Намаляване на наказание при над 10-годишен период от престъплението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 442

гр. София, 22.10. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове : 1 . Надежда Трифонова

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Рангелова и прокурора Димитров, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 583 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия Е. С. К. адвокат И. К. срещу решение , постановена по ВНОХД № 1458/24 г. по описа на САС – НО, с което съдът потвърдил изцяло присъда на СГС – НО по НОХД№ 2522/2024г., с която : подсъдимия Е. С. К. на основание чл.212, ал.5, във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.303, вр. чл.373, ал.2, от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК е осъден на /6/ години и /8/месеца лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.

С касационната жалбата се иска постановяване на решение, с което наказанието на подсъдимият да бъде намалено.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на посоченото в нея основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, както и направеното искане за смекчаване на наказанието на подсъдимия.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, а определеното наказание е справедливо.

Подсъдимият моли да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна..

По същество касаторът развива един конкретен довод за явна несправедливост на наказанието. Неправилно инстанциите по фактите са отказали да приемат изтеклият значителен период от време между деянието и налагането на наказанието, за изключително смекчаващо вината обстоятелство. В следствие на това неправилно са отказали да приложат чл. 55 ал.1, т. 1 от НК вместо чл. 58а, ал.1от НК. при определяне на наказанието и да го редуцират в по – значителна степен.

Няма спор по делото относно това, че пред първата инстанция е било проведено при спазване на съответните процесуални правила съкратено съдебно следствие, в хипотеза на чл.371 т. 2 от НПК, с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това налага при индивидуализацията на санкцията последователно да се извършат няколко преценки. На първо място налице ли са предпоставките, за редуциране на наказанието по чл.55 ал.1 от НК . С други думи налице ли са многобройни или поне едно, но изключително по характера си смекчаващо вината обстоятелство. Ако са налице, до какво смекчаване на санкцията би се достигнало в конкретния случай по този ред. До какво конкретно смекчаване би се достигнало в конкретния случай по реда на чл. 58а ал.1 от НК, тоест при редукцията, която съдът е длъжен да извърши в случаите на съкратено съдебно следствие. И накрая при едновременно наличие на предпоставките чл. 55 и 58а от НК да се приложи този ред за смекчаване на наказанието, който е по - благоприятен за подсъдимия.

В конкретния случай както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 от НК и в частност, че на общата продължителност на процеса от 10 години не може да се признае значението на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Приели са, че макар да е водено продължително досъдебно производство, без К. да е бил причина за това, той е бил привлечен като обвиняем на 12.02.2024г и е търпял ограничения, свързани с това му качество след тази дата. Преценяван от тази дата изтеклият 1-годишен срок за приключване на делото, както в досъдебна фаза, така и пред инстанциите по фактите, не се явява „неразумен“ по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Ето защо общата продължителност на процеса е смекчаващо вината обстоятелство, но не и изключително такова.

Според настоящия касационен състав този подход при преценка на значението на общата продължителност на процеса е твърде формален, а по същество и несправедлив.

На първо място, когато е изтекъл значителен период от време между престъпление и наказание, тежестта на адекватната репресия във всички случаи следва да се обмисли. Най - очевидният аргумент за това е институтът на давността, който предвижда цялостно изключване на наказателното преследване или изпълнението на наказанието, само поради нереализирането им в определен от закона период от време, без оглед на причините за това.

По – съществени в конкретния случаи са други факти, които и двете съдилища са установили правилно, но са интерпретирали едностранчиво. Такъв например е фактът на осъждането на подсъдимия К. по НОХД №3223/2016г. за деяние с правна квалификация по чл.212 б ал.1 т.3 вр. с чл. 212 ал.3 вр. с чл. 212 ал.5 вр. с ал.1 от НК. Въззивният съд го е включил в анализа си по индивидуализацията на санкцията само, за да отбележи, че там наказанието 2 години Лишаване от свобода е определено по привилегирования състав на чл.212б от НК и не може да бъде аргумент за смекчаване на санкцията по настоящото дело, по което обвинението е за квалифициран състав на документна измама. Далеч по съществени са други обстоятелства, установими, както от данните за тази присъда, така и от процесуалните документи свързани с хода на делото, които двете предходни инстанция са игнорирали при индивидуализацията на наказанието. От първия приложен по делото процесуален документ – постановление на СГП за отделяне на материали/т..1 от ДП/ в отделни наказателни производства става ясно, че първоначално деянията, за които е постановено осъждането по НОХД №3223/2016г. , с пострадал италиански гражданин, деянието по настоящото дело и още едно деяние с пострадал гръцки гражданин са разследвани в едно досъдебно производство. Деянията са с идентична фактическа и правна характеристика и са извършени в приблизително едногодишен период от време В момента, в който материалите за гръцките граждани са отделени в друго досъдебно производство К. е бил задържан и е предстояло внасяне на обвинителен акт в съда. За деянието с пострадал италиански гражданин той е бил осъден на 2 години ЛОС и е изтърпял това наказание към 15.09.2017г.. Ако трите деяния бяха разследвани и наказани в едно наказателно производство и то бе приключило, макар и в значително по – дълъг срок, адекватното наказание със сигурност би било значително по - строго, както от това по НОХД№ 3223/2016г., така и от възприетото от двете предходни инстанции по настоящото дело. Само че след като за част от деятелността си в периода 2014 -.2015г., подсъдимият вече е изтърпял поправително въздействие, специалния минимум от 10 години няма как да е справедливото наказание. То по – скоро би изглеждало като една закъсняла и самоцелна репресия, особено по отношение на нуждата от твърде продължително допълнително поправително въздействие по отношение на конкретния деец, за отдалечено във времето престъпно поведение. Тази оценка е валидна и за наказанието от 6г. и 8 месеца ЛОС, определено след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК

За справедливо и адекватно на целите по чл.36 от НК настоящият касационен състав намира наказанието Лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца, определено по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като приема изтеклият период от повече от 10 години във връзка с конкретния му анализ, изложен по - горе, като изключително смекчаващо вината обстоятелство, даващо основание за приложението на чл. 55 от НК.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.2, т.1 вр. с ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение, постановено по ВНОХД № 1458/24 г. по описа на САС – НО, като: НАМАЛЯВА при предпоставките на чл. 58а ал.4 вр. с чл. 55 ал.1 т.1от НПК размера на наказанието Лишаване от свобода наложено на подсъдимия Е. С. К. от 6 години и 8 месеца на 5 години и 6 месеца Лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.