Отказ за възобновяване на наказателно дело след съкратено съдебно следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

Гр. София, 16 март 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА Я.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 58/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдената С. Р. Р. за възобновяване на н. о. х. д. № 229/2025 год. по описа на Окръжен съд – Сливен и за отмяна на постановената по делото влязла в сила присъда.

С искането са заявени оплаквания, квалифицирани от осъдената като такива по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НПК. Поддържа се, че на досъдебното производство са били ограничени правата на Р., тъй като не ѝ е дадена възможност да възстанови инкриминираната сума и да сключи споразумение. Сочи се, че нито разследващият орган, нито наблюдаващият прокурор са разкрили истината по делото и незаконосъобразно са отказали провеждането на очна ставка с пострадалата. В тази връзка е представена собствена интерпретация на фактите и установяващите ги доказателства с настояване да бъдат възприети от касационната инстанция. Твърди се, че в обвинителния акт са допуснати неточности относно връзките и отношенията ѝ с част от свидетелите. Според осъдената всички тези недостатъци водят до заключение за предубеденост на органите на досъдебното производство, които произволно са приели, че е извършила престъпление. С доводи, че свид. С. не е поискала да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител, е оспорен изводът на решаващия съд за съставомерност на деянията.

В съдебно заседание осъдената и служебният ѝ защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Настояват за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 9/29. 05. 2025 год., постановена по н. о. х. д. № 229/2025 год., Окръжният съд – Сливен е признал подс. С. Р. Р. за виновна в това, че на 08. 09. 2024 год. в [населено място], при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Н. И. С., че ще я регистрира пред лекар, за да получи обезщетение в размер до 1 200 лева, като лице преболедувало Ковид-19, с което ѝ причинила имотна вреда в размер на 356,94 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК я е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода .

Подсъдимата е призната за виновна и в това, че на същата дата и място представила неверни сведения относно самоличността си в апликационна форма за дистанционно кандидатстване за отпускане на револвиращ кредит по договор /име/ № /номер/,подадена посредством сайта /сайт/, за да получи кредит от /фирма/ в размер на 200 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 1 вр. чл.58а, ал. 1 от НК е осъдена на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 200 лева.

Със същата присъда Р. е призната за виновна и в това, че на същата дата и място е използвала платежен инструмент – виртуална кредитна карта с № /номер/, издадена от /фирма/, без съгласието на титуляря Н. И. С., като от ATM – устройство на /фирма/, находящо се в[жк], изтеглила сумата от 200 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъдена на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лева.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду тези наказания, а именно една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 1 200 лева .

В тежест на Р. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 13. 06. 2025 год.

По допустимостта на искането:

В сезиращия документ осъдената се позовава на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК. В тази част искането е недопустимо, тъй като освен че не съдържа конкретни доводи за наличие на това основание, е подадено от лице без надлежна процесуална легитимация. Съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 – 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, но не и осъденият. Ето защо касационната инстанция не дължи отговор на това оплакване.

В частта му, основаваща се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК искането е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.

По основателността на искането:

Разгледано по същество, искането в частта му по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неоснователно.

Непредубеденият прочит на материалите по делото опровергава твърдението на осъдената за допуснати нарушения на досъдебното производство, които да са рефлектирали върху правото ѝ на защита в съдебната фаза. В разпоредителното заседание от 29. 05. 2025 год. не са били изтъкнати такива нито от Р., нито от защитника ѝ. Независимо от това, съобразявайки постановките в решение от 21. 10. 2021 год. по дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз, настоящият състав извърши проверка на досъдебната дейност и не констатира разследващият орган или прокурорът да са отхвърлили неоснователно доказателствените искания на осъдената или на нейния защитник. В протокола за разпит в качеството на обвиняем Р. е заявила желание да възстанови инкриминираната сума на свид. С., но е посочила, че няма средства за това, тъй като е задържана под стража. Последваща нейна активност в тази насока не е документирана по делото. Не са били правени и искания за събиране на каквито и да било други доказателства. Впрочем, дори и разследващият орган да беше отказал приобщаването на доказателства за репариране на вредите или за други правно значими обстоятелства, наказателното производство не би могло да бъде възобновено на това основание, защото съгласно чл. 7, ал. 1 от НПК съдебната фаза заема централно място в наказателния процес. Видно от протокола от единственото съдебно заседание по делото – разпоредителното такова от 29. 05. 2025 год., претенция за попълване на делото с доказателства за плащане на сумата не е била заявена. Вместо това осъдената и защитникът ѝ са направили искане за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК и не са представили каквито и да било доказателства за факти, необхванати от признанието на Р., но имащи отношение към вида и размера на наказанието. Не са били налице и основания съдът служебно да събере такива.

Колкото до това, че осъдената не е могла да сключи споразумение, следва да се припомни, че глава двадесет и девета от НПК урежда една от множеството диференцирани процедури и разглеждането на делото по този ред е единствено правна възможност за обвиняемия, но не и признато и гарантирано от закона неотменимо процесуално право, на което съответства задължение на съда винаги и във всички случаи да удовлетвори искането за одобряване на споразумение.

Несъстоятелно е и оплакването за неоснователен отказ да бъде извършена очна ставка с пострадалата С.. Поначало наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължителното извършване на посоченото следствено действие. Този извод следва от логическото и смислово тълкуване на израза, употребен от законодателя в чл. 143, ал. 1 от НПК „може да се направи очна ставка”. Наред с това претенцията на осъдената не държи сметка за реда, по който е протекло първоинстанционното производство. С признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, Р. сама се е отказала от събирането на доказателства за тях, включително и от поставянето ѝ в очна ставка с пострадалата. В замяна на това обаче е получила привилегията на чл. 58а от НК наказанието за всяко от инкриминираните ѝ престъпления да бъде намалено с една трета.

Съдържанието на обвинителния акт също не дава основание за възобновяване на наказателното производство. В обстоятелствената му част представителят на държавното обвинение е описал всички действия на подсъдимата, с които свид. С. е била въведена в заблуждение да сключи договора за револвиращ кредит, като по този начин се задължи към картоиздателя; посочени са фактите, свързани с ползването на личните данни на пострадалата пред /фирма/; отразени са и тези, касаещи ползването на виртуалната кредитна карта, за да бъде получена инкриминираната сума. С това изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК е удовлетворено. Погрешното посочване, че осъдената живеела на съпружески начала със свид. Т. Т., който в действителност бил син на фактическия ѝ съжител С. Й., не налага възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата, защото връзките и взаимоотношенията на Р. с тези две лица са извън съставомерните факти.

Не съществуват основания, изводими от делото, за възприемане на тезата за предубеденост на разследващия орган и на наблюдаващия прокурор. Прочитът на актовете им по движение на делото, както и на протоколите, обективиращи извършените действия по разследването, позволяват констатация, че тези органи не са се отклонили от изискването за обективност и безпристрастност, а и използваните от тях изразни средства не са довели до нарушаване на презумпцията за невиновност .

Настоятелното искане настоящият съдебен състав да възприеме фактическа обстановка, различаваща се от описаната в мотивите към присъдата, също не може да бъде удовлетворено. Претенцията се основава на погрешното разбиране, че в производството по глава тридесет и трета от НПК касационната инстанция действа като съд по фактите. Съгласно чл. 426 от НПК, доколкото в производството по тази глава няма особени правила, се прилагат правилата за касационното производство. Тези правила не предвиждат правомощия на върховната инстанция по наказателни дела да установява нови фактически положения и да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата, събрани и проверени от долустоящите съдилища. Наред с това искането противоречи и на правната регламентация на диференцираната процедура, по която е било разгледано делото. След като осъдената е признала фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила за тях да не се събират други доказателства извън наличните по досъдебното производство, тя не може по-нататък да ги оспорва и да настоява да бъде установена друга, различна фактология.

Доколкото изобщо от искането може да бъде изведено оплакване за неправилно приложение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то е аргументирано като последица от представената от Р. нейна собствена интерпретация на фактите. Преценката за наличие на това касационно основание се извършва в рамките на възприетата от долустоящата инстанция фактология и тъй като тя сочи на съставомерно поведение и по трите повдигнати обвинения, няма основание да бъдат ревизирани правните изводи на окръжния съд. Обстоятелството, че пострадалата не е поискала да бъде конституирана като страна в съдебното производство, не се отразява върху съставомерността на деянията, на първо място защото е последващо извършването им и на второ – защото причините за това могат да бъдат различни и не подлежат на изследване в наказателния процес.

С искането за възобновяване не е заявено наличието на основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Това препятства проверката на влязлата в сила присъда в санкционната ѝ част.

С оглед изложеното искането за възобновяване на наказателното производство в частта му с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Р. Р. за възобновяване на н. о. х. д. № 229/2025 год. по описа на Окръжен съд – Сливен и за отмяна на постановената по делото влязла в сила присъда.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдената Р., основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.