Делба на вещи между бивши съпрузи при спор за лична собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

7 решение по.гр.д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4024 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. М. срещу решение № 86 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на:

1. недвижим имот, представляващ УПИ VI в кв. ..... по регулационния план на [населено място], общ.М., обл.В. с площ от 8 000 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда-краварник със застроена площ от 990 кв.м.;

2. трактор „Б. ТК 80“, тъмночервен, с щампа на фирмата „К.“, без регистрационен номер;

3. ремарке РСД- 4 тона, зелено на цвят, с рег.№ ВН Е 07 54;

4. автомобил „Л. Нива“, 1,9D с рег. [рег.номер на МПС] ;

5. фуражораздаващо ремарке марка „Sgaribaldi“-12, моно, рама № 0605, произведено през 1998 г. и доставено от Германия;

6. балирачка, марка „Форшрит“, идентификатор № 18825, произведена пред 1982 г.;

7. фуражомелки- 3 броя, тип „Циклон“, с мощност 3000 вата едната и 2000 вата останалите две;

8. електропастир със соларен панел.

С определение № 60419 от 29.11.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението относно само две вещи: недвижимия имот и лекия автомобил „Л. Нива“. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 3224 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и с решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр.д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Може ли ответникът да въвежда, след изтичане на срока за отговор, нови твърдения за факти, а съдът да обсъжда в решението си такива факти и да основава крайните си изводи на тях ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторът П. К. М. не се явява и не изпраща представител. Неговият процесуален представител е депозирал писмена защита, в която моли решението на Видинския окръжен съд в допуснатите до касационно обжалване части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за допускане на делбата на недвижимия имот и на лекия автомобил.

Ответницата по жалбата Л. Д. Й. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по поставения въпрос и по основателността на жалбата счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на недвижимия имот и на лекия автомобил „Л. Нива“, въззивният съд е приел, че макар да са придобити по време на брака на страните, тези вещи са лична собственост на ответницата Л. Й., тъй като са били закупени от нея по време на фактическата й раздяла с ищеца П. М. от 2006 г. Изводът си за фактическа раздяла съдът е основал на приетото за установено в решението по бракоразводното дело между бившите съпрузи. Тоест, съдът е основал решението си на фактическа раздяла, на каквато ответницата Л. Й. не се е позовала в отговора на исковата молба. Това пряко противоречи на приетото в решението на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр.д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./, в което е прието, че не е допустимо съдът да основава решението си на фактическа раздяла между П. М. и Л. Й., при положение че в отговора на исковата молба Л. Й. не се е позовала на такава. Противоречи и на приетото в посочените от касатора т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 3224 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., според които с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

С горното съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК: не е спазил указанията на ВКС при първото касационно разглеждане на делото. Това процесуално нарушение е довело до неправилност на постановеното от въззивния съд решение, която неправилност е основание за неговата отмяна.

След отмяна на неправилното решение, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се разгледа по същество от настоящия състав на ВКС.

По съществото на спора съдът приема следното:

1. По иска за делба на лекия автомобил „Л. Нива“, 1,9D с рег. [рег.номер на МПС] : Не се спори между страните и от представените по делото акт за сключен граждански брак от 30.10.2002 г. и бракоразводно решение № 677 от 28.12.2016 г. по гр.д.№ 1566 от 2016 г. на Видинския районен съд се установява, че страните П. К. М. и Л. Детелинова Й. са били в брак от 30.10.2002 г. до 25.01.2017 г. Видно от представените копия от заявление за първоначална регистрация и регистрационен талон, находящи се на стр.43 от първоинстанционното дело, процесният автомобил е бил закупен и регистриран на името на Л. Й. на 23.11.2011 г. /тоест по време на брака й с П. М./. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от показанията на свидетеля П. П. се установява, че и към момента на огледа на вещото лице вещта съществува- вещото лице е огледало намиращ се при ответницата автомобил „Л. Нива“ със същия регистрационен номер, година на производство 1996 г., произведена в СССР, с две врати.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС съдът приема, че процесният автомобил е бил придобит от бившите съпрузи по време на брака им и със съвместен принос на двамата съпрузи. Съгласно чл.21, ал.3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, а по конкретното дело не са представени доказателства, оборващи презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на автомобила. Поради това и тъй като не се твърди /а и няма доказателства/ бившите съпрузи да са имали сключен брачен договор или да са регистрирали законов режим на разделност по смисъла на раздел III, Глава Четвърта от Семейния кодекс, придобият от тях по време на брака им автомобил е бил тяхна съпружеска имуществена общност на основание чл.21, ал.1 СК и чл.18, ал.2 СК. След прекратяването на брака им автомобилът е останал съсобствен между тях при равни квоти. Поради това делбата на този автомобил следва да бъде допусната при равни квоти между страните.

2. По иска за делба на недвижимия имот, представляващ УПИ VI в кв...... по регулационния план на [населено място], общ.М., обл.В. с площ от 8 000 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда- краварник със застроена площ от 990 кв.м.: От представените по делото нотариален акт № ..... от 23.02.2009 г., акт за сключен граждански брак от 30.10.2002 г. и бракоразводно решение № 677 от 28.12.2016 г. по гр.д.№ 1566 от 2016 г. на Видинския районен съд се установява, че този имот е продаден от В. Н. И. и съпругата му Д. Л. И. на ответницата Л. Д. Й. по време на брака й с П. К. М. /сключен на 30.10.2002 г. и прекратен на 25.01.2017 г./ за сумата 29 400 лв., за която страните са заявили, че е изплатена на продавачите предварително по банков път. От представената разпечатка от лична банкова сметка на ответницата Л. Й. се установява, че сумата 29 400 лв. е била преведена от банковата сметка на Л. Й. по сметка на В. И. още на 15.06.2008 г.

Макар и да е бил закупен по време на брака, съдът приема, че този имот не е придобит от бившите съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност поради следното: Основателно и доказано е своевременно направеното от ответницата Л. Й. /още в отговора на исковата молба/ оспорване на презумпцията по чл.21, ал.3 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиването на имота: От представената разпечатка от лична банкова сметка на ответниката Л. Й. безспорно се установява, че на 16.05.2008 г. тя е усвоила кредит в размер на 30 000 лв. Този кредит е бил даден на Й. от „П. Б.“ /България/ АД по договор за земеделски кредит № 180-454454 от 16.05.2008 г. за финансиране на дейността й като регистриран земеделски производител за отглеждане на едър рогат добитък /доказателство, че ответницата е била регистриран земеделски производител от 24.01.2008 г. до 2020 г. непрекъснато, е представеното по делото удостоверение от 16.10.2020 г., издадено от Директора на ОД „Земеделие“- [населено място]/. Видно от разпечатката от банковата сметка, на същата дата, на която банковата сметка на Л. Й. е била захранена със сумата от получения кредит в размер на 30 000 лв., Й. е превела на продавача по сделката В. И. сумата 29 400 лв. Впоследствие сумата по кредита е била погасявана изцяло с лични средства на Л. Й.- средства, добити от нейната дейност като зедемелски производител за отглеждане на едър рогат добитък, а не със семейни средства или със лични средства на ищеца П. М.. Това обстоятелство /плащането на кредита с лични средства на Й./ е установено между страните със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 871 от 15.04.2019 г. по гр.д.№ 4448 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по подадената от П. М. искова молба, находяща се на лист 51 и лист 52 от първоинстанционното дело. Тоест, процесният имот е бил закупен с даден на Л. Й. кредит от 16.05.2008 г., който е погасен по време на брака на Й. с П. М., но изцяло с лични средства на Й., поради което бившият й съпруг П. М. няма никакъв принос в придобиването на този имот.

Неоснователно е възражението на ищеца, че преводите по разпечатката от банковата сметка на Л. Й. не се отнасяли до заплащане на цената на процесния имот, тъй като сумата 29 400 лв. е била преведена на В. И. по банков път близо 1 година преди договора за продажба от 23.02.2009 г. и тъй като в самия банков превод това не било посочено изрично: Преценявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност /посоченото в нотариалния акт, че купувачите В. И. и Д. И. са получили продажната цена от 29 400 лв. по банков път преди подписването на договора за продажба от 23.02.2009 г. и обстоятелството, че Л. Й. е превела по сметка на В. И. сумата от 29 400 лв. за имот- краварник в [населено място] на същата дата, на която е получила сумата по договора за земеделски кредит от „П. Б.“ /България/ АД- 16.05.2008 г./, настоящият състав на ВКС счита за безспорно установено, че продажната цена на имота е заплатена със сумата от получения от Л. Й. кредит от 16.05.2008 г.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че няма доказателства сумите по кредита, от който са преведени сумите за заплащане на продажната цена по договора за покупко-продажба от 23.02.2009 г., да са били получени от ответницата за финансиране на дейността й като земеделски производител: За обстоятелството, че на Й. е бил отпуснат от „П. Б.“ /България/ АД земеделски кредит № 180-454454 от 16.05.2008 г. за финансиране на дейността й като регистриран земеделски производител за отглеждане на едър рогат добитък, е налице признание на ищеца П. М., съдържащо се в подадената от него искова молба по гр.д.№ 95 от 2018 г. на Видинския окръжен съд, която е представена на лист 51 и лист 52 от делото на първоинстанционния съд.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, че кредитът по договора за земеделски кредит от 16.05.2008 г. е бил погасен с лични негови средства: Както бе посочено и по-горе, този въпрос е решен между страните със силата на пресъдено нещо на решение № 871 от 15.04.2019 г. по гр.д.№ 4448 от 2018 г. на Софийския апелативен съд. С това решение, за да отхвърли иска на П. М. срещу Л. Й. за осъждането й да заплати на М. сумата 30 000 лв., представляваща върнат от М. с негови лични средства кредит, съдът е приел, че действително част от вноските по договора за кредит от 16.05.2008 г. са били внасяни в банката от П. М., но средствата по тези вноски не са били негови лични, а са били лични средства на Л. Й., добити от дейността й като земеделски производител, които тя е давала на М., за да ги внесе в банката.

Поради всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС приема, че процесният недвижим имот не е придобит от съпрузите при условията на съпружеска имуществена общност и съответно след прекратяването на брака им ищецът П. М. не е станал собственик на 1/2 ид.ч. от него. Поради това искът за делба на този недвижим имот следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 86 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Детелинова Й. иск за делба на автомобил „Л. Нива“, 1,9D с рег. [рег.номер на МПС] И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба при равни квоти между П. К. М. от [населено място], ул.В. Л.“ № 45, ет.2, ап.4 и Л. Д. Й. от [населено място], общ.М., обл.В., [улица] на следното моторно превозно средство: лек автомобил, марка „Л. Нива“, 1,9D, с рег. [рег.номер на МПС] , намиращ се в държане на Л. Й..

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ VI в кв. ..... по регулационния план на [населено място], общ.М., обл.В., с площ от 8 000 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда- краварник със застроена площ от 990 кв.м.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.