Придобиване по давност на чужд поземлен имот при липса на съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 655
гр. София, 03.11.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3636 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 11.01.2024г. по гр.д. № 424/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил, поправено с решение № 79 от 08.04.2024г. по същото дело. С обжалвания акт е отменено първоинстанционното решение № 367/28.07.2023г. постановено по гр.д. № 250/2023г. Районен съд-Дупница и вместо него е признато за установено по отношение на ответниците В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш., че ищците Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. са собственици на по 1/6 (една шеста) идеална част от поземлен имот с планоснимачен № *, с площ от 841 кв.м., за който е отреден УПИ *, в кв. 9 по регулационния план [населено място], общ. Дупница, утвърден 1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ на УПИ от 875 кв.м. и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху целия имот.

В касационната жалба на ответниците по иска В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш. се твърди, че съдът е приел за достоверни само доказателствата на ищцовата страна и по-конкретно показанията на посочените от ищците свидетели относно владението на имота, а не е посочил защо не кредитира показанията на свидетелите на ответниците. Според касаторите в случая е доказано, че имотът е владян и се владее явно, спокойно и непрекъснато в продължение на много повече от 10 години, поради което е придобит от тях по давност.

Ответниците по жалбата Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. не са представили писмени отговори и не се явяват в съдебно заседание.

С определение №2521 от 20.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че за придобиване по давност е било необходимо ответниците, респ. техните наследодатели, да демонстрират пред ищците намерението си да своят имота и да отблъскват техните владелчески действия, т.е. да установяват превръщане на държане във владение, въпреки че тяхната фактическа власт е установена без основание върху изцяло чужд имот и изначало има характеристиките на владение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по ревандикационен иск на четирима ищци за по 1/6 ид.ч. от урегулиран поземлен имот в [населено място]. Тези идеални части те твърдят, че са придобили по наследство. От страна на ответниците е противопоставено възражение за придобиване на имота чрез давностно владение с начало отпреди 1987г. Твърди се, че имотът е владян от дядото на Ю. Ш. - И. К. З., починал 1987г., след това от родителите й - В. И. С. и К. Г. С. до тяхната смърт през 2005г. и 2012г., а след това ответницата Ю. Ш. и съпругът й И. С. Ш. са осъществявали владение до прехвърляне имота на третата ответница.

Според представените удостоверения за наследници ищцата Е. С. З. е дъщеря на С. Г. З., починал на 30.05.1981 г., а ищецът В. В. З. е негов внук (син на В. С. З., починал на 01.10.2016г.). Ищците Г. Й. З. и С. Й. З. са наследници по закон (синове) на Й. Г. З., починал на 16.09.1999г. С констативен нотариален акт от 1979 г. Й. Г. З., С. Г. З. и Е. Г. Л. са признати за собственици по наследство и давност на незастроено дворно място, образуващо парцел *, в кв. 9 по регулационния план на [населено място], с площ от 871 кв.м. С нотариален акт от 1986г. Е. Г. Л. е дарила на В. С. З. (пряк наследодател на ответника В. З.) собствената си 1/3 ид. част от парцела. По този начин ищците се легитимират като собственици на по 1/6 ид.ч. от парцела или общо на 4/6 ид.ч. Останалите 2/6 ид.ч. са притежание на наследници, неучастващи в процеса.

Видно от приложените удостоверения за наследници, че ответницата Ю. Ш. е наследник на родителите си: К. Г. С., починал 2012г. и В. И. З., починала 2005г. И. К. З., починал 1987 г., е дядо на Ю. Ш. по майчина линия.

С Решение от 20.12.1968г. по гр.д.№ 390/1968г. на СтанкеДимитровски народен съд К. Г. С. (баща на Ю. Ш.), И. К. З. (неин дядо) и В. И. З. (нейна майка) са осъдени да предадат на наследниците на Г. З., а именно: Л. П. З., Й. Г. З., С. Г. З. и Е. Г. З. владението на половината от парцел *, в кв.45 по плана на [населено място], с площ от 871 кв.м., която половина се определя като се тегли линия по средата на лицевата страна и стига до задния край на парцела. Приетата техническа експертиза установява, че процесният УПИ * в кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.Дупница, с площ от 875 кв.м. съответства на част от парцел № * в квартал 45 по регулационния план от 1923г., предмет на горепосоченото решение.

С констативен нотариален акт от 15.10.2021г. Ю. Ш. по време на брака си с ответника И. Ш. е призната за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение. С договор за дарение от същата дата те са се разпоредили с имота в полза на ответницата В. Е. С..

Не се спори, че ответниците Ш. са собственици на съседния УПИ * и че понастоящем между двата имота частично не съществува ограда - след жилищната сграда на ответниците. Последното е констатирано от вещото лице при огледа.

За установяване на осъществяваното владение върху имота са разпитани свидетели. Свидетелка С. Д. сочи, че ищците са наследили процесния имот от общия наследодател на страните по делото З. И., който е имал пет деца: К.- наследодател на ответницата Ю. Ш.- нейн прадядо, Г.-дядото на ищцата Е. З. и брат й В. З., Х., Т. и М., на които разделил имотите си. Свидетелката заявява, че знае парцела, за който се води делото и той граничи с имот, в който е построена къща на Ш.. Братът на Е. В. редовно посещавал мястото, пътувал с автобус от Дупница; впечатленията на свидетелката са от преди десетина години, не знае в какъв период от време В. е работил имота; не е виждала В. да работи лично в имота, не е виждала никой от ищците в Б. от 60-те години; знае, че имат и друг обработваем парцел в Б., поне от 10 години не е ходила в имота и не знае кой го ползва. Свидетелката С. А. живее в Б., близо до спорния имот; тя твърди, че С., В. и Е. имат парцел в [населено място] от около 900 кв.м., че техният парцел граничи с имот на И. З., чиято дъщеря В. С. е в парцела и има къща, а Ю. е дъщеря на К. и на В.. Свидетелката сочи, че двата парцела са били оградени с тухлена ограда до половината, а другата половина с мрежа. Според свидетелката оградата е била до миналата година (2022 г.), когато е дошло едно момче да чисти имота по искане на Ю. и И. Ш.. Свидетелката твърди, че познава Ю. и И. Ш., но не ги е виждала да работят този парцел, познава и родителите на ответницата, но не знае те да са ползвали парцела.

Свидетелката И. Т. сочи, че имотът на Ю. е над декар и в него има къща. Според свидетелката имотът, за който е спора, е имал ограда, но до плевнята е имало врата, през която се е влизало в съседния имот. Бабата и дядото на ответницата, а след тяхната смърт майка й и баща й, са садили зеленчукова градина. Свидетелката заявява също така, че ответниците са изчистили имота и всяка събота и неделя, а лятото три месеца ползват и двата имота заедно - садели картофи, царевица в съседния имот, а където била къщата отглеждали кокошки. Свидетелят Я. М., който е кмет на [населено място], заявява, че според него процесният имот е на Ю. и семейството й, защото те го ползват. Свидетелят твърди, че мястото е било обрасло с трева и те преди 4-5 години го почистили, за да го ползват като зеленчукова градина. Преди това имотът се е ползвал от нейните родители К. и В.. Свидетелят твърди, че съседният имот на имота на Ю. е гола земя, заграден с телена мрежа, но е имало вратичка между двата имота и Ю. е имала достъп до този имот. Свидетелят смята, че имота е на Ш. понеже не е виждал никой от ищците в имота.

Въз основа на тези доказателства съдът е достигнал до извод, че ищците се легитимират като собственици на посочените в исковата молба идеални части от процесния имот - по 1/6 ид.ч. по наследство. Според съда писмените доказателства опровергават твърдението на ответниците, че наследодателите на Ю. Ш. са осъществявали владение до 1986 г. Няма такива данни и в показанията на свидетелите. Единствено свид. Т. твърди, че бабата и дядото на ответницата Ш. са обработвали земята, но не сочи какви действия конкретно са извършвали и в кой период. От показанията свидетелите не се установява ответниците и наследодателите на Ю. Ш. необезпокоявано да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и да са отблъсквали техни владелчески действия в определения от закона срок. Никой свидетел не сочи извършвани действия от страна на ответниците и на техните наследодатели, с които да са демонстрирали пред ищците по категоричен начин намерението си да своят имота. Съдът е отбелязал, че според Т. и М. ответницата Ш. и нейните родители са обработвали имота - садели са картофи, царевица, но този факт сам по себе си не доказвал установяване на владение върху притежаваните от ищците идеални части от имота, тъй като тези действия не са били свързани с ясно и категорично демонстриране на владелчески намерения от страна на ответниците. Свидетелите не установяват и че ищците са обработвали имота, но правото на собственост не може да бъде загубено с неползване. Доколкото свидетелите А. и М. сочат, че имотът е почистен от Ю. и И. Ш., то това е станало през 2022г. според първото свидетелка и преди 4-5 години, според втория. Така че, дори с това действие да е демонстрирано собственическо намерение на ответниците, то към датата на подаване на исковата молба през 2023 г. не е изтекъл изискуемият за придобиване по давност 10- годишен срок. Тук съдът е отдал значение и на констатацията на вещото лице, извършило оглед на процесния имот, че в имота е нямало индикации скоро да е извършвана земеделска дейност, същият е обрасъл с трева и бурени. Поради това съдът е намерил за недоказано възражението си изтекла в полза на ответниците давност и предявеният от ищците иск по чл.108 ЗС е основателен.

С решението за поправка на очевидна фактическа грешка на диспозитива за предаване на владението, съдът е приел, че е формиран извод за основателност на осъдителната част на иска по чл.108 ЗС по отношение на целия имот. Посочил е, че предявяването на иск по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, поради което може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Затова е отстранил допусната в диспозитива на решението грешка (постановено предаване на владението единствено върху притежаваните от ищците идеални части) като е постановил предаване на владението върху целия имот.

По основанието за касационно обжалване .

Като очевидно неправилен следва да бъде окачествен извода на съда, че за придобиване по давност е било необходимо ответниците, респ. техните наследодатели, да демонстрират пред ищците намерението си да своят имота, т.е. да установяват превръщане на държане във владение. По делото е безспорно, че ищците са част от съсобствениците на имота съгласно нотариалните актове от 1979 и 1986г., а ответниците не се легитимират като съсобственици (сънаследници), т.е. тяхната фактическа власт е установена върху чужд имот, без да е налице някакво основание за упражняването й. Поради това тази фактическа власт изначало има характеристиките на владение и намерението за своене се предполага съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС.

Само когато е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот (например допускане от собственика), то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена и в такава хипотеза упражняващото фактическа власт лице следва да демонстрира пред собственика промяна в намерението. Когато се завладява чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. За придобиване по давност в този случай не е необходимо да се демонстрира промяна в намерението спрямо собственика, тъй като от момента на установяването й фактическата власт представлява владение, а не държане. В този смисъл са Решение № 180 от 20.03.2024г. по гр.д. № 1173/2023г. на І г.о., Решение № 50126 от 19.04.2023г. по гр.д. № 883/2022г. на ІІ г.о.

По касационните основания.

Предвид гореизложеното въззивното решение се явява неправилно поради нарушение на закона.

Проследявайки регулационното положение на имота и промените със собствеността в периода от 1968г. (откогато са първите данни за собственост съгласно решението по гр.д. № 390/1986г.) до настоящия момент става ясно, че парцел * по регулационния план от 1923г. е бил предмет на спор между наследодателите на страните и с влязло в сила решение праводателите на ответниците по иска са осъдени да предадат на праводателите на ищците владението на половината от парцела с площ 871 кв.м. С регулационния план от 1969г. (действащ и към момента) в границите на парцел * са създадени два отделни парцела: * (процесния) и * (собствения на ответниците). С констативния нотариален акт от 1979г. праводателите на ищците са признати за собственици по давност на парцел *. Спорът е съсредоточен върху владението върху имота в периода след 1987г. и придобиването му по давност от ответниците.

В разрез със законовата презумпция на чл. 69 ЗС и с практиката на Върховния касационен съд са изложените съображения от Кюстендилски окръжен съд, че ответниците по иска е следвало да докажат извършване на действия, с които са демонстрирали пред ищците по категоричен начин намерението си да своят имота. Такова доказване в случая не е необходимо, защото праводателите на ответниците са завладели чужд имот, който са присъединили към своя собствен, при което фактическата власт изначало е установена като владение. В такава хипотеза намерението за своене се предполага и за придобиване по давност е достатъчно владението да е осъществено в изискуемия от закона десетгодишен срок и да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК касаят придобиване по давност на съсобствен имот и са неприложими в случая. Събраните свидетелски показания установяват горепосочените характеристики на владението на ответниците. Именно праводателите им и самите те са ползвали и обработвали имота през годините както сочат свидетелите М. - кмет на селото и Т.. Спорният имот фактически е свързан с имота на ответниците, в който се намира къщата им - помежду им преди е имало вратичка, а сега частично няма ограда. Владението е било явно - свидетелите М. и Т. са възприели, че имотът е на ответниците, защото само те го ползват и не са виждали други лица в него. Свидетелите на ищците разказват за посещения в имота на В. З. (брат на Е. и баща на В.) преди повече от десет години, а и впечатленията им не са непосредствени. Констатираното от вещото лице при огледа през 2023г., че в имота няма следи от извършвана земеделска дейност, не опровергава извода за владението на ответниците, защото владелецът не е длъжен непрекъснато да обработва имота.

По тези съображения следва да се приеме, че касаторате - ответници по иска успешно са доказали своето възражение за придобиване на имота чрез давностно владение, датиращо не по-късно от 2011г. Въззивното решение, с което искът е уважен, следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърлянето му.

По разноските. При този изход касаторите имат право на сторените разноски в производството, които са 740 лв. за касационното производство, 1000лв. за въззивното и 1000лв. за първоинстанционното производство или общо 2740лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 11 от 11.01.2024г. по гр.д. № 424/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил, поправено с решение № 79 от 08.04.2024г. по същото дело и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. против В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване, че са собственици на по 1/6 (една шеста) идеална част от поземлен имот с планоснимачен № *, с площ от 841 кв.м., за който е отреден УПИ *, в кв. 9 по регулационния план на [населено място], общ. Дупница, утвърден 1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ от 875 кв.м. и за предаване на владението върху целия имот.

ОСЪЖДА Е. С. З., В. В. З., Г. Й. З. и С. Й. З. да заплатят на В. Е. С., Ю. К. Ш. и И. С. Ш. сумата 2740/две хиляди седемстотин и четиридесет/ лева разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: