Отказ за отмяна на съдебно решение поради непредставен навреме нотариален акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50010

гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2941/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25036842 от 05.05.2022 г. на С. В. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 264906 от 21.07.2021 г. по в. гр. д. № 5337/2020 г. на Софийския градски съд.

Молителят счита,че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на спора – нотариален акт № 21 от 27.11.1962 г., том XI, дело № 959/1962 г. на нотариус Х. О., I нотариус при Софийския народен съд, с което не е могъл да се снабди при решаването му, поради което иска отмяна на постановеното решение.

Ответникът по молбата държавата, представлявана от министъра на земеделието, счита същата за недопустима, но по същество излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Третото лице - помагач Изпълнителна агенция по горите също счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е потвърдено решение № 27714 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 53014/2014 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 21/10.02.2012 г., с адрес в [населено място], район „П.”, с площ от 4788 кв. м, с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване – друг вид „недървопроизводителна горска площ“.

За да постанови решението си, въззивният е приел, че ищецът в първоинстанционното производство С. В. С. е обосновал правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата с обстоятелството, че е започнал да владее непрекъснато процесния имот по силата на сключен на 28.06.1978 г. с лицето В. П. М. предварителен договор за покупко-продажба и е придобил правото на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, но започнатата от него през 2007 г. процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е осъществена поради неоснователната претенция на ответника относно имота. Изложени са съображения, че за него е налице правен интерес от водене на делото, тъй като при отричане правата на ответника, би могъл да придобие имота по давност, но че искът е неоснователен, тъй като имотът е част от имот № 00208 по КВС, публична държавна собственост, съществувала преди 1997 г., с начин на трайно ползване „дворно място на горското стопанство, животновъдна ферма”. Посочено е, че съгласно действалата нормативна уредба от 1948 г. до сега имотът е бил държавна собственост и съгласно чл.86 ЗС не е могло да бъде придобит по давност, нито по делото е установена собственост по отношение на него на други частни лица преди или след твърдения от ищеца начален момент на давността - 1978 г.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Фактическият състав на втората хипотеза, на която молителят се позовава, изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая, за да иска отмяна на влязлото в сила решение, молителят се позовава на посочения в предварителния договор за покупко-продажба от 1978 г. нот. акт № 21/1962 г., том XІ, дело № 959/1962 г. на нотариус Х. О., I нотариус при Софийския народен съд, издаден на основание обстоятелствена проверка, с който продавачът В. П. М. е признат за собственик по покупка и давностно владение на празно място в землището на [населено място], м. „П.” – овощна градина с площ от 5,5 дка при съседи: от изток горски фонд, юг и север имот на Панчаревската електрическа юзина и на запад-канала на юзината. Това писмено доказателство обаче не е ново по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като по делото липсват данни да са съществували някакви пречки молителят да се снабди с него и да го представи пред инстанциите по съществото на спора, а непредставянето му се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната да може да поправи собствените си грешки (небрежност) при попълване на делото с факти или с доказателства, това писмено доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, още повече, че с оглед решаващите мотиви на съда за неговото постановяване, то и не би променило крайния му извод за неоснователност на предявения иск, дори да бе представено своевременно.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 8 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сумата 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Съгласно чл. 78, ал.10 ГПК разноски в полза на третото лице-помагач не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на С. В. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 264906 от 21.07.2021 г. по в. гр. д. № 5337/2020 г. на Софийския градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

О с ъ ж д а С. В. С. от [населено място] да заплати на държавата, представлявана от министъра на земеделието сумата 200 лв./сто и петдесет лева/ разноски.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: