Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023

Допустимост на делба между бивши съпрузи и трети лица съсобственици

Върховен касационен съд · 04 Март 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

След развод бивша съпруга иска делба на имоти, които са съсобствени както с бившия ѝ съпруг, така и с трети лица. Въззивният съд приема производството за недопустимо с мотива, че делбата между бившите съпрузи трябва да се проведе без третите лица по реда на чл. 345 ГПК. Върховният касационен съд отменя това решение, като постановява, че няма пречка делбата на целия имот с участието на всички съсобственици да се извърши в едно общо производство.

Какво приема съдът

Искът за съдебна делба на имот, съсобствен между бивши съпрузи и трети лица, може да се разгледа в едно производство с участие на всички съсобственици, без третите лица да бъдат изключвани.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбасъпружеска имуществена общносттрети лицасъсобственостдопустимост на делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50104/2022 г.

гр. София, 30.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4804 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационната жалба на Ц. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. И. от АК-П., против въззивното решение № 260881 от 8.07.2021 год. по гр. д. № 721/2021 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 6.01.2021 год. по гр. д. № 191/2019 год. на Карловския районен съд в частта, с която е допусната да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. и К. Т. А., Д. Т. А., М. Х. А., К. С. А.-С., С. М. С., Д. С. А. и И. Н. А. на съсобствените им недвижими имоти в [населено място], а именно: 1. посевна площ с площ 3.352 дка по скица, а по нот. акт 3.350 дка, пета категория на земята, в м. „Х. Б. р.”, представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Х. Б. р., с площ 3350 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи; 2. посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, в м. „Д. К.”, представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи; 3. посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, в м. „Д. К.”, ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ 139.30 кв. м.,, а по скица 35 кв. м., представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при квоти: за Ц. Д. М. и за К. Т. А. – по 1/8 ид. ч., и по 2/8 ид. части в СИО за съпрузите: Д. Т. А. и М. Х. А.; за К. С. А.-С. и С. М. С.; за Д. С. А. и И. Н. А., като върнал делото на районния съд за ново разглеждане.

В останалата му, обжалвана пред въззивния съд от К. А. част – допуснатата делба на движими вещи между него и Ц. М. на основание прекратената съпружеска имуществена общност при развода им, първоинстанционното решение е потвърдено, и същото не е обжалвано от този съделител.

Касаторката Ц. М. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната от нея част поради нарушение на материалния закон – чл. 345 ГПК, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на съсобствените между всички съделители имоти бъде уважен.

Ответникът К. Т. А. в представения писмен отговор е оспорил касационната жалба по изложените съображения за приложението на чл. 345 ГПК и при делба на обикновена съсобственост, с искане да се остави в сила решението в обжалваната му част и му се присъдят разноските – заплатеното по делото адвокатско възнаграждение.

С определение № 241 от 3.06.2022 год. по настоящето дело Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантните за спора въпроси за допустимостта на делбата в едно производство на недвижими имоти, съсобствени между съделители, бивши съпрузи и трети лица, приложима ли е разпоредбата на чл. 345 ГПК в тази хипотеза, следва ли третите лица да бъдат изключени от производството и делбата да се допусне само между бившите съпрузи при условията на чл. 345 ГПК, относно приложението на тази разпоредба при делба на обикновена или смесена съсобственост или същата е приложима само при делба на наследство; допустимо ли е съединяване в едно производство на искове за делба на съсобствен между бивши съпрузи имот и делба на друг имот, част от който е придобит от тях по време на брака в съсобственост с трети трето лице.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да приеме производството за делба на съсобствените между бившите съпрузи и трети лица три поземлени имоти, един от тях застроен, за недопустимо и поради това да обезсили първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е приел, че в случая се иска прекратяване на съсобствеността върху имущество, придобито в режим на СИО, прекратена с развод и трансформирана в обикновена съсобственост. Обосновавайки се с целта на производството по този иск да се ликвидира състоянието на имуществената общност между бившите съпрузи, в хипотеза на съсобственост на делбените имоти между бившите съпрузи и трети лица, съдът приел, че делбата им следва да се допусне при условията на чл. 345 ГПК, което означава решението да се постанови по отношение на целите имоти, а не само относно притежаваните от съпрузите идеални части, като се определя както общата им квота, така и поотделно квотата на всеки от бившите съпрузи. Съдът приел, че това следва да се извърши без участието на третите лица, тъй като предмет на производството е прекратяване на съсобствеността, възникнала от прекратяване на СИО. По отношение на това основание останалите съделители са трети лица и не следва да се конституират като страни в производството по него. Прекратяване на съсобствеността с тях може да се извърши в отделно производство, а ако това не приключи до даване ход по същество на делбата между бившите съпрузи във втората фаза на производството, тези имоти следва да се изключат от делбата.

По поставените въпроси в представената съдебна практика е прието обратното – така в т. 4 на ППВС № 4/64 год. е прието, че делбата между наследниците и третите лица може да се извърши в същото производство. Този извод се обосновава с предназначението на делбеното производство – да прекрати съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването й, и това е посочено и в решение № 261 по гр. д. № 346/2011 год.на ІІ г. о. на ВКС. Действително, разгледаният в него казус касае хипотеза, при която само една част от имота е сънаследствена, а другата е притежание на един от наследниците на друго правно основание, в която съдът приел разпоредбата на чл. 345 ГПК да е неприложима. В този случай е прието делбата да се допусне на целия имот, а не само на наследствената част и същата да се извърши по общия ред, което разрешение важи и при наличие на СИО.

Както е посочено в същото решение разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителния протокол не бъде извършена делба с третото лице, което представлява въпрос за разрешаване във фазата по извършване на делбата, когато съдът следва да прецени как ще се извърши и дали това ще стане с разделителен протокол. Именно до този момент трябва да е извършена делбата с третото лице. В този смисъл е и решение № 596 по гр. д. № 2074/2008 год. ІV г. о.

Такъв въпрос в настоящето производство не се поставя, тъй като искът за делба на придобитата в СИО идеална част е предявен срещу бившия съпруг, както е предявен и иск за делба на имотите и срещу останалите съсобственици. С право на делба разполага всеки съсобственик, какъвто твърди да е ищцата, като разглеждането на отделните искове в едно производство произтича от нейната воля за обективното им съединяване. Така е прието и в цитираната съдебна практика, като настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 345 ГПК е приложима и при делба на обикновена съсобственост, което в случая обаче не е относимо с оглед етапа на делбеното производство.

Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение противоречи и на съображенията в решение, постановено по гр. д. № 3856/2008 год., което е било с предмет на иска за делба придобитата от съпрузите идеална част от имот. При установения и неспорен факт, че съсобственик в имота е трето лице, то също е прието, че разпоредбата на чл. 283 ГПК /отм./, сега чл. 345 ГПК, е неприложима, с оглед обстоятелството, че се касае за един съсобствен между страните и трето лице /лица/ имот, предмет на делбеното производство. Обоснован със съдебната практика е изводът, че делба на идеална част е допустима, като след това имотът трябва да бъде поделен между съделителите и третото лице, за да продължи делбата му. Това е обяснимо с възможността третото лице да оспори участието в съсобствеността на някои от съделителите, но не отрича правото на делба, заявено от един от съсобствениците. Но с оглед установените по делото факти, съдът е следвало да приеме, че няма пречки делбата с третото лице да се извърши в същото производство, както е указано и в т. 3 от мотивите на ППВС № 4/64 год., което би довело до извършване на делбата на целия имот с участието на всички съсобственици. И в този случай е прието, че чл. 345 ГПК е неприложим, поради което обезсилването е неправилно и делото е върнато за даване указания за насочване на иска срещу всички съсобственици, които да бъдат конституирани в процеса по допускане и извършване на делбата на целия имот.

Точно обратното е приел съдът в сега обжалваното решение, което противоречи както на горната съдебна практика, така и на съображенията в решение № 39 от 9.09.22 год. по гр. д. № 2555/21 год. на ІІ г. о. на ВКС. Съдът е допуснал нарушение на задължението си да разгледа предявените искове за делба на съсобствените поземлени имоти въз основа на твърденията и доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства за наличие на твърдяната съсобственост, в т. ч. и тази от прекратената съпружеска имуществена общност с първия ответник като основание за определяне на квотите им в рамките на общата такава при придобиването на имота. Съдът дължи произнасяне по същество на предявените искове, за което няма процесуална пречка, а и е в интерес на страните в контекста на целта и предмета на иска за делба за прекратяване на съсобствеността между тях.

Тези съображения обосновават извод за неправилност на въззивното решение, но само в обжалваната пред въззивния съд част на първоинстанционното решение – относно поземления имот, застроен със сграда. По отношение на останалите два имота въззивният съд се е произнесъл недопустимо, без да е подадена жалба, в т. ч. и от ответника К. А., т. е. първоинстанционното решение е влязло в сила. Поради това въззивното решение в тези части следва да се обезсили като недопустимо, а в останалата част се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по произнасяне по предявения иск за делба между конституираните в процеса съделители.

При повторното разглеждане на делото въззивинят съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 260881от 8.07.2021 год. по гр. д. № 721/2021 год. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които е обезсилено първоинстанционното решение № 260001 от 6.01.2021 год. по гр. д. № 191/2019 год. на Карловския районен съд, в частта , с която е допусната да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. и К. Т. А., Д. Т. А., М. Х. А., К. С. А.-С., С. М. С., Д. С. А. и И. Н. А. на съсобствените им недвижими имоти в [населено място], а именно: 1. посевна площ с площ 3.352 дка по скица, а по нот. акт 3.350 дка, пета категория на земята, в м. „Х. Б. р.”, представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Х. Б. р., с площ 3350 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи; 2. посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, в м. „Д. К.”, представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи, като недопустимо.

ОТМЕНЯВА горното въззивно решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 260001 от 6.01.2021 год. по гр. д. № 191/2019 год. на Карловския районен съд, в частта , с която е допусната да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. и К. Т. А., Д. Т. А., М. Х. А., К. С. А.-С., С. М. С., Д. С. А. и И. Н. А. на съсобствения им недвижим имот в [населено място], представляващ посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, в м. „Д. К.”, ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ 139.30 кв. м.,, а по скица 35 кв. м., представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 год. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при квоти: за Ц. Д. М. и за К. Т. А. – по 1/8 ид. ч., и по 2/8 ид. части в режим на СИО за съпрузите: Д. Т. А. и М. Х. А.; за К. С. А.-С. и С. М. С.; за Д. С. А. и И. Н. А., като

ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.