Дължимост на лихва за забава от застрахователя по „Гражданска отговорност“

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * лихва * лимитирана отговорност на застраховател

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

гр. София, 01.08.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1225 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 24.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 347 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 95 от 14.03.2023 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 265 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. И. Г. срещу „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:[ЕИК] иск за заплащане на законната лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от причинени телесни увреждания вследствие ПТП, настъпило на 06.07.2021 г. в размер на 64000 лв., за периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 КЗ, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на ВКС, Първо т.о. и посочените в последното други актове на ВКС.

За да се произнесе настоящият касационен състав съобрази следното:

С постановеното в производството първоинстанционно решение е осъдено ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на ищеца Г. сумата 64000 лв. по главницата – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания вследствие ПТП, настъпило на 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени искът за неимуществени вреди по главницата за разликата до пълния предявен размер от 160 000 лв., ведно със законната лихва, както и искът за законна лихва върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 64000 лв. за периода 20.10.2021 г. - 20.01.2022 г., включително, като неоснователни.

Въззивният Апелативен съд – Пловдив, сезиран с въззивни жалби, подадени и от двете страни в производството срещу първоинстанционното решение в цялост, го е потвърдил също изцяло.

В съответните му части, с които е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част – като необжалвано от ответника по касационен ред, и в отхвърлителната му част по главницата за разликата над присъдените 64000 лв. до общо претендирания размер от 160000 лв., ведно със законната лихва върху същата разлика за претендираните от ищеца периоди – като недопуснато до касационно обжалване, въззивното решение е влязло в сила.

Предмет на настоящата касационна проверка е въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която е отхвърлен искът за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64000 лв., за периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г.

Определяйки началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, първоинстанционният съд е приел, че това е 21.01.2022 г. – датата след изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя, считан от предявяване на претенциите за обезщетяване пред него, в съответствие с чл. 497 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което и е отхвърлил иска за законна лихва за периода от 20.10.2021 г. – датата на която увреденото лице е депозирало при ответника – застраховател претенцията си за изплащане на обезщетение, до посочената дата - 21.01.2022 г.

За да потвърди първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част въззивният съд е изложил, че тъй като в случая, след постъпилото на 20.10.2021 г. при ответника заявление от пълномощника на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят е изискал от пострадалия допълнителни документи по чл. 106, ал. 3 КЗ, началната датата за начисляване на лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ. Според съда там е предвидено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от същия закон. Доколкото, според съда заявлението с допълнителните доказателства е постъпило при застрахователя на 12.03.2022 г., т.е. след изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, то и началната дата, от която се дължи претендираната лихва е по-ранната от двете дати - 20.01.2022 г., поради което и законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от тази дата, но не и от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, в случая – от 20.10.2021 г. С тези мотиви съдът е приел претенцията на ищеца за присъждането на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за процесния период от предявяването на претенцията на увредения за заплащане на застрахователно обезщетение до по-ранната от двете дати, визирани в чл. 497, ал. 1 от КЗ, за неоснователна.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е налице вече обилна и еднопосочна практика на ВКС, на която въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване негова част в случая противоречи. /Разрешението в цитираното от застрахователя - ответник по касация в подкрепа на неговата защитна теза по същия въпрос, решение № 93 от 27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019 год. на ВКС, ТК, Първо т.о. в противен смисъл е изоставено, видно от постановеното от същия касационен състав решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г./

Съобразно разрешенията, дадени в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на ВКС, Първо т.о. и посочените в последното други актове на ВКС, отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице, така и отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок. Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/ регламентираната в чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента) отговорността на застрахования деликвент за дължима лихва за забава от най-ранната измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ); 2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за собствената си забава по чл. 497 КЗ. От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съответно - от предявяване на претенцията от увредения, като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от деликвента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. След уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съответно - от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата), на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава. Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования деликвент е лимитирана (чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ (чл. 497, ал. 2 КЗ).

Изцяло в изложения смисъл е и по-новата практика на ВКС – пр., но не само решение № 182 от 08.07.2025 г. по т.д. № 2408 по описа за 2022 година на ВКС, ТК, Първо т.о., в което в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване също е прието, че в застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включва лихвата за забава, за която деликвентът отговаря пред увредения, като същата се начислява от момента на извършеното от застрахования или от увреденото лице уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.

Доколкото в допуснатата до касационно обжалване негова част въззивното решение противоречи на така формираната практика на ВКС, която настоящият касационен състав изцяло споделя, същото следва да бъде отменено в тази му част и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, предявеният от касатора иск следва да бъде уважен с настоящото решение в отхвърлената му от инстанциите по същество част, по отношение на която по изложените по-горе съображения, същият се явява основателен.

При този изход на делото ответникът по касация следва да заплати на процесуалния представител на касатора възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38 от ЗА защита в касационното производство, справедливият размер на което, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и конкретният начин на протичането му в касационната инстанция, касационният състав определя на 300 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 27 от 24.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 347 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 95 от 14.03.2023 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 265 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. И. Г. срещу „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:[ЕИК] иск за заплащане на законната лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от причинени телесни увреждания вследствие ПТП, настъпило на 06.07.2021 г. в размер на 64000 лв., за периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на И. И. Г. и законната лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от причинени телесни увреждания вследствие ПТП, настъпило на 06.07.2021 г. в размер на 64000 лв., за периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г.

ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на адвокат М. И. Д. от АК – София адвокатско възнаграждение за осъществена в касационното производство, защита на И. И. Г. в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: