Отмяна на отнемане на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 370
гр. София, 18.06.2024

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Албена Рибарска, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 645 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Образувано е по молба на В. Е. Т., М. П. Т. и П. В. Т., подадена чрез процесуални представители адв. К. Б. и адв. Г. А. за частична отмяна на влязло в сила решение № 230 от 12.09.2018г., постановено по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С определение № 1914 от 18.04.2024г. по настоящото дело, в качеството на молител по него, наред с останалите молители е конституиран и „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. Е. Т..

С решението, чиято отмяна се иска по въззивна жалба на молителите е потвърдено решение № 324/11.07.2017г. постановено по гр.д. № 627/2013г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която по мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на КОНПИ е постановено отнемане в полза на Държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, на имущество придобито в рамките на проверявания период 13.06.1988г. – 13.06.2013г. от престъпната дейност на В. Е. Т., както следва:

- от В. Е. Т. на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ – парични суми;

- от М. и В. Т. на основание чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - идеални части от поземлен имот;

- от М. и В. Т. на основание чл. 9 и чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - лек автомобил и парични суми;

- от М. Т. – недвижими имоти;

- от П. Т. на основание чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижим имот;

- от „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 6 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижими имоти, леки автомобили, самолети и парични суми.

Молбата за отмяна няма за предмет частта от влязлото в сила решение № 230 от 12.09.2018г., постановено по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на имущество от В. Е. Т., от М. и В. Т., от ЕТ „ТИМ – ЕР – Милка Тимченкова“, ЕИК[ЕИК], от Е. В. Р. и от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е отхвърлено.

Молбата е основана на твърдения, че с окончателно решение от 13.04.2023г. по делото К. и други срещу България /жалба № 28151/15, жалба № 7413/21 и жалба № 30642/21/, Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, допуснато в контекста на влязлото в сила решение на по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В този смисъл твърдят, че е налице процесуалното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК за отмяна на това решение и молят влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде разгледано отново.

В отговор на молбата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител – служител с юридическо образование В. П. изразява становище за неоснователност на същата, като оспорва в случая да е налице необходимост от ново разглеждане, за да се отстранят последиците от нарушението, без да е конкретизирана същата за всеки един от молителите. Моли като неоснователна молбата да се остави без уважение.

В съдебно заседание молителите чрез процесуален представител, а КОНПИ в писмено становище, поддържат изразените позиции по делото.

Прокуратурата на Република България, чрез представител изразява становище за основателност на молбата и отправя искане същата да бъде уважена.

В производството по чл. 307, ал. 1 от ГПК, съдът взе предвид следното:

КОНПИ е предявила мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ против молителите в настоящото производство за отнемане в полза на държавата на подробно индивидуализирано имущество, придобито в проверявания период 13.06.1988г. до 13.06.2013г. от престъпната дейност на В. Е. Т., което е на значителна стойност.

С решение № 324 от 11.07.2017г. по гр.д. № 627/2013г. по описа на Окръжен съд – Русе предявеният иск е уважен частично по отношение на молителите и описаните имущества, а с решение на Апелативен съд – Велико Търново, чиято отмяна е предмет на предявената молба, първоинстанционното решение е потвърдено.

Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 2 от ГПК /решението на ЕСПЧ е станало окончателно на 13.04.2023г., а молбата за отмяна подадена на 09.06.2023г./, от процесуално легитимирани страни – ответници по делото с правен интерес от искането за отмяна срещу подлежащ на отмяна съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 306, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК предполага наличие на две кумулативни условия: окончателно решение, с което ЕСПЧ е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, установени с окончателно решение от ЕСПЧ.

По делото е прието Решение на ЕСПЧ от 13.04.2023г. по дело К. и други срещу България, образувано по съединени жалби № 28151/15, жалба № 7413/21 и жалба № 30642/21, последната подадена от В. Е. Т., М. П. Т., П. В. Т. и „ТИМ-ЕР“ ЕООД.

От съдържанието на това решение се установява, че по обединените жалби, ЕСПЧ е приел за установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на отнемането на имущество, за което се твърди, че е от престъпна дейност.

Съгласно мотивите към решението, делото е от вида, разгледан във водещото решение Т. и други срещу България /№ 50705/11 и 6 други, 13.07.2021г./ за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност на основание Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност от 2005г. С оглед установени недостатъци в Закона от 2005г. и за да се гарантират правата на жалбоподателите, съдът е приел, че от определящо значение е било националните съдилища да засегнат в решенията си конкретиката на престъпната дейност, от която се твърди, че произхожда имуществото, което е станало обект на отнемане и да покажат обосновано, че процесното имущество може да е било облага от тази престъпна дейност. При прилагане на тези стандарти към конкретните дела, съдът достигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в онези части от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на описаната причинно-следствена връзка, а са разпоредили отнемане на имущество на основание презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005г. и на основание несъответствие между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди. Когато е доказано, че съществува такава причинно-следствена връзка и в случаите, в които националните съдилища са установили по разумен начин, че имуществото обект на отнемане, е облага от престъпление, съдът посочил, че не се установява такова нарушение. Отбелязал, че в делото Т. и други /жалба № 30642/21/, г-н В. Т. е бил осъден за престъпление, извършено между 2006г. и 2008г., но националните съдилища са приели, че той е бил замесен в неуточнени престъпни дейности, придобивайки доходи от престъпна дейност от 1998г., именно когато фирмата му започнала да бъде икономически активна. Ето защо, ЕСПЧ приел, че властите не са предоставили относими факти относно престъпната дейност, която да е могла да генерира предполагаемите облаги от престъпление. Освен това властите не са показали по обоснован и следващ се начин, че конкретното имущество, което е било обект на проверка, може да е било облага от престъпна дейност, а са разчитали на вероятността, че фирмата на г-н В. Т. е започнала икономическата си дейност през 1998г., както и на установените несъответствия между доходите на жалбоподателите, считани за „законни“ и техните разходи. Ето защо преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между всяко престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, станало обект на отнемане, приел за явно неразумна, а мотивите в подкрепа на такава връзка – очевидно недостатъчни. В заключение ЕСПЧ приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК се въвежда специфичен, допълнителен критерий за основателност на молбата за отмяна – разглеждането на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, установено с окончателно решение от ЕСПЧ.

Съдебният състав намира, че в случая е налице такава необходимост.

Съгласно приетото в решението на ЕСПЧ, най-подходящото средство за защита от допуснатото нарушение е възобновяване на производството на национално ниво и повторно разглеждане на казуса от националния съд в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Следователно по делото са установени предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК – установено е релевантно нарушение с окончателно решение на ЕСПЧ, за отстраняване на което е необходимо ново разглеждане на делото. На това основание решението на АС – Велико Търново следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази окончателното решение на ЕСПЧ от 13.04.2023г. по дело К. и други срещу България, както и задължителната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. и ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. и двете на ОСГК на ВКС.

В първото от тях е прието, че за упражняване на преобразуващото субективно право на държавата по чл. 28 от ЗОПДИППД, обн. ДВ бр. 19/2005г., отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г. в лицето на Комисията, да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права, като неблагоприятна последица и санкция за субекта – извършител на престъпно деяние, законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност – пряко или косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./.

Във второто Тълкувателно решение е дадено разрешение, че релевантното имущество по смисъла на специалния закон е наличното такова. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Разяснено е, че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи, като изискването е да е налице, а не да липсва предмет на отнемане. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на свързаните с него лица, не попадат в предметния обхват на подлежащото на отнемане имущество, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.

Изхождайки от така дадените задължителни разрешения, при новото разглеждане на делото, въззивният съд въз основа на съвкупността на доказателствата по делото и обсъждане на относимите факти към конкретната престъпна дейност на ответниците, следва да обоснове разумно и достатъчно мотивирано наличието или липсата на причинно-следствена връзка между престъпното поведение на ответниците, което е могло да генерира предполагаемите облаги от престъпление и че установеното, налично и годно да бъде отнето имущество, обект на проверка, може да е било облага от тази престъпна дейност.

По разноските, сторени от страните в настоящото производство, следва да се произнесе съдът по спора съобразно постановения резултат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязло в сила въззивно решение № 230 от 12.09.2018г., постановено по в.гр.д. № 48/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 324/11.07.2017г. постановено по гр.д. № 627/2013г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която по мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на КОНПИ е постановено отнемане в полза на Държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, на имущество придобито в рамките на проверявания период 13.06.1988г. – 13.06.2013г. от престъпната дейност на В. Е. Т., както следва:

- от В. Е. Т. на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ – парични суми;

- от М. и В. Т. на основание чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - идеални части от поземлен имот;

- от М. и В. Т. на основание чл. 9 и чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - лек автомобил и парични суми;

- от М. Т. – недвижими имоти;

- от П. Т. на основание чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижим имот;

- от „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 6 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ - недвижими имоти, леки автомобили, самолети и парични суми.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане на въззивните жалби на В. Е. Т., М. П. Т., П. В. Т. и „ТИМ – ЕР“ ЕООД, ЕИК[ЕИК].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.