Прекъсване на давността при запор върху продадена вещ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр.София, 01.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Драгомир Драгнев

при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1924 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. против решение №2 от 5.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №675 по описа за 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е отменено решение № 49 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 13 по описа за 2022 г. на Районен съд-Гълъбово, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Г. Д. Г. не дължи на Д. Д. Р. сумата 21 000 лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012 г., сумата от 20 785,28 лв., представляваща законна лихва към датата 8.7.2021 г., изчислена по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с район на действие СтОС, сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по посоченото изпълнително производство, сумата от 3 573,79 лв. , представляваща такси и разноски по ЗЧСИ и сумата от 298,90 лв. разноски по изпълнително дело № 144/2021 г., които суми се претендират по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., поради изтекла давност на главното вземане.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. Г. я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Старозагорския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за недължимост на главници с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 3562 от 16.11.2023 г. по два въпроса. Първият въпрос е могат ли страните във въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред съда в първоинстанционното производство. Вторият въпрос във връзка с прекъсване на давността в изпълнителното производство е дали е валидно изпълнителното действие налагане на запор върху движима вещ с оглед материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не с оглед дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици и дали е налице настъпил резултат-дали е осъществен запор върху движимата вещ.

Отговорът на първия въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.266 от ГПК, които са израз на принципа на концентрационното начало в гражданския процес. Този принцип, въведен в новия ГПК, изисква страните да внесат целия процесуален материал още в началната фаза на исковото производство-да направят своите твърдения за фактите, своите възражения искания и доводи, както и да посочат доказателствата, които искат да бъдат събрани. Затова във въззивното производство поначало могат да се сочат само нововъзникнали или новоузнати факти и да се иска събирането само на такива доказателствени средства, които се отнасят до тези факти, или са открити след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. Съгласно чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство могат да се събират и доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Ако жалбоподателят пожелае събиране на доказателства пред въззивния съд, той трябва да посочи и докаже причините, поради които не е могъл да представи доказателствата пред първоинстанционния съд. Тези причини могат да бъдат допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, за които обаче въззивният съд не следи служебно/решения № 859 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г. на IV ГО и № 136 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 4465/2018 г. на IV ГО на ВКС/.

Вторият въпрос се поставя във връзка с прекъсването на давността в изпълнителното производство на основание чл.116, буква „в“ от ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение. Смисълът на въпроса е дали за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да поиска извършването на определено действие и съдебният изпълнител да го приложи, или следва да се преценява доколко действието е било законосъобразно и е дало съответния резултат. В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица. Затова прекъсването на давността не зависи от преценката дали действието на съдебния изпълнител е насочено срещу имущество на длъжника, или погрешно срещу имущество на трети лица.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Г. Д. Г. е посочил в исковата молба, че на 19.7.2021 г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 202118720400144 по описа на ЧСИ № *** Д. Ц. с район на действие Старозагорски окръжен съд за вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 2012 г. по ч. гр. д. №118 по описа за 2012 г. на РС-Гълъбово. За събиране на тези вземания са били образувани изпълнително дело №20125610400071 по описа за 2012 г. на държавния съдебен изпълнител при РС Димитровград и изпълнително дело № 560/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И.. По първото изпълнително дело на 17.09.2015 г. е наложен запор върху дружествен дял на „Сиги 2010“ ЕООД, а по второто е насрочен опис на движими вещи и на МПС, които не са действия, прекъсващи давността. От последното валидно изпълнително действие/запор върху дружествен дял/ до образуването на изпълнителното дело през 2021 г. са изтекли повече от пет години, поради което ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи сумите, предмет на принудителното изпълнение.

В отговора на исковата молба Д. Р. е заявил, че вземанията не са погасени по давност, тъй като по изпълнителното дело №2560/2016 г. на 20.11.2017 г. е наложен запор върху мотопед марка „Пежо Елисео 100“. С това действие е прекъсната погасителната давност, която не е изтекла до образуването на изпълнителното дело през 2021 г.

Районният съд е възприел тезата на ответника, че погасителната давност е била прекъсната с налагане на запора върху мотопеда, поради което давностният срок не е изтекъл и затова е отхвърлил предявения иск с решение, постановено на 29.06.2022 г. Ищецът е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която за пръв път е изложил съображения, че наложеният запор върху мотопеда е бил незаконосъобразен, защото той не е получавал съобщения за запора и го е продал още през 2015 г. За доказване на това обстоятелство е представил удостоверение от общината, с което по негово твърдение се е снабдил на 12.07.2022 г., тоест-след първоинстанционното решение, както и данъчна декларация. Според ищеца незаконосъобразният запор е невалидно изпълнително действие, което не прекъсва давността.

Старозагорският окръжен съд е приел удостоверението и декларацията с определение № 1280 от 7.11.2022 г., защото първоинстанционният съд не е дал конкретни указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест. След това със същите съображения въззивният съд в публичното съдебно заседание е приел и доказателствата, представени от пълномощника на ищеца с молба от 2.12.2022 г. и установяващи продажбата на мотопеда през 2015 г. Въз основа на новоприетите доказателства съдът е достигнал до извода, че извършеният запор върху мотоциклета не е валидно изпълнително действие, защото към датата на налагането на запора-27.11.2017 г., вещта е била собственост на друго лице. Затова запорът не е прекъснал давността, тя е изтекла пет години след запора върху дружествен дял-на 17.09.2020 г. и към момента на образуване на изпълнителното дело през 2021 г. вземанията са били погасени по давност. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, заради които е било образувано изпълнителното дело през 2021 г.

От изложеното дотук се установява, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, уреждащи събирането на доказателства пред въззивната инстанция. Във въззивната жалба ищецът за пръв път е посочил, че е продал мотопеда през 2015 г. Касае се за факт, който нито е възникнал след подаване на въззивната жалба, нито е новоузнат от страната. Затова приемането на представените с въззивната жалба доказателства е могло да стане само при условията на чл.266, ал.3 от ГПК-ако жалбоподателят посочи процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което му е попречило да ги представи пред първата инстанция. Такова изявление във въззивната жалба липсва, а въззивният съд служебно и извън своите правомощия се е опитал да обоснове приемането им с допуснато от първоинстанционния съд нарушение. Нещо повече-със същото съображение въззивният съд е приел и по-късно представените доказателства, между които и самия договор за покупко-продажба, за които доказателства е приложима забраната на чл.266, ал.1 от ГПК. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото въззивният съд е обосновал решението си въз основа на факт, установен с недопустимо приетите пред втората инстанция доказателства. Нещо повече-решаващият извод, че наложеният запор върху мотопеда е невалидно действие, което не прекъсва давността, противоречи на материалния закон/ чл.116, буква „в“ от ЗЗД/. Както е посочено в отговора на втория въпрос, за прекъсване на давността по време на изпълнителното производство е достатъчно предприемане на действие от съдебния изпълнител, без значение какъв е резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица. Следователно с налагането на запора на 27.11.2017 г. погасителната давност е била прекъсната, към датата на завеждане на исковата молба на 30.07.2021 г. все още не е изтекла, поради което предявеният иск за недължимост на вземанията е неоснователен.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Старозагорския окръжен съд трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

При този изход на спора Г. Д. Г. дължи на Д. Д. Р. 1017,78 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2 от 5.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №675 по описа за 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г.-[ЕГН], против Д. Д. Р.-ЕГН:*** иск за признаване за установено на основание чл.439 от ГПК, че Г. Д. Г. не дължи на Д. Д. Р. сумата 21 000 лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012 г., сумата от 20 785,28 лв., представляваща законна лихва към датата 8.7.2021 г., изчислена по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с район на действие СтОС, сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по посоченото изпълнително производство, сумата от 3 573,79 лв. , представляваща такси и разноски по ЗЧСИ и сумата от 298,90 лв. разноски по изпълнително дело № 144/2021 г., които суми се претендират по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., поради изтекла давност на главното вземане.

ОСЪЖДА Г. Д. Г.-[ЕГН], да заплати на Д. Д. Р.-ЕГН:***, сумата 1017,78/хиляда и седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: