по силата на чл. 183, ал. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Това важи и за електроенергията преминала през невизуализирания регистър 1.8.3, тъй като в този случай промяната в тарифната схема на електромера е свързана само с начина на отчитане на преминалата през него електроенергия и записът отразява реално преминала такава, а не се дължи на друга причина. При положение, че електромерът за първи път е бил монтиран да отчита електроенергия на обекта в [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. , то следва, че преминалата през невизуализирания регистър 1.8.3. електроенергия е доставена и потребена именно за този обект. Без значение е точното време, през което е било извършена промяната в тарифната схема на електромера, тъй като посоченото количество електроенергия е доставено и потребено, след монтажа, а за възникване на задължението не се изисква виновно поведение от страна на потребителя. Същевременно начина, по който е извършено счетоводното отчитане на сумата, включително и периода, за който същата е начислена са без значение и не могат да доведат до отпадане на задължението на потребителя да плати цената. При това следва да се има предвид и обстоятелството, че начисляването се извършва по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената на електроенергията.

С оглед на всичко това предявеният от А. Р. И. срещу „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.

Предвид изхода на делото А. Р. И. ще трябва да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] сумата от 9901.05 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1359/29.07.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. И. [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], Варна Т. Г, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че А. Р. И. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], Варна Т. Г, [улица] сумата от 8017.27 лева, представляваща стойността на служебно допълнително начислена електроенергия по фактура от 22.10.2019 година за периода 19.12.2017 година-18.12.2018 година, общо за 365 дни, за електроснабден обект в [населено място],[жк], вх. „“, ет., ап. , с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН].

ОСЪЖДА А. Р. И. [населено място],[жк], вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], Варна Т. Г, [улица] сумата от 9901.05 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.-

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.