Уведомяване на длъжника за цесия чрез косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Договор за банков кредит * цесия * уведомяване на длъжника

Р Е Ш Е Н И Е

№ 297

гр.София, 24.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретар Ангел Йорданов, след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д. № 2547 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, чрез адв.Д. М., срещу решение № 64/30.01.2024г. по възз.т.д. № 965/2021г. на САС. С него, след частична отмяна на решение № 261534/08.03.2021г. по гр.д.№ 11074/2019г. на СГС в обжалваните части, е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД против В. И. Г. за осъждането й да заплати парично вземане, представляващо главница по договор за потребителски кредит № HL 35151/24.03.2008г. в размер на 23 286.32 швейцарски франка /претендирано частично от вземане за главница в размер на 77 198.98 швейцарски франка/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 22.08.2019г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Релевирани са доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при формиране на извода относно уведомяване на длъжника за цесията и пораждане действието на договора за встъпване в дълг. С оплакване за необсъждане на всички доказателства по делото е обосновано оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на решението.

С постановеното по делото определение № 1256/24.04.2025г. въззивното решение е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: Как следва да се извърши уведомлението на длъжника за цесията на вземането по чл.99, ал.4 ЗЗД? за преценка дали даденото по него разрешение е в съответствие с посоченото от касатора решение № 126/30.10.2020г. по т.д.№ 2042/2019г., II т.о., и цитираните в него решения, в т.ч. решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г., II т.о.

С писмен отговор ответницата В. Г., чрез адв. Д. П. от САК, оспорва основателността на касационната жалба на ищеца. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на отговора.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв.Д.М. поддържа касационната жалба, а ответницата по касационната жалба В. Г., чрез адв. Д. П. я оспорва. И двете страни претендират присъждането на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, след преценка на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

В решение № 126/30.10.2020г. по т.д.№ 2042/2019г., II т.о., при даване на отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването - следва ли съдът да зачете като съобщение за цесията на длъжника, приложеното към ИМ писмо за това, изходящо от цедента и цесионера, по отношение на начина, по който следва да бъде извършено уведомлението за цесията се приема, че законът не поставя специални изисквания .

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

Въззивната инстанция е сезирана с въззивна жалба на един от двамата ответници – В. Г., срещу първоинстанционното решение в частите, с които е осъдена да заплати, солидарно с другия ответник Б. Ф., произтичащото от сключения между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и кредитополучател Б. Ф. договор за потребителски кредит № HL35151/24.03.2008г. парично вземане за главница в размер на 23 286.32 шв.франка/ претендирано частично от вземане за главница в размер на 77 198.98 шв.франка/, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 22.08.2019г. до окончателното изплащане.

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: С договор за цесия от 12.06.2008г. кредиторът „Юробанк и Еф Джи България“ АД е прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит № HL35151/24.03.2008г., след което между цесионера „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и кредитополучателя Бл.Ф. са сключени две допълнителни споразумения на 25.06.2009г. и на 27.08.2009г.; С договор за встъпване в дълг от 29.12.2010г., сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, В. Г. и Б. Ф., ответницата В. Г. е встъпила като солидарен длъжник по см. на чл.101 ЗЗД в задълженията на Б.Ф. по процесния договор, след което между същите страни са сключени четири допълнителни споразумения към процесния договор за кредит –на 30.12.2010г. 30.09.2011г. 31.08.2012г. и 30.09.2013г.; С договор за цесия от 25.02.2015г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило цедираните му с договора от 12.06.2008г.вземания обратно на „Юробанк България“ АД.

При обсъждане на поддържаните и пред въззивната инстанция възражения за несъобщаване на двете цесии във въззивното решение е прието, че липсват доказателства преди подаване на ИМ кредиторът „Юробанк България“ АД да е уведомил длъжника Б. Ф. за цесията от 12.06.2008г., съответно е споделен изводът, че цесията от 12.06.2008г. следва да се счита съобщена на длъжника Бл.Ф. на 14.02.2020г.- с връчване на исковата молба, към която е приложен договорът за цесия от 12.06.2008г. Съставът на апелативния съд е обсъдил посоченото в договора за встъпване в дълг от 29.10.2010г., че е основан, освен на процесния договор за кредит, така и на договор за цесия, но е констатирал непосочването на договора за цесия от 12.06.2008г., а – друг договор от 2007г. Ето защо и като е съобразено, че правно-релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, освен, ако същият е упълномощен от цедента, каквито данни в случая липсват, е направен извод, че договорът за встъпване в дълг, по силата на който „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД получава, наред със стария, нов длъжник – ответницата В.Г. е породил действие от съобщаване на длъжника за цесията от 2008г. - с връчване на ИМ на 14.02.2020г. Тъй като към този момент„Бългериън ритейл сървисиз“ АД вече не е било носител на вземането, прехвърляйки го обратно на „Юробанк България“ АД с договора за цесия от 2015г., е направен извод, че с договора за цесия от 25.02.2015г. не е прехвърлено и даденото от ответницата В.Г. обезпечение чрез встъпване в дълг. Приемайки, че въз основа на договора за встъпване в дълг„Бългериън ритейл сървисиз“ АД не е придобило съществуващо вземане по отношение на В.Г., е прието, че това вземане не е могло да бъде валидно прехвърлено на „Юробанк България“ АД с договора за цесия от 25.02.2015г. Направен е краен извод, че с договора за цесия от 25.02.2015г. „Юробанк България“ АД не е получило втори солидарен длъжник – В.Г., наред с главния длъжник Бл.Ф. на основание сключения с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД договор за встъпване в дълг.

В противоречие с дадения отговор и трайно установената съдебна практика по приложение на чл.99, ал.3 ЗЗД апелативният съд е изградил извода си, че липсва уведомление на длъжника за цесията от 2008г. преди подаване на ИМ без да съобрази, че законът не поставя специални изисквания относно начина, по който следва да се извърши уведомяването на длъжника за цесията и без да обсъди в пълнота и в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото и да извърши задълбочен и цялостен анализ на същите. Основателни в тази връзка са доводите в касационната жалба, че при извършване на извода относно уведомлението на длъжника за цесията въззивният съд не е изследвал и анализирал даването на предварително съгласие от длъжника за прехвърляне на вземането/чл.28 от договора/ и сключването на допълнителни споразумения с цесионера - две преди и четири след сключването на договора за встъпване в дълг.

Тъй като не се налага извършване повтарянето или извършване на нови процесуални действи спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

В случая относно уведомлението на длъжника Бл.Ф. за цесията от 2008г. липсват преки доказателства. В договора за встъпване в дълг от 29.10.2010г. е извършено позоваване на договор за цесия, но е посочен друг, различен от процесния договора от 12.06.2008г. В приложените по делото две нотариални покани, изходящи от кредитора „Юробанк България“ АД до длъжника Бл.Ф., не се съдържа уведомление за цесията от 2008г.

По делото се съдържат само косвени доказателства относно спорния по делото факт относно уведомлението на длъжника за цесията от 2008г. Те са даването на предварително съгласие/чл.28 от договора/ за прехвърляне на вземанията на дружества или институции от групата на И Еф Джи Юробанк, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, сключването непосредствено след това между длъжника и цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на две допълнителни споразумения към процесния договор за кредит - от 25.08.2009г. и 27.08.2009г. и на четири допълнителни споразумения към процесния договор за кредит между цесионера„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД като кредитор и Б. Ф. и В. Г..

Принципните постановки по въпроси относно косвените доказателства са обобщени в постановеното по чл.290 ПК решение № 61/01.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г., IV г.о.: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство, като то може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951г. (отм.) и съответно – чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт / в т. см. решение № 226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г., ІV г.о./ Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/09.03.2012г. по гр. дело № 502/2011г., ІІІ г.о.: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г., ІV г.о.

От даването от длъжника Б. Ф. на предварително съгласие за прехвърляне на произтичащото от договора за кредит вземане/чл.28 от договора/ и сключването с цесионера на допълнителни споразумения към процесния договор за кредит - две през 2009г. и четири след сключването на договора за встъпване в дълг, всички преди обратната цесия от 2015г., следва да се направи извод, че длъжникът Б. Ф. е считал цесионера за свой кредитор, тъй като в противен случай не би договарял с него. Въз основа на този факт може да се направи логически извод, че длъжникът Б. Ф. е бил уведомен за цесията от 2008г. още през 2009г., когато е сключил двете допълнителни споразумения с цесионера, като, както се посочи, законът не поставя изисквания за начина, по който може да се извърши уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД. Следователно още през 2009г. цесията от 2008г. е породила действие за длъжника Бл.Ф. и за третите лица. Цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, придобивайки чрез договора за цесия от 2008г. даденото от В.Г. обезпечение чрез встъпване в дълг, е могло валидно да го прехвърли на ищцовата банка с договора за цесия от 2015г. Налага се извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата В.Г., солидарно с другия ответник - длъжника Б. Ф., за претендираните вземания, произтичащи от процесния договор.

С оглед на този резултат въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени в тежест на касатора разноски за адвокатско възнаграждение, а ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от касатора разноски пред касационния съд, съгласно представения списък в общ размер от 445лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 64/30.01.2024г. по възз.т.д. № 965/2021г. на САС, в частите, с които, след частична отмяна на решение № 261534/08.03.2021г. по гр.д.№ 11074/2019г. на СГС в обжалваните части, е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД против В. И. Г. за осъждането й да заплати парично вземане, представляващо главница по договор за потребителски кредит № HL 35151/24.03.2008г. в размер на 23 286.32 швейцарски франка /претендирано частично от вземане за главница в размер на 77 198.98 швейцарски франка/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 22.08.2019г. до окончателното изплащане, и са присъдени в тежест на „Юробанк България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

Осъжда В. И. Г. да заплати, солидарно с Б. И. Ф., на „Юробанк България“ АД парично вземане, представляващо главница по договор за потребителски кредит № HL 35151/24.03.2008г. в размер на 23 286.32 швейцарски франка /претендирано частично от вземане за главница в размер на 77 198.98 швейцарски франка/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 22.08.2019г. до окончателното изплащане, заедно с направените разноски пред касационния съд в общ размер от 445лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: