Определяне степента на съпричиняване при ПТП с пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

1

12

Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. София, 31.07. 2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 874 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2198 от 10.07.2025 г. по т. д. № 874/2025 г. на Върховен касационен съд е допуснато касационно обжалване на решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която исковете на Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до пълния им предявен размер от 200 000 лв. и исковете на А. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени в следните части: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до пълния предявен размер от 27 484 лв., искът на А. С. С. – за разликата над 3 875 лв. до пълния предявен размер от 7750 лв. и искът на С. С. С. – за разликата над 5 830 лв. до пълния предявен размер от 11 660 лв. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. С. С. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. С. С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на С. С. вследствие ПТП за разликата над 473,50 лв. до пълния предявен размер от 975 лв., като в посочената част определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподателки сочат, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД и грешно е определил, че приносът на починалия за вредоносния резултат се равнява на 50 %. Твърдят, че водачът на лекия автомобил е следвало да избере скорост на движение, която да позволи спиране в рамките на осветената зона, както и че пострадалият се е движел възможно най-близо до мантинелата, поради липса на обособено място за пешеходци и наличието на растителност от другата страна на мантинелата. Излагат доводи, че не всяко формално нарушаване на ЗДвП създава условия или улеснява настъпването на ПТП, поради което не всяко действие или бездействие на пострадалия може да бъде определено като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат. В касационната жалба се изразява становище, че определеният от съда размер на справедливото обезщетение за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди противоречи на нормата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с ППВС № 4/1968 г. Касационните жалбоподателки поддържат, че съдът не е отчел възрастта на починалия – 40 години, както и внезапната загуба, която те са претърпели. Считат, че решаващият съд не е взел предвид конкретните обществено-икономически условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на ПТП, както и практиката на съдилищата по сходни случаи. Молят обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че изводът на съда за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, както и извършената от въззивния съд преценка относно степента на съпричиняване съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото и са законосъобразни. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

С определение № 2198 от 10.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос „ Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед необжалваните осъдителни части на решението на първоинстанционния съд /досежно присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди/ в тези части решението е влязло в сила и с него с обвързваща страните сила на пресъдено нещо е установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С. С. – лице, с което ищцата Р. М. е живяла на съпружески начала, и баща на останалите ищци, настъпила при ПТП на 28.12.2022 г., като тези вреди се явяват в причинна връзка с поведението на И. П. К., управлявал участвалия в ПТП автомобил Ауди А6 с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Съдът е извършил преценка, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на С. С. при процесното ПТП възлиза на 100000 лв. за всяка от ищците, като е намалил същото на 50 000 лв. с оглед приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат – 50 %.

В решението са изложени съображения, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на починалия, тъй като от събраните по делото доказателства, включващи и автотехническа експертиза, се доказва, че причина за настъпване на телесните увреждания, довели до смъртта на С., са движението му в северната част на платното за движение, което не е било предназначено за движение на пешеходци - чл. 108, ал. 1 ЗДвП, както и неспазване на правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, че при движение на път, извън населено място, при липса на банкет, пешеходците следва да се движат по платното за движение, но в посока противоположна на движението на превозните средства. Съдът се е позовал на експертното заключение, че за да не настъпи ПТП пострадалият е трябвало да се движи извън платното за движение - по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва - по платното за движение, но в посока - противоположна на движението на превозното средство. Посочил е, че С. е бил с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, поради което е бил трудно видим за водача на автомобила. В решението е взето предвид, че сред причините за настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на водача на лекия автомобил К., който при избора си на скорост на движение от 85 км/ч, с включени къси светлини на фаровете, не се е съобразил с конкретните условия на видимост и се е движил със скорост, която е по-висока от безопасната скорост от 74 км/ч.

По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от дължаща се на ищците А., С. и А. Сандеви до навършване на пълнолетие издръжка от починалия им родител, апелативният съд е обсъдил съдебно-икономическата експертиза, възрастта на ищците и периода, за който се дължи издръжка на всяко едно от децата, за да направи извод, че на А. С. С. се дължи сумата от 7750 лв., на С. С. С. – сумата от 11 660 лв. и на А. С. С. – сумата от 27 484 лв., които с оглед приетия процент на съпричиняване на вредите от пострадалия е намалил с 50 %.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС на РБ - решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІI т. о., решение № 60174 от 08.04.2022 г. по т. д. № 1708/2020 г., І т. о. се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

По същество на касационната жалба:

Въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти въззивният съд е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие и е направил извод, че вина за настъпване на ПТП имат както делинквентът И. К., така и пострадалият С. С.. Изводът на решаващия състав, че пострадалият С. С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради допуснати от него нарушения на чл. 108 ЗДвП съответства на събраните по делото доказателства. По делото е установено на базата на заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, неоспорена от страните, че ПТП е настъпило на 28.12.2022 г., около 18 часа на първокласен път І-6, като в посока от изток на запад се е движил лек автомобил „Ауди А6“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. /движението на автомобила е било със скорост от 85 км/ч, като разрешената в участъка на ПТП скорост била 90 км/ч, а опасната му зона за спиране – 83 м/; в същото време, в същата посока, вдясно по пътното платно се е движил пешеходецът С. С., като на км. 330+300 пешеходецът се оказал пред автомобила, водачът възприел опасността, завъртял кормилния кръг наляво, но въпреки това настъпил удар между МПС и пешеходеца в северната пътна лента на платното, като в резултат на удара тялото на пешеходеца се повдигнало във въздуха и било отхвърлено напред и надясно и изпаднало на терена странично, вдясно от автомобила. Съгласно експертното заключение участъкът на пътя, където е настъпило произшествието, е извън населено място, без данни за намираща се в близост пешеходна пътека, като е хоризонтален, прав, без неравности; инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, автомобилът бил на къси светлини на фаровете, като пред него се движел друг автомобил, и пешеходецът носел тъмни дрехи. При тази конкретна пътна обстановка заключението на автотехническа експертиза, възприето от въззивната инстанция, е било за техническа непредотвратимост на удара от страна на водача на лекия автомобил, тъй като опасната му зона за спиране /83 м/ е била по-голяма от дължината на конкретната видимост пред автомобила на къси светлини на фаровете, а именно около 69 м. Установено е, че ПТП не би възникнало, ако при конкретните условия на видимост, водачът се е движил със скорост от 74 км/ч или по-ниска. Правилно е заключението на решаващият състав, че с оглед движението на С. в северната част от платното за движение, което не е било предназначено за пешеходци, е налице неизпълнение на задълженията му по чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП да се движи по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва – да се движи по платното за движение, противоположно на посоката за движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, като това поведение на пострадалия се намира в причинна връзка с увреждащото събитие. При движение на пострадалия пешеходец в съответствие с установените в посочените разпоредби правила ПТП въобще не би настъпило. По изложените съображения неоснователни се явяват доводите на касаторите за необоснованост на извода на въззивния съд, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Необосноваността на въззивния акт се изразява в неправилната преценка за значението и съотношението между поведението на водача И. К. и поведението на пострадалия при ПТП С. С., довели до настъпване на увреждането. Не може да бъде споделено крайното заключение на решаващия съд относно определения принос в размер на 50 % на пострадалия С. за настъпване на вредоносния резултат, тъй като въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен нарушенията на К. в причинна връзка с настъпилото увреждане и тяхната тежест. При преценката на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, следва да бъде съобразено извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължението на водача да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците – чл. 5, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП и тежестта на посочените нарушения. Въпреки завишената му отговорност водачът на МПС се е движил със скорост, която макар и да е разрешена, не е съобразена с атмосферните условия /тъмната част на денонощието, през зимата/ и с конкретните условия на видимост /път извън населеното място, ограничена видимост от движещ се пред управляваното от делинквента МПС автомобил/, която не му е позволила да спре при явилия се на пътя пешеходец. За да формира изводите си относно приноса на пострадалия за вредоносния резултат, въззивният съд не е отчел, че предотвратяването на удара е било възможно при скорост на движение от 74 км/ч или по-ниска.

При съпоставяне на поведението на пострадалия и на водача на лекия автомобил и тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за движение по пътищата се налага изводът, че приносът на пострадалия за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 30 %, а не на 50 %.

Неоснователни са касационните доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и необосновано е занижил размера на определените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на С. С.. Определените от Пловдивски апелативен съд обезщетения за претърпените от ищците Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. неимуществени вреди от смъртта на С. – лице, с което първата ищца е живяла на съпружески начала, и баща на останалите ищци в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., в размер на 100 000 лв. за всяка една от тях са съобразени с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. След подробно обсъждане на показанията на свидетелите Д. Папарланов, З. Филихова, А. П. и М. П. въззивният съд е извършил анализ и оценка на значимите за определяне на обезщетенията факти. Въз основа на гласните доказателства решаващият състав е установил, че Р. М. и С. С. са живеели на семейни начала 20 години, имали са общо домакинство, изградена трайна емоционална и интимна връзка, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството. Съобразил е, че след смъртта на пострадалия Р. М., която била на 39 години, се затворила в себе си, тревогата и безпокойството й не отминавали, постоянно се страхувала за бъдещето и дали ще се справи, тъй като сама трябвало да полага грижите за семейството. Съдът е отчел, че децата на пострадалия са загубили своя баща на много ранна възраст, съответно А. С. – на 7 г., С. С. – на 14 г., А. С. – на 15 г. и Д. С. – на 17 г., като са били лишени от бащина обич и подкрепа, от която ще се нуждаят до края на живота си, както и че са изживели тежко смъртта на баща си. Въззивният съд е съобразил вида и характера на болките и страданията и психологическия стрес, които ищците са претърпели от внезапната смърт на С., и настъпилата трайна промяна в живота им в негативен аспект в резултат на посочената загуба. Отчетени са възрастта на пострадалия /40 години/, икономическата конюнктура в страната и определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на касаторите ищци е постигнато с определяне на обезщетение в размер на 100 000 лв. /с равностойност 51 129, 19 евро/.

С оглед установения принос на пострадалия за вредоносния резултат определените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за всяка от ищците следва да бъдат намалени с 30 %, като им се присъди обезщетение в размер на 35 790, 43 евро /с равностойност 70 000 лв./, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 24.01.2023 г. до окончателното им изплащане.

Доводите на касаторите за неправилност на въззивното решение в частта по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди се свеждат до такива за неправилното намаляване на обезщетенията на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение на въззивния акт в частта относно дължимите и определени въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза размери на обезщетенията за имуществени вреди – пропуснати ползи от дължима до навършване на пълнолетие издръжка от починалия им баща – 27 484 лв. за А. С., 11 660 лв. за С. С. и 7 750 лв. за А. С. не са въведени касационни основания и липсват доводи в отговора на касационната жалба. Поради това при съобразяване на приноса на пострадалия за настъпване на вредите на посочените ищци следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди, както следва: 19 238, 80 лв. /с равностойност 9836, 64 евро/ за А. С. С., 8162 лв. /с равностойност 4 173, 16 евро/ за С. С. С. и 5 425 лв. /с равностойност 2773, 76 евро/ за А. С. С.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. в

резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което на всяка от ищците се присъдят допълнително по 10 225, 84 евро /с равностойност 20 000 лв./, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 24.01.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя до окончателното му изплащане. Въззивният акт подлежи на отмяна и в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на С. са отхвърлени както следва: за разликата над 13 742 лв. до 19 238, 80 лв. за А. С. С., за разликата над 5 830 лв. до 8162 лв. за С. С. С. и за разликата над 3875 лв. до 5 425 лв. за А. С. С., като след отмяната посочените разлики, а именно сумите от 5496, 80 лв. /с равностойност 2810, 47 евро/, 2332 лв. /с равностойност 1 192, 33 евро/ и 1550 лв. /с равностойност 792, 50 евро/ следва да бъдат присъдени съответно на ищците А. С. С., С. С. С. и А. С. С. заедно със законната лихва, считано от 24.01.2023 г. до окончателното им изплащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв. за всяка една от ищците, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди за разликата над 19 238,80 лв. до 27 484 лв. за А. С. С., за разликата над 8162 лв. до 11660 лв. за С. С. С. и за разликата над 5425 лв. до 7750 лв. за А. С. С., обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

В полза на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение с оглед уважената в настоящото производство част от исковете в размер общо на 8690, 88 евро /с равностойност 16 997, 88 лв./, от които 4447, 21 евро за първоинстанционното производство, 1 443, 67 евро за въззивното производство и 2800 евро за касационното производство. Посочените размери на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, дължими за първоинстанционното и въззивното производство, са съобразени с уважената част от исковете в настоящото производство и вече присъдения от окръжния и апелативния съд /съгласно въззивното решение, изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските по молба на ответния застраховател/ адвокатски хонорар.

Касаторите дължат заплащане на разноските, направени от застрахователя за депозит за експертиза за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 734, 49 лв., поради което осъждането им за разликата над посочената сума до присъдената такава от 738, 60 лв. подлежи на отмяна. За въззивната инстанция касационните жалбоподатели дължат на „Застрахователна компания Лев инс“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /с равностойност 102, 26 евро/, което налага отмяната на въззивното решение и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на застрахователя юрисконсултско възнаграждение за разликата над 200 лв. /с равностойност 102, 26 евро/ до 300 лв. /с равностойност 153, 39 евро/. На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 5550, 30 евро, определена върху уважената в касационното производство част от исковете.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 471 от 30.12.2024 г., изменено в частта за разноските с определение № 96 от 10.03.2025 г., по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която предявените от Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв., и в частта, с която предявените от А. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени, както следва: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до 19 238, 80 лв., искът на А. С. С. – за разликата над 3 875 лв. до 5425 лв. и искът на С. С. С. – за разликата над 5 830 лв. до 8162 лв.; 2. в частта, с която Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. са осъдени да заплатят на „Застрахователна компания Лев инс“ АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 734, 49 лв. /с равностойност 375, 54 евро/ до 738, 60 лв. /с равностойност 377, 64 евро/ и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство за разликата над 200 лв. /с равностойност 102, 26 евро/ до 300 лв. /с равностойност 153, 39 евро/, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. Симеоновско шосе № 67 А да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. О. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Мъглиж, Д. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. Илинден № 43, вх. Б, ет. 7, ап. 43, А. С. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Мъглиж, С. С. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община] и А. С. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община] чрез нейната майка и законен представител Р. О. М. сумата от 10 225, 84 евро /с равностойност 20 000 лв./, разликата над присъдените им 50 000 лв. до дължимите 70 000 лв. /35 790, 43 евро/, на всяка една от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.01.2023 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. С. С., С. С. С. и А. С. С. чрез нейната майка и законен представител Р. О. М. обезщетения за имуществени вреди – пропуснати ползи от дължима до навършване на пълнолетие издръжка от смъртта на С. Е. С. в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., както следва на А. С. С. сумата от 792, 50 евро /с равностойност 1550 лв./, на С. С. С. сумата от 1 192, 33 евро /с равностойност 2332 лв./ и на А. С. С. чрез нейната майка и законен представител Р. О. М. сумата от 2810, 47 евро /с равностойност 5496, 80 лв./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.01.2023 г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 471 от 30.12.2024 г., изменено в частта за разноските с определение № 96 от 10.03.2025 г., по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му част, допусната до касационно обжалване.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, [населено място] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 8690, 88 евро /с равностойност 16 997, 88 лв./ адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция.

ОСЪЖДА Р. О. М., Д. С. С., А. С. С., С. С. С. и А. С. С. чрез нейната майка и законен представител Р. О. М. да заплатят на „Застрахователна компания Лев инс“ АД на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 300 евро.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сумата от 5550, 30 евро държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.