Отговорност на непълнолетен за наследствени дългове по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * приемане на наследство по опис от недееспособен * правоприемство * материалноправна легитимация на ответник

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 214 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О. К. и А. В. К., действащ със съгласието на своя баща В. К., срещу решение № 10 023/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 587/2019 г. на Апелативен съд София.

В. О. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу него и Ю. Х. Г. искове по чл. 422 ГПК за установяване, че В. О. К. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата над 65 885, 17 евро до горницата от 111 975, 60 евро - задължение по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г., сумата 12 656,89 евро — договорна лихва за периода 25.07.2011 г. — 20.12.2012 г., сумата 447, 48 евро - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.04.2014 г. до окончателното й изплащане, а Ю. Х. Г. /в частта от задължението й, придобито по наследство от В. К./ дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата 2 862, 12 евро — неплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г. за периода 25.08.11 г. - 25.10.2011г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

А. В. К., действащ със съгласието на своя баща В. К., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ю. Х. Г. иск по чл. 422 ГПК за установяване, че същата дължи на „Банка ДСК” ЕАД /в частта за задължението й, придобито по наследство от А. К./ сумата 2 862, 12 евро — неплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г. за периода 25.08.11 г. - 25.10.2011г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

В подадената съвместна касационна жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил настъпване на предсрочна изискуемост в рамките на висящия исков процес, не е отчел неравноправна клауза, с която е уговорена договорна лихва, както и не е преценил, че малолетният А. К. не е приел по опис оставеното от своята майка наследство, от което следва, че не е било възможно да се определи обема отговорност, която той носи за задълженията по кредита. Съдът е нарушил нормите на чл. 61, ал. 2 ЗН и чл. 60, ал. 2 ЗН. Липсата на опис се явява пречка от категорията на абсолютните за осъждане на детето А. К..

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде контролирано относно неговата валидност, допустимост и законосъобразност. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „Банка ДСК“ АД е подаден отговор на касационната жалба, в който се заявява становище за липса на основания въззивното решение да бъде отменено. Споделя се твърдението на касаторите, че договорът за кредит е отпуснат за закупуване на недвижим имот и касаторите се ползват от потребителска защита, но се изтъква, че лихвеният процент по договора е в размер на 7, 29%, формиран от базов лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 4, 19%, и стандартна надбавка, която е в размер на 3, 10%, намалена с отстъпка от 0, 5%, или общо размерът на лихвения процент е 7, 29%. По делото е било установено с помощта на специалните знания на вещо лице счетоводител, че първоначално уговореният размер на договорната лихва не е бил увеличаван от банката. Приемайки заключението на вещото лице, съдът е изградил верния мотив, че лихвата не е била променяна от сключване на договора до обявяване на предсрочната му изискуемост и не е налице нарушение на правата на кредитополучателите. Предсрочната изискуемост е била надлежно обявена в рамките на исковия процес и съобщена на назначения от съда процесуален представител. Банката е изпълнила указанията на въззивния съд и е инициирала производство по назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалата Ю. Г.. От представеното по делото удостоверение, издадено от Софийски районен съд, е видно, че в специалната книга при този съд липсват данни за вписан отказ от наследство, евентуално за вписано приемане на наследството по опис, както и, че на управителя са дадени указания за извършване на опис на оставеното от Ю. Г. наследство. В заключение от ответника се поддържа, че банката е направила всичко, за да спази дадените й от съда указания. При изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на разноски.

Агенция „Социално подпомагане“- район Красно село и адвокат Т., назначена за управител на незаетото наследство на Ю. Г., не ангажират писмено становище по повод подадената касационна жалба.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора. Посочва, че банката не е била уведомявана официално за извършен отказ от наследство от името на непълнолетния А. В. К.. Касаторите, Агенция „Социално подпомагане“- район Красно село и адвокат Т., назначена за управител на незаетото наследство на Ю. Г., не се явяват в открито съдебно заседание, не изпращат представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. О. К. и Ю. Х. Г. за установяване дължимостта на вземания, произтичащи от договор за ипотечен кредит с дата 21.08.2008 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена с исковата молба. В хода на производството /след подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение/ Ю. Г. е починала, съответно към наследяване са били призовани съпругът й В. К. и синът й А. К.. След преценка, че А. К. е малолетен и няма данни да е приел наследството на своята майка с определение от 16.11.2020 г. производството по делото е било спряно от състава на Апелативен съд София. Съдът е дал указания на „Банка ДСК“ ЕАД да предприеме действия по назначаване на управител на наследството. С решение № 5107/22.12.2021 г. на СРС е бил назначен управител на незаетото от А. К. наследство, като му е било указано да заяви извършване на опис на наследството съгласно чл. 59, ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/.

Въззивният съд е приел за установени твърденията на банката за възникнало правоотношение с В. К. и Ю. Г. по повод договор за кредит, както и, че след усвояване на сумата по кредита той не е бил обслужван. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /21.12.2012 г./ безспорно е била осъществена забава в плащанията с повече от 90 дни. Идентифицирал е като основен спорен въпрос надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. Разяснил е смисъла на чл. 60, ал. 2 (ред. след изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008г.) ЗКИ и е съобразил разрешението, дадено с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Позовал се е и на решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е било надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се е осъществило в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. По отношение задължението на Ю. Г. решаващият съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд за липса на надлежно уведомяване от страна на банката за настъпила предсрочна изискуемост, съответно е съобразил липсата на жалба от ищеца срещу отхвърлителната част от решението на Софийски градски съд.

В приложение на горните постановки въззивният съд е преценил, че установените по делото факти обосновават извод за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на банката едва с връчването на препис от исковата молба на ответника В. К. чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и дължимост на законната лихва от датата 11.04.2014 г., а не от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. От тук съдът е извел и следващия извод, че не се дължи т. нар. санкционираща лихва (по чл.20.2 ОУ) с характер на неустойка в размер на 12 879, 59 евро върху сумата 111 975, 60 евро за периода до настъпване на предсрочна изискуемост. Приел е дължимост на договорната лихва по действалия погасителен план за исковия период до 20.12.2012 г. в размер на 12 656, 89 евро, позовавайки се на т. 2 ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, както и дължимост на заемните такси в определения от първоинстанционния съд размер. В заключение е стигнал до извод, че жалбата на В. К. е частично основателна, а жалбата на Ю. Г., чието процесуално положение е преминало върху В. О. К. и А. В. К., е изцяло неоснователна.

С определение № 1438/31.05.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, предл. 1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение с цел проверка на неговото съответствие със задължителна практика на ВКС по въпроса: Какви са задълженията на въззивния съд, когато в производството пред него участва непълнолетно лице, призовано към наследяване, което не е заявило дали приема или се отказва от наследството, съответно на незаетото наследство е назначен управител по реда на чл. 59 ЗН?

Отговор на поставения въпрос се съдържа в ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК, ВКС и в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В мотивите на първия тълкувателен акт се разяснява, че щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие лице, то по силата на закона отговаря за наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес, или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. Тази категория лица могат да приемат наследство само в изрично предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма - по опис. До момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. Срещу нежеланието на законния представител на малолетно лице, или на непълнолетно лице, действащо със съгласието на своя родител/попечител, да приеме наследството по опис кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“, който се назначава от съда на незаетото от детето наследство. Управителят действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството. До приемане на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те не са материалноправно легитимирани да предявяват искове за наследствени вземания, не могат да отговарят по искове за наследствени задължения и не могат да се разпореждат с наследствени права. Управителят на наследството предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество управителят извършва с разрешение на съда. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител, който е длъжен да извърши опис. Описът по чл. 557 ГПК винаги може да се извърши и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество, а в случая на незаето наследство и за да се очертае обема от имуществени права, с които могат да се погасяват наследствените задължения.

В т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че не стори това, се счита, че е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

По основателността на касационната жалба, подадена от А. К.:

Установява се от материалите по делото, че „Банка ДСК“ ЕАД е предявила искове срещу В. О. К. и Ю. Х. Г. с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че двамата дължат при условия на солидарност сума в общ размер на 137 959, 86 евро по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г. С първоинстанционното решение, макар в мотивите да е посочено, че двамата ответници са солидарни длъжници, е признато, че В. К. и Ю. Г. дължат на банката различни по размер суми в условия на разделност.

Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответниците, като след подаване на въззивната жалба Ю. Г. е починала, съответно призовани да я наследят са нейните наследници по закон В. К. /съпруг/ и А. К. /син/, който към този момент е бил малолетен. Доколкото В. К. е участвал в исковия процес на собствено основание, с определение от 13.04.2017 г. на основание чл. 227 ГПК като страна в производството е бил конституиран А. К.. Тъй като по делото не е имало данни нито за приемане на наследството, нито за отказ от наследството от страна на малолетното лице, въззивният съд е дал указания на ищеца въззиваем да предприеме действия по назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от Ю. Г.. С решение на районния съд № 5107/22.12.2021 г. адвокат Т. е била назначена за управител на наследството. В проведеното от въззивния съд на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание адвокат Т. е заявила, че по делото, по което е назначена за управител, няма движение. Липсват данни същата да е предприела действия за извършване на опис на наследствените имущества.

Като съобрази разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, и в ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГК, ВКС, настоящият състав на съда счита, че, макар въззивният съд да е процедирал в съответствие с чл. 59 ЗН, същият не е изпълнил в пълнота задължението си да защити интереса на ненавършилия пълнолетие А. К., като ограничи неговата отговорност и с цел охрана на незаетото от него наследство, да даде указания назначеният управител да изпълни своето задължение по чл. 59, ал. 2 ЗН и да извърши опис на наследствените имущества по реда на чл. 557 ГПК. Доколкото съобразно тълкуването на ЗН, дадено от ОСГК на ВКС, ненавършило пълнолетие лице не може да се откаже от наследство, то следва да се приеме, че при липса на данни А. К. да е приел по опис оставеното от неговата майка наследство няма основания същият да се счете пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за наследствените задължения, респективно по предявения от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД иск. В тази хипотеза по предявения иск следва да отговаря управителят на вакантното наследство до размера на наследствените активи, посочени в описа, като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството. Възможна е хипотеза, в която този наследник ще се окаже именно А., но към настоящия момент от развитие на производството не са налице осъществени факти, които обуславят подобен извод.

Допуснатото от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводствените правила представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, довело до постановяване на решение срещу нелегитимирана страна. В тази част решението следва да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд София за изпълнение на сочената процедура по изготвяне на опис, доколкото към настоящия момент не е ясно какви имущества включва наследствената маса и до какъв размер банката може да получи удовлетворение за Ѕ идеална част от задължението, което е останало в наследство след смъртта на Ю. Г.. Предвид обстоятелството, че в производството е конституиран и участва като страна А. К., въззивният съд следва да даде и указания за извършване на действия от негова страна по приемане на наследството по опис. В случай, че това бъде сторено, то пасивно легитимиран по иска ще бъде А. К.. В случай обаче, че до края на производството не бъдат предприети действия по приемане на наследството, то пасивно легитимиран по иска ще бъде управителят на наследството, който следва да участва не като представител на А. К., а на собствено основание като представител на вакантното наследство, т. е. като страна по делото. В тази хипотеза определението по чл. 227 ГПК за конституиране на А. К. ще следва да бъде отменено, тъй като той не ще се яви правоприемник на Ю. Г.. В случай, че в по-късен момент той приеме наследството, същият ще бъде обвързан от решението, доколкото управителят ще е действал като негов представител.

Отделно от това, при постановяване на решението си въззивният съд ще е необходимо да изследва и въпроса относно дължимостта на претендираната от банката срещу Ю. Г. сума – дали тя е дължима в условия на солидарност с В. К. и в първоинстанционното решение става дума за очевидна фактическа грешка, или е налице хипотеза на неправилност на първоинстанционното решение, срещу която ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не е възразил.

По основателността на касационната жалба, подадена от В. К.:

При установените по делото факти се налага извод, че В. К. дължи на собствено основание и като наследник на Ѕ идеална част от наследения от Ю. Г. дълг, т. е. качествата му на длъжник и правоприемник в задължението се сливат. Както е посочено и в определение № 1438/31.05.2024 г. при определяне размера на задължението, което К. има към банката, въззивният съд стриктно е приложил задължителните постановки на TP № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и дадените в практика по чл. 290 ГПК разрешения относно обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба, връчена включително на особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК - решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на I т.о. на ВКС, решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на II т.о. на ВКС и решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на I т.о., решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 198/2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т.о., решение № 86/2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I т.о. и др. Въззивният съд е преценил и липсата на увреждане правата му като потребител, възприемайки заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че първоначално уговорената лихва не е била увеличавана едностранно от банката. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на касационната инстанция, чиято илюстрация е решение № 92/2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на II т.о. и др. При това положение се налага изводът, че решението на състава на Апелативен съд София е правилно в частта, с която е уважен искът по чл. 422 ГПК срещу В. К. и в тази част то следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора по жалбата на А. К. и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото произнасяне.

С тези мотиви и на основание чл. 293 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10 023/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 587/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ю. Х. Г. иск по чл. 422 ГПК за установяване, че Ѕ от задължението на Ю. Х. Г., цялото в размер на 2 862, 12 евро и представлящо неплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г. за периода 25.08.11 г. - 25.10.2011 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав, се дължи от А. К. като нейн законен наследник.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за ново разглеждане на спора от друг състав на съда.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 023/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 587/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 759/06.02.2017 г. по гр. д. № 14035/2013 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. О. К. иск по чл. 422 ГПК за установяване, че В. О. К. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата над 65 885, 17 евро до горницата от 111 975, 60 евро - задължение по договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г., сумата 12 656,89 евро — договорна лихва за периода 25.07.2011 г. — 20.12.2012 г., сумата 447, 48 евро - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.04.2014 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61888/2013 г. по описа на СРС, 32-ри състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.