Действителност на прихващания срещу банка в несъстоятелност, извършени преди ноември 2014 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60183

[населено място],24.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на тринадесети декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1511/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / против решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1420/14.07.2017 г. по т.д.№ 7213/2016 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , извършени от ответника „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД 9 бр.прихващания, в периода 04.11.2014 г. – 06.11.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на решението.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид възприетата за приложима от въззивния съд, досежно преценката на действителността на атакуваните с иска прихващания, разпоредба на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията й , обн. с ДВ бр.105/29.12.2011 г., като с оглед съдържанието й и разбирането си за вложения в понятието „длъжник„ / „ прихващане извършено от длъжника „ / смисъл, съдът е счел, че процесните прихващания не попадат в обхвата на предвидените от разпоредбата. Според касатора, приложима е редакцията на нормата, съгласно изменението й, обн.ДВ бр.98/28.11.2014 г. - момента, към който се е породило преобразуващото право на кредиторите на несъстоятелността – за предявяване на иск по чл.59 ал.5 ЗБН – с откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД - 22.04.2015 г.. Касаторът основава неправилността на въззивния акт и с оглед постановеното обратно действие на приложимата, според него, редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. с ДВ бр.98/28.11.2014 г. – с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г./. , считано от 20.06.2014 г..Спрямо тази дата, както сключените договори за цесия, въз основа на които ответникът е придобил активните вземания, така и уведомяването за същите, а също и материалноправните изявления за прихващане, съответно достигането им до адресата – банката, се явяват последващи.В евентуалност касаторът поддържа довода, че понятието „ длъжник „ , в редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, приета за приложима от съда, не следва да се ограничава до длъжника в несъстоятелност / в случая банката /, като съобразим автор на материалноправните изявления за прихващане .

Ответната страна - „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД – оспорва касационната жалба, като подкрепя мотивите на въззивното решение и намира, че поддържаните от касатора тези са в противоречие с принципите за правната сигурност и предвидимост, доколкото при такова тълкуване гражданите не биха могли да имат представа за правните последици от своите действия, към момента на извършването им , за да биха взели информирано решение за това. Изначално са злепоставени интересите им, ако се приеме, че тези действия биха могли да бъдат регулирани от бъдещи, спрямо осъществяването им, правни норми.

С определение № 57/28.01.2020 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по въпроса : Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ?

Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното :

За да отхвърли уважените от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН - за прогласяване относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , 9 бр. прихващания на вземания на ответника „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД, придобити по договори за цесия, със задължения на дружеството към банката, по сключени договори за кредит, извършени с материалноправни изявления в периода 4 - 6 ноември 2014 г., въззивният съд е отрекъл за приложима нормата на чл.59 ал.5 ЗБН , в редакцията й обнародвана в ДВ бр.98/28.11.2014 г., като редакция, действаща към момента на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД – 22.04.2015 г., към който момент възниква, според ищеца и първоинстанционния съд, потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН.Приел е за приложима редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН, обн. ДВ бр.105/29.12.2011 г., тъй като всяко от материалноправните изявления за прихващане е достигнало до адресата си преди 28.11.2014 г.. Тълкувайки понятието „длъжник „ / „прихващане извършено от длъжника„ / в хипотезиса на чл.59 ал.5 ЗБН, в приетата за относима редакция, съдът е приел, че законодателят е визирал несъстоятелния длъжник / банката / , не и длъжници на банката в несъстоятелност, какъвто се явява и ответника. Така е приел, че атакуваните прихващания не попадат в обхвата на визираните от чл. 59 ал. 5 ЗБН, в редакцията й обн. ДВ бр. 105/29.12.2011 г. , като предприети от кредитори / длъжници на банката.

По правния въпрос :

В подкрепа на тезата си, че за процесните прихващания е приложима редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН в сила към момента на откриване производството по несъстоятелност на „ КТБ „ АД , тъй като в този момент възниква и потестативното право за предявяване на иска на основание същата норма , касаторът поддържа , че : 1/ чл. 59 ал. 1 ЗБН е материалноправна, но ал.3 и ал.5 на същата разпоредба са процесуални норми, уреждащи правото на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност, поради което именно момента на възникване на правото на иск определя приложимата редакция на закона; 2/ упражняването му е пряко обвързано от фигурата на синдика, която се появява едва с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на кредитна институция - чл. 26 ал.1 вр. с чл.13 ал.4 ЗБН ; 3/ до датата на решението по чл.13 ЗБН не съществуват и „кредитори на несъстоятелността„ , нито „ маса на несъстоятелността„. Според страната следва да се прави разграничение между материалноправната норма на чл.103 ЗЗД , която позволява на едно лице – едновременно длъжник и кредитор на друго, да извърши прихващане, съответно чл. 59 ал. 1 ЗБН – след откриване на производството по несъстоятелност и нормата, уреждаща потестативното право на кредиторите на банката в несъстоятелност, да търсят по исков ред обявяване спрямо тях на недействителността на извършените прихващания. По същество касаторът разглежда откриването на производството по несъстоятелност като елемент от фактическия състав на правото, уредено в чл. 59 ал. 5 ЗБН , едва с реализирането на който се завършва същия. Прихващанията, според него, са законосъобразни и правомерни до постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност , едва от който момент стават неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилигировано положение на един кредитор , чието вземане се удовлетворява изцяло , като се избягва реда предвиден в закона , целящ справедливо удовлетворяване на всички кредитори.

Евентуалната теза – за основателност на исковете и при приложението на редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН обн. ДВ бр. бр.105/29.12.2011 г. – касаторът основава на съображението, че правилното тълкуване на разпоредбата обосновава извод, че под „длъжника„, извършил прихващането, законодателят не е визирал единствено банката , а „длъжника на несъстоятелната банка”. Страната изхожда от ЗБН като специален закон за несъстоятелността на банка, дерогиращ общия закон, уреждащ несъстоятелност на търговци - ТЗ, поради което и неуместна аналогията, коментирана от въззивния съд, между чл. 645 ал. 4 ТЗ и чл. 59 ал. 5 ЗБН. Страната счита, че следва да се съобрази подхода на законодателя, който, когато визира действия на банката, изрично посочва в разпоредбите същата като „ банка„ , а не „длъжник„ – чл. 60 ЗБН , чл. 62 ЗБН. Касаторът намира приложимо историческо тълкуване на нормата, като се позовава на променената,последваща редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН - обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г. , с която се санкционират прихващания извършени както от банката, така и от кредитор на банката.

С § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), законодателят е придал обратно действие на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията и от 28.11.2014 год. След депозирането на касационната жалба и образуването на настоящето дело на ВКС, със свое Решение № 8/27.05.2021 год. по к.д.№ 9/2020 год., КС на РБ е приел, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) е противоконституционна. Макар обосновавайки противоконституционност на различни от чл.59 ал.5 ЗБН разпоредби, за прогласяване на тяхната противоконституционност и конкретно на пар. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр. 22 от 2018 г. /, пряко относим към приложението на чл. 59 ал.5 ЗБН, цялостната логика на постановеното конституционно решение почива на принципната приложимост на нормата, в сила към момента на сделките или действията, визирани в хипотезиса й, на които законът придава правно значение, на правопораждащи за потестативното право на кредиторите на несъстоятелната банка, факти. Според тезата на ищеца , самото потестативно право е част от хипотезиса, а не от диспозицията на правната норма, което води до юридически абсурд. Освен когато е обусловено от изключителен обществен интерес, обратното действие на правните норми, точно защото засяга в е ч е възникнали, при друго съдържание на приложимия към тях закон, правоотношения, е отречено, като конфронтиращо с принципите на правната сигурност и правната предвидимост. Ако би била споделима тезата на синдиците на „КТБ„ АД /н./ - за приложимост на редакцията на закона, действащ към момента на възникване на потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН, с обявяване неплатежоспособността на банката и откриване на производство по несъстоятелност, би се явило лишено от смисъл самото въвеждане на противоконституционната разпоредба на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, което само по себе си свидетелства, че не това е позицията на самия законодател.

Междувременно, с решение № 60114/09.12.2021 г. по т.д.№ 1512/2020 г. на І т.о. на ВКС, като изводимо именно от обявената противоконституционност на пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) , е даден отговор на тук поставения въпрос, който и настоящият състав споделя : при предявен по реда на чл.62 ал.1 ЗБН иск, с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН, за оспорване законосъобразността на прихващания, извършени преди промяната, обнародвана в ДВ бр.98 от 28.11.2014 год., приложима е тази редакция на закона, която е била актуална към датата на тяхното извършване. Същото се споделя и в междувременно постановеното решение № 60156/ 15.12.2021 г. на І т.о. на ВКС .

По основателността на жалбата.

С оглед отговора на правния въпрос, следва да се прецени правилността на въззивното решение, спрямо редакцията на закона към 04.11.2014 год., 05.11.2014 г. и 06.11.2014 г., която е : „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността , освен за частта която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения”. Основният спор по прилагането й произтича от тълкуването на термина „длъжник”. В горепосоченото, постановено по реда на чл.290 ГПК именно по този правен въпрос, решение № 60156/15.12.2021 г. по т.д.№ 2317/2020 г. на І т.о. на ВКС, е даден отговор, отнасящ се както относно приложимата редакция на нормата, така и до тълкуването й, досежно термина „длъжника„ , в редакцията й до изменението обн. ДВ бр. 98 от 2014 г. , в следния смисъл : Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН , с пар. 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. / обн. ДВ бр. 98 от 2014 г. , в сила от 28.11.2014 г. / е първоначалната редакция на разпоредбата / обн. ДВ бр. 92 / 2002 г. / , действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника / банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане , извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката на приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна.

Настоящият състав напълно споделя този отговор, вкл. мотивирането му, в което са разгледани всички преждеизложени съображения на касатора и към които препраща.

С оглед приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН към процесните прихващания, предприемането им от кредитор на банката, чиито изявления са достигнали до несъстоятелния длъжник преди обнародване на изменението на чл. 59 ал.5 ЗБН / ДВ бр.98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. / , не е налице основание за прогласяване на относителната им недействителност, както правилно е приел и въззивният съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408/19.02.2018 г. по т.д.№ 5140/2017 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка„ АД /в несъстоятелност / да заплати по сметка на Върховен касационен съд, за сметка на масата на несъстоятелността, държавна такса за разглеждането на спора в касационна инстанция, в размер на 77 221,32 / седемдесет и седем хиляди двеста двадесет и един лева и тридесет и две стотинки / лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: