Отказ за отмяна на решение за право на преминаване поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

5

РЕШЕНИЕ
№ 28

София, 15.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2167/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.

Подадена е от Т. С. М., С. Т. М. и Р. Ж. М. молба вх. № 501230 от 27.02.2022 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 50115 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 4830/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., с което, след като въззивното решение № 56/01.07.2021 г. по гр. д. № 212/2021 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено в отхвърлителната част на главния иск, същото е отменено в частта по евентуалния иск и по иска по чл. 109 ЗС и е признато за установено по отношение на молителите, че Х. С. С. притежава право на преминаване през площ от 196 кв. м. при дължина 45.74 м. от имот с идентификатор [№] по КК на [населено място] по цялата му западна част, на основание придобивна давност, и молителите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Х. С. С. да упражнява сервитутно право на преминаване през имот с идентификатор [№] по КК на [населено място] с обща площ на ивицата за преминаване 196 кв. м. при дължина 45.74 м. по цялата му западна част.

Молителите твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, както и че по делото са представени неистински официални документи, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение.

С определение № 2235/18.07.2023 г., постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима.

Ответникът по молбата Х. С. С. поддържа становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по молбата за отмяна намира следното:

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В разглеждания случай молителите твърдят, че новооткритото писмено доказателство, което не е могло да им бъде известно и с което не са успели да се снабдят, е удостоверение от главния архитект на Община- Б., от което се установявало, че скица-виза от 20.02.1985 г. за проектиране и строителство на лека сглобяема постройка до 20 кв. м. в ПИ 225 е част от неодобрена и неотносима към издаденото разрешение за строеж № 284 от 08.10.1986 г. проектна документация. Като се позовал на скица-виза от 20.02.1985 г., Върховният касационен съд приел, че достъпът до имота на ищеца фактически, а и според отразеното в кадастралния план до влизане в сила на регулационния план от 04.11.1985 г., се е осъществявал през имота на ответниците. На молителите не им било известно, че в архива на общината се съхраняват две различни папки с проектна документация, като тази с приложена по нея скица от 20.02.1985 г. никога не била одобрявана и относима към разрешението за строеж на вилна постройка от 43 кв. м., както и че липсват данни за одобряване на нейната основа. Отделно от това от удостоверението се установявало, че данни за преобразуване на УПИ [№]в УПИ [№] или УПИ [№] от кв. 29 по плана на в. з. „Сборно място“ не съществуват.

С молбата за отмяна молителите са представили копия от писмо изх. № 2023-БС/или БЧ/-00-000170001 от 23.02.2023 г. на главния архитект на Община - Б., разрешение за строеж № 284 от 08.10.1986 г., скица-виза № 494 от 08.05.1986 г. , 3 бр. скици от 23.02.2023 г., съставляващи извадка от ПУП-ПРЗ в обхват на УПИ [№] от кв. 21 на в. з. „Сборно място“, одобрен със заповед № 26 от 04.11.1985 г ., и скица-виза № 92 от 20.02.1985 г.

Прегледът на данните по делото сочи, че на л. 126 от първоинстанционното гр. д. № 217/2016 г. на Районния съд - Б. е приложено писмо изх. № 94С-2287-2#1 от 15.11.2016 г. на главния архитект на Община - Б., което съдържа информация, сходна с тази, отразена в сега представеното с молбата за отмяна писмо от 23.02.2023 г., а именно, че в архива на общината се съхраняват две папки с проектна документация, касаещи ПИ с идентификатори [№] и [№] по КК на [населено място], и двете архивирани към разрешение за строеж на вилна сграда № 284 от 08.10.1986 г., към които са приложени виза за сезонна постройка, издадена на 20.02.1985 г., виза за вилна сграда, издадена на 08.05.1986 г., с извадка от план, одобрен на 04.11.1985 г.; посочено е още, че в плана за в. з. „Сборно място“, одобрен със заповед № 26 от 04.11.1985 г., който се съхранява в общината, УПИ [№] от кв. 29 не съществува.

Писмото е прието като доказателство в съдебното заседание на първоинстанционния съд, проведено на 31.01.2017 г., на което молителите са били представлявани от адв. П. А..

Съдържанието на посочения документ налага извода, че наличието на описаните в него обстоятелства и писмени доказателства е станало известно на молителите най-късно на датата на провеждане на съдебното заседание, от когато за същите е станало възможно да се снабдят с тези доказателства, ако считат същите от съществено значение за делото. Нещо повече, с изключение на разрешение за строеж № 284 от 08.10.1986 г., останалите доказателства са представени при висящността на спора пред районния съд, както следва: скица-виза № 494 от 08.05.1986 г. се намира на л. 189, скица-виза № 92 от 20.02.1985 г. - на л. 14 /представена е още с исковата молба, подадена от ответника по молбата за отмяна/ и на л. 188, скици-копия от ПУП, одобрен със заповед № 26 от 04.11.1985 г. - на л.л. 185 и 186, а на л. 187 е приложено и копие от трасировъчен карнет. Обсъждани са и в заключението на техническата експертиза на л.л. 177-202 от първоинстанционното производство. Данните, съдържащи се в двете скици и в плана, са обсъдени и в мотивите към влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна.

При това положение следва да се приеме, че след като писмените доказателства са включени в доказателствения и фактически материал по делото и са взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор, те не са нови по смисъла на закона, поради което и не се установява наличие на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното с молбата за отмяна разрешение за строеж няма самостоятелно значение за делото, а и страната, при полагане на добра грижа по водене на делото, е разполагала с възможността да се снабди с него при висящността на спора, тъй като е знаела за съществуването му.

Не се установява наличие и на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпоредбата изисква неистинността на съответния документ, върху който е основано решението, да се установи по надлежния съдебен ред. Надлежният съдебен ред, който нормата има предвид, е присъда на наказателния съд за извършено престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск чл. 124, ал. 5 ГПК. Молителите не са въвели доводи този ред да е спазен и не са представили доказателства в тази насока, поради което и това поддържано основание за отмяна не е налице.

Доводите, изложени в становището от 13.11.2023 г. на процесуалния представител на молителите адв. М. П., по същността си са оплаквания за неправилност на извода в решението, предмет на молбата за отмяна, че ищецът /сега ответник по молбата/ е придобил право на преминаване на основание придобивна давност. Тези оплаквания не съставляват основания за отмяна по смисъла на изрично предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да обосноват основателност на молбата. Другото оплакване в становището е отново за неистинност на скицата-виза от 20.02.1985 г., което също е несъстоятелно, предвид липсата на доказателства в тази насока.

Ответникът по молбата за отмяна е поискал присъждане на разноските по водене на делото във Върховния касационен съд, които възлизат на 1 800 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023 г., заплатено по банков път, видно от авизо местен превод от 17.05.2023 г. Молителите са заявили възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира за основателно. Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение възнаграждението се определя по реда на чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1 000 лв. В разглеждания случай ответникът по молбата е бил представляван в откритото съдебно заседание на 16.11.2023 г. от адв. А. П., която е изготвила и писмен отговор на молбата за отмяна. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата при интерес по делото от 1 000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв. Според записаното в исковата молба цената както на установителния, така и на негаторния иск възлиза на 1 012 лева. Въпрос за цената на исковете не е повдигнат в срока по чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. При това положение и с оглед ниската правна и фактическа сложност на спора пред Върховния касационен съд следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно 1 000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Т. С. М., С. Т. М. и Р. Ж. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 50115 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 4830/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.

ОСЪЖДА Т. С. М., С. Т. М. и Р. Ж. М., тримата от [населено място],[жк], вх. В, ет. 4, ап. 12, да заплатят на Х. С. С. разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 /хиляда лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: