Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Отмяна на присъда поради незаконен съдебен състав

Присъда №97/2025 · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият първоначално е осъден за самоуправство, но въззивният съд отменя присъдата и го оправдава. Върховният касационен съд установи, че член от въззивния състав преди това се е произнасял в досъдебната фаза относно прекратяването на производството по същото обвинение. Поради участието на съдия, който е трябвало да бъде отведен, постановената присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Какво приема съдът

Съдия, който се е произнасял по реда за съдебен контрол върху прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство, няма право да участва в съдебния състав при разглеждане на делото по същество, тъй като това води до незаконен състав.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

незаконен съставотвод на съдиясамоуправствовръщане за ново разглежданепрекратяване на наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Самоуправство * незаконен съдебен състав * абсолютно нарушение на процесуални правила

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

Гр.София, 25.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора Петя Маринова

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.453/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №97/27.09.24 г., постановена от РС-Русе /РРС/, 3-ти наказателен състав по Н.О.Х.Д.904/23 г.,подсъдимият Я. И. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.323,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за три години; и глоба в размер на 250 лв. На началника на съответното РУ на МВР е възложена възпитателна работа с условно осъдения.

По жалба на последния е образувано В.Н.О.Х.Д.49/25 г.по описа на 3-ти въззивен състав на ОС-Русе /РОС/. С присъда №10/20.02.25 г.цитираният акт на РРС е отменен и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.

Срещу присъдата на РОС е постъпил протест на прокурор от ОП-Русе, в който цифрово са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, но се обосновава единствено постановяване на делото от незаконен състав. Затова се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Русе.

В срока за обжалване е постъпила и касационна жалба от частния обвинител С. П. чрез нейния повереник, с релевирано касационно основание за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата на РОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

С уточнение по тази жалба, извън срока за обжалване, цитираното основание се разгръща, макар и не в предвидения за ВКС като съд по правото формат. Релевира се допълнително и касационният повод по чл.348,ал.1,т.2 НПК с конкретика в тази връзка. Повтаря се отправеното в самата жалба искане.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста с отразената в него процесуална претенция, развивайки подборно тезата за постановяване на въззивната присъда от незаконен състав.

Частната обвинителка, редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощеният от нея повереник. От същия е постъпила молба с уточнение да се разгледа делото от ВКС и да се уважи поддържаната от тази страна жалба.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият служебен защитник настоява присъдата на РОС да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста, жалбата на частната обвинителка и допълнението към нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

Касационният протест е принципно основателен, поне що се касае до претенцията за постановяване на въззивната присъда от незаконен състав. ВКС се съгласява изцяло с процесуалните факти,изложени в подкрепа на изразеното становище, макар и да има по-различно отношение досежно основанието, на което член от състава на второстепенния съд е следвало да се самоотведе или да бъде отведен от разглеждане на делото.

И така, в т.3 от досъдебното производство /ДП/, л.11 и сл., е приложено определение №977/05.06.15 г., постановено от първи наказателен състав на РС-Русе в процедура по чл.243,ал.3 НПК. Видно от същото, съдия по този ред е бил Я. В.. В съдържателен план е прието, след подробен анализ на събраните на ДП доказателствени материали, че правилно представителят на държавното обвинение е преценил неприсъствие на признаците на престъпление по чл.323,ал.1 НК. Единственото обстоятелство, заради което обжалваното постановление на прокурор от РП-Русе е било отменено, е поради неспазване на процесуалните права на пострадалата С. П., актуален частен обвинител и жалбоподател пред ВКС.

В съдебния състав по производството по В.Н.О.Х.Д.49/25 г. на ОС-Русе несъмнено, видно от атакуваната присъда, фигурира съдия Я. В.. Общодостъпна проверка през сайта на Висшия съдебен съвет установява,че не иде реч за случайно съвпадение на имената и респективно за постановяване на посочените съдебни актове от различни съдии, а за един и същ съдия, встъпил като окръжен такъв в ОС-Русе в началото на 2023 г., идвайки от РС-Русе, където е правораздавал до 2022 г.включително.

Според тезата ва касационния протест съдия В. е бил предубеден, тъй като още през 2015 г.е формирал своето вътрешно убеждение за липсата на доказателства, обосноваващи повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение по чл.323,ал.1 НК; и следователно е бил отводим на основание чл.29,ал.2 НПК. Тази инстанция счита за правилен генералния довод за отводимост на съдия В.,но не на основание чл.29,ал.2 НПК, а на абсолютното основание по чл.29,ал.1,т.1,б.В НПК. Това е така поради следното:

Съгласно последната посочена разпоредба, не може да участва в състава на съда съдия, постановил определение, с което се прекратява наказателното производство. Съдебната практика е неотклонна по въпроса, че в този случай се има предвид както прекратяване на наказателното производство при разглеждане на делото в съдебна фаза,така и при съдебно произнасяне на досъдебното производство въз основа на специалния регламент на чл.243 НПК от една страна.

От друга страна, текстът на чл.29,ал.1,т.1,б.В НПК не е съвсем изряден с оглед неговото тълкуване, тъй като може да бъде подложен на по-тесен и на по-широк прочит. По-тесният такъв обосновава необходимост разпоредбата да търпи приложение, единствено ако произнасянето с участието на обсъждания съдия е приключило с действително прекратяване на наказателното производство или казано по друг начин, с потвърждаване на съответното атакувано прокурорско постановление. Съгласно претенцията на представителя на прокуратурата в неговия протест за наличие на предпоставките на чл.29,ал.2 НПК, като че се застъпва това становище, ако въпросът въобще е търпял осмисляне.

По-широкият прочит обуславя теза за съдебно произнасяне от досъдебното производство с всякакъв възможен резултат- потвърждаване, изменение или отмяна на съответното постановление. Настоящата инстанция застъпва тази позиция, тълкувайки разпоредбата на чл.29,ал.1,т.1,б.В НПК в съответствие със съдебните правомощия, залегнали в нарочната регламентация по чл.243,ал.5 и 6 НПК. А те изрично установяват произнасяне по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ерго, с оглед същината на приложените доказателства, които следва да бъдат обсъдени; за разлика от произнасяния на ДП по мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест, когато даваният отговор касае извод за доказателствените материали Prima facie . Неслучайно в тази връзка съдът може не само да потвърди прекратяването или да го отмени, но и в подкрепа на поддържаната позиция да измени атакуваното постановление относно основанията за прекратяване на наказателното производство.

Макар и не с точно такива съображения, върховната съдебна инстанция по наказателни дела е постановявала съдебни актове в насока на поддържаното от този съд, като най-ярко сред тях се откроява Решение №269/17.07.09 г. по К.Н.Д. 244/09 г.по описа на 2-ро н.о.на ВКС, постановки по което са взаимствани по-късно от други съдебни състави. Следва да се посочи ключовият значим аргумент по цитираното решение, обобщаващ ситуацията: „…поради естеството на извършваната процесуална дейност, при която съдията има възможност да формира предварително заключение по обвинението, в текста на чл.29,ал.1,т.1, б.“в“ от НПК е въведена забрана същият съдия да се произнася и по неговата същина в съдебната фаза на процеса, за да се елиминира рискът от предубеденост.“ Казаното важи дори и когато в хода на проведено вече съдебно производство са събрани допълнителни доказателствени материали, нефигуриращи в ДП, по доказателствата по което съответният съдия се е произнасял.

Нарушаването на третираната дотук разпоредба води до категоричен извод, че в състава на съда, постановил въззивната присъда, е участвал съдия,който не е следвало да участва. Следователно съдебният акт е постановен от незаконен състав, отменително основание по чл.348,ал.3,т.3 вр.л.1,т.2 НПК от категорията на абсолютните, изискващо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РОС. В светлината на казаното предвид липсата на валиден акт върховната съдебна инстанция по наказателни дела няма да взима отношение по:

-твърдението в прокурорския протест, макар и напълно неразвито, за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК;

- касационната жалба на частната обвинителка, не само в съдържателен план предвид допълнението й, неотговарящо на съответния формат на сезиращ акт, който да бъде изготвен при първо редовно разглеждане на делото пред ВКС, но и развиващо извън срока на обжалване касационно основание по чл.348,ал.1, т.2 НПК, невъведено в самата жалба;

- непрецизното конституиране на пострадалата С. П. като частен обвинител в хода на първостепенното съдебно производство не по нейна или на повереника й вина /л.143 от първостепенното съдебно досие/, което в крайна сметка резултира в това,че тя е страна в процеса и е допустимо да обжалва неустройващите я съдебни актове;

- претенцията за „посредствено извършителство“, която фигура следва да бъде разглеждана на плоскостта на теоретично и легално присъствие, в контекста на вменените по обстоятелствената част на обвинителния акт /при липса на изменение на обвинението/ фактически положения за дееца;

-и въобще относно обстоятелството при наличните доказателства има ли основание да се говори за присъствие на състава на престъплението по чл.323,ал.1 НК. Това ще трябва да стори пунктуално следващият съдебен състав на РОС, който ще разглежда делото по същество.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №10/20.02.25 г.,постановена от ОС-Русе, 3-ти въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.49/25 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.